№ 780
гр. Варна, 22.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско
дело № 20253100500555 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИЦАТА В. М. С., редовно призована, явява се лично,
представлява се от адвокат К. К., редовно упълномощен и приет от съда от
първа инстанция.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
"ПРОГРЕС", редовно призована, представлява се от адвокат Д. П., редовно
упълномощена и приета от съда от първа инстанция.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., редовно призован, явява се лично, депозирал
заключението в срока по чл. 199 ГПК.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 1807 от 10.04.2025 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 103/08.01.2025 г. от В. М. С., чрез адв. К. К., против
Решение № 247/26.11.2024 г., постановено по гр. д. № 910/2023 г. по описа на
Районен съд – Девня, с което са отхвърлени исковете на въззивника за
осъждане на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ********** да заплати следните суми:
1763.04 лева, представляваща неизплатена наемна цена по договор № 085-
1Г/20.05.2020 г. за наем на земеделски земи в землището на с. Стефан
Караджа, общ. Вълчи дол с обща площ от 39.129 дка. за стопанската
2020/2021 г. и сумата от 319.17 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.01.2022 г. до 30.08.2023 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 15.09.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на
оспореното решение като постановено при нарушение на процесуалния закон
и в нарушение на материалния закон. Твърди, че по силата на сключения
между страните договор за наем на земеделска земя № 085-1Г/20.05.2020 г.
въззивницата се задължила да предостави на наемателя за възмездно ползване
собствените си недвижими имоти, представляващи земеделска земя, срещу
което било уговорено задължение на арендатора на земите да заплаща наемно
плащане в размер на 25% от дохода/добива на декар наета земя, дължими не
по-късно от края на календарната 2021 г. Въззивницата не оспорва, че
насрещната страна е изплатила сумата от 2541.15 лева, от които 1954.73 лева
били изплатени на 04.01.2022 г., а 586.42 лева – на 06.04.2022 г. В жалбата е
посочено, че ищцата е сключила аналогични договори с други дружества, като
договореното арендно плащане било в еднакъв размер по всеки един от
договорите. Счита, че неправилно решаващият състав не приел по делото като
доказателства сключените от страната аналогични договори за аренда. Счита,
че с изготвеното пред първата инстанция заключение по съдебно-счетоводна
експертиза било безспорно установено, че счетоводното заприходяване на
въззиваемото дружество не позволявало определянето на дохода да бъде
2
извлечен от отделните масиви на арендуваните земи, а се изчислявало общо
върху цялата площ на земеделските земи. Въззивницата сочи, че неправилно
решаващият състав не съобразил установеното в заключението средно рентно
плащане за стопанската 2020/2021 г. в размер на 104.68 лева/дка. Не възприема
извода на съда относно наличието на авансови плащания от страна на
дружеството, като аргументира позицията си с проведено на 30.04.2022 г.
общо събрание на ЗК „ПРОГРЕС“, на което сочи приемането на решения в
такава насока, а неоспорените от страните частични плащания предхождали
датата на въпросното събрание. Твърди, че счетоводството на насрещното
дружество не било водено редовно. Посочва съдебна практика по аналогични
случаи на ВОС в подкрепа на становището си. Моли съдът да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените
искове. Претендира разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ЗК „ПРОГРЕС“
депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище за
неоснователност на въззивната жалба. Оспорва всички наведени в жалбата
твърдения, като изразява съгласие с възприетите от решаващия състав изводи.
Формира позиция за редовно водено счетоводство на дружеството. Счита, че е
изплатен пълният размер на дължимия наема за използването на земеделските
земи. Счита, че за земеделската година 2021/2022 г. и съобразно приетото
решение на ОС на дружеството, проведено на 30.04.2022 г., за въззиваемата
страна отпаднало задължението след прекратяване на договора да заплати
сумата от 45 лева/дка, представляваща авансово арендно плащане за 2022
година. На изложените в отговора основания отправя искане за постановяване
на решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба.
Оспорва доказателствените искания на въззивника. Претендира присъждане
на разноски.
АДВ. К.: Поддържам въззивната жалба така, както е предявена.
Оспорвам отговора. Запознат съм с проекта за доклад и нямам възражения по
същия.
АДВ. П.: Оспорвам въззивната жалба, като поддържам отговора на
същата. Запозната съм с доклада и нямам възражения по него.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ намира, че
следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
3
обективиран в Определение № 1807 от 10.04.2025 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 1807 от 10.04.2025 година.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 13547/13.05.2025 г. заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността
му, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., 45 години, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Поддържам заключението си.
АДВ. К.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля, да приемете
заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. П.: Както адвокат П.
посочи, в експертизата в т. 2-ра съм посочил името на друго лице, като съм
допуснал техническа грешка. Името на лицето трябва да бъде В. С..
На въпроса Ви какъв е размерът на средното рентно плащане за
стопанската 2020/2021 г., мисля, че на тази задача съм дал отговор в
първоинстанционното дело. В поставените задачи по тази експертиза нямам
такава поставена задача.
За тези четири лица съм описал какви плащания са получили през
ноември-декември 2021 г. и през април 2022 г. Обяснил съм, че по счетоводни
данни е записано, че второто плащане, което е априлското за 2022 г., е
записано „рента 2021-2022 г.“ по счетоводни данни. В тези плащания, които са
през април 2022 г. има включено категорично и рентни плащания за
стопанската 2020/2021 г. На второ място, по обяснения на Председателя на
коорепацията, това също съм го записал, че тези втори плащания, които са
през м. април за четирите лица, са във връзка с рента за 2021/2022 година. Като
това е съобразно протокол, който е от 30 април 2022 г. Описал съм ги тези
всички плащания, като вече правно тълкуване е дали априлското плащане
4
трябва да влезе в тези рентни плащания. Описал обстоятелствата заради,
които съм ги проучил. Счетоводно те са отразени за 2021/2022 г. Счетоводното
записвано е по сметка за 2021 г.
АДВ. П.: Нямам други въпроси към вещото лице. Моля, да приемете
заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото.
С оглед, на което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице, в размер на
внесения депозит (издаден РКО за сумата от 300,00 лева).
АДВ. К.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други
доказателствени искания. Моля да бъде даден ход на делото по същество.
АДВ. П.: Нашият списък е с отговора на ВЖ. Нямам други
доказателствени искания. Моля да бъде даден ход на делото по същество.
Правя възражение за прекомерност по отношение размера на
претендираните разноски.
СЪДЪТ предявява на адвокат К. списък на разноски по чл. 80 ГПК,
депозиран от въззиваемата страна с отговора на въззивната жалба, находящ се
на лист 24-ти от делото.
АДВ. К.: Правя възражение за прекомерност по отношение размера на
претендираните разноски от въззиваемата страна.
СЪДЪТ констатира, че не са изпълнени указанията, дадени с
определение № 1807/10.04.2025 г. по отношение на приетите описани във
въззивната жалба писмени доказателства, приложени към корицата на
първоинстанционното дело, поради което
5
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ РАЗШИЯТ от корицата на гражданско дело № 910/2023 г. по
описа на Районен съд – Девня приложените писмени документи договор №
086-1г/20.05.2020 г., платежно нареждане от 03.12.2021 г. за сумата от 1 844,08
лева, платежно нареждане от 05.04.2022 г. за сумата от 691,43 лева, договор №
330 за аренда на земеделска земя от 11.07.2019 г., договор № 10 за аренда за
земеделска земя от 13.12.2018 г., договор № 200 за аренда на земеделска земя
от 17.06.2019 г., договор № 331 за аренда на земеделска земя от 11.07.2019 г. и
се приложат към настоящото въззивно дело.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. К.: Моля, да постановите решение, с което да отмените изцяло
решението на първоинстанционния съд и да уважите предявените от ищцата
В. С. искове. Подробно мотиви за това си искане съм изложил в депозираната
въззивна жалба и с оглед процесуална икономия няма да ги повтарям. Моля,
да ги прецените при постановяване на решението си. Искам да допълня, че от
приетото в днешно съдебно заседание заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, по безспорен начин се доказва твърдението на ищцата, направено
още с исковата молба, че за стопанската 2020/2021 година, ответникът е
заплатил на останалите арендодатели и наемодатели рента в размер на 110,00
лева на декар. Искам също така да отбележа, че по напълно идентичен казус за
арендувани имоти в същия регион, ползвани през същата стопанска 2020/2021
година от същия арендатор, за едни и същи култури, при идентични доводи за
защита от ищец и ответник, катое единствената разлика е само по отношение
на лицата, сключили договорите като арендодатели, Окръжен съд – Варна се е
произнесъл с решение № 517/09.05.2025 г. по въззивно гражданско дело №
6
239/2025 г. Макар и незадължително за настоящия съдебен състав, който не е
обвързан с това решение, считам, ме формираната съдебна практика на
Окръжен съд – Варна, като институция и въззивна инстанция, следва да се
има предвид в съотвествие с критерии на ЕСПЧ за справедливост. Моля, да
присъдите на доверителката ми направените съдебно-деловодни разноски за
двете инстанции.
АДВ. П.: Моля, да оставите без уважение въззивната жалба. Подробно
са изложени аргументи в отговора на въззивната жалба. За прецизност бих
споделила следното: видно от събраните доказателства по делото и приетата в
днешно заседание съдебно-счетоводна експертиза, категорично се направи
изявление от вещото лице, че в сумите, които се разглеждат договори на трети
лица, некасаещи настоящия спор, съответно има плащане за две стопански
години. За стопанската 2020/2021 г. и стопанската 2021/2022 година,
осчетоводени счетоводни, отчетени за 2022 г. По отношение на тези четири
договори, които съдът прецени, че следва да бъдат приобщени като
доказателства в настоящото производство, следва да отразим следното, че
същите не са прекратени и за тях се дължи авансово плащане. По отношение
на настоящия казус, където имаме договор за наем, който е прекратен с
изтичане на неговия срок, не са налице основания да се правят авансови
плащания за последваща стопанска година, тъй като респективно
арендодателя не предоставя съответно своята земя и няма как въззиваемата
страна Земеделска кооперация да добива доход, респективно да прави
авансови плащания. Нещо повече, видно от събраните доказателства в първа
инстанция – съдебно-стоководна експертиза и икономическа, респективно
съдебно-счетоводна експертиза, където подробно на седми въпрос е
отговорило същото вещо лице, става ясно, че част от арендованата земя,
предоставена, т.е. отдадената под наем земя на земеделска кооперация, в
размер на 39,129 дка, само част от нея е обработвана от ЗК „Прогрес“ , а
именно по справка от ОСЗ – Вълчи дол е видно, че 9,129 дка са обработвани
от друг арендодател. Но във връзка с изпълнение решение на ОС,
обективирано в протокол № 44.7 – това е годишното отчетно събрание на ЗК
„Прогрес“, е взето решение за изплащане на рента за стопанската 2020/2021 г.,
в размер на 65,00 лева. Авансова рента за следващата стопанска година
2021/2022. След като е отпаднало предоставянето под наем, респективно на
другите страни под аренда, по други казуси, няма как да се прави авансово
7
доплащане. Твърдим, че сме изпълнили в срок, изцяло и точно плащането и в
тази връзка, считаме, че не се дължат каквито и да е било средства за
доплащане, респективно мораторна лихви и законни лихви в настоящото
производство. Моля, за решение в този смисъл, да бъде прието за установено,
че ЗК „Прогрес“ не дължи доплащане по отношение на въззивницата. Моля,
да ни бъдат присъдени разноски, сторени за двете съдебни инстанции.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8