№ 843
гр. Велико Търново , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
Секретар:АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110101727 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79 ал. 1 ЗЗД вр. 240 ал. 1 ЗЗД вр чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е сключил с ответника
договор за потребителски кредит № 36305 от 26.08.2019г., по силата на който му е
отпуснал заем в размер на 1920 лв. Твърди, че кредитополучателят е следвало да върне
същия в срок до 09.04.2020г. на 32 седмични вноски, всяка в размер на 60 лв., които
представляват плащане само на задължението за главница, тъй като не е уговорена
дължимост на договорна лихва. Признава, че ответникът е извършил частично
плащане по кредита в общ размер на 300 лв. В тази връзка сочи, че кредитополучателят
е останал задължен за връщане на сумата от 1620 лв., както и че дължи обезщетение за
забава за периода от 10.04.2020г. до 22.06.2020г. По изложените съображения ищецът
отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1620 лв.,
представляваща неизплатената част от главницата по процесния договор за кредит и
сумата от 33, 30 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
горепосочения период. Претендира разноски.
Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда
1
по чл. 131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника по реда на чл. 45 ГПК /лично/. В
указания му едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Същият не се явява в първото по делото съдебно заседание, за което е надлежно
призован отново по реда на чл. 45 ГПК, чрез лично връчване на призовката, не
изпраща представител и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.
С нарочна писмена молба докладвана в проведеното по делото съдебно
заседание процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с
протоколно определение от 02.12.2020г. е постановил, че ще се произнесе с решение
по реда на чл. 239 ГПК.
Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в
разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата
молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно
призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на
съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Предявеният иск
позволява изграждане на убеждение за вероятната му основателност, с оглед на
изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени
доказателства. Страните са сключили договор за потребителски кредит № 36305 от
26.08.2019г. за предоставяне на заем на ответника в размер на 1920 лв., който се е
задължил да го върне в срок до 09.04.2020г. на 32 седмични вноски всяка в размер на
60 лв. С подписването на договора последният е удостоверил получаването на
отпуснатия кредит в брой. С оглед признанията на ищеца, кредитополучателят е
върнал сумата от 300 лв. и с настъпване на падежа на задължението е останал да дължи
сумата от 1620 лв. Непогасяването на главния дълг на падежа е породило за ищеца
вземане за обезщетение за забава в размер на 33, 30 лв. за периода 10.04.2019г. –
22.06.2020г. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил тези суми, поради което
следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените в исковото производство
разноски за платена държавна такса в размер на 126, 80 лв. и за адвокатски хонорар в
размер на 300 лв. или общо 426, 80 лв. С оглед резултата по спора ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от последния разноски във връзка с
обезпечаването иска, допуснато с определение № 1664/21.05.2020г. по ч.гр.д. №
2124/2020г. на РС – Перник /арг. от т. 5 от ТР № 6/2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС/. В тази връзка с молба от 02.12.2020г. са представени доказателства за
2
извършване на разходи в размер на 724, 10 лв. за налагане на допуснатото обезпечение,
включително платено адвокатско възнаграждение за обезпечителното и
изпълнителното производство.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. С. О., ЕГН: **********, с постоянен адрес в с*** ДА ЗАПЛАТИ на
„НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Рашко Димитров” бл. 80, вх. В, ет. 6 ап. 71, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД
вр. 240 ал. 1 ЗЗД вр чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД СУМАТА от 1620 лв. /хиляда шестстотин и
двадесет лева/ – неизплатена част от главницата по договор за потребителски кредит №
36305 от 26.08.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба – 22.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 33,
30 лв. /тридесет и три лева и тридесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
10.04.2019г. до 22.06.2020г.
ОСЪЖДА Т. С. О., ЕГН: **********, с постоянен адрес в *** ДА ЗАПЛАТИ на
„НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Рашко Димитров” бл. 80, вх. В, ет. 6 ап. 71, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, СУМАТА от 426, 80 лв. /четиристотин двадесет и шест лева и 80 стотинки/,
представляваща общ размер на направените в исковото производство разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, КАКТО и СУМАТА от 724, 10 лв.
/седемстотин двадесет и четири лева и 10 стотинки/, представляваща сторените за
обезпечение на иска разноски.
ПОСОЧВА, на основание чл. 236 ал. 1 т. 7 ГПК банкова сметка, по която да се
преведат присъдените суми, с IBAN:BG93STSA93000019852182, BIC: STSABGSF, при
„Банка ДСК” ЕАД.
На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3