Решение по дело №130/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 155
Дата: 8 април 2025 г.
Съдия: Симеон Георгиев Захариев
Дело: 20245300900130
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Пловдив, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20245300900130 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Х. С. С. ЕГН ********** с адрес: ** съдебен адрес: г***, чрез адвокат Б.
К., твърди че на 18.09.2023 г. около 09:45 часа на път III - 103, км. 9+300,
между с. Кален и с. Горна Кремена, общ. Мездра, водачът С. Х. С.,
управляващ лек автомобил „Гранд Чероки“ с рег. № ****, нарушил правилата
за движение по пътищата и самокатастрофирал. В резултат на инцидента е
загинала возещата се в автомобила П. Г. С., на **г., **на ищеца. За
произшествието било образувано ДП № 419/ 2023 г. по описа на РУ - Мездра,
пр.пр. 1661/ 2023 г. по описа на ОП – Враца. С влязла присъда №
19/01.10.2024 г., постановена по НОХД 516 по описа за 2024 г. на Окръжен съд
Враца, била призната вината на подсъдимия С. Х. С. за настъпване на
произшествието.
За увреждащия л.а. „Гранд Чероки“, с рег. № ****, била сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователна полица №
ВG/22/122003298623/ 09,11.2022 г., със срок на валидност една година,
считано от 09.11.2022 г. до 09.11.2023 г. с ответното “ЗК Лев Инс“ АД.
Ето защо, ищецът предявил пред посоченото дружество претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и била заведена щета №
1
0000-1000-01-23- 7852 от дата 09.11.2023 г., по която не било изплатено
обезщетение.
Ищецът излага твърдения, че починалата му майка е била в
работоспособна възраст и в добро здравословно състояние. Била е много
дейна и активна за възрастта си, опора за своето семейство, грижила се е
всеотдайно за него. Той изживявал изключително тежко загубата на своята
майка. Неочакваната й смърт била съкрушителна за него и предизвиквала
неописуеми душевни страдания. Отношенията по между им били изпълнени с
чувство на много обич, уважение, силна привързаност и подкрепа, поради
което загубата й е причинила много скръб и болка на ищеца. Той губил
завинаги човека, който го е отгледал, възпитал и подготвил да върви достойно
по житейския си път. Тя била негов пример за подражание. Моралните
страдания от неочакваната и несвоевременна загуба описва като „огромни и
неописуеми“, и ще го съпътстват през целия му живот. След процесното ПТП
твърди, че е развил посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в
безсъние, главоболие, невъзможност за нормално хранене и стрес, както и
ниска концентрация на внимание. Бил с високо ниво на тревожност и
безпокойство. Никой не е очаквал смъртта й и поради тази причина
несвоевременната й загуба била огромен шок и трагедия за ищеца.
Претендира ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата
от 140 000 лв., частичен иск от сумата от 180 000 лева, представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на неговата **П. Г. С.,
както и законна лихва върху сумата, считано от 09.11.2023 г. - датата, на която
е заведена щетата до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, както и заплащане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ответното дружество „ЗК Лев Инс“ ЕИК ********* с адрес: град София,
бул. Симеоновско шосе № 67А, съдебен адрес: ***, чрез адв. Т. Ш., оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение с водача на процесния автомобил. Оспорва механизма на
настъпване на произшествието. Твърди, че е налице съпричиняване на вредите
от починалата, която пътувала без предпазен колан. Оспорва твърдението за
изключителна вина на водача на автомобила за настъпване на произшествието,
2
както и твърди че е налице случайно събитие, което не е могло да бъде
предотвратено от водача. Оспорва иска за главница като силно завишен, както
и твърдените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва и иска за присъждане
на лихва върху обезщетението като твърди, че дружеството не е било сезирано
с искане за обезщетение.
В допълнителна искова молба и отговор на същата страните поддържат
твърденията и възраженията си.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че с влязла в сила присъда № 19/01.10.2024
г., постановена по НОХД № 516 по описа за 2024 г. на Окръжен съд Враца,
подсъдимия С. Х, С., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
18.09.2023 г., около 9.50 ч. на път III-103 км – 9 + 300М, с посока на движение
от с. Кален към с. Горна Кремена, община Мездра, е управлявал с превишена
скорост от около 114.50 км/ч собствения си лек автомобил „Гранд Чероки“, с
рег. № ****, в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗдвП, навлязъл в продължителен
ляв завой, като в резултат на превишената скорост и употреба на спирачки,
реализирал ПТП, при което управлявания от него автомобил навлязъл в
отводнителната канавка и реализирал ПТП, като се преобърнал върху таван,
при което по непредпазливост, причинил смъртта на пътничката до него – П.
Г. С. ЕГН **********, която била без поставен обезопасителен колан.
Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от
ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП,
противоправността на деянието, извършено от С. Х. С. и неговата вина.
Заверено копие от ДП е приложено по настоящото дело.
Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на
местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с досъдебно
производство ДП № 419/ 2023 г. по описа на РУ - Мездра, както и от
заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от
страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, и
показанията на водача на автомобила, събрани в настоящето производство, се
установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
Водачът С. Х. С. е управлявал л.а. „Гранд Чероки“ с peг. № **** по
платното за движение на път III-103, в посока от север на юг (от с. Кален към
с. Горна Кремена). При достигане на ляв завой скоростта на автомобила е била
около 110-111 km/h, а критичната скорост за преодоляване на завоя е била
105,23 km/h. Под действието на центробежната сила и скоростта автомобилът
е напуснал платното за движение отдясно. Автомобилът е продължил
движението си по направление на оставените следи, след което, провлачвайки
земна маса, се е преобърнал на таван и така е достигнал позицията, описана в
3
Протокол за оглед и видна в албум.
С установената скорост на движение от около водачът е нямал
техническа възможност да предотврати ПТП. Той би имал тази възможност,
ако скоростта на движение на автомобила е била 105 km/h или по- малка. От
техническа гледна точка, причина за изследваното произшествие е избраната
технически несъобразената скорост от водача на автомобила с конкретната
пътноклиматична обстановка, т.е. причина за ПТП е, че водачът на л.а. „Гранд
Чероки“ - С. Х., е управлявал автомобила по начин, който не е бил безопасен.
Посочените изводи, не са оспорени от страните, като съдът намира
изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което я кредитира
изцяло.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото
безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него.
Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът
намира за доказани.
Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на така
настъпилото произшествие на П. Г.а С.а на **. от ** е било причинено:
съчетана травма изразяваща се в: открита черепно мозъчна травма,
кръвонасядане на меките тъкани на черепа с множествени счупвания на
костите на черепната кутия с посока отляво надясно, изтичане на кръв от двата
слухови канала, счупвания на лицеви кости, разкъсвания на мозъчните
обвивки и мозъчното вещество, охлузвания и кръвонасядане на лицето,
гръдна травма - множествени счупвания на всички ребра двустранно общо по
две и повече линии и белодробна контузия, закрито счупване на лява бедрена
кост, охлузвания и драскотини на гръдния кош, лява длан, двете бедра, двете
подбедрици, дясно ходило, оток и кръвонасядане на коремната стена, на лява
подбедрица и ходило.
Според заключението, налице е пряка причинно следствена връзка
между процесното ПТП и получените в резултат на него травматични
увреждания от П. Г. С. и настъпилата от тях смърт на същата.
В о.з. на 07.10.2024 г. е изслушана като свидетел Н. С. П., **. Тя заявява,
че познава цялото семейство. Х. /ищец в производството/ бил емоционално
сринат, видимо изглеждал с мъчно изражение и психически неустойчив,
„дори по улиците, когато върви, объркано се движи и видимо много страда“.
Заявява също, че е била съсед с Х., като допреди две години живяла близо до
него, в съседен блок. В месеца 2-3 пъти се срещали, случайно и чрез майка му,
виждали се пред техния блок, до магазина.
След като настъпило произшествието, го виждала много рядко, тъй като
4
той отказвал срещи с познати, близки, роднини. От инцидента досега 5-6 пъти
го виждала случайно във времето.
Заявява също, че преди инцидента не е избягвал контакти със
свидетелката, много се радвал да я види.
Според свидетелката, Х. и майка му имали много силна емоционално-
душевна връзка. Ежедневно по няколко пъти са се чували и виждали.
Споделяли си лични проблеми и радости. Много силна връзка между **.
Х. до около *** възраст **. Впоследствие, след като се отделил, майка
му отишла да живее при него, защото била оперирана от лоша болест и имала
нужда от грижи, които Х., баба му и приятелката му полагали. Около две
години тя живеела при сина си. Приживе непрекъснато общували ежедневно,
по празниците също се събирали, имали много близка връзка.
Х. не бил на погребението, защото не можел да преодолее факта, че
майка му вече я няма и отказвал да отиде „поради някакви негово
преживявания“. Според свидетелката, Х. не е ходил на гроба на майка си, и на
„четиридесето и не е бил“. Отказвал, „тъй като не се чувствал готов. Не може
да приеме факта, че майка му я няма и поради негови преживявания.“ Според
свидетелката, Х. не е превъзмогнал загубата на майка си.
В същото съдебно заседания, е изслушана свидетелката М. Б. Т., родена
*** година, без роднинска връзка с ищеца.
Тя заявява, че познава Х. от дете, учил е **, виждала го отстрани, но
лично не го познава. Майката работела в **, „дистанционно съм я виждала“.
Познавала я като много интелигентна жена и толкова. След 2007-2008 г. се
сближили с майката, станали много близки и до кончината й са общували.
С Х. общувала дотолкова, доколкото свидетелката работела с майката.
Не го виждала след като майка му починала. Свидетелката също заявява, че е
била на погребението, но там Х. не присъствал, нито на помена **
След като майка му се разболяла от рак на гърдата, тя отишла при бабата
и реално пак живеела с Х. няколко години и той се грижел за нея – „по
болници, по операции, връзката не е прекъснала въобще.“ Изводът, че ищеца
страда емоционално свидетелката правела от разказите на баба му. Също от
нея знаела, че ищецът посещава психолог.
В съдебно заседание, проведено на 21.01.2025 г. е изслушан трети
свидетел на ищеца - Р. К. М., която **.
Заявява, че той реагирал силно емоционално на новината за смъртта на
майка му. Започнал да говори, че нямало смисъл да живее, посещавал
психолог, пиел и лекарства. Заявява, че не искал да се вижда с никого, освен с
нея. И до ден днес Х. имал проблеми със съня след инцидента и спял по-
малко. След загубата на майка си станал много тъжен и без желание за живот.
По делото е изслушано и заключение по допусната съдебно-
психологична експертиза, изготвено от в.л. Д. В., **. Заключението не бе
5
оспорено от страните, не противоречи на събраните по делото доказателства,
поради което и съдът го кредитира изцяло. Съгласно същото, злополуката от
18.09.2023 г., при която е причинена смъртта на П. С., ** на ищеца, се е
отразила върху психологическото състояние на Х. С., като внезапно и
неочаквано събитие, нарушаващо неговия обичаен жизнен цикъл,
провокирани са усещания за тъга и скръб със силен интензитет, с негативен
облик - страдание, обърканост, снижен емоционален резонанс, усещане за
самота и празнина, емоционална загуба. Описаните преживявания са
субективни твърдения, но също така са съотносими към обсъжданото събитие
и посочените клинични нормативи и теоретични концепции. Не са настъпили
промени в психичното здраве на ищеца, които да имат поведенчески болестни
нарушения. На етапа на експертизата не са налични данни за нарушен
житейски стереотип, не съобщава за прием на медикаменти и посещения при
специалист.
Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и
непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.
При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на
автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432
от КЗ.
Съдът намира за недоказани възражението за съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат от поведението на починалата, направено от
ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения.
Ответното дружество твърди, че е налице съпричиняване на вредите от
починалата, която пътувала без предпазен колан. Последното като факт не се
6
оспорва от страните. Не е спорен и факта, че починалата, поради
констатирано онкологично заболяване, е била с оперирана гърда.
Според експертите от изслушаната КСМАТЕ, ако пострадалата П. С. е
била с правилно поставен предпазен колан, то най-вероятно биха се
ограничили голяма част от травматичните увреждания (същата не би била
притисната от лекия автомобил в областта на главата и гръдният кош), но биха
се получили други травматични увреждания. Експертите не могат да се
ангажират с категоричен отговор дали с предпазен колан би се предотвратила
настъпилата смърт на С.. „Най-вероятно би се предотвратила настъпилата
смърт, като се има в предвид че не са големи деформациите в купето на
автомобила.“
При така изложените от експертите изводи, съдът намира за
неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
поради липса на поставен предпазен колан от ищците.
Тежестта на установяване верността на посоченото, е изцяло върху този,
които го твърди (ответника по делото), който при доказването му би намалил
своята отговорност. Това твърдение обаче, според съда, остана недоказано.
В процесният случай е установена скорост от 110 км./ч, която е
значително по-висока от позволената за такъв път и участък. Според тях,
правилно поставен предпазен колан не би позволил на починалата да изпадне
от автомобила и да бъде притисната от него, но в този случай биха настъпили
други травми в резултат на инерционното движение на тялото и ударите му в
интериора на автомобила. Експертите сочат, че „най-вероятно би се
предотвратила настъпилата смърт“, но съдът не би могъл да базира изводите
си на предположения и съмнения. Съдът намира, че приносът на пострадалия
следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение, какъвто е настоящия случай, но и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Такива доказателства в рамките на настоящото производство не се
събраха, поради което съдът намира посоченото възражение за неоснователно
и недоказано.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано
всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства,
както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват живота му за
определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите,
7
конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на
причинените на ищеца психически травми от смъртта на майка му. Те са най-
достоверно описани основно в заключението на съдебно-психологичната
експертиза. Показанията на изслушаните трима свидетели на ищеца
установяват нормална за традиционната българска семейна среда връзка
между **, отличаваща се с близост, грижа и емоционални отношения, които
продължават през целия живот. Затова и емоционалната реакция от внезапната
загуба на толкова близък човек води до промяна в живота на ищеца, нарушава
обичайни му ритъм. Следва да се отчете, че тази безспорна психическа травма
е настъпила, когато ищецът е в зряла възраст и със самостоятелен начин на
живот, което в някаква, макар и по-малка степен, му е помогнало да продължи
нормално своя път. Към момента на приемане на експертизата се установява,
че емоционалните последици за ищеца са преодолени, не са налице по-
сериозни психологически травми, които да водят до необходимост от
специализирано лечение.
Няма и не би могло да има финансов еквивалент, който да замести или
компенсира в каквато и да е степен смъртта на майката. При така
установените психически болки и страдания на ищеца, настъпили от смъртта
на майка му, в резултат на описаното ПТП, съдът намира, че справедливото
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според настоящия състав
кореспондира и на икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, и на установената съдебна практика по сходни случаи, е в
размер на 140 000 лева, които ищецът претендира като частичен иск от
180 000 лева, и който частичен иск да бъде уважен изцяло.
Така определената сума следва се присъди ведно със законната лихва.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Съобразно това препращане,
задължението на застрахователя да обезщети възниква или считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2, или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В конкретния случай ищецът е предявил
застрахователната си претенция пред застрахователя на 09.11.2023 г., и от тази
дата следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху
присъденото обезщетение.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, на
адвокат Б. К., в качеството му на процесуален представител на ищеца Х. С. С.
от **, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 10 250
лева.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да
заплати по сметка на ПОС държавна такса съобразно уважената част от иска в
размер на 5600.00 лв., както и разноски, заплатени за сметка на бюджета на
8
съда, в размер на 750 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, бул. Симеоновско шосе № 67А, съдебен адрес: ***,
чрез адвокат Т. Ш., да заплати на Х. С. С. ЕГН ********** от **, съдебен
адрес: ***, адвокат Б. К., сумата 140 000 /сто и четиридесет хиляди/ лева,
предявени частично от претендиран пълен размер от 180 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди – психически болки и страдания от
смъртта на неговата майка П. Г. С. ЕГН **********, настъпила вследствие на
ПТП на 18.09.2023 г. по вина на С. Х. С., за което същият е признат за виновен
с влязла присъда № 19/01.10.2024 г., постановена по НОХД № 516 по описа за
2024 г. на Окръжен съд Враца, за който е сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, застрахователна полица № ВG/22/122003298623/ 09.11.2022 г., с
ответното “ЗК Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 09.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, бул. Симеоновско шосе № 67А, съдебен адрес: ***,
чрез адвокат Т. Ш., да заплати на адвокат Б. К., адрес: ** в качеството му на
процесуален представител на ищеца Х. С. С. от **, адвокатско
възнаграждение в размер на 10 250 лева, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, бул. Симеоновско шосе № 67А, съдебен адрес:**,
чрез адвокат Т. Ш., да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив, държавна
такса, съобразно уважената част от иска, в размер на 5600.00 лв., както и
разноски, заплатени за сметка на бюджета на съда, в размер на 750 лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

9