№ 1359
гр. Пазарджик, 23.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
и прокурора Р. Ат. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело от
общ характер № 20215220200570 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Подсъдимият Б. Т. – редовно призован, явява се лично.
Явява се защитника адв. М. - редовно призован и надлежно
упълномощен.
Свидетелите М. Й. и В. И. - нередовно призовани, не се явяват.
Свидетелят В. Д. – редовно призовани, явява се лично.
Свидетелят И. С. – редовно призован, явява се лично.
За РП – Пазарджик се явява прокурор П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Доколкото в предходното съдебно заседание се иска поставяне в очна
ставка между подсъдимият и свидетелите И. С. и В. Д. съдът намира, че
следва да се пристъпи към извършването на очна ставка, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ в очна ставка свидетелят В. Д. от една страна и от друга
страна подсъдимият Б. Т..
1
СВ. В. Д. - Познавам подсъдимият служебно, нямаме специални
отношения.
ПОДСЪДИМИЯТ - Не ги познавам и двамата, нямаме отношения.
Удрял ме е В. тук в корема. Аз го попитах защо, той ми каза „защото много
знаеш“.
СВ. В. Д. – Това не е вярно. Не съм удрял Б. Т.. Не съм го опирал в
стълб.
ПОДСЪДИМИЯТ – Жена ми няма общо с мен, аз отговарям за мен. Аз
една дума не съм казал и не съм обиждал и не съм се заканвал.
СВ. В. Д. - Отправял е закани имаше нещо от сорта „ще ви уволня“, не
си спомням точно. Поддържам това което съм казал и на съдебното
производство.
ПОДСЪДИМИЯТ – Аз казвам истината.
СВ. В. Д. – Аз казвам истината.
ОЧНАТА СТАВАКА ПРИКЛЮЧИ
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ в очна ставка свидетелят И. С. и подсъдимият Б. Томов.
СВ. С. - Познавам подсъдимият служебно, нямаме специални
отношения.
ПОДСЪДИМИЯТ – Не го познавам, нямаме отношения.
СВ. С. - Не съм му нанасял удари на подсъдимия. Това което сме
написали в докладната така и както сме казали в съдебно заседание, но не си
спомням точно какво сме казали. Говоря за обиди и закани.
ПОДСЪДИМИЯТ – Те като ме събориха долу пред патрулката първо
единият ме извика да се подпиша, аз се подписах без да създавам проблеми.
Единият скочи и ме хвана, сграбчи ме и тогава ме повалиха пред патрулката.
Нито една дума не съм казвал и не съм се заканвал. А отделно в участъка там
да не говорим.
СВ. С. - Ние в участъка не сме ходили, ние ходихме в РУ в-Септември, а
не в участъка. Там където бяха точно пред магазина отправи обидните думи и
закани. На около 10 метра от магазина ги отправи обидните думи и закани.
2
Бяхме четиримата -ние двамата, подсъдимият и жена му, когато ни отправи
обидните думи и имаше и деца с тях, но не си спомням едно или две деца. Да,
наричал ни е „боклуци“, но нямам ясен спомен, както и „утре няма да сте на
работа“, поддържам това което вече съм казал.
ПОДСЪДИМИЯТ – Аз казвам истината.
СВ. С. – Аз казвам истината.
ОЧНАТА СТАВКА ПРИКЛЮЧИ
Свидетелите бяха освободени от съдебната зала след съгласие на
страните.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Не държим на разпита на неявилите се
двама свидетели и молим да се заличат.
СЪДЪТ намира, че следва да се заличат като свидетели по делото В. И.
и М. Й., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА като свидетели по делото В. И. и М. Й..
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме други искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ на осн. чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА писмените доказателства събрани на досъдебното
производство, а именно писмо с АУАН и справки, материалите по преписка
№ 340000-3372/28.05.2019 г. на РУ - Септември, справка за съдимост на
подсъдимия, характеристична справка, ДСМПИС, 3 броя АУАН с три броя
картони на АУАН, справка за нарушител/водач, справка за прекратена
регистрация, формуляр на длъжностна характеристика на длъжността
полицай и старши полицай, трудов договор на лист 171 от съдебното
производство, уведомително писмо от ТД на НАП – Пловдив, офис
Пазарджик на лист. 298 от съдебното производство.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
3
ПРОКУРОРЪТ – Поддържам обвиненията срещу подсъдимия Б. Т. от гр.
Белово, обл. Пазарджик за извършени престъпления по чл. 270, ал. 1 от НК и
по чл.144, ал. 2, във връзка с ал.1 от НК. При спазване на принципите за
обективност, в хода на съдебното следствие се разпитаха множество
свидетели, изискаха се писмени доказателства, които очертават фактическата
обстановка такава, каквато е изложена в ОА на прокурора и сочи на това, че на
07.09.2019 г. подсъдимият е извършил двете престъпления, в които е обвинен,
извършил ги е умишлено, като е искал настъпването на обществено опасни
последици, а именно да не се подчини на полицейски служители, както и да
им се закани. Във фазата на съдебно следствие и от разпита на свидетелите Д.
и С. на 07.09.2019 г. се е случило това, което прокурора е описал в
обстоятелствената част на ОА, а именно Б. Т. е управлявал без да има това
право л. а. ..., съответно полицаите В. Д. и С. са имали тази информация, че
той си позволява да управлява без да притежава СУМПС. Видели са го на
шофьорското място, че се управлява от него и вместо да се подчини и да спре,
той е продължил, като двамата полицаи са включили светлинен и звуков
сигнал, не е спрял и те са тръгнали да гонят нарушителят Т.. Вместо това Т. не
се подчинява на полицейско разпореждане, полицаите успяват да го настигнат
пред магазина на Теленор. Подсъдимият Т. спира на тротоара, като двамата
полицаи са категорични, че са го видели да слиза от към шофьорската врата, т.
е. той е управлявал, а жена му Д. от вратата на пасажера, като е била с дете на
ръце. Двамата полицаи Д. и С. отиват при подсъдимия и му искат документите
за самоличност и на автомобила за проверка, което влиза в техните служебни
задължения. Те са с автомобил обозначен като полицейски, те са с полицейски
униформи, което и без да ги вижда ясно е видно, че същите са на работа и в
този момент изпълняват задължения по опазване на обществения ред и
функциите по чл. 64 и 70 от ЗМВР. Т. им казва, че няма да им даде
документите, нито неговите, нито на автомобила. Отказва да им съдейства и е
попречил на орган да установят самоличността му, а те от своя страна не
могат да изпълнят задълженията си. Те са видели, че детето е спокойно и че
той отказва да съдейства, тогава двамата полицаи говорят с Т. и той започва
да ги обижда и им казва, като това са думите, които са потвърдени от Д. и С. –
„Какви сте вие бе смешници, за нищо не ставате, пуснете ме и ще ви смачкам,
ако ви видя без униформа лошо ви чака, боклуци такива, цигани, ще ви
уволня от работа“ и това се случва, когато двамата служители на МВР са с
4
полицейски униформи и си изпълняват служебните задължения и той ги
нарича „боклуци, ще ви уволня и т.н.“, т. е. пряко ги заплашва. Тези закани
продължават до идването на другите полицейски служители К. Н. и А. Д..
През това време свидетелката Е. Д. – съпруга на Т. също отправя обидни думи
към тях. На място вече К. Н., който идва установява самоличността на Т.,
както и къде живее в Белово, както и че не притежава СУМПС и е
неправоспособен водач. Към този момент, когато го проверява Н., лекият
автомобил ... е собственост на Д., а съответно установили, че автомобилът е
служебно дерегистриран, което обвинение по чл. 345 от НК беше прекратено
по давност. Полицаите Д. и С., когато той ги обижда са възприели заканите
сериозно, като са се опасявали, че ситуацията ще ескалира и може да се
стигне до физическа саморазправа от страна на подсъдимия. Намира се на
обществено място и адв. М. настояваше да разпитаме други свидетели, т. е.
ако той нападне полицаите или някой от тях, поради което моля да не давате
вярва на подсъдимия, че полицая Д. го е ударил и притиснал към стълба, който
въпрос се изясни при очната ставка. Моля да приеме съда, че Д. говори
истината и че не е докосвал подсъдимия Т.. Агресията на Т. до такава степен е
ескалирала по време на инцидента, че Д. си е помисли, че не той, а
подсъдимият ще го удари и приел изразите „ще ви смачкам“ като закана за
побой и телесна повреда. „Смачкам“ означава физическо нападение, това се
асоциира веднага с нанасяне на побой, нарушаване на телесна
съприкосновеност на човека, т. е. израза „ще ви смачкам“ следва да се
възприеме като намерение за нанасяне на побой към полицаите, като това
засяга Д. и С.. След пристигането на Н. задържат за 24 часа Т. и при
направения обиск на Т. в портфейла му е открита личната му карта, която
нарочно не се е подчинил на разпореждане да я предостави и не я е
предоставил на двамата полицаи Д. и С.. На по- другият ден му съставят
актовете и този инцидент от 07.09.2019 г. приключва. По начало с действията
си подсъдимият Т. първо е целял да не се подчини на полицая, мотива който би
следвало да търси решаващия съд е защо го е направил. Управлява
автомобила, който е служебно дерегистриран като неправоспособен, не се
подчинява на полицейско разпореждане, вижда, че те са със светлинен и
звуков сигнал, продължава си по пътя и в края на краищата спира. В момента в
който спира не се подчинява на разпореждане, както изиска чл. 64 от ЗМВР, а
там закона е категоричен – цитира. По чл. 70 – цитира, като вместо това
5
възразява, оспорва действията на полицаите, противопоставя се. В този
смисъл всичкото това като негово действие съставлява същността, не се
подчинява на полицейско разпореждане. Ако погледнем нормата на чл.270,
ал.1 от НК там законодателят е предвидил отговорност за всеки, който
противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, т. е.
самото пречене на орган на властта трябва да бъде по същността си
противозаконно. Има достатъчно съдебна практика, какво се включва в този
израз, но той не само, че пречи противозаконно и извършва друго
престъпление по чл. 144, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, като се заканва на
полицаите и им казва, че не само няма да се подчини на техните
разпореждания, но съответно ги обижда с тези думи, които употребих в
началото на пренията си и цели да подкопае техният авторитет като органи на
реда, още повече, че в този момент те изпълняват задълженията си по
опазване на обществения ред. След 2019 г. е възможно Т. да е променил
поведението си и да се подчинява на разпореждане на полицаите, и все мисли
в този смисъл, но така или иначе ние сме тук, за да реши съда виновен ли е за
деянието извършено на 07.09.2019 г. За прокурора има достатъчно
доказателства в подкрепа и на двете обвинения. Налице са както обективните,
така и субективните признаци на тези две престъпления. Налице е и
съответното субективно отношение от страна на Т. обективиранто в неговата
вина, неговият умисъл, какво е искал да направи в този момент, а именно да
настъпят обществено опасните последици да не се подчини на полицейско
разпореждане и да направи такива закани, които да приемат като основателни,
като по същността си тази закани са престъпление против личността им и това
се случва по време на извършване на техните служебни задължения. Моля Ви
при определяне на наказанието да вземете предвид, че Т. е неосъждан,
прокурора не настоява за ефективна присъда. Моля съда да вземе решение, с
което му наложи справедливо наказание за извършеното от него изложено в
ОА от прокурора и изцяло доказани в фазата на съдебното следствие и на
процеса. В този смисъл моля за вашия съдебен акт.
АДВ. М. – Чухме обвинителната теза на прокурора. Да, наистина и аз
щях да пледирам за едно справедливо наказание, само че ако тази теза беше
потвърдена и от достатъчно доказателства, които да докажат, че Б. Т. е
виновен в това което е обвинен. Аз щях да искам минимално наказание и
справедливо само, че по делото се събраха доказателства, т. е. разпитаха се
6
свидетели основно две групи. Първата група полицаите, втората група може
би щяха да бъдат също повече свидетели в подкрепа на защитната теза, ако
прокуратурата и съответно органите на разследването бяха уважили искането
ми да се издират, да се призоват свидетелите М. и В., които всъщност през
цялото това съдебно дирене не се намериха. Да, направиха се опити да се
издират и да се призоват, но за съжаление не успяват. Всъщност аз считам, че
фактическата обстановка по делото не е доказана по никакъв начин. Не може
да каже покурора „моля ви дайте вяра на показанията на полицаите“, като
всъщност не чухме от нито един друг страничен свидетел, който не е свързан
по някакъв начин и заинтересован от изхода на делото, че Т. е попречил на
орган на властта за осъществяване на неговата дейност, както и че се е заканил
освен от свидетелите Д. и С.. Но от друга страна пък Е., която също е много
изчерпателна в своите свидетелски показания, както и Б. в своите обяснения,
които не са се променяли от началото на процеса излагат друга теза, друг
разказ на случилото се различен от този, който чухме преди малко. Разказ,
който аз няма да изпадам подробно да обяснявам, какво е станало, то си е
описано в свидетелските показания и в обясненията на Т.. Обяснения и
показания, които не са се променяли от началото на самият процес. Ще отдам
малко внимание на свидетелски показания на А. Д., който тук пред вас в
съдебна зала започна да обяснява, как полицаите Д. и С. при подаване на стоп
палката Б. не е спрял, а те моментално са се качили в колата, която била
запалена, те са тръгнали по него, той спрял в този момент. Аз ако тръгна да
бягам от полиция, защо ще спирам, еми аз ще си бягам. Това е друг въпрос,
някак си не е логично да бягам пък ще спирам. Показанията на Д. казват, че
колата е била в запалено положение. Ние можем да си представим едно
положение, в което той имаше достатъчно време да се отдалечи много по -
далеч да спре и да слезне от колата, ако той е карал, там вече нямаме доказано,
че той е управлявал колата. Да, ако разследващите органи в началото на самия
процес на разследването бяха допуснали и свидетелите М. и В., тогава всички
доказателства биха били събрани и тогава обективната истина щеше да бъде
изяснена. Карал ли е Б. колата, избягал ли е от полиция, заканвал ли се е, или
ги е обидил. Много интересно нещо една думичка цитирана преди малко от
прокурора „пуснете ме и ще видите“. Ама той паднал ли беше, задържан ли
беше, за да каже Б. „пуснете ме“, те държаха ли го някак си, упражняваха сила
ли срещу него. Да, пак казвам прокуратурата пледира за едно справедливо
7
наказание и да бъде осъден Б. за нещо което не е направил. Ако го беше
направил аз като адвокат също щях да пледирам, а и самият Б. за едно по- леко
наказание, но чудесно е да чуем разказ, какво се е случило според едната
страна, но е добре да обърнем внимание и на тезата на другата страна. По
отношение на боди камерите, които съм искал в началото на съдебното
производство в едни от първите разпити на полицаите, се споменава, че те са
били с камери. Не съм сигурен точно или боди камери или камери, които са
снабдени в колата и те се съхраняват записите около 30 дни. По отношение на
това, което съм искал съм искал да покажа, че полицаите, съответно органа за
разследването е могъл да снабди делото с достатъчно доказателства и то
неоспорими, ако Б. е извършил тези деяния, в които е обвинен. Можеха да
бъдат разпитани и свидетелите, които не са разпитани, аз съм ги искал още на
ДП, но ми бе отказано. С оглед на всичко това моля да оправдаете Б. Т. по
повдигнатите му две обвинения и моля за вашият справедлив съдебен акт.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Б. Т. – Подкрепям
това което каза адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Б. Т. – Не съм виновен, моля
да ме оправдаете.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата, след
което я обяви на страните и разясни реда и сроковете за нейното обжалване и
протестиране.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14:09 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8