Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 131/29.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател : СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
БИСЕРКА БОЙЕВА
при секретар
Антоанета Лазарова
и с участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №769/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №265 от 21.09.2023г.,
постановено по АНД №20231420200695/2023г., Районен съд Враца е потвърдил
Наказателно постановление №К-001086/28.10.2023г. на Директора на РД за
областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на
„КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО“ КД гр.София на основание чл.210а от Закон за
защита на потребителите (ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт Н., го обжалва и моли да
бъде отменено, като поддържа, че е неправилно, необосновано и в нарушение на
материалния закон. В съдебно заседание, касатора не изпраща представител, като
в постъпила по делото молба взема становище за уважаване на жалбата.
Ответната страна не изпраща
представител, като в постъпило писмено становище от пълномощника юрисконсулт Петрова, оспорва жалбата и моли
да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира за присъждане на
разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че административното нарушение на разпоредбата на
чл.68е, ал.2, пр.1 във вр. с чл.68г, ал.4 от ЗЗП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства. Районният съд е изложил
мотиви, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена по
отношение на установеното административно нарушение.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за валидно, допустимо и правилно,
при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано
в обжалваното решение е прието, че търговското дружество е извършило описаното
нарушение на чл.68е, ал.2, пр.1 във вр. с чл.68г, ал.4 от ЗЗП. Факти по делото,
който са установени чрез надлежно събиране на относимите писмени и гласни
доказателства, са анализирани надлежно от въззивният съд, който обосновано е
приел, че административното нарушение е безспорно установено. В тази връзка
доводите на касатора, че въззивния съд неправилно е тълкувал материалния закон
не се споделят от настоящият касационен състав. Не може да се приеме, че в
случая не е налице нарушение, тъй като били извършвани предходни контролни
проверки и търговското дружество винаги е реагирало с готовност да бъде
извършена проверка при сигнал на клиенти. Всъщност, както правилно е отбелязано
в мотивите на въззивният съд, същественото в случая е установеното, че
търговското дружество с бездействието си заблуждава или е в състояние да въведе
в заблуждение средния потребител и да прояви нелоялна търговска практика, тоест
с установяването на конкретното нарушение е установено неизпълнено задължение
по действаща материална разпоредба на ЗЗП.
Не може да бъдат споделени
доводите, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като случая не е маловажен. Това е така, тъй като е установено
нарушение е свързано с нарушаване на правата на потребителите и влияе на
конкурентната среда, тоест както правилно е приел въззивният съд, не може да се
приеме за маловажен случай в хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, изцяло споделя
правилните и задълбочени мотиви на въззивният съд, които са го мотивирали да
потвърди наложената имуществена санкция, като не смята за необходимо повторно
да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание
чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно
решение.
С
оглед заявеното искане от пълномощника на ответника следва, касатора да бъде
осъден да заплати разноски по делото в размера на юрисконсултското
възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила,
предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №265 от 21.09.2023г., постановено по АНД №20231420200695/2023г.
по описа на Районен съд Враца.
ОСЪЖДА
„КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО“ КД
гр.София, ЕИК ********* да заплати на Комисия за защита на потребителите
разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: