Решение по адм. дело №1691/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

2. Образувано е по жалба, предявена от Х. А. А., с [ЛНЧ], гражданка на Сирия, родена на [дата]., притежаваща Карта на чужденец с хуманитарен статут № ***, издадена на 07.08.2024 г. от МВР, със срок на валидност до 30.04.2027 г., с постоянен адрес [населено място], [улица], ***, чрез пълномощник адв. И. К., против Заповед № ЗСПД/Д-РВ/11909/24.07.2025 г., издадена от Началник – отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Пловдив, с която е отказана „еднократна помощ за ученици записани в първи, втори, трети и четвърти клас“ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето И. А. А..

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. От адв. К. се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът по жалбата – Началник отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Направено е възражение за недължимост на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с оглед липсата на доказателства, от които да се установи, че безплатната адвокатска помощ е предоставена на лице, което е материално затруднено, респ. за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. В Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] е образувано административно производство, повод за което е подадено от жалбоподателката заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/11909/16.07.2025 г., с което същата е претендирала отпускане на „еднократна помощ за ученици записани в първи, втори, трети и четвърти клас“ за детето И. А. Х. (погрешно посочено в оспорената заповед като И. А. А.) по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.

На жалбоподателката и детето й, е предоставена временна закрила - хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, във връзка с чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

6. Въз основа на така подаденото заявление-декларация, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСПД/Д-РВ/11909/24.07.2025 г. от Началник - отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във връзка с чл. 10а, ал. 5 и 6 от ЗСПД, на Х. А. А. е отказана исканата помощ. Мотивите за постановяване на оспорената заповед се свеждат до следното: „На основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД – членовете на семейството са граждани на С. А. Р.. Няма сключена спогодба между Република България и САР за изплащане на семейни помощи за деца.“.

IV. За правото:

7. В случая оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие на материалния закон. Съображенията за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.

8. Между страните не се формира спор от фактическа страна. Спорът е правен и се свежда до отговора на въпроса, налице ли са основания за отпускане на „еднократна помощ за ученици записани в първи, втори, трети и четвърти клас“ за детето И. А. Х. (погрешно посочено в оспорената заповед като И. А. А.) по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, според който на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

9. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да се съобрази следното:

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Освен това Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. В същия смисъл е и нормата на чл. 3, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.

От своя страна ЗУБ определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения. Така в чл. 32, ал. 3 от ЗУБ изрично е предвидено, че лицата с предоставен хуманитарен статут имат правата и задълженията на лице с разрешено постоянно пребиваване в Република България, а с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия закон изрично е възведено правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила (независимо от вида на предоставената закрила).

Наред с изложеното, следва да се констатира, че в Закона за социалното подпомагане (ЗСП) е предвидено отпускането на социални помощи и за лице с предоставен хуманитарен статут (чл. 2, ал. 6 във връзка с ал. 3 от ЗСП). Същевременно, претендираната в процесния случай помощ по реда на ЗСПД, макар да е наименувана „семейна помощ“, представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане по чл. 2, ал. 2 от ЗСП (в този смисъл Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013 г.).

И най-сетне, в нормата на чл. 3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, сред които са тези по т. 5, а именно бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

При така очертаната нормативна уредба и доколкото, както вече бе казано, семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане, следва да се приеме, че по отношение на лицата - чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ, не следва да се прилага ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

10. Между страните не е спорно, че Х. А. А. е майка на детето И. А. Х., както и че последното е записано в първи клас за учебната 2025/2026 година. Видно от съдържанието на заявлението-декларация, детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ.

11. Тези съображения обосновават крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той ще следва да бъде отменен. Доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация на Х. А. А. с вх. № ЗСПД/Д-РВ/11909/16.07.2025 г., за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Това налага извод за основателност на жалбата.

V. За разноските:

12. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при съобразяване на разрешенията, дадени в Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз и на обстоятелството, че делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, в полза на И. З. К., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на жалбоподателката в размер на 200 лева.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/11909/24.07.2025 г., издадена от Началник - отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/11909/16.07.2025 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, подадено от Х. А. А., с [ЛНЧ], граждани на Сирия, родена на [дата]., притежаваща Карта на чужденец с хуманитарен статут № ***, издадена на 07.08.2024 г. от МВР, със срок на валидност до 30.04.2027 г., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, [населено място], да заплати в полза на И. З. К., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер **********, с адрес [населено място], бул. „6-ти септември“ № 169, ет. 1, сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1691 по описа за 2025 г. на Административен съд - Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.