№ 253
гр. Сливен, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Нина Б. К.
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500350 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и
сл. от ГПК.
Делото е образувано по депозирана въззивна жалба подадена от адв.Б.,
пълномощник на А. С. С., ЕГН ********** от гр.С.З. кв. К. *** против
решение № 540/28.06.2023 г. по гр.д. № 3054/2021г. на Сливенския районен
съд, в частта с която е бил отхвърлен поради погасяване по давност
предявеният от въззивника против М. К. С., ЕГН ********** от гр.Б.М. * иск
за заплащане на сумата от 33989.08лв. представляваща надвнесена от
въззивника сума за погасяване на кредит по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот НL34907/21.03.2008г., както и в частта с която е бил
отхвърлен предявеният от жалбоподателя против въззиваемата С. иск за
заплащане на сумата от 14640.00лв. представляваща надвнесена от
въззивника сума за погасяване на кредит по Договор за жилищен кредит
№4254/24.09.2015г.
1
Решението е обжалвано като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано.
Страната счита, че неправилно съдът е приел, че дължимите от
ответницата/въззиваема суми по първия теглен от страните кредит (2008г.) са
погасени по давност. Погасяването на първия кредит станало със средствата
получени от втория кредит с кредитополучател въззивника и солидарен
длъжник въззиваемата.
По отношение на втория кредит страната посочва, че ответницата не е
поръчител по него, тъй като заетите средства са били използвани за
закупуването на съвместното жилище на страните. Без значение било, че
ответницата не е получила лично никакви средства от този договор. Към
09.02.2021г. ищецът бил погасил изцяло кредита и ответницата му дължала
половината сума.
Въззивната страна посочва, че давностният срок е започнал да тече от
09.02.2021г.(с цялостното погасяване на втория кредит) и към момента на
депозиране на исковата молба – 30.03.2021г. давността не е изтекла.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат уважени. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.
Страната не е направила нови доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв. Ш., пълномощник на М. К. С., с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Въззиваемата страна счита, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Посочва, че евентуалното вземане на
въззивника по Договора от 2008г. е погасено с изтичането на пет годишен
давностен срок, който е започнал да тече от датата, на която кредитът е бил
погасен изцяло. Кредитът е бил погасен на 02.10.2015г., давностният срок е
изтекъл на 02.10.2020г., а исковата молба е била депозирана след тази дата –
на 30.03.2021г. Изтъква се, че тъй като страните никога не са встъпвали в
брак солидарността по отношение на теглените кредити не е същата като
между съпрузи. Всеки от тях погасявал кредита с лични средства. По делото
били представени доказателства, че въззваемата лично е внесла сумата от
14596.24лв.
По отношение на втория Договор за кредит от 2015г., въззиваемата
2
страна посочва, че тя е отговаряла в пълен обем, но спрямо кредитора, а не
спрямо кредитополучателя. Ищецът лично бил получил цялата сума по
кредита, на него били давани преференции от банката, от сметката по кредита
въззивникът извършвал различни лични плащания и получавал и други
средства. По втория договор за кредит въззиваемата не дължала нищо, той
като не била получила нищо. Тя била гарант, поръчител на
кредитополучателя.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски. Страната няма нови доказателствени и процесуални
искания.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява
Представлява се от адв.Д., преупълномощена от адв.Б., която заявява, че
поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде
уважена. Претендира деловодни разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована се
представлява от представител по пълномощие адв.Ш., която оспорва жалбата,
поддържа депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното
решение и претендира разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
17.07.2023 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
20.07.2023г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, но разгледана по
същество е неоснователна.
Пред Районен съд Сливен са били предявени два иска за осъждане на
ответницата да заплати суми по два кредита.
По първия иск за заплащане на 31668.41лв., представляващи ½ от
заплатените от ищеца суми по Договор за банков кредит № HL/21.03.2008г. с
3
„ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ България“АД, по който двете страни са били
кредитополучатели, съдът намира че не се дължи претендираната с исковата
молба сума, тъй като всички евентуални задължения на ответната страна са
били погасени по давност. Пред РС е било направено възражение за изтекла
погасителнва давност. Давността започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. В случая това е моментът, в който кредитът е
бил изцяло погасен. От този момент ищецът е можел да претендира от
ответника-кредитополучател, сумата която е заплатил в повече. В този
момент е настъпило неоснователното обогатяване за ответника. Тъй като
първият кредит е бил погасен на 02.10.2015г., давностният срок е изтекъл на
02.10.2020г. Исковата молба е била депозирана на 30.03.2021г., след изтичане
на погасителния срок, поради което вземането на ищеца е недължимо.
По отношение на втората претенция на ищеца свързана с Договора за
кредит сключен от него на 24.09.2015г. с „ ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД, съдът
намира че е безспорно, че единствен кредитополучател е ищецът. Безспорно е
също, че към датата на депозиране на исковата молба кредитът е бил изцяло
изплатен. По този договор за кредит ответникът е бил солидарен длъжник, но
това негово качество не произтича от факта, че е кредитополучател, а затова,
че е станал трето лице встъпило в задълженията на кредитополучателя
(чл.101 ЗЗД). Това изрично е посочено в чл.4 от Договора, където е записано,
че М. С. е трето задължено лице и съдът следва да се съобрази с този текст
при тълкуване на договора и определяне качеството на всеки от участващите
в него. В този случай, ответникът е отговарял солидарно с кредитополучателя
пред кредитора до погасяването на кредита, което е станало. Той обаче не е
отговорен спрямо кредитополучателя и това обстоятелство произтича именно
от качеството му на трето задължено лице. Ето защо претендираната сума по
този договор е недължима.
Тъй като правните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По правилата на процеса и предвид на обстоятелството, че не е
направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на въззиваемата страна, то сторените от нея разноски следва
да се присъдят така, както са търсени, а именно в размер на 4500.00лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА № 540/28.06.2023 г. по гр.д. № 3054/2021г. на
Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН ********** от гр.С.З. кв. К. *** да заплати на
М. К. С., ЕГН ********** от гр.Б.М. * деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на 4500.00 (четири хиляди и петстотин) лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5