№ 4056
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20251110208243 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от *****, ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление ******, представлявано заедно от С. С. П. и К. Д. К.,
чрез адв.М. Г. от ***, против наказателно постановление №*****, издадено от
изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, с което е наложена на основание чл.16,
ал.1, т.19 от ЗКФН, във вр. с чл.647, ал.2, пр.2, във вр. с чл.644, ал.1, т.2, във
вр. с параграф 1, т.52 от ДР на КЗ и чл.648 от КЗ, имуществена санкция в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно издадено. Оспорва се факта, че вмененото нарушение е
извършено при условията на повторност. В тази насока се навеждат доводи, че
посочената като нарушена правна норма на чл.496 от КЗ влиза в сила на
01.01.2016 г., поради което относимо за повторността би било единствено
нарушение на същата разпоредба от 01.01.2016 г., извършено в срок от една
година от влизане в сила на НП по повод на това нарушение. Сочи, че
налагането на санкция по реда на чл.644, ал.2 от КЗ за нарушение на чл.496 от
1
КЗ, поради наличие на преходно нарушение по чл.271 от КЗ /отм./,
представлява недопустимо според ЗНА тълкуване на закона по аналогия.
Навеждат се твърдения за неправилно наложена санкция за нарушение,
извършено в условията на „повторност“ по реда на чл.644, ал.1 от КЗ,
доколкото сочи, че разпоредбата на чл.644 от същия кодекс, визира два
състава на администативно нарушение – общ по ал.1, т.2 и квалифициран по
ал.2, който е по-тежкия състав и по който е наложена санкцията на
дружеството, но в съставения АУАН не се съдържа описание на фактите,
довели до приложението на този квалифициран състав на нарушение, и които
обуславят съставомерност на деянието. Твърди се, че повторността е елемент
от обективна страна на квалифицирания състав, като горния пропуск
съставлява нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, във вр. с чл.84 от ЗАНН, във вр.
с НПК. Твърди се, че процесният АУАН съдържа констатации само за факти по
отношение на нарушение на чл.496 от КЗ, като липсват данни да е налице
предишно нарушение от същия вид, но с процесното НП се навеждат
фактически твърдения за „повторност“ и на дружеството е наложена санкция
за нарушение по реда на квалифицирания състав на чл.644, ал.2 от КЗ, а
предвид гореизложеното процесното НП не съответства на фактическата
обстановка, описана в АУАН и на дружеството е наложено наказание за
нарушение, което не му е било предявено по установения в ЗАНН ред. Счита,
че това е нарушило правото му защита, тъй като е било лишено от
възможност да се запознае с фактическите твърдения на административния
орган в хода на производството, съответно – да разбере за какво точно деяние
ще бъде наказано и своевременно да направи своите възражения. Твърди се,
че НП противоречи и на принципа „reformation in peius“, доколкото с него е
наложена санкция на дружеството за по-тежко деяние от първоначално
установено, като освен това жалбоподателят е поставен в по-неблагоприятно
положение от извършителите на престъпни деяния, отличаващи се с по-
голяма степен на обществена опасност от административните нарушения.
Позовава се на съдебна практика на съдилищата в страната.
Навеждат се доводи и за допуснати други процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство, а именно: неправилно
определена дата на извършване на нарушението и нарушение на давностния
срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН.
2
Сочи се, че наложеното наказание не съответства на целите на
административното наказание по чл.12 от ЗАНН, и по-конкретно на тежестта
и характера на извършеното нарушение, тъй като не са налице доказателства
за наличие на отегчаващи обстоятелства, както и че такива не би следвало да
се вземат предвид, доколкото касаят субективната страна, а жалбоподателят е
юридическо лице.
Навеждат се доводи, че извършеното административно нарушение се
явява маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и АНО не е следвало да налага
наказание, доколкото от евентуалното деяние не са произтекли
общественоопасни последици, а към момента на съставяне на АУАН,
застрахованият изцяло е получил определеното му застрахователно
обезщетение.
Моли съда да отмени на посочените основания обжалваното НП.
Алтернативно се иска да бъде преквалифицирана наложената санкция от
такава по чл.644, ал.2 от КЗ на такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ, като бъде
наложена минималната законова санкция.
Жалбоподателят не изпраща законен или упълномощен процесуален
представител в съдебно заседание, съответно не взема допълнително
становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – заместник-
председателя на КФН, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – юрк.К. С., след приключване на съдебното следствие, моли
съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Счита, че
описаното нарушение е безпорно доказано от събраните по делото
доказателства, като в случая деянието е извършено при условията на
повторност.
Претендира присъждане на разноски в полза на КФН за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП.
НП е връчено на жалбоподателя на 19.05.2025 г., видно от пощенското клеймо
3
върху известието за доставяне. Жалбата е изпратена по куриер на 20.05.2025
г., видно от отразената дата върху разписката за изпращане, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На основание постъпила в КФН жалба с вх. №91-02-3 от 06.01.2025 г.,
подадена от И. В. Н., в която се възразява срещу липсата на произнасяне по
две претенции - №********** и №**********, на основание сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
обективиран в полица № *****, са изискани с писмо на КФН изх. №91-02-3 от
08.01.2025 г. и от 27.01.2025 г. от ***** подробни писмени обяснения по
случая, както и заверени преписи от всички документи по претенциите.
Отговорът на дружеството-жалбоподател, ведно с изисканите доказателства,
постъпил в КФН с писма вх. №91-02-3 от 21.01.2025 г. и от 05.02.2025 г.
Компетентно длъжностно лице при КФН – свидетелят В. Р. Ш., заемащ
длъжността „***“ в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен
надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН, извършил проверка и
анализ на представената документация от дружеството-жалбоподател. В хода
на проверката, свидетелят Ш. установил, че на 03.10.2024 г. пред ***** е
предявена претенция по повод настъпило застрахователно събитие -
пътнотранспортно произшествие, вследствие на което са причинени
неимуществени вреди на И. В. Н., както и че завеждането на претенцията е
удостоверено с №********** на основание сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в
полица №*****.
Контролният орган установил, че на датата на завеждане на претенцията
- 03.10.2024 г., пред ***** са представени писмени доказателства, необходими
за установяване основанието и размера й, включително и данни за банковата
сметка, по която да бъде изплатено обезщетението.
Контролният орган установил, че на 04.10.2024 г. в ***** постъпило
писмо от органите на MBP, с което уведомяват дружеството-жалбоподател, че
е извършено допълнение в съставения констативен протокол за ПТП с
4
пострадали лица, в частта за претърпените телесни увреждания от И. Н.. С
писма от 15.10.2024 г., от 21.10.2024 г. и от 29.10.2024 г., ***** се обърнало за
съдействие към органите на МВР и Районна прокуратура-гр.Русе, с цел
предоставяне на допълнителна информация относно настъпилото събитие,
като от страна на Районна прокуратура-гр.Русе е предоставена информация на
25.10.2024 г., а отговорът от органите на МВР е постъпил в ***** на
05.11.2024 г.
Контролният орган установил, че на 11.11.2024 г., адв. Д. З., действаща в
качеството на пълномощник на И. Н., подала пред ***** документ, озаглавен
„Застрахователна претенция“, с който претендирала по посочена от нея
банкова сметка да бъде изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лева и за имуществени вреди в размер
на 66 лева, както и че така предявената от адв.З. претенция е идентична с вече
предявената от увреденото лице претенция с №********** от 03.10.2024 г.
Към предявената от адв.З. претенция били приложени писмени доказателства,
включително пълномощно и удостоверение за банкова сметка с титуляр - адв.
Д. З..
Контролният орган констатирал, че с допълнителни писма от 21.11.2024
г., ***** отново се е обърнал за съдействие към органите на МВР, както и до
адв.З., в качеството й на пълномощник на И. Н., с цел предоставяне на копие
от влязло в сила наказателно постановление, издадено срещу виновния водач
или служебна бележка, удостоверяваща, че същото е връчено и е влязло в
сила.
Контролният орган констатирал още, че на 12.12.2024 г., между ***** и
адв.Д. З. е сключено споразумение, с което дружеството-жалбоподател се
задължило да изплати по банковата сметка на адвоката застрахователно
обезщетение в размер на 2000 лева за претърпените от И. Н. неимуществени и
имуществени вреди, като на 13.01.2025 г. изплатило застрахователно
обезщетение по претенция №**********, в размер на 2000 лева по банкова
сметка на адв.Д. К. З..
За така направените констатации, *** В. Ш. съставил АУАН №***** на
25.02.2025 г., в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта /също
длъжностни лица при КФН/, затова, че за ***** се е породило задължение,
считано от 03.10.2024 г., но не по-късно от 03.01.2025 г. включително, да се
5
произнесе по претенция №********** по един от двата законоустановени
начина, обективирани в чл.496, ал.2 от КЗ, като се е произнесъл по
претенцията с изплащане на обезщетение на 13.01.2025 г. - извън
законоустановения срок.
Актосъставителят посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.496, ал.2,
във вр. с ал. 1 от КЗ, както и че нарушението е извършено на 04.01.2025 г. в гр.
София, и е установено на 05.02.2025 г., при извършената проверка на
преписката по подадената жалба.
АУАН е надлежно предявен и връчен на изрично упълномощено от
дружеството-жалбоподател лице – Н. Н. Б., срещу подпис, на датата на
неговото съставяне, без възражения по направените констатации.
Дружеството-жалбоподател не се е възползвало по правото си по чл.44,
ал.1 от ЗАНН да представи пред АНО писмени възражения в
законоустановения 7-дневен срок, считано от датата на връчване на АУАН.
На основание така съставения АУАН, изпълняващ правомощията на
заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор“, издал обжалваното НП №Р-10-98 на 14.05.2025 г., с което наложил на
***** на основание чл.16, ал.1, т.19 от ЗКФН, във вр. с чл.647, ал.2, чл.644,
ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с параграф 1, т.52 от ДР на КЗ и
чл.648, ал.1 от КЗ, имуществена санкция в размер на 2000 лева, затова, че на
04.01.2025 г., в ***, ***** не е изпълнило задължението си по чл.496, ал.2, във
вр. с ал.1 от КЗ, в тримесечен срок от предявяване на претенцията по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ -
03.10.2024 г., но не по-късно от 03.01.2025 г. включително, окончателно да се
произнесе по предявена пред дружеството застрахователна претенция
№**********, съгласно един от алтернативно посочените в т.1 и т.2 от същата
разпоредба начини, а именно: да определи и изплати размера на
обезщетението или да даде мотивиран отговор по предявените претенции,
когато отказва плащане, или основанието на претенцията не е било напълно
установено, или размерът на вредите не е бил напълно установен.
Наказващият орган изложил мотиви защо не приема констатираното с
АУАН нарушение за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При определяне размера на имуществената санкция отчел, че
6
установеното с процесния АУАН нарушение е „повторно“ по смисъла на
параграф 1, т.52 от ДР на КЗ, тъй като е извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на НП №Р-10-215/30.11.2023 г., влязло в сила на 12.03.2024 г., с
което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция за
същото по вид нарушение, с което обосновал определяне размера на
имуществената санкция, съгласно разпоредбата на чл.644, ал.2 от КЗ.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетеля В. Ш.; от приобщените по делото писмени доказателства –
процесните АУАН и НП, нотариално заверено пълномощно за
упълномощаване на Н. Н. Б. да представлява дружеството през държавни
органи, включително КФН, както и да получава АУАН; сезиращата жалба до
КФН и писма, ведно със всички заверени преписи от документи по
предявените претенции; НП №Р-10-215/30.11.2023 г., решение от 09.12.2019 г.
по НАХД №16280/2019 г. по описа на СРС, ведно с решение от 15.02.2024 г. по
АНД №7531/2023 г. по описа на СРС; Заповед №3-197/22.08.2024 г. на
изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“; Решение №572/19.08.2024 г. на
председателя на КФН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Ш., като логични и
непротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено
възприетото по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие
на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото. Показанията на
свидетеля Ш. са обективни, последователни и кореспондират на събраните в
хода на съдебното следствие писмени доказателства, които съдът кредира,
доколкото са пряко относими към предмета на доказване по делото и не се
оборват от други доказателствени източници.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от материално и
териториално компетентни органи, съгласно представените заповед и
решение, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на
техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете
7
по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 25.02.2025 г., в тримесечния срок от
откриване на нарушителя, което е станало на 05.02.2025 г., в хода на
извършената проверка по подадената жалба от ползвател на застрахователни
услуги. НП е издадено на 14.05.2025 г., т.е. в предвидения в закона
шестмесечен давностен срок, считано датата на съставяне на АУАН.
Съдът не констатира в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати съществени по тежест нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на
защита на дружеството-жалбоподател да научи за какво точно нарушение е
санкциониран. Фактическите обстоятелства правилно са отразени в
обстоятелствената част на АУАН и НП, като съдът не констатира проворечия,
както между направеното словесно описание в двата акта на нарушението и на
обстоятелсвата, при които е извършено, така и между действително
установената фактическа обстановка от събраните по делото доказателства.
Правилно е приложен материалния закон. От всички събрани
доказателства по делото се установява по безспорен и несъмнен начин, че
процесната застрахователна претенция е предявена пред ***** на 03.10.2024
г., че на същата дата са представени всички доказателства от ползвателя на
застрахователни услуги /включително и съставения констативен протокол за
пострадали лица/, необходими за установяване на основанието и размера на
претенцията, както и данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено
застрахователното обещетение, на 04.10.2024 г. дружеството-жалбоподател е
уведомено от органите на МВР за допълване на съставения протокол за ПТП с
пострадали лица, в частта за претърпените телесни увреждания от увреденото
лице, на 25.10.2024 г. дружеството-застраховател е уведомено от РП-Русе, че
във връзка с настъпилото ПТП не е образувано досъдебно производство, а
административнонаказателна преписка, на 05.11.2024 г. ***** е уведомено от
ОДМВР-Русе за съставения АУАН и издаденото НП против виновния водач, на
11.11.2024 г. в ***** е постъпил документ „Застрахователна претенция“ от
адв.З., в качеството й на пълномощник на увреденото лице, с което претендира
изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди по посочената банкова сметка, ведно с приложени пълномощно и
банкова сметка с титуляр адв.Д. З., и който документ е идентичен с вече
предявената претенция от увреденото лице с №********** от 03.10.2024 г., на
8
12.12.2024 г. между ***** и адв.Д. З. е сключено споразумение, с което
дружеството-жалбоподател се задължило да изплати по банковата сметка на
адвоката застрахователно обещетение в размер на 2000 лева за претърпените
неимуществени и имуществени вреди от увреденото лице. Видно от
представеното платежно нареждане, дружеството-жалбоподател се е
произнесло по претенция №**********, като изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 2000 лева по банковата сметка на адвоката на
13.01.2025 г.
Безспорно установеното нарушение е ясно и подробно описано в АУАН
и НП, като съдът намира, че между словесното описание на нарушението и
дадената правна квалификация на деянието е налице пълно съответствие.
Разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ вменява в задължение на застрахователя да
се произнесе окончателно по претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в срок не по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя,
сключил застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, или
пред неговия представител за уреждане на претенции. В ал.2 на същата
разпоредба са указани начините на произнасяне на застрахователя – като
определи и изплати размера на обезщетението или даде мотивиран отговор на
предявените претенции, когато отказва плащане, или основанието на
претенцията не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил
напълно установен. В конкретния случай е безспорно установено, че
произнасянето по процесната претенция е настъпило след изтичане на
тримесечния срок, предвиден в закона за окончателното произнасяне по
претенция, произтичаща от този вид застраховка. Нарушението е формално и
се е изразило в противоправно бездействие на застрахователя. Извършено е на
следващия ден, след изтичане на тримесечния срок за произнасяне – на
04.01.2024 г., считано от датата на нейното предявяване на 03.10.2024 г.,
поради което съдът приема, че както в АУАН, така и в НП правилно е
определена датата на извършване на нарушението. Застрахователното
обезщетние е изплатено на 13.01.2025 г., т.е. със закъснение от девет дни, след
изтичане на тримесечния срок, с което дружеството-жалбоподател е
осъществило от обективна страна състава на вмененото административно
нарушение по чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ.
9
***** е юридическо лице и като такова носи обективна, безвиновна
отговорност, поради което е безпредметно да се обсъжда субективната страна
на извършеното нарушение.
АНО правилно е определил санкцията за извършено нарушение,
съобразно разпоредбата на чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗК, която
предвижда при „повторност“ налагане на имуществена санкция в размери от
2000 до 40 000 лева. В случая е налице „повторност“ по смисъла на параграф
1, т.52 от ДР на КЗ, доколкото процесното нарушение е извършено на
04.01.2025 г., т.е. в едногодишен срок от наказването на ***** за същото
нарушение – по чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ, с НП №Р-10-215/30.11.2023
г., обжалвано по съдебен ред и потвърдено с решение по АНД №7531/2023 г.
по описа на СРС, влязло в законна сила на 12.03.2024 г.
Във връзка с направеното възражение в жалбата, че повторността е
елемент от състава на нарушението, поради което е следвало да се съдържа
още в АУАН, а не за първи път да се отразява в НП, съдът намира за
необходимо да отбележи, че извършването на нарушението при условията на
„повторност“ касае определяне на вида и размера на наказанието от
наказващия орган по смисъла на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, поради което това
обстоятелство не е необходимо да е посочено в АУАН. Разпоредбата на чл.42
от ЗАНН, съдържаща изброяване на задължителните реквизити на АУАН, не
включва посочването на признака „повторност“, поради което
актосъставителят не е имал задължение да го установява и отразява в
съставения акт. Доколкото преценката за „повторност“ е от изключителното
правомощие на наказващия орган, ангажирането на отговорността на
дружеството-жалбоподател за по-тежко квалифицирано нарушение,
установено по надлежния ред, не е довело нито до нарушаване правото му на
защита, нито до влошаване на положението му.
Неоснователно е направеното възражение от жалбоподателя, че не е
налице „повторност“, тъй като с посоченото НП №Р-10-215/30.11.2023 г. е
наказан за нарушение по чл.271 от КЗ /отм./, а с процесното НП – за
нарушение по чл.496 от действащия КЗ, в сила от 01.01.2016 г. Видно от
процесното НП е, че жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение по
чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ, извършено на 18.11.2022 г., т.е. за напълно
идентичен състав на административно нарушение с правна квалификация
10
чл.496, ал.2, във вр. ал.1 от КЗ, каквото е и настоящото, поради което е налице
обективния признак „повторност“ на извършеното нарушение.
Установеното нарушение е „повторно“, което навежда на извода, че не е
била постигната една от целите на наказанието, визирана в разпоредбата на
чл.12 от ЗАНН, а именно – да се превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред. Следва да се отбележи и това, че с цитираното НП
№Р-10-215/30.11.2023 г., с което е обоснована „повторността“ в настоящия
случай, ***** също е санкционирано за извършено нарушение при условията
на „повторност“, което от своя страна обоснова извод за системно неспазване
от дружеството-жалбоподател на законоустановените срокове за
окончателното произнасяне по застрахователни претенции. На дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, т.е.
към предвидения минимален размер в разпоредбата на чл.644, ал.2 от КЗ за
нарушение, извършено при условията на „повторност“. Размерът на
наложената санкция изцяло съответства на тежестта на извършеното
нарушение, правилно е съобразен от АНО със срока на закъснението от девет
дни, и тъй като е към минимума, предвиден в закона, не подлежи на
обсъждане въпроса за намаляването й по размер.
Съдът не намира основание и за квалифициране на случая като
„маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е
формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредоносен
резултат, поради което и наведените доводи от дружеството-жалбоподател за
липса на настъпили вредни последици, се явяват неирелевантни в настоящия
случай. Процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност спрямо други административни нарушения от същия вид.
Нарушението е извършено чрез бездействие и с извършването му са
поставени под заплаха интересите на ползвателя на застрахователни услуги,
доколкото прекомерното забавяне за окончателно произнасяне по
застрахователната претенция винаги води до създаване на несигурност за
последния, тъй като го възпрепятства своевременно да организира защитата
на правата си. Защитата интересите на увредените лица е поставена над
интересите на застрахователя и предвиждането на кратък срок за
окончателното произнасяне по претенции по този вид застраховки, е именно с
цел да бъдат защитени техните интереси. Ето защо, непроизнасянето в
11
императивно определения срок или произнасянето след изтичането му, макар
и с кратка забава, няма как да бъде подведено под нормата на маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил и АНО.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските: Разноски се претендират от ответната страна по
жалбата, и с оглед изхода на делото, претенцията в горния смисъл се явява
основателна. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита в
производството по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящото /въззивно/
производство АНО е защитаван от юрисконсулт. Делото не представлява
фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание, в което
е разпитан само един свидетел. При това положение, справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния предвиден размер в Наредбата. По аргумент от т.6 от ДР на АПК
разноските следва да се присъдят в полза на Комисия за финансов надзор, със
седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№*****, издадено от изпълняващ правомощията на заместник-председател на
КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на *****,
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ******, представлявано
заедно от С. С. П. и К. Д. К., е наложена на основание чл.16, ал.1, т.19 от
ЗКФН, във вр. с чл.647, ал.2, пр.2, във вр. с чл.644, ал.1, т.2, във вр. с параграф
1, т.52 от ДР на КЗ и чл.648 от КЗ, имуществена санкция в размер на 2000
12
лева, за нарушение на чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, *****, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление ******, представлявано заедно от С. С. П. и
К. Д. К., да заплати на КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, със
седалище гр.София, сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща
направени разноски за процесуално представителство от юрисконсулт в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК,
в 14–дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13