Определение по дело №3150/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е образувано по жалба на Й.В.Б., ЕГН **********,*** против Решение № 9 взето с протокол № 3 от 20.12.2023г. на Общински съвет Стамболиийски.

С процесното решение на основание чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА, във връзка с чл. 3, т. 5, чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 13, чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общински дълг и чл. 52, ал. 1, т. 2 и чл. 103, ал. 1 и ал. 5 от Закона за публичните финанси, Общинският съвет е възложил на Кмета на Община Стамболийски да отправи мотивирано искане до Министерството на финансите за отпускане на временен безлихвен заем в размер на 2 000 000 лева за сметка на Централния бюджет, за покриване на задължения на община Стамболийски

Жалбоподателката обосновава правния си интерес от оспорването като заявява, че до скоро е заемала длъжността Директор на Дирекция „ФСД, МДТ и АПО“ на Община Стамболийски“,, а и като заинтересовано лице с настоящ адрес ***, счита че не са налице обстоятелства, които да налагат предварителното изпълнение на решението отнасящо се до поемането на дълг.

Настоящият състав на Административен съд гр. Пловдив счита подадената жалба за недопустима, поради липса на правен интерес от страна на жалбоподателката.

Правният интерес за участие в съдебното производство по административни дела се обуславя от непосредственото въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася оспорения административен акт. В конкретния случай правата на жалбоподателя не са засегнати лично, пряко и непосредствено, за да се приеме наличие на правен интерес.

В разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на Република България е предвиден всеобщ съдебен контрол за законност на актовете и действията на административните органи. Съгласно ал. 2, "Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон". Според решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. на Конституционния съд, конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административните актове е да са нарушени или застрашени правата или законните интереси на правните субекти. Решаващ е правният ефект на административния акт - дали и доколко с него се засягат такива права и интереси. От изложеното следва, че правото на обжалване не е неограничено. Освен изрично изключените със закон, лицата могат да обжалват не всички административни актове, а само тези, които ги засягат пряко. Целта на атакуването е да се отмени незаконосъобразния акт, да не съществува той повече в правния мир. Правният интерес да се иска отмяната на един административен акт се обуславя от непосредственото негативно въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася този акт, включително и когато е вътрешнослужебен по своя характер (чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК).

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА общинския съвет приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми, както и решения за поемане на общински дълг чрез сключване на договори за заем или емитиране на общински ценни книжа и за издаване на общински гаранции при условия и по ред, определени със закон. По силата на това препращане приложение намират специалните правила на Закона за общинския дълг /ЗОД/. В чл. 10 от ЗОД е постановено, че Сметната палата осъществява одит върху възникването и управлението на общинския и на гарантирания от общината дълг и използването на дълговите инструменти. В чл. 18 от ЗОД е постановено, че в 10-дневен срок от приемане на съответното решение на общинския съвет кметът на общината изпраща на министъра на финансите или на Сметната палата годишния отчет за състоянието на общинския дълг и решението на общинския съвет по чл. 9, ал. 2 от закона.

Решението на общинския съвет, взето на основание чл. 3, т. 2 и чл. 17, ал. 1 от ЗОД, не подлежи на оспорване и по реда на чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА. В конкретният случай в приложимия материален закон ЗОД, както вече бе посочено е предвиден друг ред за контрол върху решенията общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове. На съдебно оспорване, съгласно дял ІІІ на АПК подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове.

Действително, по силата на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА, актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд, но на съдебен контрол по тази разпоредба подлежат само тези актове на общинския съвет, които имат характеристиките на индивидуален, общ или нормативен административен акт. Решението няма характер на властническо волеизявление, а е основен и самостоятелен способ за управление и разпореждане с общинска собственост и проява на оперативната самостоятелност на общинските съвети. То не е нито индивидуален, нито общ административен акт по определенията в чл. 21 и чл. 65 от АПК, тъй като не създава права или задължения и не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, нито на неопределен брой лица.

Въздействието на поемането на общински дълг по правилата на чл. 17, ал. 1 от ЗОД върху правната сфера на адресатите на тези решения е опосредено от общинския бюджет. Аргумент в подкрепа на изложеното са и нормите на чл. 3, чл. 39, чл. 40 и чл. 45 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/. Визираните разпоредби определят, че поемането на общински дълг, като компонент на обществените отношения в системата на публичните финанси, е част от решението за приемане на общинския бюджет. С него се определя максималният размер на новия общински дълг, общинските гаранции, които може да бъдат издадени през годината и максималният размер на общинския дълг и общинските гаранции към края на бюджетната година. Съгласно чл. 40 от ЗПФ дължимите суми за лихви и погашения по главниците по общинския дълг са дефинирани като приоритетно задължение на общинския бюджет, а сумите от поетия дълг участват в приходната част на общинския бюджет - чл. 45, ал. 1, т. 1, б. "ж" от ЗПФ.

Независимо че решението за поемане на общински дълг е акт с еднократно правно действие и засяга неопределен кръг лица, то същото не рефлектира непосредствено в тяхната правна сфера, поради което не би могло да се квалифицира като общ административен акт. Като волеизявление на Общинския съвет, това решение е правен акт, който не засяга пряко права, свободи или законни интереси на местната общност, тъй като въздействието му е опосредено от действието на акта за приемане на общинския бюджет. Последният, съобразно приетото с ТР № 2/16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 4/2011 г., подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и именно в неговите рамки следва да се прецени корелацията на конкретното решение за поемане на дълг с определения максимален размер на общинския дълг.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че Решение № 9, взето с протокол № 3 от 20.12.2023 г. на заседание на Общински съвет Стамболийски не подлежи на оспорване по предвидения в АПК ред, което е основание по смисъла на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК жалбата да бъде оставена без разглеждане.

С оглед изложените мотиви и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, оспорването като недопустимо следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Ето защо на основание чл. 159, т. 1 и т.4 от АПК Административен съд Пловдив, ХIII-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й.В.Б., ЕГН **********,*** против Решение № 9 взето с протокол № 3 от 20.12.2023г. на Общински съвет Стамболиийски

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 3148 от 2023 година по описа на Административен съд Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: