№ 111
*****, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000380 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на И. Т. М., ЕГН **********, от *****, представлявана от адв. З. И. от
ВАК, срещу решение № 191/25.04.2024 г., постановено по т. д. № 241/2023г по
описа на Варненски окръжен съд, поправено с решение № 195/26.04.2024г., с
което са отхвърлени осъдителни искове на въззивницата, конституирана като
наследник на починалия в хода на делото първоначален ищец Т. Г. М., ЕГН
**********, предявени срещу „Сима“ ООД-*****, ЕИК *********, с правно
основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, за присъждане на сумата 26 475.67 лв.,
претендирана като неизплатена част от вноска в размер на 54 873 лв. с падеж
05.04.2023г., представляваща част от равностойността на притежаван от
наследодателя на ищцата дружествен дял от капитала на „Сима“ ООД, цялата
в размер на 3 072 880 лв., разсрочена на вноски с Договор за изплащане на
дружествен дял от 31.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба– 02.05.2023г., до
окончателното погасяване на задължението.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение поради несъобразяване с
1
доказателствата и фактите, установени в производството. Въззивницата
намира за неправилен извода на първоинстанционния съд за нищожност на
процесния договор. Счита, че в настоящия случай са налице валидни
договорни отношения между Т. М. и „Сима” ООД, което дружество е
изплащало дяловото участие на бившия съдружник в рамките на девет години
по така сключения договор от 31.03.2014г. Според страната, касае се за
задължение на търговеца спрямо напускащия съдружник, на когото следва да
бъде изплатен дружествен дял. Излагат се съображения за това, че целта на
процесния договор е била чрез разсрочване на плащането да се избегне
дестабилизиране на търговската дейност. Искането към съда е за отмяна на
решението и уважаване на исковете изцяло.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната
страна „Сима“ ООД-*****, представлявано от управителя П. Н. Г., действащ
чрез пълномощника си адв. М. Д., в който е изложено становище за
неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени съображения.
С определение № 492/12.08.2024г. от подготвително заседание по чл.
267, ал. 1 ГПК, жалбата е преценена като допустима и редовна и делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2024г.
След провеждане на открито съдебно заседание, в което делото е
обявено за решаване, с определение № 718/25.11.2024г. съдебният състав е
констатирал, въз основа на служебно известни обстоятелства, че преди
подаване на исковата молба от 02.05.2023г., по която е било образувано
първоинстанционното производство по т. д. № 241/2023г. по описа на ВОС и е
постановено обжалваното решение № 195/26.04.2024г., между същите страни
е било образувано гр. д. № 16556/2022г. по описа на ВРС, за присъждане на
парични вземания, произтичащи от същия Договор от 31.03.2014г. за
изплащане на дружествен дял от капитала на „Сима“ ООД- *****, но за друга
вноска. Предмет на по- рано образуваното съдебно производство са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, предявени от Т. Г. М. от *****,
починал в хода на процеса, заместен от И. Т. М. като негов наследник по закон,
конституирана на основание чл. 227 от ГПК, срещу „Сима“ ООД- *****, с
правна квалификация по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 125, ал. 2 вр. ал. 3 от ТЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
9 736.75лв., представляваща остатък от неизплатена главница за дължимата
2
вноска за 05.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба– 16.12.2022г., до окончателното погасяване на
задължението, и сумата от 194.74 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 06.10.2022г. до 16.12.2022г. По гр. д. № 16556/2022г.
по описа на ВРС, IX-ти състав, е постановено първоинстанционно решение №
1883/23.05.2024г., което е обжалвано от ищцата И. Т. М., конституирана на
основание чл. 227 от ГПК. Съобразено е, че решението по този спор ще
обвърже страните със сила на пресъдено нещо по въпроса за действителността
на общия юридически факт- Договор за изплащане на дружествен дял,
сключен между Т. Г. М. и „Сима“ ООД- ***** на 31.03.2014г. За да се избегне
постановяване на въззивно решение по настоящото дело при наличието на
пречка за движението му по смисъла на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК,
което би рефлектирало върху допустимостта на съдебния акт, е отменено
протоколното определение от 06.11.2024г., с което е даден ход по същество и е
изиска справка за движението на в. т. д № 1609/2024г. по описа на Варненски
окръжен съд. От справката се установява, че делото е приключило с
постановяването на неподлежащо на обжалване въззивно решение, след което
същото е изискано и постъпило за послужване по настоящото дело.
В открито съдебно заседание на 07.03.2025г. пълномощникът на
въззиваемото дружество „Сима“ ООД изнася пред съда нови обстоятелства,
относими към активната процесуална легитимация в процеса, като заявява, че
на дружеството е представено саморъчно завещание на починалия бивш
съдружник и първоначален ищец Т. Г. М., ведно с удостоверение за
обявяването му от Нотариус Ал. Г. на 27.02.2025г., с което наследодателят е
завещал при равни части на И. Т. М. и Т. Н. Г. цялото си движимо и
недвижимо имущество, включително депозити в български и чуждестранни
банки и вземания от „Сима“ ООД- ***** по договор за изплащане на
дружествен дял, сключен на 31.03.2014г. и анекси към него.
На основание чл. 227 ГПК, въззивният съд е конституирал като ищец в
производството Т. Н. Г.- универсален наследник по завещание на ищеца Т. Г.
М. за 1/ 2 от цялото имущество на наследодателя, и е разпоредено
извършването на справка в НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на
новоконституираната страна. За насроченото открито съдебно заседание на
16.04.2025г. конституираният на основание чл. 227 ГПК ищец е редовно
призован и се представлява от адв. Я. Я. от ВАК, (надлежно упълномощен с
3
пълномощно на лист 64 от делото). Пълномощникът заявява становище за
недопустимост на обжалваното решение поради неучастие на правоприемник
на починал в хода на производството ищец.
Пълномощникът на въззивницата И. Т. М. е оспорил представеното
саморъчно завещание (заверен препис от оригинала) и са направени
доказателствени искания за установяване автентичността на документа, които
са отхвърлени от съдебния състав. Съображенията да се откаже събиране на
доказателства по направеното оспорване са, че споровете между лица, които
претендират да са универсални или частни правоприемници на починала
страна, за валидността на завещанието, на което някоя от тях основава правата
си, подлежат на разрешаване в отделно исково производство, като в тази
хипотеза преценката на съда, който следва да осигури надлежното
приложение на нормата на чл. 227 ГПК, е ограничена до проверка за
валидността на завещателните актове от външна страна. (в този смисъл напр.
Определение № 102/18.06.2019г. по ч.гр.д. № 519/2019г. по описа на ВКС, ГК,
Първо г.о.)
В предоариите по същество жалбата и отговорът се поддържат, а
пълномощник на новоконституирания ищец моли решението да бъде
обезсилено и делото- върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане с участие на неговия доверител като наследник по завещание на
ищеца.
Съставът на въззивния съд, в съответствие с правомощията си по чл.
269, ал. 1 от ГПК, за служебно произнасяне по допустимостта на
първоинстанционното решение, намира следното:
Съгласно чл. 227 ГПК когато страната умре или юридическото лице
престане да съществува, производството по делото продължава с участието на
правоприемника. При смърт на физическо лице в хода на делото, съдът следва
да конституира неговите правоприемници, определени по правилата на ЗН.
Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон,
затова когато починалата страна е оставила общо завещание (чл. 16, ал. 1 ЗН),
като страна по делото се конституира назначеният с него универсален
наследник, който измества наследниците по закон.
В конкретния казус, съдът е постановил решението си преди да са
конституирани процесуалните правоприемници на ищеца в производството по
4
силата на оставеното от него саморъчно завещание, като причината за това е
обективна предвид обявяването на завещанието в хода на въззивното
производство. Когато правото на участие в процеса на правоприемник на
починал ищец е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без
неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез
конституирането му във въззивното производство с оглед въведените в ГПК
преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на
доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения.
Обжалваното съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено
при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата
допустимост, поради което подлежи на обезсилване и връщане на делото за
ново разглеждане от първата инстанция. При новото разглеждане на делото
съдът следва да повтори процесуалните действия, извършени без участието на
единия от правоприемниците по завещание на ищеца Т. Г. М..
При този изход от инстанционен контрол въззивният съд не присъжда
разноски в полза на страните за тази инстанция, а направените такива ще
следва да се присъдят при новото разглеждане на делото съобразно изхода на
спора.
Воден от горното, ВнАпС, ІII- ти състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 191/25.04.2024 г., поправено с решение №
195/26.04.2024г., постановени по т. д. № 241/2023г по описа на Варненски
окръжен съд, , и
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за разглеждане на
предявените осъдителни искове с участието на двамата правоприемници на
починалия в хода на производството пред първа инстанция ищец Т. Г. М.,
конституирани по реда на чл. 227 ГПК.
Въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6