Решение по дело №54/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........град Шумен, 12.06.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       Председател:  Кремена Борисова                                                                        Членове:  1.Христинка Димитрова

                                                                2.Маргарита Стергиовска

 

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Р. Рачев от Окръжна прокуратура град Шумен като разгледа докладваното от адм. съдия М. Стергиовска КАНД №54 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производство по реда на чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от А.И.Д. ***, против Решение №741/19.12.2019 г., постановено по ВАНД №2117/2019 г. по описа на Районен съд град Шумен, с което е потвърдено  НП№460888-F500559/02.09.2019г. на Директора на ТД на НАП-Варна офис Шумен,с което на осн.чл.355 ал.1 от КСО на А.И.Д. е наложена глоба в размер на 50лв.

   В касационната жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Доводите на касатора се свеждат до твърдението, че липсва дата на извършване на нарушението както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, както и че е налице основание за приложение на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Като не е отчел тези нарушения на процесуалните правила, решаващият съд е постановил незаконосъобразно решение, поради което касаторът моли настоящата касационна инстанция да отмени атакуваното Решение на РС град Шумен и да отмени потвърденото с него НП№460888-F500559/02.09.2019г. на Директора на Офис Шумен при ТД на НАП град Варна.

   Ответната страна ТД на НАП град Варна, редовно призована, не изпраща представител и не представя становище по касационната жалба.

   Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна. Излага доводи за законосъобразност на решението на въззивния съд, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

   Настоящият състав на касационната съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

   Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, а решението на РС е правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните:

   С Решение №741/19.12.2019 г., постановено по ВАНД №2117/2019 г. Шуменският районен съд е потвърдил Наказателно постановление НП№460888-F500559/02.09.2019г. на Директора на Офис Шумен при ТД на НАП град Варна, с което на касатора на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за не подадена Декларация обр.1 за месец май 2019 г., в срока, предвиден в разпоредбата на чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г., издадена от министъра на финансите /МФ/ - до 27.05.2019 г., е наложена глоба в размер на 50.00 лв.

   При постановяване на обжалваното решение, съдът е приел, че безспорно санкционираното лице е осъществило състава на чл.355 ал.1 от КСО във вр. с чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г., издадена от МФ, тъй като декларация обр.1 за месец май 2019 г. „Данни за осигуреното лице”, е следвало да бъде подадена в срока, указан в чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г., издадена от МФ, а именно до 25.06.2019 г. Решаващият съд, с оглед наведените пред него доводи с въззивната жалба, е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, изложил е подробни мотиви по съществото на спора, както и е изложил мотиви, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което съдът е потвърдил наказателното постановление.

   Настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение по отношение както за съставомерност на деянието, така и за липса на допуснати съществени нарушения при издаване на НП.

   Настоящият касационен състав намира, че правните изводи на районния съд са съобразени с процесуалния и материалния закон, поради което не следва и да бъдат изцяло преповтаряни.

   Твърдението в касационната жалба, че липсва както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, дата на извършване на нарушението, е неоснователно. Изрично и в двата акта е посочено като дата на извършване на нарушението 26.06.2019 г., която е правилно определена както от наказващия орган, така и от решаващия съд, тъй като до 25.06.2019 г. данъчнозадълженото лице е следвало да подаде процесната декларация.

  Наведеното в касационната жалба твърдение за наличие на основание за приложение на чл.3 ал.2 от ЗАНН, настоящата касационна инстанция намира за неоснователно. Действително, считано от 03.01.2020 г. Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г., издадена от МФ, е отменена, но е приета нова Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодатели, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица – пар.4 от ПЗ на Наредбата. В новата Наредба разпоредбата, регламентираща подаването на Декларация обр.1, изцяло е реципирана от отменената Наредба, включително в чл.4 от Наредбата са предвидени и същите срокове за подаване на този вид декларации. При това положение задължението на самоосигуряващите се лица не е отпаднало да подават декларация обр.1, в предвидения срок – 25-то число на месеца, следващ месеца, както и не е отпаднала наказуемостта за това задължение – чл.355 ал.1 от КСО. С оглед на това не са налице основания за приложение на чл.3 ал.2 от ЗАНН,тъй като не е налице по-различна и по-благоприятна за нарушителя нормативна разпоредба,която да бъде приложена.

   Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение №741/19.12.2019 г., постановено по ВАНД №2117/2019 г. по описа на Районен съд град Шумен.

   Решението е окончателно.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:.......................           ЧЛЕНОВЕ: 1. .............................

 

                                                                                          2. ............................

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.06.2020 г.