РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Бургас, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Търговско дело №
20222100900113 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на О. К. Н., ЕГН ********** от ***,
против „ВИГО ГРУП“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Монтана, ул. „Драган Цанков“ № 1.
С определение № 187/25.03.2022г. за разглеждане в настоящото производство е
приет установителен иск за съществуването на следните парични вземания на ищеца от
ответното дружество в несъстоятелност, дължими по договор за паричен заем от
01.07.2007г. с последващи споразумения към него: 2 474 034 лева - просрочена главница; 1
607 783.19 лева - договорна лихва от 01.11.2015г. до датата на падежа 31.01.2019г. и
537 415.17 лева - лихва за забава от 31.01.2019г. до датата на откриване на производството
по несъстоятелност;
С молба вх. № 268311/22.06.2021г. ищецът предявил описаните парични задължения
в производството по несъстоятелност на ответното дружество - по т.д. № 339/2016г. по
описа на Окръжен съд - Бургас. Временният синдик включил така предявените вземания в
списъка на неприетите вземания /вписване № 20211011155622 в ТР/. Ищецът своевременно
депозирал възражението си пред съда по несъстоятелността - вх. № 271075/18.10.2021г.,
което с определение № 260192/09.03.2022г. било оставено от съда без уважение.
Твърди се, че на 01.07.2007г. между ищеца О. К. Н. и „Мега инвест“ ООД с ЕИК
********* е сключен договор за паричен заем. Със спогодба към договора от 30.12.2012г.
страните приели, че задълженията на „Мега инвест“ ООД към О. К. Н. към 30.12.2012г. са
били в размер на 2 110 050 лв., платими до 31.12.2015г. с уговорена възнаградителна лихва
от 6 % годишно. На 31.10.2015г. е сключено споразумение, с което страните установили, че
1
не са извършени никакви погасявания и се съгласили да капитализират начислената
договорна лихва, като целият дълг възлиза на 2 474 034 лв. Със същата спогодба ответникът
„Виго груп“ ООД встъпил в дълга на длъжника „Мега инвест“ ООД, като бил изменен и
падежа - до 30.01.2019г. с уговорен нов размер на възнаградителната лихва – 20 % годишно.
Предявеният иск е с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от Търговския закон ТЗ/ във
връзка с чл.240 и чл.365 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „Виго груп“ ООД – в несъстоятелност и
неговият синдик Ивайло Василев Ризов представят идентични писмени отговори. Оспорват
иска и поддържат становището на синдика, изложено пред съда по несъстоятелността в
производството по чл.692 от ТЗ. Твърдят, че липсват доказателства за превод на заеманите
суми по банков път, както и за правото на заемодателя да предоставя пари срещу
възнаградителна лихва. Считат, че представените ордери не са официално доказателствено
средство, тъй като посочените в тях суми са над 10 000 лв. Твърдят, че предявените от
ищеца О. Н. са прехвърлени с нотариална заверка на подписите и достоверна дата на „А и Л
- търговско представителство“, който ги е прехвърлил „Царско село Симеоново“, като
последният ги е предявил в производството по несъстоятелност и са включени в списъка на
приети вземания. Сочат също, че „Мега инвест“ ООД е обявен в несъстоятелност, като
синдикът му Владимир Вакрилов е подал иск по чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ срещу
несъстоятелното дружество и срещу „А и Л търговско представителство“, който е отхвърлен
с решение по т.д. № 175/ 2017г. на ОС - Бургас.
В преклузивния срок по чл.372 ал.1 от ГПК ищецът представя допълнителна искова
молба. Не сочи нови доводи. Представя четливи копия на приложените към първоначалната
искова молба доказателства по приетите за разглеждане искове.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК допълнителен отговор представя само синдикът
Ивайло Ризов. Оспорва с подписаното споразумение „Виго груп“ ООД да е признало
посочените парични задължения. Поддържа възражението си, че липсват доказателства за
предаване на заетата сума на ответното дружество, като сочи, че главната книга на
дружеството не е първичен счетоводен документ. Оспорва и възможността ищецът да
предостави претендираната сума в заем, като се позовава на ревизионен доклад и акт на
НАП от 06.07.2016г. и от 16.07.2014г., с които приходи от 4 000 000 лева са приети за такива
с недоказан произход. Оспорва истинността на процесния договор за заем, спогодбите към
него и описаните към тях приходни касови ордери. Прави и възражение за висящ процес,
като твърди, че за същите вземания се води гр.д. № 2712/ 2021г. по описа на РС – Русе, към
което са присъединени гр.д. № 2711 и 2751/ 2021г.
При извършена служебна справка е установено, че действително между същите
страни е налице висящо съдебно производство по гр.д. № 2712/ 2021г. по описа на РС – Русе
/с присъединени гр.д. № 2711 и 2751/ 2021г./. Тези производства са образувани по искови
молби на ищеца за установяване съществуване на парични вземания от ответното
дружество, за които са издадени заповеди за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч. гр.д. №
2195, 2197 и 2196/ 2020г. на РС – Русе. Предмет на установяване са три частично предявени
2
вземания по 2000 лв., дължими по споразумение между страните от 25.10.2017г. Тъй като
посоченото облигационно правоотношение, на което кредиторът е основал претендираните
вземания, не е предмет на настоящото производство по установяване на вземания по
споразумение от 31.10.2015г., следва извод, че не е налице сочената идентичност на
основанието и искането по цитираните дела. Поради това възражението на синдика за
наличие на висящ процес за претендираните вземания е неоснователно.
Искът е допустим – налице са процесуалните предпоставки за разглеждането му,
липсват основателни възражения и процесуални пречки. Претендираното от ищеца парично
вземане се твърди да е възникнало на 30.01.2019г. - преди откриването на производството
по несъстоятелност на ответника на 12.03.2021г. Предявено е на 22.06.2021г. и е включено в
списък на неприети от синдика вземания. Срещу неприемането на вземаното ищецът е
подал възражение, оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение №
260192/09.03.2022г. по т.д. № 339/2016г. по описа на Бургаския окръжен съд, обявено в ТР
на 10.03.2022г. Искът е предявен на 24.03.2022г. - в последния ден от преклузивния срок по
чл.694, ал.6 от ТЗ.
С определение № 69/24.04.2023г. на БАС по ч.гр.дело № 59/2023г. съдът е
конституирал Царско село-Симеоново ЕООД като трето лице-помагач на ответника. В
съдебно заседание неговият процесуален представител пледира за отхвърляне на иска.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са неоснователни.
Представени са заверени “вярно с оригинала“ договор за паричен заем от
01.07.2007г., два броя приходни касови ордери, спогодба към договор за паричен заем от
30.12.2012г. и споразумение от 31.10.2015г.
Договорът за паричен заем от 01.07.2007г. е сключен между О. К. Н. като
заемодател и “Мега Инвест“ ООД като заемател и с него заемодателят се задължава да
предаде в собственост на заемателя сумата от 1620000 лева, а заемателят се задължава да
върне заемната сума и да плати възнаграждение на заемодателя. Уговорено е сумата да бъде
предадена от заемодателя на заемателя в срок до 03.07.2012г., като се дължи
възнаграждение под формата на лихва в размер на 5.50% годишно. Падежът на връщане на
главницата и лихвата е до 30.12.2012г.
Налични са 2 броя ПКО – № 1 от 02.07.2007г. и № 2 от 03.07.2007г., издадени от
Мега Инвест ООД. С първия ордер са приети 500000 лева от О. К. Н., а с втория са приети
1120000 лева също внесени от Н., във връзка с договор за паричен заем от 01.07.2007г.
Със спогодбата от 30.12.2012г., подписана между страните, те са се съгласили, че
заемодателят е предоставил в заем на заемателя сумата от 1620000 лева, при 5.5% годишна
възнаградителна лихва. Съгласили са се също и че заемателят не е възстановил заемната
сума от 1620000 лева, както и дължимата лихва от 490050 лева, като общият дълг на
заемателя възлиза на 2110050 лева. Според чл.4 от спогодбата заемната сума възлиза на
3
2110050 лева /след капитализация на лихвата към главницата/, дължима е към 31.10.2015г. и
върху нея се дължи годишна възнаградителна лихва от 6%.
Със споразумението от 31.10.2015г., подписано между О. К. Н., “Мега Инвест“
ООД и “Виго-Груп“ ООД, наричано солидарен длъжник, посочените страни са установили,
че по договора за паричен заем и спогодбата към него не са извършени каквито и да е
погасявания. Към 31.10.2015г. задълженията на заемателя са 2110050 лева главница и
363984 лева лихва. Договорено е в чл.4, че Виго-Груп ООД встъпва в дълга на “Мега
Инвест“ ООД към О. К. Н., в качеството си на солидарен длъжник. Според чл.5 “Виго-Груп“
ООД с встъпването си в дълг отговаря солидарно за целия размер на задълженията към О.
К. Н.. Страните са се съгласили да капитализират дължимата лихва към неизплатената
главница, в резултат на което тя става в размер на 2474034 лева. Падежът на плащане е
изместен до 30.01.2019г. Солидарните длъжници са се съгласили да заплащат на
заемодателя годишна възнаградителна лихва от 20% за непогасената главница.
Гореизброените документи са доказателствата, на които изцяло се основава
исковата претенция. Те обаче са били оспорени от ответника и от синдика, поради което с
определението за насрочване на делото съдът е указал на ищеца да ги представи в оригинал,
като в противен случай ще бъдат изключени от доказателствата по делото. В открито
заседание на 22.06.2023г. отново е дадена възможност на ищеца в двуседмичен срок да
представи по делото оригиналите на оспорените документи, в противен случай те ще бъдат
изключени от доказателствата по делото. В този срок, а и до приключване на устните
състезания по делото оригиналите не са представени. Тяхното представяне е необходимо,
понеже ответниците са оспорили авторството на документите, а в последното съдебно
заседание изрично беше уточнено, че се оспорва съществуването на тези документи в
оригинал. Предвид непредставянето на оригиналите, на основание чл.183, ал.1 ГПК съдът в
последното съдебно заседание е изключил представените копия на договор от 01.07.2007г. за
паричен заем, спогодба от 30.12.2012г., споразумение от 31.10.2015г. и два броя приходни
касови ордери от 02.07.2007г. и от 03.07.2007г.
С изключване на посочените документи исковете се явяват недоказани. Не се
доказва нито сключване на писмен договор за заем, нито предаване на сумите в касата на
длъжниковото дружество “Мега Инвест“ ООД, не се доказва капитализирането на лихвата
към главницата и най-вече встъпването в дълг от страна на солидарния длъжник “Виго-
Груп“ ООД. След като ответникът не е солидарен длъжник по заема, ищецът няма
материалната легитимация да иска заплащане на сумите от това юридическо лице. Налага се
извод, че ответникът не е длъжник по заемното правоотношение и не дължи суми в полза на
ищеца за главница и възнаградителна лихва. . След като тези суми не се дължат, ответникът
не е изпаднал и в забава и така не дължи и мораторната лихва, търсена с исковата молба.
Исковете са неоснователни и трябва да се отхвърлят.
Следва решение в този смисъл.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът принципно има
4
право на разноски, но не е сторил такива – упълномощен е адвокат, за който не е уговорено,
нито е платено адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на синдика адв.Комарски е поискал да му се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Съдът намира искането за
неоснователно. Като страна по делото синдикът е подал отговор на исковата молба и
допълнителен отговор на допълнителната искова молба. По делото синдикът е
представляван от адв.К., видно от представеното пълномощно. В тази връзка съдът по
несъстоятелността е разрешил на синдика да упълномощи адв.Комарски по делото, при
ограничението на този адвокат да не се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение.
Представен е договор за правна защита между синдика и адвоката, според който
възнаграждението трябва да бъде определено от съда на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.36,
ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2 НМРАВ. Настоящият състав на БОС намира, че на адвоката на
синдика не се полага адвокатско възнаграждение. Ответник по иска по чл.694 ТЗ е самият
несъстоятелен длъжник, а не синдикът. Синдикът участва в делото по силата на чл.694, ал.4
ТЗ, според която разпоредба той е длъжен да участва в производството. В случая синдикът е
отделна страна, а несъстоятелният длъжник не се представлява от него, а от своите органи
на управление. Синдикът е длъжен да участва в делото, но не е страна в материалното
правоотношение. В това правоотношение страни са ищецът, който претендира вземане,
неприето от съда по несъстоятелността и ответникът-длъжник по несъстоятелността, който
отрича такова вземане да съществува. Синдикът се явява трета страна, с особено
процесуално качество по делото. Ето защо разноските, при решаване на спора по същество с
решението на съда се разпределят между ищеца и ответника, които участват в материалното
правоотношение, съобразно изхода на делото. Според настоящия състав, синдикът като
отделна страна в случая няма право на разноски, тъй като не е ответник. Той не е длъжен да
упълномощава адвокат по делото, но ако го упълномощи, както е в случая, не може да
претендира разноските за този адвокат. От своя страна, по същите съображения адвокатът,
представляващ синдика, не може да претендира да му се заплати хонорар по реда на чл.38,
ал.2 ЗА. Ето защо не трябва да се присъжда адвокатски хонорар на адв.Комарски.
На основание чл.694, ал.7 ТЗ, доколкото исковете са отхвърлени, ищецът трябва да
се осъди да заплати на БОС такса от 46192.32 лева, изчислена върху една четвърт от
предявеното вземане.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на О. К. Н., ЕГН ********** от *** против „ВИГО ГРУП“ ООД
– в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул.
„Драган Цанков“ № 1 за приемане за установено на основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, че
съществуват предявените от ищеца в производството по несъстоятелност срещу ответника
вземания, дължими по договор за паричен заем от 01.07.2007г. с последващи споразумения
5
към него, именно 2 474 034 лева - просрочена главница, 1 607 783.19 лева - договорна лихва
от 01.11.2015г. до датата на падежа 31.01.2019г. и 537 415.17 лева - лихва за забава от
31.01.2019г. до датата на откриване на производството по несъстоятелност, включени от
съда по несъстоятелността в списък на неприети вземания, одобрен с определение №
260192/09.03.2022г. на БОС по т.д. № 339/2016г., обявено в ТР под № 20220310100641.
ОСЪЖДА О. К. Н., ЕГН ********** от *** да заплати в полза на държавата по
сметка на БОС държавна такса в размер на 46192.32 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Калин Комарски за присъждане
на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в производството на
синдика Ивайло Василев Ризов.
Решението е постановено при участието на синдика на „ВИГО ГРУП“ ООД – в
несъстоятелност, с ЕИК ********* – Ивайло Василев Ризов и на третото лице-помагач на
страната на ответника – “Царско село-Симеоново“ ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл.694, ал.4 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6