РЕШЕНИЕ

           гр. София, 14.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети ноември двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР МИРЧЕВ

 

                                                                НЕДЕЛИНА СИМОВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 5866 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

  Образувано е по въззивна жалба на „Т..С.“  срещу решение от 08.09.2017г. по гр. дело № 34394/2013г. на Софийски районен съд, 123 състав, с което са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателя срещу С.А.Р. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД  за признаване за установено дължимостта на сумата 2466. 04 лв. – главница,  представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. октомври 2010г. – м. април 2012г., както и сумата 64. 18 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.12.2010г. до 18.05.2013г., като неоснователни и недоказани. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.

В жалбата се поддържат оплаквания  за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че по делото е доказано от представените фактури и заключението на вещото лице, че е потребена доставената на ответника топлинна енергия. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове. Претендира и присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемата – ответник С.А.Р. и трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД не са депозирали писмени отговори на въззивната жалба и не заявяват становище. 

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

По същество решението е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

Предявени са по реда на чл. 415 ГПК искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 9678/2013г. на СРС, 88 с-в.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е оспорила изрично качеството си на собственик на имота, респ. на потребител на топлинна енергия.

По делото е установено от представените по делото писмени доказателства – заповед № 77-02-72/10.07.2001г. на Кмета на СО – район Подуяне, представена от ищеца, че ответницата е настанена на основание чл. 43 ЗОбС като наемател в процесния имот. По делото също е безспорно установено от приетата СТЕ, че имотът  е топлоснабден /в сградата има изградена АС и топлопреносна мрежа/. Първоинстанционният съд е приел, че по делото не е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на стойността на доставената топлинна енергия, тъй като не са представени описаните в представеното извлечение от сметка фактури. Изложил е съображения, че заключенията на приетите по делото СТЕ и ССче не налагат различен извод, тъй като са изготвени на база документи, които не са приети по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна, но по различни съображения.

С оглед възражението на ответницата, че не е собственик на процесния имот, т.е. че не е страна по твърдяното облигационно правоотношение, ищецът следва да установи, че между страните в настоящото съдебно производство е възникнало действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.

За процесния период е действала разпоредбата  на § 1, т.42 ДР на ЗЕ /обн. ДВ бр.107 от 2003 год./, съгласно която потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Тази разпоредба е отменена с ДВ бр.54 от 2012г. в сила от 17.07.2012г., а съгласно сега действащата норма на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно чл. 64, ал. 1 от приложимите Общи условия /служебно известни на съда/, купувач на ТЕ може да бъде и физическо лице, което ползва топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване в жилище, на което е наемател, ако юридическото лице - собственик на имота, е подал декларация пред продавача, че топлинната енергия ще се ползва за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми за топлинна енергия. В тези случаи продавачът води партидата на името на собственика на имота и на наемателя, който заплаща дължимите суми за топлинна енергия. Клаузата, уговорена в чл. 64, ал. 1 от ОУ, може да обвърже наемателя, но само при наличието на посочената горе декларация от собственика СО пред ищеца.

Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ВКС, ОСГТК,  правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), като писмената форма на договора е форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на  новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Прието е в горецитиранато ТР, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди, но наличието на договорни отношения подлежи на доказване по общия исков ред, например чрез откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В случая не е представен договор или молба –декларация за откриване на партида от ответницата, а представеното извлечение от сметка, съставено едностранно от ищеца, представляващо неподписан от ответника частен документ, е непротивопоставимо на ответната страна и не налага различен извод. Отделно следва да се отбележи, че от събраните в процеса относно доставката на топлинна енергия доказателства е видно, че всички отоплителни тела /радиатори/ в жилището са затапени, за което е направена констатация и в приетото като неоспорено от страните заключение на изслушаната в първоинстанционното производство СТЕ, като за имота е начислена само топлинна енергия за сградна инсталация. Не са представени и доказателства за дадено от собственика на имота писмено съгласие за откриване на партида на наемателя, каквото изискване се съдържа в ОУ на ищеца.

Ето защо съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като приеме, че за процесния период ответницата не е пасивно материалноправно легитимирана по исковете, т.е. потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ.

По изложените съображения, предявеният иск за главницата е неоснователен, поради което неоснователен е и акцесорния иск за мораторна лихва.

Други оплаквания не са релевирани в жалбата.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,  решението на СРС следва да бъде потвърдено.  

При този изход на спора, въззиваемата страна има право на разноски, но такива не са поискани и не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

 РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.09.2017г. по гр. дело № 34394/2013г. на Софийски районен съд, 123 състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца – „Т.с.” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                             

                                                                     2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.09.2017г. по гр. дело № 34394/2013г. на Софийски районен съд, 123 състав. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца – „Т.с.” ЕООД.