Решение по дело №8/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 308
Дата: 4 юли 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Тодор Гочев Минов
Дело: 20205530200008
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                    04.07.2020 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на четвърти юни                                                               две хиляди и двадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: НИКОЛИНА КОЗЕЛОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 8 по описа за 2020 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 477460-F490199 от 14.11.2019 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП – Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на Директора на НАП/, с което на ЕТ“И.П.-***, ЕИК *********, представлявано от И.П.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        ОСЪЖДА ЕТ“И.П.-***, ЕИК *********, представлявано от И.П.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – град Пловдив, ЕИК ********* сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за явяване в съдебно заседание на процесуален представител.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

              

 

               

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 477460-F490199 от 14.11.2019 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП – Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на Директора на НАП/, с което на ЕТ“И.П.-***, ЕИК *********, представлявано от И.П.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.

                        В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, адвокат Е.С., се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли съда същото да бъде отменено изцяло.

                        Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Претендира за разноски.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На ЕТ“И.П.-***, ЕИК *********, представлявано от И.П.К., ЕГН ********** е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F490199 от 04.06.2019 година за това, че на 21.05.2019 година, при извършена проверка на магазин за плодове и зеленчуци, намиращ се в град Стара Загора, ул.”Генерал Столетов” № 135, стопанисван от жалбоподателя, при извършена покупка на плодове и зеленчуци за сумата от 4.3219 лева не е издаден фискален касов бон от монтираното, регистрираното и въведеното в експлоатация в обекта ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18 на МФ. Нарушението е констатирано с протокол за извършена проверка КД 78 №0408078/21.05.2019 година. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, но е подал такова в писмен вид. Възражението е разгледано от АНО но не е уважено.

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението, констатирано при извършената проверка е описано и квалифицирано така, както е в акта. На едноличния търговец, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в минимален размер от 500 лева.

                        За изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни доказателства.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

                        Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, всяко лице е длъжно за регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или на касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод и други посочени в текста. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускането на обекта. В разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС е предвидено съответното административно наказание, за допуснато в тази насока нарушение.

                        В разглеждания случай за съда е безспорно, че в момента на извършената и заплатена покупка на плодове и зеленчуци от проверяващите не е била издадена касова бележка от фискално устройство, с което несъмнено виновно е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. Това несъмнено се установява от разпитаните по делото свидетели – актосъставителя К.Б. и свидетеля по акта В.Б.. Не се представиха доказателства за издаден фискален касов бон за направената покупка, поради което съдът приема това за безспорно установено. Ирелевантен по делото довода, че не била сметната точната сума при извършване на покупката от страна на проверяващите, тъй като изтъкнатите стойности не отговаряли на цените за килограм установени в магазина. За съда е безспорно, че проверяващата – актосъставителя К.Б. е заплатила поисканата и парична сума от 4.32 лева и за тази сума не е и е бил издаден фискален бон. Излагат доводи, за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление във връзка с допуснати процесуални нарушения и на следващо место се твърди че проверяващи изобщо не са извършвали покупка. Съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, спазени са изискванията на закона, безспорно е установено административното нарушение, неговия извършител и фактическата обстановка във връзка с това. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – упълномощен. Що се отнася до доводите, че изобщо не е направена покупка от страна на проверяващите, това се опровергава както от описаното в административно наказателното обвинение, така и показанията на свидетеля К.Б. дадени при разяснена наказателна отговорност по чл.290 от НК, като към момента на постановяване на решението не са налични доказателства, за приключило наказателно производство тази свидетелка да е дала недостоверни показания пред съда.

                        Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС за допуснатото и описано по – горе нарушение е предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат пред вид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В разглеждания случай следва да се има предвид от една страна, че нарушението е първо /факт за който не се спори по делото/, от друга, че неговата тежест е малка – неиздаване на касова бележка за сумата от 4.32 лева. Също така, обществената опасност на това нарушение, като се вземе предвид неговата стойност, е ниска. С оглед на това, съда намира, че имуществената санкция, която следва да се наложи за допуснато от него нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, следва да бъде към минималния предвиден в закона размер от 500 лева. Наложената такава от страна на административно-наказващия орган е съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което и се явява законосъобразна. 

                        Предвид претенцията на представителя на въззиваемия за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение към минималния предвиден размер от 100 лева.

                        Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: