Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 115
гр. ВРАЦА, 15.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение, в публичното
заседание на двадесет и седми март две
хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджоемова
Иван Никифорски-мл.с.
при секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от съдия
Хальова
въз. гр.дело N` 137 по
описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:
Г.П.Г. с ЕГН ********** ,по
настоящем в затвора гр.Враца , е подал въззивна жалба против решение №12/21.01.2019 г по гр.д.№ 1213/18 г
по описа на РС гр.Мездра.
В жалбата се навеждат доводи ,че решението атакувано с жалбата е неоснователно
и противозаконно, постановено в разрез с чл. 45 и чл. 76 от ЗБЛД , тъй
като жалбоподателят не бил съгласен да
се издаде паспорт на дъщеря му, за да излиза с майка си извън пределите на
РБългария.
Г. твърди ,че не е виждал дъщеря си Л. от 2015 г по причина
на бившата си съпруга, която непрекъснато отправяла закани по негов адрес, че
ще го лиши от правото да контактува с
детето им.
Моли се решението на МРСъд да
бъде отменено и се постанови ново, което да остави без уважение исканията на ответницата по исковата молба, а именно
решението на съда да замести съгласието на бащата ответник за издаване на
задграничен паспорт на непълнолетното
дете Л. и разрешаване то да напуска неограничен брой пъти страната ни без
съгласието на бащата до навършване на 18 г.
С жалбата не се правят нови доказателствени
искания.
В срока за отговор на въззивната жалба
ответницата В.П., чрез адв. Н.П. от ВАК, поддържа становище, че жалбата е неоснователна и незаконосъобразна, поради
което следва да бъде отхвърлена.Ответницата твърди че решението на МРС е
правилно , тъй като тя искала не детето
да напуска РБългария , а да посещава РБългария с майка си по време на годишния
й отпуск, за да има възможност и бащата да контактува с детето.
С отговора няма нови доказателствени искания.
Съд. състав приема ,че въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на
обжалване, срещу акт от категорията на
обжалваемите. Разгледана по същество въззивната жалба е ч а с т и ч
н о о с н о
в а т е л н а.
Пред МРСъд адв.Н.П. от ВрАК ,като пълномощник на В.Й.П. *** , е предявил против Г.П.Г.
*** иск , за постановяване на решение,
по силата на което да се даде разрешение
заместващо съгласието на бащата да бъде издаден международен паспорт на детето Л.Г.,
както и да пътува само или придружавано от своята майка,без ограничения в броя на пътуванията и тяхната продължителност
и време, за период до навършване на 18 години.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника не е постъпил отговор.В с.з. ответника оспорва иска.
Пред
първоинстанционния съд са приложени удостоверение за раждане на детето Л.Г.Г.-
род. *** г в гр.Бьоблинген, Германия,2 бр.решения- препис по дело №13f711/17 г и
дело №25FH8/17
г на съда в Бьоблинген, Германия, със заверен превод на български език, от
които е видно ,че е постановен развод между страните по делото- В.П. и
Г.Г., както и че Г. е осъден да
заплаща издръжка на детето Л. в размер на 246 евро.
С исковата молба е приложен труд. договор от В.П., по силата на който от 01.01.2018 г тя
работи на постоянен такъв при свой работодател
в гр. Херенберг, Германия, както и превод от издадено удостоверение за адресна
регистрация на майката- исца и детето Л. *** и копие от бълг.паспорт на детето Л..
По делото е изготвен социален доклад
от Д"СП" гр.Мездра по данни на
кмета на с.*** и Затвора-Враца, където
жалбоподателят пребивава по време на
първоинстанционното производство и нов актуален
соц. доклад по време на въззивното
производство.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят е
заявил, че не възразява на дъщеря му Л. да бъде издаден нов задграничен паспорт за
срок от 5 години, след изтичане срока на предишния до 02.09.2019г, но желае да
вижда детето си всяка година и възразява срещу решението на МРСъд, в частта ,в която
е постановено на осн.чл.127а ал.2 от СК детето Л. да пътува извън
РБългария без ограничения броя на пътуванията до Германия през следващите 5
години, считано от 02.09.2019 г
придружавано от майка си В.П.. Жалбоподателят е заявил ,че този 5 г.срок следва
да бъде намален до 1 година.
При гореизложената факт. обстановка и последно
уточняване въззивната жалба от страна на
Г.Г. се налагат следните правни изводи:
1.Безспорни факти по делото са, че
страните са бивши съпрузи, по силата на
решение за развод от 15.12.2017 г на германски съд в гр.Бьоблинген, Германия както и ,че бащата- въззивник е осъден да изплаща
издръжка за малолетното дете Л. род. през 2014 г.По делото няма писмени
доказателства на кого от двамата родители са възложени род. права , но към
настоящия момент грижи за детето полага майката В.П., а бащата от м. 11.2018 г е в затвора-Враца ,където е
и по настоящем излежавайки присъда от 1 г и 4 м.
2.Пред въззивната инстанция Г. е
заявил ,че не възразява и е
съгласен на детето Л. да се издаде нов задграничен
паспорт след изтичащия срок на предишния
такъв на 02.09.2019 г., за срок от 5 г., но
желае разрешението на съда, заместващо съгласието му детето Л. на осн.
чл. 127а ал.2 от ГПК да напуска
РБългария без ограничение броя на пътуванията , да е за 1 година , а не
5 г.както е постановил първинсатницоиня съд в гр.Мездра .Мотивът му е да може
да вижда детето всяка година, когато идва с майката в България и се връща отново в германия ,където е
местоживеенето му.
Съд. състав намира ,че въззивната жалба е
частично основателна. След прекратяване на брака грижи по отглеждане и
възпитание на детето полага майката В.Й..Ищцата живее с детето в Република Германия,работи
на постоянен трудов договор и се грижи за детето Л., а ответника живее
постоянно в България.Задграничният паспорт на детето изтича през м. 09.2019 год.Ищцата има желание да посещава с детето
Република България и то всяка година,но ответникът до момента отказва да
подпише декларация-съгласие детето да
напуска пределите на страна, което затруднява връщането му в Германия,където
живее и посещава детска градина.
Към момента отглеждането и възпитанието на детето са поети от майката,която
пребивава легално в Германия, работи на постоянен трудов договор и същата иска
разрешение от съда по чл. 127а от СК да изведе детето зад граница,с цел да се
връща с него в България и последваща възможност детето да пътува до обичайното
си место живеене в Германия.
ВОС споделя изводите на първоинстанционние съд ,че ще бъде изцяло в интерес
на детето да се завръща и напуска България безпрепятствено заедно с майка си,
поради което съда намира иска за
основателен и същия следва да бъде уважен,
но за период от една календарна
година,считано от 02.09.2019 г, когато изтича валидността на
задграничния паспорт на детето Л..С намаляване срока за напускане на детето България за на 1г.,
бащата ще може да вижда детето си всяка година, докато се постигне съгласие между него и бившата му
съпруга кой ще упражнява род. права над
детето Л. и какъв режим за виждане ще се
договори за родителя ,който няма
да упражнява род. права над детето Л.?
Никоя от страните не е претендирала разноски, поради което остават така
както са направени.
При гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение№12/21.01.2019 г
по гр.д.№ 1213/18 г по описа на МРСъд, в
частта ,в която съдът разрешава на осн.чл.127а от СК детето Г.Г. с ЕГН ********** да пътува
извън територията на Република България без ограничение броя на
пътуванията до Република Германия през следващите пет години, считано от 02.09.2019 год.- изтичане срока на валидност
на издадения международен паспорт, придружавано от своята майка В. Й.П. с ЕГН ********** и вместо отменената част
П О С Т А Н О В Я В А:
РАЗРЕШАВА на осн.чл.127а ал.2 от СК детето Л.Г.Г. с ЕГН ********** да пътува
извън територията на Република България без ограничение броя на
пътуванията до Република Германия през
следващата една календарна година, считано от 02.09.2019 год./изтичане
срока на валидност на издадения международен паспорт на детето/, придружавано
от своята майка В. Й.П. с ЕГН **********
.
ПОТВЪРЖДАВА решението на МРСъд в останалата част.
решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател :
Членове:1/ 2/