Решение по дело №3582/2013 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 март 2017 г. (в сила от 21 февруари 2018 г.)
Съдия: Нейко Симеонов Димитров
Дело: 20133100103582
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./10.03.2017 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари през двехиляди и седемнадесета година, в състав:

                          

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретар Г.С.,

и прокурора

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 3582 по описа за 2013 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искове, предявени от Я.Г.Г.П., както следва: срещу К.Б.С. – за обявяване за недействителен на договор с нотариален акт № 95, том І, рег. № 2543, дело № 87/2012 година, за продажба на идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. Варна, ул. "Атанас Георгиев" № 37, ет. 9 с площ от 89.58 м², представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1504.16.1.32 със стар идентификатор 10135.1504.16.1.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от: входно антре, хол, две спални, дневна с кухненска ниша, баня и тоалет, при съседи по документ за собственост: апартамент № 31, апартамент № 33, ул. "Х. Стамат" и дворно място и при граници по схема на същия етаж – самостоятелни обекти 10135.1504.16.1.33 и 10135.1504.16.1.31, под обекта – самостоятелен обект 10135.1504.16.1.28 и над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено помещение № 6 с площ от 8.20 м², при съседи по документ за собственост: изба № 4 и изба № 7, както и 2.8323 % идеални части от общите части на сграда № 1 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.1504.16, в който е разположена сградата, като сключен без представителна власт, по чл. 42 ЗЗД и срещу Б.Ж.Б. – за предаване владението върху същия апартамент, основан на твърдение за придобиване по наследяване от Я.Д. Д., п. 20.09.2012 г. по заместване на Г. Г.Г., п. 23.10.1983 г., а от нея: чрез реализирано членствено правоотношение в ЖСК, за което е издаден нотариален акт № 27, том Х, дело 3627 по описа за 1972 г. на ВН и по наследяване от Г.г.д., п. 12.02.1992 г., а от него: чрез същото реализирано членствено правоотношение в ЖСК, по чл. 108 ЗС.

Ответниците оспорват исковете.

По същество ищцата поддържа становището и претендира разноски.

Ответниците представят подробни писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

Фактите следва да бъдат разгледани в хронологичен ред.

От представения заверен препис (л. 9 от делото на РС) се установява, че е издаден нот. акт № 27, т. Х, д. № 3627/18.08.1972 г. ВН за придобиването от Г.г.д. и Я.Д. Д. на собствеността върху описаното в исковата молба жилище, чрез реализирано членствено правоотношение в ЖСК "Вихрен". Актът е действителен и не е оспорен.

От представеното в заверен препис (л. 11 от делото на РС) удостоверение № 7786/26.09.2012 год. от Община Варна, район "Одесос" се установява, че Г.г.д. е починал на 12.02.1992 г. и е оставил наследници по закон: Я.Д. Д. – съпруга и ищцата – внучка, по заместване на починалия преди наследодателя негов син Г. Г.Г., п. 23.10.1983 г.

От представения заверен препис (л. 27 от делото на РС) се установява, че на 21.04.2012 г. е сключен договор с нот. акт № 94, т. 1, рег. 2534, д. № 86 по описа за 2012 г. ВН № 196, чрез който Я.Д. Д., чрез пълномощника Г.Б.П., действащ с пълномощно рег. №№ 2330 и 2331, т. 1, акт № 101 от 2012 г. ВН № 196, е отстъпила безвъзмездно на ответника К.Б.С. правото на собственост върху 5 % ид. ч. от притежаваните от нея 75 % ид. ч. от гореописаното жилище.

От представения заверен препис (л. 29 от делото на РС) се установява, че на 23.04.2012 г. е сключен договор с нот. акт № 95, том І, рег. № 2543, дело № 87 по описа за 2012 г. ВН № 196, чрез който Я.Д., чрез пълномощника Г.П., действащ със същото пълномощно е прехвърлила на ответника К.С. правото на собственост върху притежаваните от нея 70 % ид. ч. от гореописаното жилище срещу платена по банков път цена.

С решение № 280, постановено на 16.01.2015 г. по гр. д. № 14250 по описа за 2012 г. на ВРС, ХІV-ти състав, частично потвърдено с решение № 1503, постановено на 29.07.2015 г. по в. гр. д. № 902 по описа за 2015 г. на ВОС, пълномощното е унищожено, тъй като упълномощителката не е можела да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, по иска, предявен от ищцата в настоящото производство срещу пълномощника Г.П. и ответника в настоящото производство К.С..

Решението следва да бъде зачетено по иска срещу К.С..

Ищцата не твърди и по делото не се намират доказателства, че К.С. е знаел, че Я.Д. не е можела да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи при упълномощаването. Съобразно указанието в решение № 113 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д.№1677/2010г., IV г.о., ГК, договорът за продажба е висящо недействителен.

Договорът не е потвърден.

Искът е основателен .

Недействителността следва да бъде обявена.

лист втори от решение от 10.03.2017 г. по гр. д. № 3582/13 г. ВОС, ХІІ-ти с-в

 

По иска за собственост:

С решение № 995, постановено на 15.03.2016 г. по гр. д. № 16648 по описа за 2013 г. на ВРС, ХХХV-ти състав, потвърдено с решение № 1048, постановено на 27.07.2016 г. по в. гр. д. № 891 по описа за 2016 г. на ВОС, договорът за дарение е обявен за недействителен, по иска, предявен от ищцата в настоящото производство срещу ответника в настоящото производство К.С., тъй като е сключен без представителна власт и не е бил потвърден.

В задължителната практика се приема, че унищожаването на сделка има обратно действие по отношение на всички лица и изрично, че придобилото права трето лице може да встъпи в процеса като помагач на ответника, или да защити правата си по реда на чл. 188 ЗЗД, но не може в производството по чл. 108 ЗС срещу него да прави възражения срещу влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 31 ЗС ЗЗД) (решение № 491 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2009 г., I г. о., ГК).

Съдът приема, че възраженията биха били преклудирани само ако третото лице е необходим другар, но това изключва то да може да встъпи в процеса по чл. 31 ЗЗД като помагач.

В литературата се приема, че конститутивното действие на решението се зачита от третото лице, но то може да оспори материалноправното положение, установено с решението по конститутивния иск (Сталев, Ж. БГПП, С.: Сиела, 2000, с. 373). Иначе казано, ответницата може да оспори, че ищцата е придобила право на унищожаване на пълномощното, признато със сила на пресъдено нещо, но не може да оспорва унищожаването като последица на упражняването на това право.

Приема се, че кредиторът може да атакува с иск по чл. 135 ЗЗД съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (Брайков, С. Преобразуващи искове и преобразуващи решения, С.: Сиби, 2014, с. 142).

Съдът приема, че съществуването на преобразуващото право може да бъде атакувано от третото лице чрез иск или възражение (а не просто оспорване).

Ответницата Б.Б. не е оспорила материалноправното положение, както е било установено с решението по иска за унищожаване на пълномощното или казано другояче не е предявила възражение срещу правото на ищцата на унищожаване на пълномощното.

Поради това решението за унищожаване на пълномощното следва да бъде зачетено и по иска срещу ответницата Б.Б..

Представен е заверен препис (л. 35 от делото на РС) за установяване, че на 04.09.2012 г. е сключен договор с нот. акт № 144, том 3, рег.12532, д. № 477 по описа за 2012 г. ВН № 549, чрез който ответникът К.С. е отстъпил на ответницата по иска за собственост Б.Б. само 5 % ид. части от гореописаното жилище.

Представен е заверен препис (л. 32 от делото на РС) за установяване, че на 05.09.2012 г. е сключен договор с нот. акт № 149, том 3, рег.12668, д. № 482 по описа за 2012 г. ВН № 549, чрез който ответникът К.С. е продал на ответницата по иска за собственост Б.Б. притежаваните от него 70 % ид. ч. от гореописаното жилище.

Договорите нямат прехвърлително действие, тъй като договорите, чрез които прехвърлителят се е легитимирал са недействителни.

От представеното в заверен препис (л. 10 от делото на РС) удостоверение № 120935/26.09.2012 г. от Община Варна, район "Одесос" се установява, че Я.Д. Д., п. 20.09.2012 г. е оставила за наследница по закон ищцата – внучка, по заместване на сина й Г. Г.Г., п. 23.10.1983 г.

Ищцата е придобила твърдяното право на собственост.

От представения заверен препис (л. 101) се установява, че на 07.07.2014 г. ответницата е получила нотариална покана от ищцата след залепване на уведомление на адреса на процесния имот.

От показанията на свид. Д. К. (л. 64) се установява, че Б.Б. е вписана в домовата книга през есента на 2012 г. или пролетта на 2013 г. и е упражнявала фактическа власт върху апартамента тогава т.е. към момента на предявяване на иска.

Искът за собственост е основателен и следва да бъде уважен.

Ответникът следва да заплати на ищцата сторените разноски по иска за недействителност: 729.98 лв. – платена съдебна такса, 67.04 лв. – платена такса за вписване и 1212 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Ответницата следва да заплати на ищцата сторените разноски по иска за собственост: 1042.83 лв. – платена съдебна такса, 89.38 лв. – платена такса за вписване и 1616 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА недействителността на договор с нотариален акт № 95, том І, рег. № 2543, дело № 87/2012 година, за продажба на 70 % (седемдесет процента) идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. Варна, ул. "Атанас Георгиев" № 37, ет. 9 с площ от 89.58 м², представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1504.16.1.32 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, хиляда и петстотин и четири, шестнадесет, едно, тридесет и две) със стар идентификатор 10135.1504.16.1.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от: входно антре, хол, две спални, дневна с кухненска ниша, баня и тоалет, при съседи по документ за собственост: апартамент № 31, апартамент № 33, ул. "Х. Стамат" и дворно място и при граници по схема на същия етаж – самостоятелни обекти 10135.1504.16.1.33 и 10135.1504.16.1.31, под обекта – самостоятелен обект 10135.1504.16.1.28 и над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено помещение № 6 с площ от 8.20 м², при съседи по документ за собственост: изба № 4 и изба № 7, както и 2.8323 % идеални части от общите части на сграда № 1 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.1504.16, в който е разположена сградата, като сключен без представителна власт, по иска, предявен от Я.Г.Г.П., ЕГН **********, жив. във Виена, съдебен адрес: чрез адв. Р.М. срещу К.Б.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 42 ЗЗД.

лист трети от решение от 10.03.2017 г. по гр. д. № 3582/13 г. ВОС, ХІІ-ти с-в

 

ОСЪЖДА Б.Ж.Б., ЕГН ********** *** да предаде на Я.Г.Г.П., с. ЕГН, с. а. владението върху гореописания апартамент, придобит по наследяване от Я.Д. Д., п. 20.09.2012 г. по заместване на Г. Г.Г., п. 23.10.1983 г., а от нея: чрез реализирано членствено правоотношение в ЖСК, за което е издаден нотариален акт № 27, том Х, дело 3627 по описа за 1972 г. на ВН и по наследяване от Г.г.д., п. 12.02.1992 г., а от него: чрез същото реализирано членствено правоотношение в ЖСК, на основание чл. 108 ЗС и да й заплати сумата 2748.12 лв. (две хиляди и седемстотин и четиридесет и осем лева и дванадесет стотинки), представляваща сторените разноски по иска за собственост: 1042.83 лв. – платена съдебна такса, 89.38 лв. – платена такса за вписване и 1616 лв. – платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА К.Б.С. да заплати на Я.Г.Г.П., с. ЕГН, с. а. сумата 2009.02 лв. (две хиляди и девет лева и две стотинки), представляваща сторените разноски по иска за недействителност: 729.98 лв. – платена съдебна такса, 67.04 лв. – платена такса за вписване и 1212 лв. – платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВАпС.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: