№ 111
гр. гр.Несебър, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101006 по описа за 2021 година
Предявен e положителeн установителeн иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК.
От ищеца – Р. Р. Х., е предявен иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК, с който иска да се
признае за установено по отношение на О.Й.Г.., Л.З.Г. и „*********“ ООД, че е собственик на
следните недвижими имоти: 1. 628,50/2142 идеални части от поземлен имот с идентификатор
********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, с адрес на имота: гр.
********, на площ от 1944 кв. м., трайно предназначение на територията – Урбанизирана, начин
на трайно ползване: за складова база, съседи: 5**********, **********, **********,
************, ********** и 2. ½ идеална част от сграда с идентификатор ********* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, с адрес на имота: гр. ********,
застроена площ – 472 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: складова база, склад. Ищецът сочи, че на 18.09.1995г. с нотариален акт № ***
Д.А.М. била призната за собственик върху „краварник за 60 глави № 2, намиращ се на територията
на гр. Несебър, ведно с принадлежащата му земя на площ от 2142 кв. м.“. Излага, че на
13.09.1996г., с нотариален акт № 4, Г.М. и Д.М. продали на П.Н. и З.И. – ½ идеална част от
краварник за 60 глави № 2, находящ се в гр. Несебър, ведно с 1257/2142 ид. ч. кв. м. от
принадлежащата му земя. Сочи, че на 12.06.1999г. с нотариален акт № 95 П.Н. продал на Л.Г. и
О.Г. ¼ идеална част от краварник за 60 глави № 2, намиращ се на територията на гр. Несебър
(СКЛАД № 16-А), със застроена площ от 238 кв. м., в стопанския двор на бившето ТКЗС, ведно
със 314,25/2142 ид. ч. от прилежащата земя, а на 23.10.2000г. с нотариален акт № 97 продал на О.Г.
¼ идеална част от краварник за 60 глави № 2, намиращ се на територията на гр. Несебър (СКЛАД
№ 16-А), със застроена площ от 238 кв. м., в стопанския двор на бившето ТКЗС, ведно със
314,25/2142 ид. ч. от прилежащата земя. Твърди, че на 30.10.2000г. сключил предварителен
договор с О.Г. и Л.Г., с който същите му продали ½ част от краварник и 628,50/2142 идеални части
1
от принадлежащата му земя. Сочи, че на същата дата 30.10.2000г. му предали и владението.
Излага, че на 01.11.2010г. придобил с упражнена фактическа власт собствеността върху ½ идеална
част от краварник и 628,50/2142 идеални части от поземления имот. Твърди, че принадлежащата
площ била вписана в кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор ********* на площ
от 1944 кв. м., а краварникът – като сграда с идентификатор *********., със застроена площ от 472
кв. м. Излага, че и до момента продължава да осъществява фактическа власт върху посочените
имоти. Сочи, че тримата ответници претендират, че те са собственици на имотите и оспорват
правото му на собственост. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендират се
разноски.
В срока по чл. *** ГПК от ответника „*********“ ООД е подаден отговор на исковата
молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Излага се, че предварителният договор от
30.10.2000г. е симулативен, страните не са имали воля да сключат такъв, Р.Х. не е притежавал
35 000 лева към 30.10.2000г., продавачите не са декларирали продажбата, в договора липсват
неустойки. Оспорва се отразеното в т. 2 от договора, че владението е предадено на Х.. Твърди се,
че Г.и и към момента осъществяват фактическа власт върху имота. Оспорва се в имота да са
извършвани подобрения. Развиват се подробни съображения в тази насока. Твърди се, че делото е
образувано във връзка с дело за делба между ответниците. Сочи се, че предварителният договор не
обективира начална дата на владение. При условията на евентуалност се развиват съображения, че
„*********“ ООД е собственик на 71 % от поземления имот и на съществуващите в него
подобрения и на 75 % от сградата. Цитират се нотариални актове за придобиване на собствеността.
Излага се, че О.Г. и Л.Г. са собственици на 29 % от земята при режим на СИО. Оспорва се Г.и да
са притежавали ½ от сградата, тъй като са закупили само ¼ част. Сочи се, че Г.и и Х. не са могли
да придобият по-голяма част от тази, която праводателят им П.Н. е закупил, като останалите части
от имотите са се владели изцяло от Морски Риболов. Оспорва се да е осъществявано владение
върху сградата от страна на ищеца. Развиват се доводи в тази насока. Излагат се доводи за
осъществявани действия от Г.и като собственици – подписване на декларации пред АГКК,
отдаване на имота под наем. Твърди се, че никой не е знаел за претенцията на Х. като владелец.
При условията на евентуалност се оспорва размера на собствеността, тъй като се твърди, че
ищецът е собственик на 71 % идеални части от ПИ и на 75 % от сградата и винаги е владял тези
части, поради което ответникът не ги е придобил по давност. Претендират се разноски.
В срока по чл. *** ГПК от ответниците О.Й.Г.. и Л.З.Г. не е подаден отговор на исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 за признаване на установено, че
ищецът е собственик на посочените от него имоти въз основа на придобивна давност, в негова
доказателствена тежест е да докаже, че е налице идентичност между описаните в предварителния
договор имоти и имотите, отразени в кадастралната карта, за които е предявен искът, че ищецът е
осъществявал непрекъснато владение върху имотите в периода 30.10.2000г. – 30.10.2010г. Следва
да докаже, че е извършил конкретни действия, с които е обективирал спрямо ответниците
намерението да владее ½ идеална част от сградата и 628,50/2142 идеални части от поземления
имот за себе си, които са стигнали до знанието на ответниците и които изрично отричат техни
права върху имотите.
2
Видно от нотариален акт № ***, том I, дело № 2468/95 от 18.09.1995г. (на л. 12 от делото)
Д.А.М. била призната за собственик върху „краварник за 60 глави № 2, намиращ се на територията
на гр. Несебър, ведно с принадлежащата му земя на площ от 2142 кв. м.“
От заключението на неоспорената от страните и приета от съда съдебно-техническа
експертиза (на л. 113 – л. 122 от делото), която се кредитира като обективна, компетентна и
безпристрастна, се установява, че в кадастралния план на Несебър на „Промишлено-складова
зона“ е нанесен имот ***, който е с площ от 2142 кв. м. и напълно съответства на площта, описана
в цитирания нотариален акт. От експертизата се установява, че върху кадастралния и
регулационен план е наесен ПИ с идентификатор *********, като от имот № *** с площ от 2142
кв. м. – по южната му граница, е отнета площ за улица от 360 кв. м., а по източната и северната
граници е придадена площ по регулация от 162 кв. м. и така имотът станал по кадастрална карта с
площ от 1944 кв. м. Въз основа на тези данни вещото лице е констатирало пълна идентичност
между УПИ *****-*** (описан като земя на площ от 2142 кв. м. в нотариален акт № ***, том I,
дело № 2468/95 от 18.09.1995г.) и ПИ с идентификатор ********* по КК на гр. Несебър. От
вещото лице е констатирано, че сграда с идентификатор *********.2 е идентична със посочената в
този нотариален акт сграда „краварник за 60 глави“, като цялата сграда е с площ от 472 кв. м.
От нотариален акт № 4 от 13.09.1996г. (на л. 11 от делото) се установява, че Г.М. и Д.М.
продали на П.Н. и З.И. – ½ идеална част от краварник за 60 глави № 2, находящ се в гр. Несебър,
ведно с 1257/2142 ид. ч. кв. м. от принадлежащата му земя. От заключението на съдебно-
техническата експертиза се установява, че с този нотариален акт практически сградата е разделена
на две и половината от нея е продадена и след като се прекара една разделителна линия по
границата на сградата, която отсича ½ от нея, в източната част се отделя част от имот *** с площ
от 1257 кв. м. (както е описано в нотариалния акт от 13.09.1996г.).
С нотариален акт № 95 от 15.06.1999г. (на л. 10 от делото) П.Н. продал на Л.Г. и О.Г. ¼
идеална част от краварник за 60 глави № 2, намиращ се на територията на гр. Несебър (СКЛАД №
16-А), със застроена площ от 238 кв. м., в стопанския двор на бившето ТКЗС, ведно със
314,25/2142 ид. ч. от прилежащата земя. Както се установява от заключението на вещото лице с
посочения нотариален акт практически е продадена ¼ от земята (1/4 от 1257 кв. м.). На
23.10.2000г. с нотариален акт № 97 (на л. 9 от делото) П.Н. продал на О.Г. ¼ идеална част от
краварник за 60 глави № 2, намиращ се на територията на гр. Несебър (СКЛАД № 16-А), със
застроена площ от 238 кв. м., в стопанския двор на бившето ТКЗС, ведно със 314,25/2142 ид. ч. от
прилежащата земя. Вещото лице е констатирало, че разликата в площта на продадената част от
сградата по нотариалните актове (236 кв. м. и 238 кв. м.) се дължи на математически изчисления.
Налага се извод, че към 23.10.2000г. О. и Л.Г. станали собственици на общо 628,5/2142 ид.
ч. от земята и на ½ идеална част от 236 кв. м. от цялата сграда (цялата на площ от 472 кв. м.). Това
е така, тъй като П.Н. практически е притежавал ¼ идеална част от цитирания краварник
(придобита с нотариалния от 13.09.1996г.), която прехвърлил на Людмила и О.Г.и още на
15.06.1999г., поради което с нотариалния акт от 23.10.2000г. той не е могъл да им прехвърли още ¼
идеална част от същата сградата (каквато към този момент той вече не е притежавал).
Видно от нотариален акт № 79 от 05.11.2018г. (на л. 49 – л. 50 от делото) В.З.И. и Й.М.
дарили на „*********“ ООД 600/1944 идеални части от ПИ с идентификатор ********* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър и 100/472 кв. м. идеални части от
сграда с идентификатор *********.2. С нотариален акт № 80 от 05.11.2018г. (на л. 51 – л. 52 от
3
делото) В.И. и Й.М. продали още 28,50/1944 кв. м. идеални части от земята и 26,75/472 кв. м.
идеални части от сградата.
С нотариален акт № 174, том XI, рег. № ***03, дело № 2092 от 10.12.2020г. Д.М. и Г.М.
продали на „*********“ ООД 885/1944 идеални части от поземления имот, ведно с ½ идеална част
от изградената в имота сграда.
От своя страна ищецът Х. претендира, че е придобил по давност собствените на
ответниците О. и Л.Г. 628,5/2142 кв. м. ид. ч. от земята, а така също и ½ част от сградата, в която
очевидно включва собствената на ответниците Г.и ½ идеална част от половината от сградата (1/2
част от 236 кв. м.) и в останалата си част (доколкото са налице данни, че всички останали части от
сградата са придобити чрез различни сделки от „*********“ ООД) собствени на дружеството
части.
Ищецът основава претенцията си на предварителен договор за продажба на недвижим имот
от 30.10.2000г. (на л. 8 от делото), според който О.Г. и Л.Г. се съгласили да му продадат ½ идеална
част от краварник и 628,50/2142 идеални части от принадлежащата му земя, като (според
отразеното в договора) на същата дата предали в полза на купувача фактическата власт върху
горепосочените недвижими имоти.
С отговора на исковата молба обаче посоченият договор е оспорен, като по арг. от чл. 181,
ал. 1 от ГПК достоверната дата на този частен документ, която се установява по делото, е с
представянето му като приложение към исковата молба – на 05.08.2021г. Въпреки ангажираните от
страните доказателства по делото не се установиха други обстоятелства по смисъла на чл. 181, ал.
1от ГПК, които да доказват друга достоверна дата за съставянето на този документ, респ. за
предаването на владението върху процесните имоти на ищеца Х..
Посоченият предварителен договор не може да установи начална дата на владение и по
друга причина. Както се установява от множеството нотариални актове по делото и от
заключението на вещото лице ПИ с идентификатор ********* и сграда с идентификатор
*********.2 са идентични с „краварник“ и земя на площ от 2142 кв. м. (впоследствие след
регулациите 1944 кв. м.), като различни части от тези цялостни имоти са прехвърляни
многократно и в различни варианти. Както се установи към 30.10.2000г. ответниците Л.Г. и О.Г. са
се легитимирали като собственици на 628,5/2142 кв. м. ид. ч. от земята и на ½ от 236 кв. м. от
сградата (цялата от 472 кв.м.), т.е. реално на ¼ от сградата. При това положение (въпреки, че
според практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 3 от 05.01.2022г. по тълк.дело № 3/2020г.
по описа на ОСГК, Решение № 191 от 27.04.2011г. по гр.д. № 776/2010г. по описа на I гр. о. на
ВКС) няма пречка да се установи владение върху идеална част, то в случая е предадена идеална
част, за която О.Г. и Л.Г. не са се легитимирали като собственици. Поради тази причина за
установяване на съответното надлежно владение върху нея е било необходимо в акта за
предаването й да се посочи коя точно част от сградата се предава (с оглед изводите на вещите
лица, че сградата е била обособена).
Нещо повече – достоверна дата относно предаване на владението не се установява и от
всички други, ангажирани от ищеца доказателства. Разпитаните свидетели, водени от ищеца, не
установяват подобни обстоятелства. От показанията на св. И. се установява единствено, че в края
на 2000г. ищецът го довел в имот в гр. Несебър, в рамките на който свидетелят построил
постройка от над 40 кв. м. Този свидетел не е посещавал повече имотите до деня на разпита –
07.02.2022г., в който установил, че ищецът Х. отново се намира там. От разпита на този свидетел
4
не може да се докаже установено владение от страна на ищеца Х. към 2000г., тъй като
отношенията им през този период са били кратки и са били свързани с постройка в процесния
имот, а ищецът Х. е бил единствено възложител на изграждането на такава постройка. Възлагането
на тази работа обаче по никакъв начин не може да докаже осъществявано владение (по смисъла на
чл. 68, ал. 1 от ЗС) от страна на Х..
С показанията на св. З. Г. също не се установява към 2000г. ищецът да е установил владение
върху имотите. От една страна към момента на разпита си свидетелят е на 25 години, следователно
към 2000г. е бил на 3 години и не може да се приеме, че към този период от време той е имал
достоверни възприятия, които да установяват усложнени обстоятелства като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Няма как
да се приемат за достоверни показанията на св. Г. в частта им, в която твърди, че лично е виждал
как св. И. извършва ремонти в имота, тъй като св. И. е категоричен, че е извършвал еднократен
строеж през 2000г. (момент, в който св. Г. е бил на 3 години). Не може да се приеме за достоверна
и информацията, че св. Г. на възраст от три години е възприел обстоятелства около подписване на
договор между майка му и баща му (Л.Г. и О.Г.) и ищеца Х..
Както е прието в цитираното вече Решение № 191 от 27.04.2011г. по гр.д. № 776/2010г. по
описа на I гр. о. на ВКС за да започне в полза на съответното лице да тече придобивна давност е
необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено
да отразяват намерението за своене и отричане правата на останалите съсобственици (в подобна
насока Тълкувателно решение № 1/2012г. от 06.08.2012г. по тълк.дело № 1/2012г. по описа на
ОСГК на ВКС). Именно в тази връзка на ищеца са дадени указания да докаже, че е обективирал
спрямо ответниците намерението да владее ½ идеална част от сградата и 628,50/2142 идеални
части от поземления имот за себе си, които са стигнали до знанието на ответниците и които
изрично отричат техни права върху имотите.
От ищеца не се доказа надлежно установяване на владение към сочената от него дата
30.10.2000г. Дори и да се приеме, че данни за такова могат да се изведат от представения
предварителен договор, по делото не се събраха никакви доказателства, че ищецът е осъществявал
фактическа власт върху процесните имоти през посочения от него период 30.10.2000г. –
30.10.2010г. Това е така, тъй като свидетелят И. е установил, че Х. има някакво отношение към
имотите през 2000г., като е посещавал тези имоти за кратко и с оглед извършването на конкретна
работа и след това няма поглед върху тях. Св. Г. също не дава конкретни показания за
осъществявана през целия период фактическа власт от Х., тъй като (както се посочи) към 2000г.
той не е имал възприятия, които да му позволяват да възприема в пълнота факти, имащи значение
за делото, а освен това показанията му относно осъществявано владение от Х. са неконкретни и
неясни и се свеждат до твърдения, че когато минавал (неясно през кои периоди) през имота
виждал ищеца в него.
Нещо повече – по никакъв начин не се установи ищецът Х. да е обективирал спрямо
ответниците намерението си да владее конкретните идеални части от имотите само за себе си чрез
действия, които да са стигнали до знанието на всички ответници и да отричат техните права върху
имотите. Такива действия не могат да се изведат нито от предварителния договор за продажба от
30.10.2000г., нито от показанията на свидетелите Г. и И., в които не се съдържат подобни
обстоятелства.
Точно обратното – по делото са събрани множество доказателства, от които се установява
5
явно осъществявана фактическа власт върху имотите от О.Г. и Л.Г. и демонстрирани
собственически намерения от тях. От показанията на св. Й.М. и П.Н. и от представени договори за
наем (на л. 89 – л. 106 от делото) се установява, че на 23.09.2003г. О.Г. и Йоана И.а (св. М.) отдали
под наем на трето лице дворно място, представляващо парцел *****-*** от кв. 102 по плана на КК
„Слънчев бряг“. На 12.11.2009г., в качеството си на собственик, ответникът О.Г. е дал нотариално
заверено съгласие Й.М. да извърши ремонт и реконструкция на покрива на съществуваща в
парцела сграда. През 2013г. св. М. сключвала други договори за наем на свои идеални части от
поземления имот. През 2010г. О. и Л.Г. отдали под наем дворно място и стая на площ от 310 кв. м.
на дружество, представлявано от св. Н.. На 05.09.2014г. били подписани декларация и
споразумение от О.Г., Л.Г. и „*********“ ООД във връзка с нанасяне на построена в имота сграда
в кадастъра. През 2017г. – 2018г. ответниците Г.и също отдавали части от имота си под наем на
трети лица. В показанията си св. М., св. Н. и св. К. (работил на територията на имотите след
2008г.) са категорични, че не познават ищеца и не са го виждали в имота.
Всички тези доказателства установяват, че О. и Л.Г. са имали собственическо отношение
към процесните недвижим имоти (вкл. и преди 2010г.). Няма данни ищецът Х. да е демонстрирал
спрямо тях и спрямо всички други съсобственици (през годините) намерението си да свои
съответните идеални части. Не се установяват никакви действия на Х., които да разколебават
начина, по който останалите собственици са третирали вещите като свои. Както се посочи
предаване на владението на 30.10.2000г. и организиране на ремонтни дейности през 2000г. в
рамките на имота сами по себе си не са действия (без доказване на други такива), от които да се
изведе намерението на ищеца да владее ½ идеална част от сградата и 628,50/2142 идеални части от
поземления имот за себе си, което да е обективирано пред ответниците и изрично да отрича техни
права върху имотите.
Изложеното до тук налага краен извод, че исковите претенции не са доказани, като от
ищеца не са доказани елементите на твърдяното от него основание за собственост – придобивна
давност. Поради тази причина претенцията му следва да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна.
При този изход на спора на ответника „*********“ ООД следва да се присъдят разноски.
Доколкото сумата от 60 лв. – депозити за свидетели, не е реализирана от бюджета на Районен съд
Несебър, няма пречка тази сума да се върне на ответника, но ищецът не следва да бъде осъждан да
я заплаща. Що се отнася до възражението за прекомерност на претендирания от този ответник
адвокатски хонорар, направено от ищеца, съдът при преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК, не констатира
прекомерност. Минималното адвокатско възнаграждение с оглед цената на иска и по арг. от чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 Г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 1301,72 лв. Заплатеното от ответника възнаграждение от 2000 лв. не
надвишава съществено този минимален размер, а освен това делото се характеризира с известна
фактическа и правна сложност с оглед обема на събраните писмени доказателства, множеството
разпитани свидетели, необходимостта от приемане на експертиза, а така също и с оглед
поставените за разглеждани правни въпроси, свързани с множеството правни сделки, които са се
осъществявали с процесните имоти. Ето защо съдебният състав достигна до извод, че
възнаграждение от 2000 лв. съответства на установената по делото фактическа и правна сложност,
не следва да бъде намалявано и следва да бъде присъдено на този ответник.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Р. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София,
**********, срещу О.Й.Г.., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. „****“, бл. ********,
Л.З.Г., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. „****“, бл. ******** и „*********“ ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в гр. **********, положителни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че е собственик въз основа на
придобивна давност на следните недвижими имоти: 628,50/2142 идеални части от поземлен имот
с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър, с адрес на имота: гр. ********, на площ от 1944 кв. м., трайно предназначение на
територията – Урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база, съседи: 5**********,
**********, **********, ************, ********** и ½ идеална част от сграда с
идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър,
с адрес на имота: гр. ********, застроена площ – 472 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, предназначение: складова база, склад.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Р. Р. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. София, **********, да заплати на „*********“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. **********, сумата от 2000 лв., представляваща направени по делото разноски,
заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
На съдебния връчител да се изпрати телефонен номер за връзка с ищеца Х. (на гърба на л.
80 от делото), който да му послужи при връчване на съдебното решение.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7