№ 609
гр. Варна, 05.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Деспина Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500507 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба Прокуратурата на Република България срещу решение №
158/27.07.2025г. постановеното по гр. д. № 734/2024г. по описа на ОС –
Добрич, в частта му, с която е осъдена да заплати на С. С. А. сумата от 13 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
претърпени вследствие на незаконно повдигнато обвинение на ищеца по
досъдебно производство № 97/2021 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр.
Добрич за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, предл. 5 от НК, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 09.03.2022г. до
окончателното й изплащане. Счита се, че присъденото обезщетение е
прекомерно, в резултат на което не е спазен принципа на чл. 52 от ЗЗД. Сочи
се, че размерът на обезщетението не е определен при съобразяване на
конкретните фактически обстоятелства – характера и упражнената
процесуална принуда в досъдебното производство, продължителността и
интензитета на негативните преживявания и причиненото в резултат на
посочените обстоятелства увреждане на здравето на ищеца, ако такова е
установено, че е настъпило. Счита се, че в действителност присъдената сума
надхвърля тази, която е необходима за преодоляване на негативните
преживявания на въззиваемата страна. Съдът неправилно не е съобразил
предходната съдимост на ищеца, независимо от настъпилата реабилитация на
07.02.2025г., обуславяща по – нисък интензитет на негативните му
преживявания. Мотивирано е становище, че следва да бъдат разграничени
вредите, търпени в досъдебното производство, поради процесуални действия
на органите на прокуратурата от вредите, търпени от взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“, в резултат на съдебните актове на ОС
1
– Добрич и Апелативен съд – Варна. Присъденото обезщетение надхвърля
справедливия размер, предвид обстоятелството, че наказателното
производство е прекратено във фазата на досъдебното производство, поради
недоказаност на деянието. Отправеното до настоящата инстанция искане е за
частична отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в полза на С. С. А. в по - нисък размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – С. С. А., чрез процесуални представители – адв. М. Я. и
адв. В. З.. Изразено е становище за неоснователност на въззивната жалба,
съответно за правилност, обоснованост и законосъобразност на решението на
ОС – Добрич в обжалваната му част. Сочи се, че атакуваният съдебен акт е
постановен в съответствие със задължителните указания в ППВС № 1/1953 г.,
ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., като съдът е изпълнил задължението
си да обсъди всички поддържани от страните доводи и възражения, относими
към спора. Излага се, че след съвкупна преценка на събраните доказателства
по делото, съдът е достигнал до правилни и обосновани крайни фактически и
правни изводи. Застъпено е становище, че определеният от съда справедлив
еквивалент на търпените от ищеца неимуществени вреди е занижен. Сочи се,
че крайният извод на първоинстанционният съд е формиран вследствие на
отчитане на обстоятелствата, че въззиваемият е бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, предл. 5 от НК с
постановление от 10.03.2021г. , като е задържан със заповед №
17173/119/09.03.2021г. от полицейски орган за 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1,
т. 1 ЗМВР, а впоследствие срокът на задържане е продължен до 72 часа с
постановление от 10.03.2021 г. на прокурор от ОП – Добрич. Като
повишаващо степента на търпените вреди е възприето обстоятелството, че в
качеството му на обвиняем е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, която е била потвърдена с определение по в. ч. н. д. № 96/2021г. по
описа на Апелативен съд – Варна. Мярката за неотклонение първоначално
била търпяна в следствения арест в РС „Изпълнение на наказанията“ – гр.
Добрич, а от 03.06.2021 г. до 28.10.2021 г. (5 дни от които бил приведен в
Затвора – гр. Варна), както и че му била взета мярка за неотклонение
„домашен арест“, която изтърпявал в продължение на 11 дни. Общата
продължителност на участието му в досъдебното производство в качеството
му на обвиняем била 1 година. Развити са пространни съображения относно
негативното повлияване на здравословното състояние на въззиваемия,
вследствие на проведеното наказателно производство. Искането е за
постановяване на решение, с което да бъде потвърден окончателният акт на
първоинстанционния съд и за присъждане на сторените разноски във
въззивното производство.
Не са отправения искания по доказателствата до настоящата съдебна
инстанция.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално
2
допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в о.с.з. Не се налага даване
на нови указания от настоящия съд по редовността на исковата молба,
подлежащите на доказване факти, разпределение на доказателствената тежест
и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на
такива.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 12.11.2025г. от 9:00 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3