Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 113
Ботевград, 17.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Ц.
гражданско
дело № 2256 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”***”ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.***№**, ет.3, чрез пълномощник юрисконсулт Д.В.А., моли
да бъде признато за установено по отношение на ответника Н.Г.Н. ***, с ЕГН: **********
на съществуване на вземането му, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № *** от ***. по ч.гр.д.№ ***. по описа на
РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 389.60 лева, представляваща парично вземане по цедиран
Договор за кредит „Бяла карта” № *** от ***., както и за сумата от 359.28 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 14.02.2016г. до 06.10.2018г., както и за сумата от 547.96 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на задължение, както и за сумата от 205 лева, представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и за сумата от 36.16 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 07.10.2018г. до 30.07.2019г., ведно със законната
лихва върху горната сума-главница, считано от 07.08.2019г. /датата на завеждане
на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и да се присъдят
разноските по настоящето дело и в заповедното производство.
В с.з. ищецът ”***”ЕООД,
с ЕИК:***, редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище по
исковете. Ищецът е депозирал молба с вх.№ *** от ***., изпратена по пощата на
18.06.2020г., чрез пълномощник юрк.И.К.Т., която
съдът приема като писмени бележки по делото, тъй като е пристигнала и
докладвана след приключване на делото, с която ищецът моли да се уважат
исковете и се присъдят разноските, за които представят списък за разноските по
чл.80 от ГПК.
Ответникът-Н.Г.Н. ***, не е направил
възражение по исковете и не е представил
писмен отговор в предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът Н.Г.Н.
заявява, че от година и половина не работи и е спрял да плаща.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело № ***. по описа на РС-Ботевград, се
установява, че на основание чл.410 от ГПК на ***. е разпоредено
по искане на ищеца издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***
от ***. по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Ботевград, както следва: за
сумата-главница от 389.60 лева, представляваща парично вземане по Договор за
кредит „Бяла карта” № *** от ***., както и за сумата от 359.28 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 14.02.2016г. до 06.10.2018г.,
както и за сумата от 547.96 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение, както и за сумата от 205 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране,
както и за сумата от 36.16 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 07.10.2018г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 07.08.2019г. /датата на завеждане на
заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
Описаната по-горе заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ ***. по описа на
РС-Ботевград е връчена на длъжника, ответник по настоящето дело при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК или чрез залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен на 27.11.2019г.
за възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №***г./л.42/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № ***. по описа
на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 23.12.2019г.
в РС-Ботевград, изпратена по пощата с п.кл. от 20.12.2019г.,
т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното
Разпореждане.
В същата е посочено, че вземанията произтичат от сключен между ответника
и „***“ООД с ЕИК: *** Договор за кредит „Бяла карта“ с № *** от ***., както и в заявлението, по което е образувано
ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Ботевград.
Като писмено доказателство по делото е
приложено копие от Договор
за кредит „Бяла карта“ с №
*** от ***., сключен между представител на „***“ООД
с ЕИК: *** в качеството му на кредитодател и
ответникът в качеството му на кредитополучател. Приложен е и препис от
Приложения № 1 към горния договор от ***., подписан отново от ответника.
Съгласно горния договор за кредит кредитодателят се е задължил да предостави
на ответника револвиращ кредит в максимален размер на
400лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта, ответникът се е съгласил да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор, като при подписването на договора ответникът е получил
платежен инструмент-кредитна карта с № *** в запечатан плик, съдържащ ПИН кода
за ползване на картата. Горният договор е със срок от 2 години. В договора е
предвидена възможност след изтичане на валидността на картата, кредитодателят да предостави на кредитополучателя подновена
карта, като старата подлежи на връщане.
От описаните по-горе доказателства, се установява, че
„***”ООД като кредитор се е
задължил да предостави на ответника заем под формата на револвиращ
потребителски кредит в максимален размер на 400лв., под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява, чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa,
а ответникът се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения
договор.
Подписвайки
договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия
приложими към него.
Ищецът
твърди, че в договора за кредит страните
са постигнали съгласие–чл.22, ал.1 от Договора, че в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за
плащане на минимална погасителна вноска с повече от 10 дни, кредитодателят
да има правото да обяви цялото му задължение по този договор за предсрочно
изискуемо, като обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от
начините, визирани в чл.28 от Договора, а именно изпращане на писма, покани,
съобщения или други на адреса по указания начин.
Ответникът не оспорва сключването
на описания по-горе договор.
Ищецът твърди, че поради трайната забава
и виновното неизпълнение на договорните задължени от страна на ответника,
цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната
изискуемост е обявена на 06.10.2018г. по делото няма твърдения и представени
доказателства, затова, че на ответника е обявена предсрочната изискуемост на
вземането по процесния договор за кредит“Бяла карта“ преди подаване на заявлението на 06.08.2019г., по което е образувано
ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Ботевград и издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № *** от ***. по същото дело за паричните
вземания, съществуването на които се установява по настоящото исково
производство.
Видно от приложените по делото писмени доказателства-копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016г., копие от извлечение от Приложение №***. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, се установява, че „***”ООД прехвърля на ищеца вземанията, произтичащи от станали ликвидни и изискуеми договори за заем, посочени в Приложение №1. В това приложение под №48 е посочено прехвърленото вземане, дължимо от ответника като е индивидуализирано по номер и дата/***./ на сключения договор за кредит, размер на вземането, име, ЕГН на длъжника.
Приложено е към исковата молба
уведомление, наречено уведомително писмо от „***”ООД и ищцовото
дружество, получено от ответника с приложенията към
исковата молба на 03.02.2020г., от което уведомление се удостоверява, че „***”ООД уведомява ответника за договора за
цесия от 11.11.2016г.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415,
ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество всеки един от обективно съединените исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на
ищеца спрямо ответника за
сумата-главница от 389.60 лева, представляваща парично вземане по Договор за
кредит „Бяла карта” № *** от ***., както и за сумата от 359.28 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 14.02.2016г. до 06.10.2018г.,
както и за сумата от 547.96 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение, както и за сумата от 205 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране,
както и за сумата от 36.16 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 07.10.2018г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 07.08.2019г. /датата на завеждане на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, са
неоснователни и следва да се
отхвърлят изцяло като недоказани, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното
вземане на ищеца срещу ответника е на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта” № *** от ***.,
сключен между „***”ООД и ответника, след
което това вземане е цедирано на 23.04.2019г. на
ищеца съгласно Приложение №1 към Рамков договор, сключен между тях на 11.11.2016г.
Неоснователността на описаните по-горе искове по чл.422, ал.1 от ГПК
произтича от това, че ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по договора за кредит, което в случая не е установено от така
представените писмени доказателства.
Предявеният установителен
иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е обоснован с неизпълнение на задълженията на ответника по договора да
плаща в срок погасителните си вноски и настъпилото по силата на чл.22, ал.1 от
Договора, обявяване на предсрочна изискуемост на вземането на 06.10.2018г., при
което ищецът претендира последиците от тази предсрочна изискуемост, изразяващи
се в дължимост на останалата част от непогасените
суми в размер на главница, договорна лихва, законна лихва за
забава, неустойка, такси и разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
Настоящият съдебен състав намира, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а датата на настъпване
на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж
и представлява различен юридически факт.
Действително ищецът не е банка и процесният договор не е договор за банков
кредит. Даденото в т.18 от Тълкувателно решение № 4/201Зг. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта да се изпрати до длъжника изявление на
кредитора е принципно, поради което следва да се прилага не само за настъпване
на предсрочна изискуемост на задължения по договор за банков кредит, но и по
отношение настъпване на предсрочната изискуемост и на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на
кредитора не е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. В съдебната
практика е прието, че и при вземания по договор за потребителски кредит с
клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски,
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване
на заявление кредиторът да е уведомил длъжника за възползването му от правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до
длъжника.
Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на
договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие
на договорна клауза, но и изявление на правоимащия
/кредитор/, че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно
изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и Решение
№123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. отд.
на ВКС.
В настоящия случай ищцовото дружество дори не твърди, че направеното волеизявление, че счита
кредитът за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника преди
започването на заповедното производство. В исковата молба ищецът е заявил само, че поради
трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на
ответника, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, като
предсрочната изискуемост е обявена на 06.10.2018г. като не е посочено как и
кога е уведомен ответника за тази предсрочна изискуемост. От доказателствата по
делото се установява, че преди подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ ***. по описа на
РС-Ботевград, а именно на 06.08.2019г., ответникът не е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането по процесния
договор за кредит.
Ето
защо, съдът намира, че в хипотезата
на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане
по договор за кредит, за
което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл.
422, ал. 1 от ГПК не може да обуслови неговата основателност, а представлява ново основание за предявяване
на осъдителен иск или ново
заявление за издаване на заповед
за изпълнение, доколкото съобразно т. 11.б от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г. по т.д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС е
недопустимо в исковото производство по иск, предявен по
реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, да
се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение. В този смисъл са и Решение № 1**/09.11.2015г.
по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, Решение №161/08.02.2016г по т.д.
№1153/2014г., II т.о. на ВКС и Решение №77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г.,
II т.о. на ВКС.
С
оглед на изложените доводи, съдът приема, че доколкото кредиторът не е довел до
знанието на длъжника обявената предсрочна изискуемост на задължението по
договора до подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, при което вземанията по него не са изискуеми, обстоятелства,
обуславящи извод за неоснователност на предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК и тяхното отхвърляне изцяло.
Поради липса на настъпила
предсрочна изискуемост на вземането по процесния
договор за кредит съдът намира, че установителните
искове по чл.422, ал.1 от ГПК са неоснователни и не следва да се уважават само
на това основание.
Освен това процесният договор за кредит „Бяла
карта“ от ***., от които произтичат претендираните
вземания, е потребителски по своя характер, поради което са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/. Същевременно съдът е длъжен служебно да следи за спазване
на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК.
Съдът намира, че предвидена в процесния договор клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна. Съгласно ТР No 1 от 15.06.2010 г. по т. д. No
1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради противоречие с добрите нрави е клауза
за неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност
се прави към момента на сключване на договора и въз основа на конкретните
условия за всеки конкретен случай, като естеството и размерът на обезпеченото с
неустойката задължение, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др., вида на
уговорената неустойка и
вида на неизпълнение на задължението – дали е
съществено или за незначителна негова част, съотношението между
размера на уговорената
неустойка и очакваните
от неизпълнение на задължението вреди, и др.
Също така съдът счита, че уговорката за
начисляване на разходи при изискуем кредит, които се претендират, е нищожна,
като противоречаща на закона. Разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предвижда забрана кредиторът да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Претендираните разходи и такси за
извънсъдебно събирене при изискуем кредит съставлява
именно действие по събиране на дълга.
Систематичното тълкуване на чл. 10а и чл. 19,
ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на
договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при
които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя
се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи, свързани със събирането, респ. управлението на кредита.
Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не
може да се включва в ГПР, именно защото размерът им зависи от конкретните (а не
абстрактно предвидени при сключване на договора) разноски, направени поради
неизпълнението. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по
силата на самия договор и въвеждането на отделна такса, т. нар. “разходи“ при
изискуем кредит, за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер.
По
изложените съображения установителните искове по
чл.422, ал.1 от ГПК за сумата от 547.96 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение, както и за сумата от 205 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране са
неоснователни и на това основание.
С оглед всичко изложено
дотук исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни, като
дължимостта на вземанията по издадената заповед за
изпълнение следва да бъде отречена.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на спора и липсата
на данни за направени от ответника разноски по делото, съдът не присъжда такива.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от ”***”ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.***№**, ет.3, предявени чрез пълномощник юрисконсулт Д.В.А.
срещу Н.Г.Н. ***, с ЕГН: **********
за признаване на установено на съществуване на вземането на „***”ЕООД, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***
от ***. по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Ботевград, както следва: за
сумата-главница от 389.60 лева/триста
осемдесет и девет лева и 60 стотинки/, представляваща парично вземане по цедиран Договор за кредит „Бяла карта” № *** от ***., както
и за сумата от 359.28 лева/триста
петдесет и девет лева и 28 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
от 14.02.2016г. до 06.10.2018г., както и за сумата от 547.96 лева/петстотин четиридесет и седем лева и 96 стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, както и за сумата от 205 лева/двеста и пет лева/,
представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране, както и за сумата от 36.16 лева/тридесет и шест лева и 16 стотинки/, представляваща
законна лихва за забава за периода от 07.10.2018г. до 30.07.2019г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 07.08.2019г. /датата на
завеждане на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/И.Ц./