РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Търговище, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Е. И. Д.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20223530101312 по описа за 2022 година
Производството е по предявени кумулативно съединени искове с пр.
осн. чл. 26,ал.2,пр. първо от ЗЗД, отрицателен установителен иск с пр. осн. чл.
124,ал.1 от ГПК и негаторен иск с пр. осн. чл. 109 от ЗС.
Ищецът „РЕГАТА" ЕООД , ЕИК *********. седалище и адрес на
управление гр. Търговище, кв. „Запад-1“ бл. 29, представлявано от управителя
А. А., действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. Д. Т. -
АК Рзград твърди в исковата молба, че ищецът е придобил собствеността
върху самостоятелни обекти (СОС) в шест етажна административна сграда,
находяща се в гр. Търговище, ул. „В. Левски“ № 5, с идентификатор
73626.507.447.4, , построена в ПИ 73626.507.447 по кадастралната карта на гр.
Търговище, като договорът за покупко-продажба е обективиран в НА № 110, т.
VII, per. № 6648, дело № 451 от 2020 г. на нотариус Д. Г. , рег.№ № 771, с район
на действие РСТ, сключен между синдика на Кооперация „Областен
“
кооперативен съюз“ -като продавач и „Регата ЕООД -като купувач, а именно:
СОС на етаж II, обект 2 с ид. 73626.507.447.4.2 с площ от 199,62 кв.м.; СОС на
етаж III, обект 3 с ид. 73626.507.447.4.3 с площ от 285,48 кв.м.; СОС на етаж
IV, обект 4 с ид. 73626.507.447.4.4 с площ от 285,48 кв.м.; СОС на етаж V,
обект 5 с ид. 73626.507.447.4.5 с площ от 285,48 кв.м. и СОС на етаж VI. обект
6 с ид. 73626.507.447.4.8 с площ от 248,82 кв.м., ведно с общите части на
сградата и правото на строеж върху терена. Излага се, че посочената сграда с
1
идентификатор 73626.507.447.4 е бившата административна сграда на
Окръжен кооперативен съюз (ОКС) Търговище, сега Кооперация
"ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ". През 1997 г., с нотариален акт №
103, т. III, дело 1237/1997 г. ОКС е продал на Централна кооперативна банка
АД - София обособени части от сградата, а именно 6,50 кв. м. от подземен
етаж, 116,70 кв. м. от приземен етаж и 86,80 кв.м. от първи етаж, заедно със
съответните части от общите части на сградата и правото на строеж.
Посочените части са обособени като самостоятелни обекти и по кадастралната
карта са отразени като имот с идентификатор 73626.507.447.4,1, като късно
посочените обекти са продадени на „Велграф Асет Мениджмънт“ АД, при
което ищецът счита, че с посочената покупко-продажба, в сградата е
възникнала етажна собственост. Сочи още, че по-късно са продадени и други
части от сградата, а именно: с нотариален акт № 152, т. I. per. № 821, дело 68
от 2015 г. на нотариус Г. Г., с per. № 233 Кооперация „Областен кооперативен
“
съюзпродава на Й. М. Б. павилион № 7 с площ от 15,64 кв. м. в партера
(първи етаж) като самостоятелен обект в сградата с предназначение за
търговска дейност и идентификатор 73626.507.447.4.7; с нотариален акт № 72,
т. Ill, per. № 2406, дело № 229 от 2016 г. на нотариус Г. Г., с per.. № 233
“
Кооперация "Областен кооперативен съюзпродава на Р. и С. Б. и като
складови помещения части от сградата, а именно обект № 8 с площ от 8,57
кв.м. като самостоятелен обект с идентификатор 73626.507.447.4.8 и обект №
9 със застроена площ от 15,36 кв. м. като самостоятелен обект с
идентификатор 73626.507.447.4.9. за сумата 7000 лв. общо за двата обекта,
които обекти се ползват от първите ответници Й. М. Б., Р. и С. Б.и и И. Г. Б.,
регистриран като ЕТ „Б. И И. Г.“, които развиват съвместно търговска дейност
ползвайки площите предмет на посочените по-горе продажби. Твърди също,
че посочените по-горе складови помещения № 8 и 9 всъщност са общи части,
отразени по кадастъра като самостоятелни обекти, като ищецът счита, че по
своята характеристика те не представляват самостоятелни обекти, тъй като са
общи части по предназначение и прехвърлените с договора за продажба
площи нямат самостоятелен характер, тъй като са предназначени да
обслужват основната сграда и нямат самостоятелно функционално
предназначение по смисъла на § 1 от ДР на ЗКИР, в която връзка излага
подробни съображения, като сочи, че промяната на предназначението им при
обособяването им е в противоречие с изискванията на ЗУТ, без съгласие на
всички собственици в етажната собственост и без разрешението за промяна на
предназначението по чл. 147а от ЗУТ, доколкото посочените два обекта са
2
разположени в общи части по предназначение и като такива не могат да бъдат
обособени като самостоятелни обекти, собственост на само на един
собственик, а и обособяването е нанесено без съответна заповед на началника
на СГКК. С оглед на изложеното, ищецът е предявил против Р. Г. Б., С. Г. Б. и
Кооперация „Областен кооперативен съюз“ (в несъстоятелност) иск за
прогласяване нищожността на договора за продажба от 21.06.2016 г., сключен
с нотариален акт № 72, т. Ill, per. № 2406, дело № 229 от 2016 г. на нотариус Г.
Г., с per. № 233 , с който ОКС продава на Р. и С. Б.и като складови помещения
части от сградата, а именно обект № 8 с площ от 8.57 кв. м. като
самостоятелен обект с идентификатор73626.507.447.4.8 и обект № 9 със
застроена площ от 15,36 кв. м. като самостоятелен обект с идентификатор
73626.507.447.4.9. за сумата 7000 лв. общо за двата обекта; предявил е и
отрицателен установителен иск против ответниците Р. Г. Б. и С. Г. Б., че
същите не са собственици на реални части от общите части на сградата,
разположени на първия (партерен етаж) от сграда с идентификатор
73626.507.447.4, построена в ПИ 73626.507.447 по кадастралната карта на гр.
Търговище а именно заградена като портиерско помещение част от входното
фоайе с площ от 8,57 кв. м в източната част на фоайето и преддверие с площ
от 15,36 кв. м. към товарен асансьор и общи избени помещения с вход от
южната страна на сградата, така както са описани в нотариален акт № 72, т. Ill,
per. № 2406, дело № 229 от 2016 г. на нотариус Г. Г., като обекти № 8. с
идентификатор 73626.507.447.4.8 и № 9 с идентификатор 73626.507.447.4.9;
предявил е и негаторен иск против Й. М. Б.. Р. Г. Б., С. Г. Б. и И. Г. Б.,
регистриран като ЕТ „Б. И И. Г.“ на основание чл. 109 ЗС да прекратят
действията си, с които пречат на „Регата“ ЕООД да упражнява правата си
върху общите части в сграда с идентификатор 73626.507.447.4, построена в
ПИ 73626.507.447 по кадастралната карта на гр. Търговище, а именно: Да
осигурят достъпа на ищците до всички части от фоайето на партерния етаж
като премахнат преграждането на част от входно фоайе на първи (партерен)
етаж от сграда с ид 73626.507.447.4, построена в ПИ 73626.507.447 по
кадастралната карта на гр. Търговище , с което се завзема част от фоайето за
изграждане на портиерско помещение като обект № 8 и както и на
преграждане от посоченото помещение до южната стена на фоайето
възпрепятстващо достъпа до общо ел. табло; да осигурят достъп на „Регата“
ЕООД до стълбището от фоайето на първия (партерен) етаж към избените
помещения, както и до избените помещения в сграда с ид 73626.507.447.4; да
осигурят достъп на „Регата“ ЕООД до преддверието на първия (партерен)
етаж с вход от южната част на сграда с ид 73626.507.447.4, построена в ПИ
3
73626.507.447 по кадастралната карта на гр. Търговище, обслужващо товарен
асансьор (който ищецът счита, че е негова индивидуална собственост, като
обслужващ шестия етаж на сградата) и стълбище към избените помещения,
като отключат входа към същото от южната част на сградата ; да освободят
общите избени помещения и преддверието към товарен асансьор на първия
(партерен) етаж в сграда с ид 73626.507.447.4, построена в ПИ 73626.507.447
по кадастралната карта на гр. Търговище от складирани в тях лични вещи,
стоки, амбалаж и друг инвентар, като се въздържат в бъдеще от извършване на
такива действия.В съдебно заседание и в писмени бележки исковете се
поддържат от процесуалните представители на ищеца адв.Д. Т.-АК Разград и
адв.А. М.-ТАК, които пледират за уважаването им, претендират разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответниците Р.
Б. и С. Б., действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Д.
П.-ТАК, Й. Б. и И. Б. в качеството му на ЕТ „Б. И И. Г.“, всички от
гр.Търговище, предявените искове се оспорват, като неоснователни. Излага се,
че ответниците са придобили собствеността върху процесните два
самостоятелни обекта № 8 и № 9, като през 2015 г. с НА № 152, том I, дело №
68/24.02.2015 г. на нотариус Г. Г. Й. Б. е закупила от Кооперация „Областен
кооперативен съюз” павилион № 7 с площ от 15.64 кв. м. в партера (първия
етаж) като самостоятелен обект в процесната сграда с предназначение „за
търговска дейност” и ид № 73626.507.447.4.7., който обект се стопанисва и
експлоатира от ЕТ „Б. - И - И. Г.”, а през 2016 година ответниците закупили
от Кооперация „Областен кооперативен съюз” и процесните два
самостоятелни обекта с идентификатори № 73626.507.447.4.8 и
73626.507.447.4.9, като била изпълнена процедурата, предвидена в чл. 51 и
сл. от ЗКИР. Излагат, че първоначално обектите били заснети и били
изготвени нужните чертежи от инж. Л. Х., а в последствие бил ангажиран и И.
И., управител на „И.” ЕООД, който притежава нужния лиценз, като след
подаване на необходимите документи и заплащане на дължимите такси СГКК
- град Търговище нанесла съответните обекти и издала схеми и удостоверения
за идентичност на същите. Оспорват твърденията в исковата молба относно
начина на изграждане на обект № 8, а относно предверието към товарния
асансьор се твърди, че същият от дълги години не работи, тъй като е
извършено преустройство и към настоящия момент столовата на ет.6, която е
обслужвал товарния асансьор не съществува, а достъпът до ет.6 е осигурен
чрез пътнически асансьор, разположен във фоайето на сградата.С оглед на
изложеното, ответниците молят за отхвърлянето на исковете изцяло, като
4
неоснователни. В съдебно заседание и в писмени бележки възраженията се
поддържат от посочените ответници и адв. П.-ТАК, които пледират за
отхвърлянето на исковете; претендират се разноски, като адв. П.-ТАК е въвел
възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаграждение, на
осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от последния
ответник „Областен кооперативен съюз“( в несъстоятелност ) не е постъпил,
липсва становище по исковете. В съдебно заседание този ответник не изпраща
представител.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото КНА за собственост на недвижим имот,
признато чрез обстоятелствена проверка № 38,том III, дело № 1785/1994г. по
описа на нотариус К. Г. с район на действие РСТ, се установява, че на осн. чл.
483,ал.2 от ГПК(отм.) е признато право на собственост въз основа на
давностно владение в полза на Кооперативен съюз гр.Търговище на недвижим
имот, представляващ шестетажна сграда, вкл. партер, включваща стол на 6-ти
етаж, канцеларии на етажите и магазин за хранителни стоки и бар на партера
със застр. площ от 447кв.м., а разгъната площ от 1730кв.м., при граници: от
север-площад и сграда на местна промишленост, от изток-затворено
междублоково пространство, от запад-ул.“В. Левски“, от юг-шестетажен
жилищен блок, като застроената площ представлява част от дворище с пл.
№3526, за което е отреден парцел V-3526 в кв.66 по плана на града със съотв.
ид. част от общото право на собственост върху парцела, съответствуващо на
застроената част от парцела от 447 кв.м. спрямо общата площ на парцела. От
НА № 110, т. VII, per. № 6648, дело № 451 от 2020 г. на нотариус Д. Г. , рег.№
№ 771, с район на действие РСТ се установява, че ищецът е придобил
собствеността върху обособени части от посочената по-горе сграда, находяща
се в гр. Търговище, ул. „В. Левски“ № 5, с идентификатор 73626.507.447.4, ,
построена в ПИ 73626.507.447 по кадастралната карта на гр. Търговище, а
именно: СОС на етаж II, обект 2 с ид. 73626.507.447.4.2 с площ от 199,62
кв.м.; СОС на етаж III, обект 3 с ид. 73626.507.447.4.3 с площ от 285,48 кв.м.;
СОС на етаж IV, обект 4 с ид. 73626.507.447.4.4 с площ от 285,48 кв.м.; СОС
на етаж V, обект 5 с ид. 73626.507.447.4.5 с площ от 285,48 кв.м. и СОС на
етаж VI. обект 6 с ид. 73626.507.447.4.8 с площ от 248,82 кв.м., ведно с общите
части на сградата и правото на строеж върху терена. От НА № 103,том III,
5
дело № 1237/1997г. по описа на нотариус Я. Б. с район на действие РСТ се
установява, че Кооперативен съюз гр.Търговище е продал на ЦКБ АД
подземен етаж с площ от 64,50кв.м., приземен етаж с площ от 116,70кв.м. и
първи етаж с площ от 86,80кв.м., както и съотв. ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж. От НА № 152, т. I. per. № 821, дело 68 от
2015 г. на нотариус Г. Г., с per. № 233 се установява, че Кооперация „Областен
“
кооперативен съюзпродава на ответницата Й. М. Б. СОС -павилион № 7 с
площ от 15,64 кв. м. в партерната част на адм. сграда с ид. 73626.507.447.4.7,
който самостоятелен обект в сградата е с предназначение за търговска дейност
със застр. площ от 15,64кв.м., при граници: на същия етаж- 73626.507.447.4.1,
под обекта-няма, над обекта-73626.507.447.4.2, а от НА № № 72, т. Ill, per. №
2406, дело № 229 от 2016 г. на нотариус Г. Г., с рег. № 233 се установява, че
“
продавачът Кооперация "Областен кооперативен съюзпродава на
ответниците Р. Б. и С. Б. СОС с площ от 8,57 кв.м. като самостоятелен обект с
идентификатор 73626.507.447.4.8 и СОС № 9 със застроена площ от 15,36 кв.
м. като самостоятелен обект с идентификатор 73626.507.447.4.9, като двата
обекта са посочени с предназначение „склад“, като посочените два
самостоятелни обекта са отразени в Схема № 15-1302125/08.11.2022г. и Схема
№ 15-1302129/08.11.2022г., двете изд. от СГКК Търговище, в които
процесните обекти са отразени в КК на гр.Търговище като самостоятелен
обект с ид. 73626.507.447.4.8 с площ от 8,57кв.м. и самостоятелен обект с ид.
73626.507.447.4.9 с площ от 15,36кв.м. и двата посочени като склад, а видно от
Удостоверение за данъчна оценка № **********/09.11.2022г., изд. от Община
Търговище, двата обекта са с данъчна оценка от общо
12493,40лв.Ответниците са представили и техническа документация от 2015г.
, съдържаща чертежи, протоколи и схеми на двата процесни обекта № 8 и №
9(л.64-л.73 от делото, том I).За изясняване на релевантните факти по спора
съдът е изискал от СГКК Търговище пълни заверени копия на преписките по
нанасяне на самостоятелните обекти в процесната сграда под № 7, № 8 и № 9,
които са постъпили по делото(л.127-л.152 по делото, том I), от които се
установява допуснато изменение в местоположението на СОС № 7 и
образуването на СОС № 8 и СОС № 9.Документация, касаеща построяването
на сградата е изискана и от първоначалния собственик, като с писмо от
08.08.2023г. на А. Н.-синдик на ОКС Търговище се установява, че цялата
документация по изграждането на сградата, ведно с техническия паспорт на
същата е предаден на ищеца „РЕГАТА“ ЕООД след сключването на договора
за покупко-продажба. Изискана е наличната документация и от Община
6
Търговище, както и от ЦКС, от отговорите на които (л.98 и л.261 от делото,
том I) се установява, че такава при тях не се съхранява. По делото е приложен
и техническия паспорт на сградата, но от него не може да се установи кога са
обособени процесните два обекта № 8 и № 9.Приложено е само строителното
разрешение № 212/02.12.1967г. за строеж на търговска сграда на ОКС, както и
НА за учредяване на договорна ипотека № 71, т. II, № 183, дело № 157/2011г.
по описа на нотариус П. А. рег.№ 496 с район на действие РСТ, от който се
установява, че Кооперация ОКС, чрез председателя, като съдлъжник, е
учредила договорна ипотека върху процесната административна сграда на
ОКС, но това е направено през 2011г., т.е преди нанасянето на обекти № 8 и №
9 като самостоятелни обекти, поради което същият е неотносим към
спора.Независимо от положените процесуални усилия от съда, страните и
вещите лица по делото, друга строителна документация относно процесната
сграда на ОКС не е открита.Приложени са фотоснимки на вещи на
ответниците, складирани на партерния етаж на сградата.
По делото са назначени първоначална СТЕ, допълнителна СТЕ и
комплексна СТЕ, както и СПТЕ. От заключенията по първоначалната и
допълнителна СТЕ, изготвени от в.м. инж. Д. К. и обясненията й в съдебно
заседание се установява, че двата обекта № 8 и № 9 не отговарят на
законовите изисквания за самостоятелни обекти по см. на ЗУТ и другите
поднормативни актове.Установява се още, че складово помещение с
идентификатор 73626.507.447.4.8 не представлява част от фоайето, коридорът
с идентификатор 73626.507.447.4.9 осигурява достъп до едно помещение от
сутерена, чрез еднораменна стълба, което помещение няма връзка с останалата
част от сутеренния етаж, като товарния асансьор не работи от десетки години,
а ел. таблото на сградата е разположено в партерния стаж и до него има
самостоятелен достъп.Установява се още, че помещенията са обособени
отдавна, но вещото лице не може да посочи точно кога, като при направена от
експертизата справка в архива на Община Търговище, Дирекция „Устройство
на територията, околна среда и транспорт“ вещото лице е установила, че за
процесните обекти № 8 и № 9 няма издавани разрешения за строеж за
преустройство или за промяна на предназначението им. От заключението на
комплексната СТЕ и обясненията на вещите лица арх. Д. С.-Т. и инж. П. П. се
установява също, че в сградата с ид. №73626.507.447.4, представляваща
”Административно-делова-обслужваща сграда” може да има самостоятелни
складови помещения със различно предназначение: за инвентар, за
инструменти и др., доколкото самата сграда е имала обслужващо
7
предназначение, а не е била административна, т.е. за адм. обслужване на
населението, но начинът на обособяването на обекти № 8 и № 9 чрез
преграждане с дървени ламперии, дървени плоскости, плътни тухлени
частични стени, неукрепени към конструкцията или въобще липсващи
преградни стени към общи части на сградата или към други обекти (както са
изпълнени стените на процесните обекти), са недопустими за обособяване на
самостоятелни обекти , съгл. §1 от ДР на ЗКИР(2016 год.), като складовото
помещение- обект 9, ситуирано в товарно помещение, през което е достъпно
стълбище към изби и товарен асансьор, не е отделено от общите части на
сградата със разделителен зид, при което не са налице обстоятелствата за
самостоятелен обект, съгл. §1 от ДР на ЗКИР. Установено е също, че е
възможна смяна на предназначението на части от общите части на сградата за
обособяване на самостоятелни обекти съобр. нормативните разпоредби само
чрез изработен, съобразен с нормативната уредба и одобрен от Община
Търговище проект, издадено разрешение за строеж и изпълнено на място
строителство, след което следва да се изготви схема на самостоятелните
обекти от инженер- геодезист и да се попълни Кадастралната карта с новите
обекти, като вещите лица са представили към заключението и принципна
схема-предложение за обособяването на двата обекта.И трите вещи лице не
могат да отговорят на въпроса кога са обособени процесните два обекта № 8 и
№ 9, но посочват, че това е станало след построяването на сградата и преди
доста години. Доказателства за това двата обекта № 8 и № 9 да са обособени
след като едноличния собственик на сградата е продал част от нея на ЦКБ АД
по делото не са събрани.От заключението по назначената Съдебна пожаро-
техническа експертиза и разясненията на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че съобразно действащата нормативна уредба за пожарна
безопасност, обособените обекти № 8 и № 9 в процесната сграда като
самостоятелни такива, трябва да отговарят на нормативните изисквания на
„Наредба № 1з-1971 за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар“, на които изисквания двата обекта не
отговарят, но вещото лице посочва, че е възможно съгласно действащата
нормативна уредба, при спазване на изискванията за пожарна безопасност,
обособяване на обекти № 8 и № 9 в процесната сграда като самостоятелни
такива, като и към това заключение вещото лице е приложил възможна схема
- предложение за обособяване на самостоятелни обекти - № 8 и № 9, чрез
промяна предназначение на част от общите части на сградата с уговорката, че
при проектиране на техническия проект по отделните части АС, Ел.,
Конструктивна и ПБ, и при съгласуване със специализираните органи, може
8
да настъпят минимални промени - квадратури, дебелини на зидове и др., при
спазване на проекта с действащите нормативни изисквания по ЗУТ.
По делото са ангажирани и гласни доказателства. Св. Б. Р. В. твърди, че
познава управителя на ищцовото дружество А. М., като през миналата година
през м.юли(2023г.-бел. на съда) срещнал управителя на дружеството и тъй
като знаел, че е купил сградата на ОКС поискал да я разгледа. След като
влезли в сградата, срещу тях излезли две момчета и ги питали какво търсят
там, като имало напрежение между тях и А. М..Свидетелят твърди също, че
видял във фоайето множество кашони със амбалаж - буркани, бутилки и др.,
разположени в ляво на входа. Твърди, че още веднъж видял А. М. пред
сградата, като от него разбрал, че се извършва оглед от вещи лица и
свидетелят пак поискал да разгледа сградата, но като влезли, отново имало
напрежение между М. и двете момчета които изваждали от някакво складово
помещение във фоайето кашони, за да може експерта да си свърши работата.
Твърди още, че управителят М. му споделил, че няма достъп до ел. таблото на
сградата и до товарния асансьор. Св. Д. П. Д.-бивш дългогодишен служител в
ОКС твърди, че работел ОКС дълги години - от май месец 1972 г. до преди
около 10 години, като си спомня, че през 80-те години (на ХХ век-бел. са съда)
се наложило да се направи пълна облицовка с плоскости от партерния етаж
(фоайето) нагоре по стените до третия етаж и във фоайето се получило
преграждане, което било покрай стълбището до пред асансьора, където е
главното ел. таблото на цялата сграда, като там имало отделен подход към
таблото и имало врата за отчитане на електроенергията. Свидетелят твърди
също, че впоследствие направили гише, защото по време на възродителния
процес били задължени при влизането си, всеки гражданин да се регистрира
като влиза нагоре и в това се е изразявало преустройството с дървени
плоскости, като строителни книжа не били съставяни тогава за това. Излага
още, че от входа към избените помещения за сутерена имало изградена
отоплителна инсталация с котел, като подходът бил между стълбището и
магазинчето, който работело към прохода. От южната фасада на сградата
имало оставен вход със стабилна врата, която води до към товарния асансьор,
с който се е обслужвал само последния етаж – столовата; имало и едно избено
помещение с бетонова стълба, което почти не се ползвало, а врата към
избеното помещение, което е под асансьора нямало никаква връзка с другите
помещения на сградата. Врата между преддверието към асансьора и избеното
помещение не е имало, като асансьора се е ползвал когато е работела
столовата, но после се е ликвидирала дейността и свидетелят не е може да
9
каже кога точно е било това, но твърди, че е било преди 2000г. Свидетелят не
помни да е имало помещение с резервоари за гориво за отоплението на
сградата, но знае, че е имало монтирана цистерна, която не отговаряла на
противопожарните изисквани и е била премахната. Св. И. Ц. И. твърди, че е
геодезист на свободна практика, като е имал служебни отношения и с двете
страни по делото и той е изготвил схемите за обособяването на двата обекта.
Твърди още, че е констатирал, че има обособени самостоятелни обекти,
замерил ги и направил схемите, като на основание искане на възложителя-
управителя на ОКС, в кадастъра са нанесени самостоятелните обекти в сграда
с идентификаторите с номера 8 и 9 и обособени като самостоятелни обекти.
Св. Л. М. Х.-проектант на свободна практика твърди, че е изготвил
техническия паспорт на сградата преди около 7-8 години, чиято основната цел
е да се прецени дали сградата отговаря на настоящите норми и дали има
необходимата сеизмична осигуреност, която пък дава възможност в
последствие да се правят преустройства, като свидетелят е установил, че
сградата е била с положителна сеизмична осигуреност, но свидетелят също не
знае кога са обособени процесните два обекта. Св. И. И. М. –роднина по
сватовство на управителя на ищцовото дружество твърди, че поне десетина
пъти е ходил в сградата, като винаги на влизане пред ел. таблото, пред мазата
от лявата страна пред асансьора, имало кашони, буркани и други вещи, като
няколко пъти е казвал на ответниците да ги изчистят, за да имат и те
пространство, но всеки следващ път сградата е била в същото състояние.
Свидетелят знае от А. М., че последният няма достъп до ел. таблото и до
товарния асансьор в сградата. Съдът, преценявайки свидетелските показания
съгл. чл. 172 от ГПК и родството на св. И. М. с управителя на ищцовото
дружество приема, че следва да кредитира същите, като еднопосочни и
непротиворечиви, отговарящи и на писмените доказателства по делото
относно установяване на обстоятелството дали двата процесни обекта са били
обособени при построяването на сградата или след това, както и относно
отношенията на страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
1. По предявения иск за нищожност на договора за продажба от
21.06.2016 г., сключен с НА № 72, т. Ill, per. № 2406, дело № 229 от 2016 г. на
нотариус Г. Г., с per. № 233 , с който ОКС продава на Р. и С. Б.и като складови
помещения части от сградата, а именно обект № 8 с площ от 8.57 кв. м. като
самостоятелен обект с идентификатор73626.507.447.4.8 и обект № 9 със
10
застроена площ от 15,36 кв. м. като самостоятелен обект с идентификатор
73626.507.447.4.9., поради липса на предмет(невъзможен предмет), тъй като
помещенията, предмет на продажбата не представляват самостоятелни обект
на правото на собственост, съдът приема следното: Ищецът обосновава
претенцията си с твърдения за това, че обособяването на двата обекта № 8 и №
9 е извършено в противоречие с разпоредбите на ЗККР и Наредба № РД- 02-
20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, като промяната на
предназначението им е в противоречие с изискванията на ЗУТ.Ответниците
оспорват иска с възражения за това, че са придобили собствеността върху
двата обекта по силата на валиден договор за покупко-продажба, обективиран
в НА № № 72, т. Ill, per. № 2406, дело № 229 от 2016 г. на нотариус Г. Г., с рег.
№ 233 и след изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 51 и сл. от ЗКИР.
Основният спорен въпрос по този иск е относно възможността процесните два
самостоятелни обекта № 8 и № 9 да бъдат годен обект на право на
собственост, ако са изградени в противоречие с императивните строително-
технически разпоредби на закона. Безспорно установено от заключенията по
назначените три съдебни експертизи е обстоятелството, че процесните два
обекта не са обособени в съответствие със строителните правила и норми,
като липсват и съответни проекти за промяна на предназначението,
строителни разрешения и пр. изискуеми документи, но обособяването им
съобр. законовите изисквания по ЗУТ е възможно, като по делото са
представени и проекти за такова, поради което съдът приема, че не е налице
невъзможен предмет на атакувания договор, обективиран в НА № 72, т. Ill,
рег. № 2406, дело № 229 от 2016 г. на нотариус Г. Г., с per. № 233.Както
изрично е разяснено в ТР № 3/2014г. на ОСГК на ВКС, разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, предл. 1 ЗЗД не свързва нищожността на сделката с неосъществяването
или непозволяването на преустройството, а с неговата фактическа и правна
невъзможност. В същото е разяснено, че при възникнал спор за валидност на
договора поради невъзможен предмет, на доказване подлежи опорочаващият
факт, че към момента на постигнатото съгласие предметът вече е невъзможен,
тъй като е погинал или е правно невъзможно да възникне като самостоятелен
обект на право на собственост. В тежест на страната, която претендира
нищожността, е да докаже осъществяването на опорочаващия факт - че към
момента на постигнатото съгласие съществува непреодолима правна пречка
предметът да възникне - да бъде осъществено обособяването по какъвто и да
било начин, като е дадено задължителното тълкуване, че ако към момента на
сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот (сграда,
11
жилище или други обекти), не са фактически обособени, но е възможно да
бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в
действащия устройствен закон към този момент(както е в случая), договорът
не е нищожен поради невъзможен предмет.Безспорно установено по делото е
обстоятелството, че макар и изградени в отклонение на изискванията на
строително-техническите норми и правила, двата обекта е възможно да бъдат
обособени като самостоятелни такива при спазване на посочените правила,
като в този смисъл са и приложените проекти от вещите лица, при което съдът
приема, че по отношение на обекти № 8 и № 9 не е налице хипотезата
„невъзможен предмет“ по см. на чл. 26,ал.2,пр. първо от ЗЗД, обстоятелство,
обуславящо неоснователността на предявения иск и неговото отхвърляне, на
осн. чл. 26,ал.2, пр. първо от ЗЗД.
2.По предявения отрицателен установителен иск с пр. осн. чл.
124,ал.1 от ГПК:Претенцията е обоснована с твърдения за това, че
ответниците Р. Г. Б. и С. Г. Б. не са собственици на реални части от общите
части на сградата, разположени на първия (партерен етаж) от сграда с
идентификатор 73626.507.447.4, доколкото обектите са обособени в обща по
предназначението си част на сградата, като съдът приема следното: Видно от
доказателствата по делото, ответниците по този иск се легитимират като
собственици на процесните обекти № 8 и № 9 с НА № № 72, т. Ill, рег. № 2406,
дело № 229 от 2016 г. на нотариус Г. Г., с per. № 233, като ищецът също е
собственик на обособени обекти в сградата. По въпроса относно това дали
процесните обекти № 8 и № 9 са обособени в общи части на сградата, както и
по възникването на етажната собственост и правата на съсобствениците в нея,
съдът приема следното: В Решение №280/18.03.2014 г. по гр.д. № 1718/2013 г.,
ВКС, І г.о. е дадено тълкуване, че общите по предназначение части е
възможно да не бъдат общи на всички етажни собственици, ако такова
предназначение не им е било дадено или ако то би се отменило и тъй като за
учредяването на етажна собственост не е необходим специален акт, от
значение е моментът, в който съответното предназначение е било придадено,
като когато това е станало преди отделните самостоятелни обекти да са
разпределени в изключителна собственост между различни съсобственици, т.
е. преди възникването на етажната собственост, меродавно за приобретателите
на тези обекти е предназначението, което е било придадено по волята на
едноличния собственик на сградата, а в Решение № 154/26.10.2015 г. по гр.д.
№ 1425/2015 г., I г.о.(цитирано в първото) е дадено тълкуване, че до
възникването на етажна собственост чрез продажби на жилища по НДИ (отм.)
12
държавата като единствен собственик е свободна да извърши всяко
преустройство, което не е забранено от закона, и да определи
предназначението на всеки обект, включително на обособен чрез
преустройство в подпокривното пространство на сградата. Така е разрешен
въпроса и в Решение № 40/25.03.2016г. по гр.д.№ 4994 /2015г. на ВКС, II г.о., в
което е направен извод, че за определяне дали даден елемент от сграда в
режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и може да се
притежава в индивидуална собственост, следва да се има предвид неговото
предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните
собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство
от собственика (съсобствениците) на сградата. Меродавният момент към
който се преценява статутът е момента на възникване на етажната
собственост.В същия смисъл са и решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр.д. №
415/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 979/2009 г.
на ВКС, І г.о., решение № 438 от 05.01.2012 г. по гр.д. № 987/2010 г. на ВКС, І
г.о. и др., в която е прието, че обемът на общите части се определя към
момента на учредяване на етажната собственост по начина, указан в чл. 40 ЗС.
Етажната собственост възниква по право в момента, в който отделните обекти
в сградата са били придобити от лица, различни от първоначалния собственик
и са станали собственост на тези лица, от който момент те са станали
собственици и на общите части, визирани в чл. 38 ЗС. Преди възникване на
етажната собственост – преди самостоятелните обекти в сградата да са
разпределени в собственост на различни лица, меродавно за разпореждането с
общите части е единствено решението на едноличния собственик на сградата.
В конкретния случай от събраните доказателства по делото-експертни
заключения и гласни доказателства следва да се приеме за установено, че
двата обекта № 8 и № 9 не са били изградени при построяването на сградата, а
след това, като от показанията на св. Д. П. Д.-бивш дългогодишен служител в
ОКС се установява, че обособяването на обект № 8 е извършено в края на 80-
те години на ХХ век, а относно обособяването на обект № 9 не са събрани
доказателства това да е извършено след възникване на съсобствеността през
1997г.Поради това съдът приема за установено, че и двата обекта не са
съществували при построяването на сградата, а ищецът не е провел успешно
доказване на обстоятелството, че същите са изградени след като в сградата е
имало и втори собственик, т.е. след като сградата вече е била в режим на
съсобственост, при което за преустройството на общи части да е било
необходимо съгласието на всички съсобственици, поради което съдът приема,
че и двата обекта са били изградени след построяването на сградата и преди
13
възникването на съсобствеността.При така установените обстоятелства съдът
приема, че обособяването на двата обекта № 8 и № 9 е зависело единствено от
волята на собственика на сграда, който е можел да обособи чрез
преустройство реална част от нея, след което да продаде така обособения
отделен обект, като той е можел също да продаде с договор реално
обособимата част от сграда и да остави на купувача да одобри инвестиционен
проект и извърши преустройството-така Решение № 93/06.04.2012г. по гр.д.№
1548/2010г. на ВКС, IV г.о. на ВКС. В случая от доказателствата по делото е
установено още, че преди възникване на етажната собственост в процесната
сграда, едноличния собственик е извършил не само обособяването на обекти
№ 8 и № 9 на партерния етаж, но и обособен обект в избеното помещение-т.
нар. „ведомствено барче“, както и на самостоятелния обект № 7 на партерния
етаж, а също и търговски обект-магазин за хранителни стоки.При това
положение, с придобиването на собственост върху индивидуално обособени
обекти в сградата през 2020г., ищецът действително е придобил и съответните
идеални части от нея, но само от останалата незаета от другите обекти площ
на същата, доколкото едноличния собственик е извършил преустройство на
партерния етаж преди възникването на етажна собственост, при което не
може да става въпрос за обособяване на обектите на ответниците № 8 и № 9
върху общи части на партерния етаж на сградата, собствеността върху които
обособени обекти № 8 и № 9 е придобита с валиден договор за покупко-
продажба от ответниците през 2016г., поради което доводите на ищцовата
страна относно характера на двата обекта като обособени в общи части на
сградата и невъзможността за придобиване на собствеността върху тях от
ищците са изцяло неоснователни.С оглед на изложените доводи съдът приема,
че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК.
3. По негаторния иск с пр. осн. чл. 109 от ЗС против ответниците Й.
М. Б., Р. Г. Б., С. Г. Б. и И. Г. Б., регистриран като ЕТ „Б. И И. Г.“ за осъждане
на същите да прекратят действията си, с които пречат на „Регата“ ЕООД да
упражнява правата си върху общите части в сграда, а именно: 1.Да осигурят
достъпа на ищците до всички части от фоайето на партерния етаж като
премахнат преграждането на част от входно фоайе на първи (партерен) етаж
от сградата, с което се завзема част от фоайето за изграждане на портиерско
помещение като обект № 8 и както и на преграждане от посоченото
помещение до южната стена на фоайето възпрепятстващо достъпа до общо ел.
табло; 2.Да осигурят достъп на „Регата“ ЕООД до стълбището от фоайето на
14
първия (партерен) етаж към избените помещения, както и до избените
помещения в сградата; 3.Да осигурят достъп на „Регата“ ЕООД до
преддверието на първия (партерен) етаж с вход от южната част на сградата,
обслужващо товарен асансьор и стълбище към избените помещения, като
отключат входа към същото от южната част на сградата ; 4.Да освободят
общите избени помещения и преддверието към товарен асансьор на първия
(партерен) етаж в сградата от складирани в тях лични вещи, стоки, амбалаж и
друг инвентар, като се въздържат в бъдеще от извършване на такива действия.
От така формулираната претенция е видно, че ищецът претендира
премахването на двата обекта № 8 и № 9 от ответниците; осигуряването му на
достъп до ел. таблото на сградата, до избените помещения и товарния
асансьор; премахването от общите части на лични вещи на ответниците,
представляващи стоки, амбалаж и др., както и въздържането им от такива
действия занапред.Ответниците оспорват иска изцяло, като неоснователен.
Съгл. чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, като
съгласно разясненията, дадени в т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. №
4/2015 г. на ОСГТК на ВКС, за уважаване на негаторния иск е необходимо
кумулативното наличие на следните две предпоставки: неоснователност на
действията на ответника по негаторния иск, както и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Посочено е, че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице
хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни,
но не създават пречки за ищеца да използва собствения си имот по -големи от
обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко
дело.Следва да се има предвид още, че по иска пасивно материално
легитимирани ще са и лица, които не са извършили пряко нарушението, но
поддържат противоправното състояние – решение № 163 от 4.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 656/2011 г., II г. о., ГК, в което е прието, че всяко смущаване
на правото на собственост може да бъде предмет на негаторна защита, като
пасивно легитимирано по него е всяко лице, а не само извършителят на
нарушението, ако към момента на предявяването му поддържа
противоправното състояние в имота(в този см. и решение № 340 по гр. д. №
918/93 г. на IV г. о. ВС), при което съдът приема, че ищецът надлежно е
насочил претенцията си не само срещу собствениците на обекти № 8 и № 9,
но и лицата, ползващи ги за своя бизнес и поддържащи твърдяното
15
противоправно състояние в имота.По негаторната претенция в частта й
относно премахването на двата обекта № 8 и № 9 от ответниците, съдът
приема, че доколкото е установено по делото, че площта от фоайето на
приземния етаж на процесната сграда, която е отделена като част от обект № 8
и № 9 не представлява обща част на сградата, то доводите на ищцовата страна
в тази връзка са неотносими и негаторната претенция в тази си част е
неоснователна и следва да се отхвърли. Относно частта, в която се иска
предоставяне на достъп до избените помещения и ел. таблото на сградата,
доколкото е установено, че този достъп е препятстван от обособяването на
двата обекта, съдът приема, че по този начин действително се пречи на ищеца,
тъй като той няма достъп по общите измервателни уреди на сградата, поради
което искането в тази му част е основателно, защото дори когато някои от
общите части на сградата се намират в обект, който е индивидуална
собственост на някой от етажните собственици, този етажен собственик е
длъжен да осигурява достъп до тези общи части на останалите етажни
собственици, когато това е необходимо за тяхното поддържане, ремонт и
отчитане (ако се касае за измервателни уреди на общите инсталации). Поради
това предявен от етажни собственици срещу друг етажен собственик иск по
чл.109 ЗС за предоставяне достъп до общи инсталации на сградата е
основателен, дори когато тези общи инсталации се намират в обект-
индивидуална собственост на етажния собственик-ответник по иска(в този
смисъл Р № 124/10.12.2020 г. по гр.д.№ 749/2020 г. на ВКС, І г.о.).По искането
в частта му относно освобождаването на общите избени помещения и
предверието към товарен асансьор на първия (партерен) етаж в сградата от
складирани в тях лични вещи, стоки, амбалаж и друг инвентар, като се
въздържат в бъдеще от извършване на такива действия съдът приема, че по
делото не е установено как точно разполагането на такива вещи на партерния
етаж на сградата по различно време и в различен обем създава на ищеца
пречки и то по-големи от обикновените, след като там е разположен и
търговския обект на ответниците по този иск, при което е нормално понякога
да се складират стоки и амбалаж при зареждане на обекта и освобождаването
му от амбалажа.От свидетелските показания и приложените фотоснимки е
установено, че при отделни посещения на свидетелите и на различни дати, е
имало такъв амбалаж във фоайето на сградата, но не е установено по делото
това да е постоянно състояние, нито да създава на ищеца конкретни пречки,
по-големи от обикновените по см. на чл. 50 от ЗС, още повече, че
съществуването на търговски обект в сградата несъмнено е било известно на
ищеца когато е придобил собствеността върху обособени обекти в същата
16
сграда, при което искането в тази част, вкл. и относно въздържане на
ответниците от такива действия е неоснователно и следва да се
отхвърли.Относно искането за осигуряване на достъп до товарния асансьор в
сградата, съдът приема следното: От доказателствата по делото-писмени и
гласни е установено, че този товарен асансьор е обслужвал последния етаж на
сградата по времето, когато този етаж е бил оборудван като стол за хранене на
служителите, но от десетилетия-края на 80-те години на ХХ век асансьорът не
работи, като достъп до него има и от сутеренния етаж, а достъпът до него е
изолиран и на последния етаж на сградата чрез заключена преграда.
Доколкото същият е обща част по см. на чл. 38,ал.1 от ЗС, в хипотезата на
съсобственост, за да бъде той обособен като принадлежност към имот на
ищеца, както и за да бъде ремонтиран, респ. пуснат в експлоатация, е
необходимо съгласието на всички съсобственици, каквито твърдения по
делото ищецът не е въвел, нито има доказателства в тази връзка, при което
съдът приема, че до вземането на решение на съсобствениците в подобен
смисъл, не може да бъдат налице пречки за ползването на този асансьор от
ответника, до който достъп той има от сутерена, обуславящо отхвърлянето на
негаторната претенция и в тази й част.С оглед на изложеното, съдът приема,
че негаторния иск е частично основателен и следва да се уважи само в частта
относно осъждане на ответниците да осигурят на ищеца достъп до общите
измервателни уреди на сградата, на осн. чл. 109 от ЗС, а в останалата част
следва да се отхвърли, като неоснователен, като се има предвид, че както е
прието в решение № 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о.,
съдът не е обвързан изцяло от формулирания петитум по чл.109 ЗС, като при
доказано неправомерно поведение, смущаващо правото на собственост, съдът
би могъл да уважи иска частично, като осъди ответника да преустанови само
онези действия, които са необходими за адекватна защита на собствеността на
ищеца.( в този см. и Решение № 50066/ 01.06.2023г. по гр. д. № 3296 по описа
за 2022 г. на ВКС,I г.о.).
По разноските: С оглед изхода от спора, всяка от страните има право на
разноски съобр. уважената, респ. отхвърлената част от исковете, на осн. чл.
78,ал.1 и ал.3 от ГПК, като съдът следва да се произнесе по въведеното от
адв.П.-ТАК възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв.
възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК, в която връзка съдът приема
следното: По делото са предявени три кумулативно съединени иска, като по
делото са проведени шест открити съдебни заседания и са извършени
значителни по обем и брой проверки в различни институции относно
17
издирване на строителна и др. документация, доколкото делото се
характеризира със значителна фактическа сложност, поради което и
използвайки като ориентир НМРАВ, съдът приема, че адекватно на
извършената работа на процесуалния представител на ищеца възнаграждение
би било в размер на по 1500лв. за всеки иск, или общо 4500лв., към което
следва да се прибавят и съотв. пътни разходи на адв.Т., поради което съдът
приема, че така уговорения размер от 5000лв. не се явява прекомерен,
обуславящо оставяне на възражението без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от
ГПК.От представения от ищцовата страна списък по чл. 80 от ГПК е видно, че
ищецът е сторил разноски в размер на 8628,36лв.( внесена държавна такса,
вписване на ИМ, депозити за вещи лица такси за съдебни удостоверения,
данъчна оценка и схема и адв. възнаграждение), а от представения списък на
ответниците Р. и С. Б., разноските им са в размер на 2160лв. с ДДС платено
адв. възнаграждение. Доколкото по делото са предявени три кумулативно
съединени иска, при липса на данни каква част от адв. възнаграждение на
процесуалните представители на страните е уговорено за всеки иск, съдът
приема ,че е уговорено по равно, респ. по 1666,67лв. по всеки иск за ищцовата
страна и по 720лв. за всеки иск за ответната страна. Така с оглед отхвърлянето
на първите два иска и частичното отхвърляне на третия иск, ищецът има
право на разноски в размер на 416,67лв., а ответниците имат право на
разноски в размер на 1980лв. съобр. отхвърлената част от исковете, като след
прихващане, ищецът следва да заплати на ответниците разноски в размер на
1563,33лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл. 78,ал.1-3
от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „РЕГАТА“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Търговище, кв.Запад-1,бл.29,
представлявано от А. А. против Р. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
бул.**********, С. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
бул.************* и Кооперация „Областен кооперативен съюз“(в
несъстоятелност), ЕИК ********* гр.Търговище, представлявана от синдика
А. Н. от гр.Търговище, ул. **********, иск за обявяване за нищожен на
договор за продажба от 21.06.2016 г., сключен с НА № 72, т. Ill, per. № 2406,
дело № 229 от 2016 г. на нотариус Г. Г., с per. № 233 с район на действие РСТ, с
който ОКС продава на Р. и С. Б.и като складови помещения обект № 8 с площ
18
от 8.57 кв. м. отразен в КК на гр.Търговище като самостоятелен обект с
идентификатор 73626.507.447.4.8 и обект № 9 със застроена площ от 15,36 кв.
м. отразен в КК на гр.Търговище, като самостоятелен обект с идентификатор
73626.507.447.4.9. , обособени в сграда с ид. 73626.507.447.4 по КК на
гр.Търговище, за сумата 7000 лв. общо за двата обекта, поради невъзможен
предмет(липса на предмет), като неоснователен, на осн. чл. 26,ал.2,предл.
първо от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „РЕГАТА“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Търговище, кв.Запад-1,бл.29,
представлявано от А. А. против Р. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
бул.*****************, С. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
бул.*************** отрицателен установителен иск за установяване, че
ответниците Р. и С. Б.и не са собственици на реални части от общите части на
сградата, разположени на първия (партерен етаж) от сграда с идентификатор
73626.507.447.4, построена в ПИ 73626.507.447 по кадастралната карта на гр.
Търговище а именно заградена като портиерско помещение част от входното
фоайе с площ от 8,57 кв. м в източната част на фоайето и преддверие с площ
от 15,36 кв. м. към товарен асансьор и общи избени помещения с вход от
южната страна на сградата, така както са описани в нотариален акт № 72, т. Ill,
per. № 2406, дело № 229 от 2016 г. на нотариус Г. Г., като обекти № 8. с
идентификатор 73626.507.447.4.8 и № 9 с идентификатор 73626.507.447.4.9,
като неоснователен, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.Търговище, бул.**********,
С. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.Търговище, бул.*********, И. Г. Б., действащ
като ЕТ“Б.-И-И.Г.“, ЕИК ********* с адрес на управление гр. Търговище
бул.********** и Й. М. Б. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
бул.***********, да предоставят на „РЕГАТА“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Търговище, кв.Запад-1,бл.29,
представлявано от А. А. достъп до избените помещения, в които са монтирани
общите измервателни уреди на сградата с идентификатор 73626.507.447.4,
построена в ПИ 73626.507.447 по кадастралната карта на гр. Търговище, както
и до и ел. таблото на сградата, като в останалата му част за осъждане на
ответниците да премахнат двата обекта № 8 и № 9;да осигурят на ищеца на
достъп до товарния асансьор; да премахнат от общите части лични техни
вещи, представляващи стоки, амбалаж и др., както и въздържането им от
такива действия занапред, отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 109
от ЗС.
19
ОСЪЖДА „РЕГАТА“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Търговище, кв.Запад-1,бл.29, представлявано от А. А. да
заплати на Р. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.Търговище, бул.******, С. Г. Б. с
ЕГН ********** от гр.Търговище, бул.*********, разноски в размер на
1563,33лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл. 78,ал.1-3
от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответниците, действащи
чрез адв.П.-ТАК за прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаграждение,
като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
20