№ 925
гр. София, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110166085 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца Р. В. Ш., ЕГН **********,
чрез адв. Т. Д. К., САК, с адрес на кантората: гр. София, *****, срещу, осъдителен иск
с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника М. Ц. Р., ЕГН
**********, с адрес: ****, да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания, психически и емоционален срив, възмущение, засегната чест и
достойнство, понижено самочувствие и самооценка и влошаване на здравословното му
състояние, нарушаване на съня и концентрацията, вследствие от виновно и
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в разгласяване на обидни и
клеветнически твърдения по отношение на личността на ищеца, направено пред адв. П.
М., в подписана от ответника декларация и лично в съдебно заседание, проведено на
30.05.2024 г. по в.гр.д. № 9299/2023 г. по описа на СГС, IV Б състав, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 06.11.2024 г. до
окончателното плащане.
Ищецът Р. В. Ш. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че на 01.11.2023 г. ответникът М. Ц. Р. го упълномощила да я представлява и защитава
по гр.д. № 59530/2021 г. по описа на СРС, 42 с-в, в това число и пред въззивната
инстанция – по в.гр.д. № 9299/2023 г. по описа на СГС, IV – Б състав. Ищецът
представил пълномощните по първоинстанционното и въззивното дело и изпълнил
добросъвестно задълженията, като в това число консултирал ответника по предмета на
делото и защитата. Сочи, че по делата ответницата била представляван и от други
адвокати, упълномощени от нея и които не били от кантората на ищеца.Тъй като
ищецът поел защитата в етап на администриране на въззивна жалба уговарянето на
размера на адвокатското възнаграждение било отложено за след 01.11.2023 г., като
след насрочване на въззивното дело приканил ответницата за уговаряне на конкретен
размер на адвокатско възнаграждение, но тя няколкократно отклонила въпроса.
Ищецът сочи, че на 11.04.2023 г. при участие в открито съдебно заседание по в.гр.д. №
1
9299/2023 г. по описа на СГС, IV – Б състав, по времето на което била докладвана
молба на ответницита с вх. № 40956/09.04.2024 г., узнал, че ответницата е
упълномощила и друг адвокат, който да я представлява – адв. П. М.. В молбата било
посочено от адв. М., че според М. Р. адв. Ш. не бил вече пълномощник, тъй като той се
отказал да я представлява и унищожил пълномощните, като я заплашил и упражнил
физическо насилие, и я изгонил от кантората. Твърдяло се също, че адв. Ш. самоволно
и без представителна власт извършил действия по защита по съдебното дело,
включително направил искания за призоваване на свидетели без такива да
съществуват. Тези твърдения в молбата шокирали и озадачили ищеца, тъй като били
неверни и оклеветяващи. Поддържа, че изявленията в молбата на ответницата не били
приети от съда, поради което били дадени указания до нея да заяви изрично дали
оттегля пълномощията се спрямо ищеца, във връзка с което по делото постъпила
декларация с вх. № 56192/16.05.2024 г. от ответницата, с която същата сочи, че адв. П.
М. е нейният актуален пълномощник, пълномощията към адв. Ш. били оттеглени на
27.11.2023 г., тъй като последният заявил изричен отказ да я представлява, унищожил
пред нея наличните копия на пълномощни, заплашил я и упражнил физическо насилие,
като я изгонил от кантората, за което съществували материали в СДВР. Ищецът сочи,
че в действителност пълномощията му не били оттеглени, поради което и за да
изпълни поетата защита се явил в открито заседание на 30.05.2024 г., на което се явила
и ответницата. Същата в присъствието на ищеца, на адв. П. М., състава на съда,
секретаря, адв. Н. Шарапов, адв. *** и други лица, направила изявление, че поддържа
декларацията и заявила следното: „на 27.11.2023 г., отивайки в кантората на лицето Р.
Ш., защото той ме викна да подпиша договор, допълнителен за правна помощ и да
подпиша отказ от наследството на сестра ми. След като категорично отказах да
подпиша този отказ от наследство, той се нахвърли върху мен с юмруци и ритници.
Изтласка ме в коридора, където ме заплашваше, че ще ме унищожи и т.н. Аз започнах
да викам за помощ, това е офис сграда, след 17,30 ч., той беше подбрал времето.
Излезе свидетел, който ми спаси живота. Аз успях да избягам надолу по стълбите и
съм подала материали в СДВР. В шок още другата сутрин …. Пълномощните са
оттеглени от него. Първо на тази дата той скъса пред мен документите пълномощното
за него. Аз оттеглям пълномощията си. Аз още в този момент разбрах, на другата
сутрин, че той е оттеглил пълномощията и пред тях“.
Ищецът поддържа, че всички изявление на ответницата, съответно направени
пред адв. П. М., в посочената декларация и лично в съдебно заседание представляват
неверни, клеветнически спрямо ищеца думи, които са и обидни. В резултат на тези
изявление ищецът е претърпял дълбоки душевни болки и страдания, психически и
емоционален срив, като ищецът се почувства изключително възмутен, засегната и
позорен, което довело до дълбоки душевни терзания, неудобство, понижено
самочувствие и самооценка и влошаване на здравословното му състояние. Поддържа,
че и към момента продължава да се чувства засегнат, обиден, опозорен и с накърнена
чест, достойнство и добро име в обществото. Оценява претърпените неимуществени
вреди на 10000 лв., поради което ги претендира, както и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 06.11.2024 г. до окончателното плащане.
Ответникът М. Ц. Р. е подал отговор на исковата молба извън срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва иска при възражения, че направените от нея изявления за
действия от страна на ищеца са истински, като потвърждава, че на 27.11.2023 г. била в
кантората на адв. Р. Ш., където се е случило всичко изложено във въпросната
декларация. Сочи, че всички изявления, направени пред адв. П. М. и пред съда са във
връзка с упражняване на правата и защита интересите на ответника, като страна по
делото. Поддържа, че на следващия ден адв. **** и Г. Янев съобщили на ответницата,
че адв. Ш. им казал, не е успял да изтръгне от нея отказ от наследство, както и, че
2
ответницата е настоявала да получи документ за платената от нея в началото на месеца
сума от 1500 лв. и категорично се възпротивила на искането му да подпише договор за
7500 лв., поради което изпуснал нервите си, скъсал е всички документи и с грозни
крясъци и закани се нахвърлил върху ответницата. Те предложили на ответницата да
посети офиса на адв. Христов, за да чуе новите им предложения. Оспорва се
твърдените неимуществени вреди да са в резултат на изявленията на ответника. В
допълнение се сочи, че ответницата е упражнила свои конституционни права и не е
извършила противоправно поведение. При тези възражения моли за отхвърляне на
предявения иск.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК съдът с доклада по делото е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелството, че ответницата е направила посочените в исковата молба изявления
по отношение на личността на ищеца, направени пред адв. П. М., в подписана от
ответника декларация и лично в съдебно заседание, проведено на 30.05.2024 г. по
в.гр.д. № 9299/2023 г. по описа на СГС, IV – Б състав, които са подробно описани и в
настоящото определение.
По делото е представено в оригинал пълномощно от 01.11.2023 г., с която
ответницата М. Ц Р. е упълномощила ищеца, в качеството му на адвокат с правата да я
представлява и защитава по гр.д. № 30506/2020 г. по описа на СРС, 62 с-в.
По дело № 9299/2023 г., IV – Б с-в е подадена молба от ответника в настоящото
производство М. Р., чрез адв. П. М. е поискала отлагане на делото с твърдения, че адв.
Ш. не е нейн пълномощник поради изричен негов изричен отказ.
Представено е пълномощно от дата 16.02.2024 г., с което ответницата в
настоящото производство М. Р. е упълномощила адв. П. М. да я представлява по в.гр.д.
№ 9299/2023 г. по описана СГС, IV „б“ състав.
На 16.05.2024 г. ответницата е депозирала по в.гр.д. № 9299/2023 г. по описана
СГС, IV „б“ състав декларация, в която е декларирала, че адв. Ш. не е нейн адвокат, а
такъв е адв. П. М..
Представен е Протокол от проведено на 11.04.2024 г. ОСЗ по в.гр.д. № 9299/2023
г. по описана СГС, IV „б“ състав и Протокол от проведено на 30.05.2024 г. ОСЗ по
същото дело, видно от който ответницата е направила следното изявление: „на
27.11.2023 г., отивайки в кантората на лицето Р. Ш., защото той ме викна да подпиша
договор, допълнителен за правна помощ и да подпиша отказ от наследството на сестра
ми. След като категорично отказах да подпиша този отказ от наследство, той се
нахвърли върху мен с юмруци и ритници. Изтласка ме в коридора, където ме
заплашваше, че ще ме унищожи и т.н. Аз започнах да викам за помощ, това е офис
сграда, след 17,30 ч., той беше подбрал времето. Излезе свидетел, който ми спаси
живота. Аз успях да избягам надолу по стълбите и съм подала материали в СДВР. В
шок още другата сутрин …. Пълномощните са оттеглени от него. Първо на тази дата
той скъса пред мен документите пълномощното за него. Аз оттеглям пълномощията
си. Аз още в този момент разбрах, на другата сутрин, че той е оттеглил пълномощията
и пред тях“.
По делото са представени 3 бр. пълномощни от дата 31.10.2023 г., с които
ответницата М. Р. е упълномощила ищеца в качеството му на адвокат да я
представлява по изпълнителни дела, образувани при ЧСИ Галин Костов, ЧСИ Сия
Халаджова и ЧСИ Милен Бъзински, както и 2 бр. пълномощни от дата 01.11.2023 г. да
3
представителство по гр.д. № 15870/2021 г. по описа на СРС, 47 с-в и по гр.д.№
59530/2011 г. по описа на СРС, 52 с-в.
Приет е като доказателство и препис на дневник, воден от адвокатски помощник
в кантората на ищеца.
В хода на делото ответницата М. Р. е дала обяснения по чл. 176 ГПК във връзка
с издадени от нея пълномощни, за които посочва, че са копия на оригиналните
пълномощни, с които същата е упълномощила адв. Ш. да я представлява, след като му
е заплатила сумата от 1500 лева, разположени върху банката под трите му камери.
Посочва, че е поискала касова бележка за платената сума, тъй като нямали разписан
договор. Сочи, че е викана още два пъти, но не и бил даден документ за платената
сума. След това получила обаждане от друг телефон от сътрудничката в кантората да
отиде, че е изготвен договор, който трябва да подпише, без да го прочете. Уговорили
се за следващ ден в 17,00 ч., за да може ответницата да се запознае със съдържанието
на договора и на която среща ще присъства адв. Ш.. Излага, че цял месец не получила
документ за платената сума. Твърди, че на 27.11.2023 г. в кантората и нам била само
сътрудничката му, която дала на ищцата някакъв договор на ситен шрифт и й казала да
го подпиша, без да го чете. Ответницата взела договора навън и казала на
сътрудничката на ищеца, че ще бъде долу и ще го чака за срещата. Сочи, че прочела
нов договор, за който изобщо не са говорили, в който адв. Ш. искал хонорар от 7500
лева и имал и други искания в договора, но като видяла това в аритмия се качила горе
отнякъде се появил адв. Ш. и настоял отново ответницата да направи отказ от
наследство на покойната й сестра. Сочи, че вече два пъти отказала да пиша отказ от
наследство и категорично отказала да направи такъв отказ и неподписали договор.
Поддържа, че Адв. Ш. се развикал и извадил нещо като пълномощно, където пишело,
че ответницата се отказва той да я представлява или, че той се отказва да я
представлява. Ш. казал, че ще я унищожи, ще я съсипе и повишавал тон. Ответницата
посочва, че приканила адв. Ш. да се успокои, че ще се откаже от представителството,
но поискала да й бъде издаден документ за тези 1500 лева. На масата имало подредени
различните пълномощни, които ищецът я карал да разпиша и отказите. Когато
ответницата отказала да подпише отказ от наследство, той награбил листата, скъсал ги
и започнал да крещи нещо, като „махай се“. Това били копия пълномощните, които
адв. Ш. предоставил на ответницата, то не помни добре дали са били копия или
оригинали. Излага, че това побягнала от кантората и тогава била натикана в ъгъла на
стълбището с удари и крясъци, като внезапно излязла някаква дама, която я спасила, а
адв. Ш. си влязъл обратно в кантората, а ответницата избягала по стълбите.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
****
От показанията на свидетеля Георгиев се установява, че същият се познава с
адвокат Ш., като последният е възложил на свидетеля няколко пъти различни обекти
за монтаж на климатици, полагане на трасета и сервизиране на климатична техника.
Свидетелят проверил в графика си и така си спомнил, че на 27 ноември 2023 г. с
адвокат Ш. вършили работа, като в графика било отбелязано „огледи за апартаменти с
г-н Ш. и жилищни сгради“. Свитедетял то взел от съдебната палата от 12,00 часа на
обяд и извършвали огледи цял ден до 21,00 часа, а след това то оставил на бул.
„Арсеналски“, където живее. Обектите се намирали из цяла София, като свидетелят не
си спомня дали са имали обект на бул. „Стамболийски“ и не си спомня да е бил в този
район. И друг път са извършвали огледи, тъй като това са клиенти на адв. Ш..
От показанията на св. Петрова се установява, че същата е работила при адв. Ш.
за периода от 01.03.2022 г. до 03.04.2025 г. Познавам М. Р., която била клиент на адв.
Ш.. Свидетелят оценява поведението на на Р. като агресивно и вербално нападателно.
4
М. Р. потърсила адв. Ш. по повод това да я представлява по нейни висящи дела.
Посетила офиса два пъти, първият път в края на октомври 2023 г. и вторият в началото
на ноември 2023 г. Съответно били проведени две срещи – едната, от които за
консултация, на която споделила информация за нейните случаи и тогава се уговорили,
че преди адв. Ш. да поеме нейните случаи трябва да направи справка по делата.
Справката установила, че Р. има висящи изпълнителни дела за непогасени парични
задължения и дела за сключени предварителни договори, за които същата тврърдяла,
че е измамена и че е била поставена физически и психически да подписва документи.
Оплаквала се и от предишните адвокати, които са я представлявали, както и от
прокуратура и полицаи. Твърдяла, че е била измамена относно предварителния
договор и била вкарвана в някаква кола и принуждавана психически и физически да се
разписва на документи за върнати пари. Марияна Р. издала пълномощни в полза на
адв. Ш. само за проучване и уговорката им била е след запознаване от адв. Ш. да се
сключи договор за правна помощ, с който вече той да встъпи в делата и да осигури
нейната защита. Не се сгитнало до такъв договор за правна защита, тъй като М. Р.
спряла да отговаря на телефонни обаждания и не се появила повече в кантората. В
СГС се провели две съдебни заседания, на които присъствала и свидетелката заедно с
адв. Ш.. По време на първото съдебно заседание съдиите предявиха на адв. Ш.
молбата и декларация, подадени от М. Р. и тогава той за първи път се запознал с
твърденията, които тя е изразила. Още тогава адв. Ш. видимо се притеснил, стреснал.
Делото се отложило, за да се провери дали молбата и декларацията изхождат от нея.
На второто съдебно заседание М. Р. се явила лично и изказала устно всички твърдения,
изложени в молбата и декларацията по отношение на адв. Ш.. Тя казала, че на
27.11.2023 г. се е явила в кантората за разписване на договор за правна помощ и адв.
Ш. я е принуждавал да прави отказ от наследство, след това я е изхвърлил от офиса,
налагал е физическо насилие над нея като й посягал. Ш. се възмутил, пребледнял,
хванал се за банката, която е в съда. В залата присъствали освен съдиите, също така и
други адвокати и други хора в залата. Адв. Ш. се притеснил, а след заседанието му
стана лошо и паднал на канапето. Сподели, че се притеснява от случилото се и че се е
опетнило неговото име. След това седмици наред, споделял, че се чувства добре.
Променил се видимо, отслабнал, не се наспивал, имал сенки под очите. Случилото се
отразило и на здравословно състояние и професионално такова на адв. Ш.. Спрял да
бъде продуктивен в работата си, пренасрочвал срещи и прехвърлял работата на колеги
в офиса. Започнал да вдига високо кръвно, ставало му лошо, получавал замайване,
силно главоболие, сърцебиене, шум в ушите. Носил апарат за кръвно в този период и
когато го измервал стойностите показвали 180/120. Това налагало свидетелката да
закупува от аптеката лекарство, представляващо малки бели таблетки в алуминиево
фолио. Преди случката с М. Р., адв. Ш. бил жизнен човек, много ведър и разговорлив,
отворен към хората, не е избухвал и не е имал агресивни наклонности. След случката
се влошили и отношенията с баща му, който по това време водил счетоводството на
кантората. Баща му загубил доверие в него Свидетелката излага, че М. Р. се държала
арогантно, говорела с много бързо и с настъпателен тон, агресивен. Свидетелката
посочва, че е водила дневник, с който отразявала задачите си и конслутаците и
заседанията на адв. Ш., а той също имал дневник със задачи. Свидетелката си спомня
за съдебно заседание в СГС, което било свързано с ухапване от куче, по което адв. Ш.
представлявал ****, който бил потърпевш от ухапването от куче. Свидетелката също
присъствала на това дело на 27.11.2023 г. от около 10:00 часа – 10:30 часа и
приключило около обяд. След делото се разделили, като свидетелката се запътила към
офиса на бул. „Стамболийски“, а адв. Ш. останал да изчака пред съда един човек -
Иван, който отговаря за климатични инсталации. Адв. Ш. също управлява недвижими
имоти и представлява клиенти за строителство и отишъл с него на оглед. Свидетелката
5
останала в офиса до 19:30 часа вечерта, заключила и се прибрала по тъмно.
Свидетелката посочва, че е предала дневника си преди днешното съдебно заседание.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 45, ал. 1, вр. чл.
52 ЗЗД, се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: настъпването на посочените в исковите молби
неимуществени вреди, техния размер, както и пряката им причинна връзка с
твърдяното противоправно поведение на ответника, изразяващо се в публично
отправяне на обиди и клевети, които са станали достояние на трети лица, присъстващи
в публично съдебно заседание.
В тежест на ответника е да опровергае презумпцията за виновност на
поведението, в това число, че изложените от него твърдения по отношение на ищеца,
са верни, както и наведените в отговора на исковата молба възражения.
Доколкото се претендират претърпени вреди в резултат на нанесени от
ответника обиди и клевети, то следва да се изходи от тяхната легална дефиниция,
залегнала в Наказателния кодекс – в разпоредбите на чл. 146, чл. 147 и чл. 148 НК.
При обидата деецът казва или извършва нещо унизително за честта и достойнството
на засегнатия в негово присъствие, като използва епитети, изрази или жестове, които
са унизителни от гледна точка на морала и накърняват неговата самооценка като
личност. При клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се разгласяват
неистински позорни обстоятелства или му се приписва неизвършено престъпление, с
цел уронване на авторитета му в обществото. При клеветата съставомерната
информация се отнася до проверими събития или факти от миналото или настоящето
на засегнатия. Тук е моментът да се посочи, че в съдебната практика е застъпено
становището, че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност -
те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само
фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Изказването на мнение с
негативна оценка за определена личност, не поражда отговорност, не съставлява
противоправно поведение, ако не засяга достойнството на личността (т. е. ако не
осъществяват състав на престъплението обида) – в този смисъл Решение № 148/2015-
IIIГО; р. № 204/2015-IVГО; р. № 62/2012-IVГО. Следва да се има предвид и че
клеветническо звучене само на субективна основа и при определен индивидуален
начин на мислене, не могат да обосноват деликтна отговорност. - Решение № 54 от
4.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 357/2009 г., III г. о., ГК. Предвид изложеното съдът е
длъжен за всяко едно от изявленията да извърши преценка дали същото представлява
твърдение за факт или оценъчно съждение.
В случая между страните не е спорно и тези факти се явяват доказани, че
ответницата е подала декларация с вх. № 56192/16.05.2024 г. по в.гр.д. № 9299/2023 г .
по описа на СГС, IV „б“ състав, подписана от нея, със следното съдържание : „адв. Р.
Ш. не ми е пълномощник от 27.11.2023 год., когато при среща в кантората му,
същият изрази изричен отказ да ме представлява, унищожи пред мен наличните
копия на пълномощни, заплаши ме и упражни физическо насилие, като ме изгони
от кантората, за което съществуват материали в СДВР".
Не е спорно и това обстоятелство се доказа, че в проведеното на 30.05.2024 г.
открито съдебно заседание по в.гр.д. № 9299/2023 г . по описа на СГС, IV „б“ състав,
ответницата е направила следното устно изявление в присъствието на ищеца, на адв.
М., адв. Шарапов, адв. Христов, съдебният състав, състоящ се от трима съдии и
секретар, както следва: „На 27.11.2023 г., отивайки в кантората на лицето Р. Ш.,
6
защото той ме викна да подпиша договор, допълнителен за правна помощ и да
подпиша отказ от наследството на сестра ми. След като категорично отказах
да подпиша този отказ от наследство, той се нахвърли върху мен с юмруци и
ритници. Изтласка ме в коридора, където ме заплашваше, че ще ме унищожи и
т.н. Аз започнах да викам за помощ, това е офис сграда, след 17,30 ч., той беше
подбрал времето. Излезе свидетел, който ми спаси живота. Аз успях да избягам
надолу по стълбите и съм подала материали в СДВР. В шок още другата сутрин
…. Пълномощните са оттеглени от него. Първо на тази дата той скъса пред мен
документите пълномощното за него. Аз оттеглям пълномощията си. Аз още в
този момент разбрах, на другата сутрин, че той е оттеглил пълномощията и
пред тях“.
При анализа на двете изявления, които в по-голямата си част се припокриват по
съдържание, може да се обоснове извод, че същите представляват изявления за факти,
засягащи конкретно поведение на ищеца, като в частта, в която ответникът посочва
„заплаши ме и упражни физическо насилие“ и „След като категорично отказах да
подпиша този отказ от наследство, той се нахвърли върху мен с юмруци и
ритници. Изтласка ме в коридора, където ме заплашваше, че ще ме унищожи и
т.н.“ покрива напълно фактическият състав на клеветата. Както беше изяснено по-
горе фактическият състав на клеветата включва разгласяване на неистински позорни
обстоятелства или се приписва неизвършено престъпление, с цел уронване на
авторитета на дадено лице в обществото. В случая с изявленията на ответницата
несъмнено се приписва извършено престъпление от страна ищеца, с цел уронване на
авторитета му в обществото, доколкото и твърдяното заплашване, и нанасянето на
побой, чрез юмруци и ритници, представляват престъпни деяния но Наказателния
кодекс. Същевременно съдът съобрази, че и двете изявления са направени пред съд и
са депозирани по дело, в което ищецът е участвал в качеството си на адвокат, което от
своя страна води до извод, че целта на ответника е била именно да урони престижа на
ищеца в обществото, в частност пред лица, в кръга на които същият упражнява своята
професионална дейност като адвокат – съдии и други адвокати.
Съгласно чл. 147, ал. 2 НК деецът не се наказва, ако се докаже истинността на
разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Това означава, че
делинквента би се освободил от отговорност за претърпените от изявленията вреди от
страна на пострадалия ищец ако докаже, че последният действително е проявил
соченото поведение, което има белезите на престъпно деяние. Такова доказване не
беше проведено от страна на ответника, а дадените в хода на делото обяснения по чл.
176 ГПК не могат да се ценят, доколкото представляват изявления за факти, които са
изгодни за страната и в този смисъл нямат никаква доказателствена стойност.
Същевременно от показанията св. Георгиев и св. Петров, които съдът кредитира като
логични последователно и непротиворечиви в тази им част, както и от събраните
писмени доказателства (извадка от дневник), се доказа, че на сочената дата ищецът е
участвал в съдебно заседание в Софийски градски съд, след което до вечерта е бил на
огледи във връзка с извършвана от св. Георгиев дейност по поставяне и поддръжка на
климатици. Следователно по делото беше проведено успешно насрещно доказване,
което не следва да е пълно, а е достатъчно да разколебае съда относно твърдените в
исковата молба факти, че на сочената дата ищецът не е бил в кантората си, където
именно ответницата твърди да се е развила процесната ситуация.
Следователно може да се обоснове извод, че ответницата, чрез процесните
изявления по отношение на личността на ищеца, е извършила противоправно
поведение, във връзка с което носи отговорност за причинените вреди.
В останалата си част, извън коментираната по-горе, изявленията не покриват
7
нито фактическия състав на обидата, доколкото не съдържат конкретни обидни за
честта и достойнството на адресата изявления, нито пък покрива фактическият състав
на клеветата с оглед на това, че не съдържа информация за позорни обстоятелства по
отношение на ищеца и не приписват неизвършено престъпление.
Съдът намира, че въз основа на събраните беше доказано, че в резултат на
изявленията, с които са приписани престъпни дейния, извършени от ищеца,
последният е изпитал притеснения по отношение на авторитета му, като личност и
като професионалист в качеството си на лице, упражняващо адвокатска професия.
Доказано се явява, че направените изявления са засегнали в отрицателен аспект, както
психическата и физическа активност на ищеца, така и негови здравословен статус.
По отношение на размера на вредите, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта е понятие, което е проявление на принципа на съразмерност между
конкретно претърпените неимуществени вреди и обезщетението, което ще овъзмезди
пострадалия. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, като в конкретния
случай и доколкото не се касае за телесни увреждания, а емоционални такива, следва
да се вземе предвид: данните за личността на ищеца в емоционално отношение с оглед
преценката на това доколко разгласяването на позорни обстоятелства, които са
неверни, респективно приписването на неизвършени престъпления се е отразило
негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот,
на положението в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план; продължителността на увреденото
психично състояние и задълбочеността на страданията, както и други обстоятелства,
имащи значение към претърпените морални страдания. В конкретния случай за да
определи справедливия размер на обезщетението съдът отчете, че по делото бяха
събрани данни, че ищецът се отличава като отговорна личност към хората и
обществото, както и, че осъществява професия, която е в обществена полза, свързана
със защита на накърнени права и интереси на гражданите и в този смисъл изявленията
на ответницата, които му приписват престъпление, едно неморално поведение, засяга в
по-голяма степен в негативен аспект авторитета му, както в професионален, така и в
личен аспект, респективно предполага засилена негативна реакция на организма.
Съдът съобрази също така, че отправянето на клевети спрямо ищеца по време на
изпълнение на професионалните му задължения, на публично място в присъствието на
съдии, адвокати и други лица, несъмнено е довело до силно негативно преживяване у
ищеца, като в онзи момент унизителното чувство е било най-засилено, а авторитетът
му е бил най-силно засегнат. Същевременно съдът отчете, че негативните
изживявания не са преустановени в рамките на същия дени, а същият в продължение
на няколко седмици се е чувствал некомфортно, бил е унил, избягвал е физически
контакти с клиенти. Доказа се и известно влошаване на здравословното състояние,
изразяващо се в безсъние, периодично повишаване на кръвно налягане и главоболие,
което засилва интензитета на негативните изживявания. От друга страна по делото не
се доказа тези изявления да са оставили траен отпечатък в психиката на ищеца, поради
което следва извод, че отшумяването на негативните емоции е в сравнително кратък
период.
Като съобрази всичко това, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, причинени от действията на
ответницата, са в размер на 3000 лв. Следователно предявеният иск следва да се уважи
до този размер, а за горницата над 3000 лв. до пълния предявен размер искът подлежи
на отхвърляне.
8
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 400 лв. платена държавна такса и
2500 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. От така сторените разноски,
съобразно уважената част на иска на ищеца следва да се присъди сумата от 870 лв.
Ответникът също има право на разноски, но същият не е представил
своевременно доказателства за това. В този смисъл ответникът е представил договор
за правна защита и съдействие, съгласно който е уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 лв. едва с писмената защита и след като съдебното
заседание, в което съдът и приключил съдебното дирене и дал ход на устните
състезания е приключило.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ц. Р., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на Р. В. Ш.,
ЕГН **********, на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД сумата 3000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания, психически и емоционален срив, възмущение, засегната чест и достойнство
и влошаване на здравословното му състояние, нарушаване на съня и концентрацията,
вследствие от виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
разгласяване на клеветнически твърдения по отношение на личността на ищеца,
направено пред адв. П. М., в подписана от ответника декларация и лично в съдебно
заседание, проведено на 30.05.2024 г. по в.гр.д. № 9299/2023 г. по описа на СГС, IV Б
състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 06.11.2024 г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Р. В. Ш., ЕГН **********, чрез адв. Т. Д. К.,
САК, с адрес на кантората: гр. София, *****, срещу, осъдителен иск с правно
основание чл. 45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника М. Ц. Р., ЕГН **********, с
адрес: ****, да заплати на ищеца сумата над 3000 лв. до пълния предявен размер от
10000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, психически и емоционален срив,
възмущение, засегната чест и достойнство, понижено самочувствие и самооценка и
влошаване на здравословното му състояние, нарушаване на съня и концентрацията,
вследствие от виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
разгласяване на обидни и клеветнически твърдения по отношение на личността на
ищеца, направено пред адв. П. М., в подписана от ответника декларация и лично в
съдебно заседание, проведено на 30.05.2024 г. по в.гр.д. № 9299/2023 г. по описа на
СГС, IV Б състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
06.11.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. Ц. Р., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на Р. В. Ш.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 870 лв. – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10