№ 13
гр. София , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело №
20201800100549 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Д. Д. за
оборване на произхода на малолетното дете А. М. Т. от М. Й. Т. и за
установяването на такъв от Б. А. А.. Ищцата твърди, че на 05.12.2016г.
сключила граждански брак с ответника М. Й. Т., но от лятото на 2017г.
съпрузите са в състояние на фактическа раздяла. През 2018г. създала ново
семейство с втория ответник Б. А. А.. Подала молба за развод, като, с
решение № 260/19.11.2019г. по гр.д. № 1051/2019г. на ИРС, бракът й с Т. бил
прекратен по взаимно съгласие. На 14.12.2019г. родила детето А. М. Т., за
което твърди, че е син на Б. А. А.. Моли съда да признае за установено, че М.
Й. Т. не е биологичен баща на детето А. М. Т., както и че същото е заченато и
произхожда от Б. А. А., който е неговият биологичен баща. Представя
писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
С определение от 27.10.2020г. е бил назначен особен представител на
малолетното дете А. М. Т. - адв. М..
Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на
ответниците по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от А.Т.,
чрез адв. М., който изразява становище за допустимост на предявените искове
1
и не възразява срещу доказателствените искания на ищцата.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от М. Й. Т.,
който изразява становище за допустимост и основателност на исковете.
Потвърждава изложеното в исковата молба. Счита, че детето Алексей не е
заченато от него, въпреки че е родено преди изтичане на 300 дни от
прекратяване на брака му с ищцата. Моли съда да уважи исковете. Не оспорва
представените писмени доказателства и не възразява срещу
доказателствените искания на ищцата. Заявява, че няма доказателствени
искания.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от Б. А.
А., който счита исковете за допустими и основателни. Твърди, че е
биологичен баща на детето Алексей. Моли съда да уважи исковете. Не
оспорва представените писмени доказателства и не възразява срещу
доказателствените искания на ищцата. Заявява, че няма доказателствени
искания.
В открито съдебно заседание на 19.03.2021г. ищцата се явява лично и с
адв. П., който моли съда да постанови решение, с което уважава предявените
искове. Намира за безспорно установено, че М.Т. не е биологичен баща на
детето А.Т., а такъв е Б.А.. Позовава се на заключението по допуснатата
експертиза. Изтъква, че към момента детето се отглежда в семейна среда от
ищцата и от ответника Б.А..
В открито съдебно заседание на 19.03.2021г. ответникът М.Т. не се
явява, не се представлява и не изразява становище.
В открито съдебно заседание на 19.03.2021г. ответникът Б.А. поддържа
становището на адв. П. и заявява, че е баща на детето.
В открито съдебно заседание на 19.03.2021г. ответникът А.Т., чрез
особения представител адв. М., заявява, че с оглед събраните по делото
доказателства, безспорно се установява твърдяната в исковата молба
обстановка, а именно - че М.Т. не е биологичен баща на детето А.Т., а негов
биологичен баща е Б.А., което се доказва от заключението по допуснатата
експертиза. Сочи, че детето се отглежда в семейна среда. Намира исковете за
допустими и основателни, и моли за постановяване на съдебен акт в този
2
смисъл.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка.
Съгласно удостоверение за раждане № **********/17.12.2019г. на А. М.
Т. с ЕГН ********** (л. 6 от делото), родители на същия са Г. Д. Д. и М. Й.
Т..
Видно от заверен препис от Решение № 260 от 19.11.2019г. на ИРС,
постановено по гр.д. № 1051/2019г. и влязло в сила на същата дата, (л. 7-8 от
делото), с него е прекратен бракът между Г. Д. Д. и М. Й. Т., като е утвърдено
постигнатото между страните споразумение, и е постановено, след
прекратяването му, съпругата да носи предбрачното си фамилно име - Д..
Според приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
по делото ДНК- експертиза, вероятността, Б. А. А. да е биологичен баща на
детето А. М. Т. при майка Г. Д. Д. е 0,9999999 (при гранични стойности от 0
до 1).
Съгласно същото заключение, при така определените ДНК- профили и
разпределение на детските алели, М. Й. Т. не може да бъде биологичен баща
на детето на А. М. Т. с майка Г. Д. Д..
По делото е постъпил социален доклад от АСП – дирекция „Социално
подпомагане“ – Ихтиман, в който са описани и анализирани релевантните за
отглеждането на детето обстоятелства, констатирано е, че същото е
обгрижено и че потребностите му са задоволени, осигурени са му отлични
условия за израстване и развитие, и е изразено становище, съдът да постанови
решение, съобразено с най- добрия интерес на детето А. М. Т..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното.
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 62, ал. 2 от СК и чл. 69 от СК.
Исковете са допустими, тъй като са предявени от процесуално
3
легитимирано лице и в сроковете по чл. 62, ал. 2, изречение второ от СК и по
чл. 69, изречение първо от СК.
По първия от тези искове в тежест на ищцата е да обори презумпцията
за бащинство по чл. 61, ал. 1 от СК, доколкото, въз основа на нея и с оглед
датата на раждането (14.12.2019г.) и датата на постановяване на
бракоразводното решение (19.11.2019г.), бившият й съпруг М.Т. е бил вписан
в акта за раждане на детето А. М. Т. като негов баща.
Освен това, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на всяка от
страните е да докаже твърденията и възраженията си в частта им, в която те
се основават на положителни факти, т.е. в тежест на ищцата по втория иск е
да докаже, че Б. А. А. е биологичен баща на детето А. М. Т..
В случая заключението на ДНК- експертизата е категорично, че М. Й. Т.
не може да бъде биологичен баща на детето А. М. Т., родено от майка Г. Д. Д..
Не по- малко категорично е и заключението в частта му, че
вероятността, Б. А. А. да е биологичен баща на детето А. М. Т. при майка Г. Д.
Д. е 0,9999999 при гранични стойности от 0 до 1, т.е. 99,99999%.
В открито съдебно заседание по делото вещото лице е потвърдило
заключението си и категорично е заявило, че М.Т. не може да е биологичен
баща на детето А.Т..
Въз основа на тези доказателства, преценени и във връзка с отговорите
на ответниците М.Т. и Б.А., съдът намира, че законовата презумпция по чл.
61, ал. 1 от СК е опровергана, а изключително високата степен на вероятност
за бащинство на Б.А., обуславя извод, че именно той е биологичният баща на
детето А. М. Т..
С оглед гореизложеното, предявените искове с правна квалификация
чл. 62, ал. 2 от СК и чл. 69 от СК се явяват основателни и следва да бъдат
уважени, като се признае за установено, че М. Й. Т. не е биологичен баща на
детето А. М. Т., а такъв е Б. А. А..
На основание чл. 73 - 75 от ЗГР, след влизане на настоящото решение в
сила, препис от същото следва да се изпрати на Община Ихтиман - за
4
вписване на така постановената промяна в акта за раждане на детето А. М. Т..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 62, ал. 2 от СК, че
М. Й. Т. с ЕГН **********, бивш съпруг на Г. Д. Д. с ЕГН **********, не е
биологичен баща на роденото преди изтичане на триста дни от прекратяване
на брака им дете А. М. Т. с ЕГН **********, роден на 14.12.2019г. от майка
Г. Д. Д. с ЕГН **********.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 69 от СК, че Б. А.
А. с ЕГН ********** е биологичен баща на детето А. М. Т. с ЕГН
**********, роден на 14.12.2019г. от майка Г. Д. Д. с ЕГН **********.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати
на Община Ихтиман за вписване на промяна в акта за раждане на А. М. Т. с
ЕГН ********** по реда на чл. 73 и сл. от ЗГР.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5