№ 22954
гр. ***, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. ***
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110130975 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени ЗАД ***“ против
П. Н. К. иск с пр. осн. 422 вр. с чл. 410 КЗ, с който се иска да бъде прието за
установено, че ответника да дължи на ищеца сумата от 7 066,53 лв. -
главница, представляващо заплатено обезщетение по регресна претенция,
както и сумата от 2 402,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
24.04.2021 г. - 24.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на дата 02.07.2019 г., в 10:25 ч. в гр. ***, при
движение по бул. „***“ по посока от ул. „***“ към бул. „***“ преди хотел
„**“, водачът на л.а. „****“ с ДК № *** - П. К., поради движение с
недостатъчна дистанция реализира ПТП със спрелия в колона и пред нея л.а.
„***“ с ДК № ****, който от кинетичната енергия на удара, блъска
намиращото се пред него МПС „***“ с ДК № ***, който удря предното МПС,
напуснало верижната катастрофа без вреди. Сочи, че е реализирано ПТП със
значителни материални вреди за автомобил „***“ в задната и предната му
част. Поддържа, че настъпилото ПТП било документирано с Протокол за ПТП,
издаден от органите на МВР. Счита, че причината за настъпване на ПТП е
противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „****“ - П. Н. К., като
на същата било съставено и Наказателно постановление № 19 - ** -
013337/11.07.2019 г. на СДВР - отдел „Пътна полиция“, влязло в сила на дата
09.08.2019 г.
Поддържа, че общо всички материали и калкулирания от автосервиза
труд за извършения ремонт на л.а. „***“ възлизали в размер на 7066,53 лева,
които включват и направените ликвидационни разноски в размер на 10,00
1
лева.
Заявява, че към момента на ПТП, л.а. „***“ е бил застрахован по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ в **“ с
полица № **, със срок на действие от 02.11.2018 г. до 01.11.2019 г., а от друга
страна л.а. „****“ не е имал валидна застраховка, като такава била сключена
часове след настъпването на ПТП с начална дата и час на покритие -
02.07.2019 г. - 13:51 часа.
Изтъква, че на дата 06.02.2020 г. ищецът в качеството си на застраховател
по имуществена застраховка „Каско на МПС“, клауза „П - Пълно каско“ е
изплатило застрахователно обезщетение по образуваната в дружеството
ликвидационна преписка - щета № ******** за причинените на л.а. „***“
имуществени вреди в размер на 7 066,53 лева, включително и направените
ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева. Сочи, че към дата 19.02.2020
г. и на 13.03.2020 г. поканил ответницата да изплати доброволно задължението
си, но към настоящия момент задължението не е изплатено.
С оглед изложеното се моли да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 7 066,53 лв. - главница,
представляващо заплатено обезщетение по регресна претенция, както и
сумата от 2 402,32 лв. - мораторна лихва за периода от 24.04.2021 г. -
24.04.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като допустим, но неоснователен. Заявява, че
оспорва изцяло претенцията на ищеца по основание и размер. Посочва, че не
става ясно точно в коя хипотеза на чл. 410 КЗ е претенцията на ищеца.
Оспорва посочените от ищеца основания, като твърди, че ответницата
притежава свидетелство за управление на МПС и не е била лишавана от
управление на МПС. Сочи, че в приложения протокол не е отбелязано, че
същата виновно е причинила вредата. Също така, счита, че описаните вреди
по предната част на автомобила, не съответстват на посоченото от ищцата
твърдение, че предния автомобил си е тръгнал от процесното МПС без щети.
Посочва, че водачът на „***“ не е спазил необходимата дистанция до
предходния автомобил и последния има вина за причинените вреди по
предната част на л.а., а не ответницата. Оспорва претенцията за размера на
претендираното обезщетение. Прави възражение, че претенцията на ищцовото
дружество е погасена по давност в полза на П. К.. Оспорва и претенцията за
мораторна лихва. Счита, че няма доказателства, че ответницата дължи
посочената сума, като намира същата и за неправилно изчислена. Моли съда
да отхвърли така предявените искове. Претендира и разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
2
По делото е представена подписана комбинирана застрахователна
полица № 0306Х0428032/29.10.2018 г. за сключена застраховка „Каско“ и
„Злополука“ за л.а. „***“, рег. № ****, със срок на валидност от 02.11.2018 г.
до 01.11.2019 г., която доказва наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения
автомобил.
В представеното по делото уведомление – декларация за щета по
застраховка „каско на МПС“, подадено от водача В. Б. Каменова се посочва, че
вредите по автомобила са нанесени на дата 02.07.2019 г., докато се движела по
бул. „***“ зад нея я ударил друг автомобил, като от удара се ударила в колата
пред нея, а тя в следващата кола пред нея. От Уведомлението се установява
още, че са повредени предна броня; задна броня; предна решетка и емблема.
От приетия по делото доклад по щета № ******** от дата 16.01.2020 г.,
се установява, че е определен размера на обезщетението в размер на 7056,53
лева, което застрахователно обезщетение било изплатено на собственика на
л.а. марка „**********“, модел „***“.
По делото е представен Опис на щетите по претенция № ********, от
които се установява, че описа на претенциите включва: спойлер задна броня;
ср. дек. лаис задна броня; предна броня; решетка радиатор; предна VW
емблема; капак предна броня; преден капак; устройство радар сензор; задна
броня; кондензатор; преден външен л. сенз. парк.; пр външен д. сенз. парк.;
основа предна броня; ср. реш. пр. броня; държач преден регистрационен
номер; абсорбер предна броня; ср. водач предна броня; задна облицовка
лайстна; възст. инст. 4-6 КАБ; болт предна броня М5Х16 и кабели.
От представеното Удостоверение относно щета: 100 19 0301 17228, се
установява, че относно настъпило ПТП на дата 02.07.2019 г. срещу лицето П.
Н. К., водач на л.а. „****“, рег. № *** е съставен АУАН с бл. №
359172/02.07.2019 г. за нарушени разпоредби по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и
издадено Наказателно постановление № 19-**-013337/11.07.2019 г. с което и е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева по чл. 179,
ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, връчено на дата 01.08.2019 г. и влязло в сила на 09.08.2020
г.
От представеното по делото Наказателно постановление № 19-**-
013337 от дата 11.07.2019 г., издадено от СДВР, Отдел „Пътна полиция
СДВР“, се установява, че на дата 02.07.2019 г. около 10:25 часа в гр. *** на ул.
„***“, водачът П. Н. К. управлявакйки МПС „****“ с рег. № *** реализира
ПТП в спрелият пред нея в колона л.а. „***“, с рег. № ****, който удря л.а.
„********** ***“, с рег. № ********, който реализира ПТП в л.а. „***“, с рег.
№ ***, който удря намиращото се МПС пред него напуснало ПТП – то без
щети. Установява се, че водачът на ППС не се е движило на такова разстояние
от движещото се пред него друго ППЗ, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Установява се още, че на ** Н. К. й е
3
наложена глоба в размер на 200,00 лева, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от
ЗДвП.
Видно от Калкулация – ремонт № 0306-100-2, се установява, че
разходите за ремонт на собственика на МПС В. Каменова, а именно на МПС
„***“, рег. № ****, се равняват общо на сумата от 7056,53 лева.
Необходимата сума за ремонт в размер на 7056,53 лева била изплатена
на „***“ ЕООД с банков превод от 06.02.2020 г., видно от представеното
платежно нареждане.
По делото е представено Възлагателно писмо за предаване на
застрахования автомобил за ремонт от дата 27.09.2019 г., от което се
установява, че застрахователят „***“ АД е възложил на Автосервиз „*** –
***“ ЕООД да възстанови уврежданията по увредения автомобил, свързани с
предявените от него претенции по „Каско“ № ********.
С регресна покана от 10.04.2025 г., ищцовото дружество поканило
ответника да възстанови сумата от 7066,53 лева – заплатено застрахователно
обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, като видно от
представеното известие за доставяне, същата е била получена от П. *** К. на
дата 19.02.2020 г.
За установяване на механизма на процесното ПТП са допуснати двама
свидетели на страните, както и е назначена САТЕ.
От показанията на разпитания по делото свидетел ****, се установява,
че в деня на катастрофата, водачът П. му се е обадила, като споделила, че
тръгва с приятелка за тренировка в един финтес. Твърди, че тя му се е обадила
и му споделила, че е станала катастрофа на хотел **, но е казала, че е всичко е
наред. Свидетелят разказва, че е отишъл на мястото преди полицията след
около 5 – 6 минути на хотел ** през 2019 г. около юни – юли месец. Посочва,
че на мястото не е имало сериозни щети и пострадали хора. Твърди, че огледал
колите, като колата на *** – „****“ била с почти нулеви щети, съответно
погледнал и колата пред нея – „***“, които бил с ожулена задна броня. Според
свидетеля заявените щети са злоупотреба. Споделя, че не е мало счупена
броня, радиатори, като колата си тръгнала на ход. Твърди, че тяхната кола била
най – пострадала.
От показанията на разпитания по делото свидетеля В. Б., се установява,
че се е спускала по семинарията по св. *** в гр. *** през 2019 г. през деня,
като спряла на светофара, имало е четири коли и изведнъж зад нея се забила
една кола, която събрала всички пет коли накуп. Споделя, че пристигнал
нейния застраховател и си спомня, че момичето, което ги ударило е млад
шофьор без застраховка „гражданска отговорност“. Твърди, че броните били
като щети. Споделя, че е управлявала МПС „**********“, с рег. № **.
Разказва, как след като пристигнали от ищцовото дружество, попълнили
всички документи, след което пристигнала и полиция. Твърди, че си тръгнали
от мястото на ПТП с МПС-тата. Свидетелката твърди, че по време на удава,
4
била спряла на светофара, като била разположена на нормално разстояние от
предния автомобил. На свидетелката е предявено находящото се по делото
уведомление – декларация за щета, като същата заявява, че тя го е подписала.
Заявява, че пристигнали експерти и им казали, че момичето няма гражданска.
Споделя, че била първата ударена кола.
Заключението на САТЕ изготвено от вещото лице С. С., съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено. От същото се установява,
че на база извършения анализ на събраните по делото доказателства и
представената административно – наказателна преписка, от от техническа
гледна точка механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният:
На дата 02.07.2019 г. в гр. ***, водачът на МПС „****“, с рег. № ***, се е
движил по ул. „***“, с посока на движението от ул. „Св. ***“ към бул. „***“.
Установява се, че пред него в същата посока са се движили водачите на МПС
„***“, рег. № ****, МПС „********** ***“, с рег. № ******** и МПС „***“ с
рег. № ***. Констатира се, че движението се е осъществявало в светлата част
на денонощието, при ясно време и суха асфалтова настилка, на платно
предназначено за двупосочно движение с две ленти за движение. Вещото лице
посочва, че достигайки района преди хотел **, водачът на МПС „****“ в
процес на застигане реализира удар в задната габаритна част на спрелия пред
него в същата посока МПС „***“, който вследствие на удара и поетата
кинетична енергия се измества в посока напред и реализира удар в находящия
се пред него МПС „********** ***“, с рег. № ********, като от своя страна,
при така осъществения удар, последното МПС се измества в посока напред и
реализира удар в задната габаритна част на МПС „***“, който също се
измества напред и реализира удар в намиращия се пред него ППС, който е
напуснал мястото на ПТП. Вещото лице констатира, че се осъществява
верижна катастрофа с материални щети по описаните МПС-та.
От експертизата се установява още, че отчитайки представените по
делото документи и снимков материал, щетите нанесени на МПС „***“, рег.
№ ****, се намират в причинно – следствена връзка с механизма на
настъпване на процесното ПТП.
Установява се, че по цени на официалния сервиз към датата на ПТП –
02.07.2019 г., размерът на щетите нанесени на процесното МПС „***“, рег. №
****, възлиза в размер на 7056,19 лева, а с включени 10,00 лева
ликвидационни разноски – 7066,19 лева. От друга страна, вещото лице
посочва, че по средни пазарни цени към датата на ПТП, размерът на щетите
нанесени на процесното МПС „***“, рег. № ****, възлиза в размер на 5913,20
лева, а с включени 10,00 лева ликвидационни разноски – 5923,20 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1т. 1 от КЗ във вр. с чл.
45 от ЗЗД.
5
В чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ е предвидено встъпване на застрахователя в
правата на застрахования при заплащане на вредите по договора за
застраховка /суброгация/, а именно: "с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу: причинителя на вредата.
В тежест на ищеца по делото е да докаже, че между ищеца и
притежателя на увредения автомобил е сключен валиден договор за
застраховка Каско, че е настъпило ПТП на посочената дата с посочения
механизъм /при твърдения за допуснати нарушения от ответника на
съответните правила за движение по пътищата/, че на автомобила са били
нанесени щети, съобразно твърденията, които са в резултат на
произшествието, като за тяхното поправяне е необходима процесната сума, че
е налице плащане по договора за застраховка в посочения размер.
За основателността на иска следва да бъдат доказани всички
предпоставки за възникване на деликтната отговорност на ответника по реда
на чл. 45 от ЗЗД. Вината, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се предполага до
доказване на противното, т. е. в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че ПТП или вредите са причинени при
друг механизъм, при който ответникът не е нарушил правилата за движение
по пътищата и/или нарушението не е станало причина за настъпване на ПТП
или вредите.
По делото, се установи, че към датата на настъпване на процесното ПТП
лек автомобил „***“, рег. № **** е имал валидна застраховка „Каско“ при
ищеца.
Налице е спор между страните, че при ПТП са възникнали описаните в
исковата молба като вид и характер вреди. Освен това се оспорва вината на
ответника за настъпване на ПТП, както механизма за настъпване.
По механизма на ПТП, както и вида и размера на вредите:
От представените по делото писмени доказателства и изготвената по
делото САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е следният: на дата
02.07.2019 г., в гр. ***, водачът на МПС „****“, с рег. № ***, се е движил по
ул. „***“, с посока на движението от ул. „Св. ***“ към бул. „***“, като пред
него са в същата посока са се движили водачите на МПС „***“, рег. № ****,
МПС „********** ***“, с рег. № ******** и МПС „***“, с рег. № ***.
Безспорно се установи, че достигайки района преди хотел **, водачът на МПС
„****“ в процес на застигане реализира удар в задната габаритна част на
спрелия пред него в същата посока МПС „***“, който вследствие на удара и
поетата кинетична енергия се измества в посока напред и реализира удар в
находящия се пред него МПС „********** ***“, с рег. № ********. Установи
се още, че при така осъществения удар, МПС „********** ***“ се измества в
посока напред и реализира удар в задната габаритна част на МПС ***, който
също се измества напред и реализира удар в намиращия се пред него ППС,
6
който е напуснал мястото на произшествието. Вещото лице приема, че от
техническа гледна точка и при представените по делото документи и снимков
материал, щетите, нанесени на процесното МПС ***, рег.№ ****, се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието.
Вещото лице приема, че размера на щетите/респективно на разходите за
възстановяването им/ по автомобил „***“, рег.№ **** по средно пазарни цени
за към датата на ПТП, възлизат на стойност 5913,20 лв.
По вината на ответника:
От изготвената по делото САТЕ се установява механизма на настъпване
на ПТП, съответно на вредите. Настоящия съдебен състав, анализаирайки
представените по делото писмени доказателства, намира, че процесното ПТП
е настъпило вследствие на упражнен слаб контрол върху управляваното от
ответника МПС, поради което първоначално реализира ПТП с ***, рег.№
****, като впоследствие на удара и поетата кинетична енергия реализира удар
в находящия се пред него МПС „********** ***“, който от своя страна се удря
в МПС „***“ и се осъществява верижна катастрофа.
Представеният протокол за ПТП в частта, в която длъжностното лице е
възприело лично и удостоверило факти и обстоятелства е официален
свидетелстващ документ по отношение на тези факти, поради което и в тази
част, протоколът има обвързваща материална доказателствена сила. Същата
задължава съда да приеме за установени фактите, за които се отнася. В случая
механизма на ПТП, доколкото не е осъществен пред длъжностното лице в
реално време, не може да бъде доказан единствено и само от протокола за
ПТП с обвързваща съда сила. Но възприетите от длъжностното лице факти
/разположението на автомобилите след сблъсъка, видимите вреди по
автомобила, вкл. и данните за хоризонталната и вертикална пътна
маркировка/ са факти, които са били възприети лично от длъжностното лице,
отразени са в официалния свидетелстващ документ и същият задължава съда
да ги приеме за истинни, до доказване на противното. Материалната
доказателствена сила може да бъде оборена, но доказателствената тежест за
това е на страната, която я оспорва. Ответната страна не е ангажирала
доказателства за осъществен друг механизъм на ПТП, различен от посочения
в протокола за ПТП. Същият механизъм е възприет и от вещото лице по
допуснатата САТЕ, който съдът намира за установен и доказан по делото.
От приложеното по делото с НП № 19-**-013337/11.07.2019 г. на П. Н.
К. е наложено наказание /глоба/ за допуснатото от нея административно
нарушение, а именно за това, че на 02.07.2019 г. около 10:25 часа, поради слаб
контрол върху управляваното МПС реализира ПТП с движещия се пред него
л.а. „***“, рег.№ ****. НП е връчено на 09.08.2019 г., като по делото няма
данни същото да е било обжалвано.
Вината на ответника следва от нарушаването на правилата за движение
по пътищата. Тя не възниква от датата, на която е влязло в сила наказателното
постановление. Наказателното постановление служи само за доказателство, че
7
вината за настъпване на ПТП е установена с влязъл в сила административен
акт. Вината в гражданското право най-общо се характеризира като неполагане
на дължимата грижа – в случая ответникът не е спазвал правилата за
движение по пътищата, които указват необходимата скорост за движение,
поради което е станал причина за настъпване на ПТП, тъй като не е успял да
спре навреме, за да предотврати щетите, като виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Поради това същият носи вината за
настъпване на ПТП и вредите.
Не се събраха доказателства за наличие на виновни противоправни
действия от страна на водача на лекия автомобил „***“, рег.№ ***.
По наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" за лек автомобил „****“ с ДК № *** към датата на
ПТП, а именно – 02.07.2019 г.
По делото са налице данни, че по отношение лек автомобил „****“ с ДК
№ *** към датата на ПТП, а именно – 02.07.2019 г. не е била налице валидно
сключена застраховка "Гражданска отговорност".
Доколкото към датата и часа на ПТП – 02.07.2019 г., около 10:25 часа
ответникът е нямал валидна застраховка ГО, същият следва да отговаря лично
по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като не може да се
възползва от възражение за наличие на застраховател по реда на чл. 411 от КЗ.
С оглед извода за основателност на заявената претенция съдът следва да
разгледа релевираното от ответника възражение, че вземането на ищеца е
погасено по давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 378, ал. 5 КЗ -
регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по
чл. 435 срещу застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т.
10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години,
считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по
имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата.
Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето лице и
причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва
върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към
застрахователя при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13,
раздел II, буква "А" от приложение № 1.
От приложеното на л. 42 по делото копие на платежен документ се
установява, че ищецът е изплатил застрахователното обезщетение на
собственика на застрахования при него по застраховка „Каско“ лек автомобил
на 06.02.2020 г., респективно претенцията на „***“ би била погасена по
давност, в случай, че същата е заведена след изтичане на пет години от тази
дата или в случая, че се заведе след 06.02.2025 г.
Давността не е изтекла, тъй като в КЗ има специална уредба на
давността и той е специален закон по отношение на ЗЗД.
8
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че
вземането на ищеца не е погасено по давност. Исковата молба (заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) е депозирана в съда на 29.04.2024 г., което
е преди изтичането на петгодишния давностен срок на 06.02.2025 г.
С оглед на това, възражението на ответника за изтекла погасителна
давност е неоснователно.
Тъй като съдът прие за доказани вината на ответника, механизма на
ПТП, липсата на застраховка „Гражданска отговорност“, извършеното
плащане от ищеца и неговия размер, предявеният иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 410 КЗ се явява изцяло основателен и доказан.
По делото са приети два варианта на заключението на автотехническата
експертиза относно стойността на вредите:
1. По цени на официален сервиз: 7066,53 лв. (с вкл. ликвидационни
разноски) .
2. По средни пазарни цени: 5923,20 лв. (с вкл. ликвидационни разноски) .
Застрахователят е изплатил на увреденото лице сумата по фактури от
официален сервиз. Въпреки това, за да бъде ангажирана отговорността на
деликвента (ответника) в пълния размер на разходите за официален сервиз,
следва да се докаже необходимостта от такъв ремонт – най-често наличие на
валидна фабрична гаранция на автомобила.
В настоящото производство не са ангажирани доказателства, че към
датата на ПТП (02.07.2019 г.) процесният автомобил „***“ е бил в гаранция,
което да обоснове задължителното му обслужване в официален сервиз на
марката. При липса на такива доказателства, действителният размер на
вредата, която ответникът следва да възстанови, се определя по средни
пазарни цени към момента на увреждането.
С оглед на това, съдът приема, че доказаният размер на вредите е 5913,20
лева, към които следва да се добавят 10,00 лева ликвидационни разноски, или
общо 5923,20 лева. В тази част искът за главницата е основателен и следва да
бъде уважен. За разликата над 5923,20 лв. до пълния предявен размер от
7066,53 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД:
С оглед частичната основателност на главния иск, акцесорният иск за
обезщетение за забава (мораторна лихва) също е частично основателен.
Служебно изчислена от съда, ответникът дължи мораторна лихва върху
уважената главница (5923,20 лв.) за исковия период (24.04.2021 г. – 24.04.2024
г.) в размер на 2 059,00 лв., като до пълния размер от 2402, 32 лв., искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, право
на разноски имат и двете страни съразмерно с уважената, съответно
9
отхвърлената част от исковете. Съобразно уважения размер на претенциите
(общо 7 982,20 лв. главница и лихва) спрямо пълния предявен размер (общо 9
468,85 лв.), исковете са основателни за 84,30%, а за останалите 15,70%
неоснователни.
Ищецът има право на разноски както в заповедното, така и в исковото
производство, съразмерно на уважената част (84,30%):
В заповедното производство: Ищецът е доказал реално направени
разноски в общ размер на 239,36 лв. (от които 189,36 лв. държавна такса
и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение). Съобразно уважената част
на иска, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 201,78 лв. за
това производство.
В исковото производство: Ищецът е доказал реално направени разноски
в общ размер на 739,36 лв. (от които 189,36 лв. държавна такса, 100,00
лв. юрисконсултско възнаграждение, 400,00 лв. депозит за вещо лице и
50,00 лв. депозит за свидетел). Съобразно уважената част на иска,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 623,28 лв. за това
производство.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете (15,70%):
В исковото производство ответникът е доказал реално направени
разноски в размер на 1 200,00 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение),
което съдът намира, че същото не отговаря на критериите за прекомерност,
тъй като минималния адвокатски хонорар, съгласно Наредба № 1, предвид
размера на предявената претенция, възлиза в размер на 1246,79 лв.
Съобразно отхвърлената част на иска, ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 188,40 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410,
ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, че П. Н. К., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на ***,
ЕИК *****, сумата от 5 923,20 лева (пет хиляди деветстотин двадесет и три
лева и 20 ст.), представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП, настъпило на
02.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.04.2024 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 2 059,00 лева (две хиляди и петдесет и девет лева),
представляваща обезщетение за забава за периода от 24.04.2021 г. до
10
24.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 38406/2024 г., по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** против П. Н. К. искове за главница
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
и ликвидационни разноски във връзка с ПТП, настъпило на 02.07.2019 г. за
разликата над уважения размер от 5 923,20 лева до пълния предявен размер от
7 066,53 лева (за главницата), както и иска за обезщетение за забава за
разликата над уважения размер от 2 059,00 лева до пълния предявен размер от
2 402,32 лева, за периода от 24.04.2021 г. до 24.04.2024 г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и недоказани.
ОСЪЖДА П. Н. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК
*****, сумата от 201,78 лв., представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение заповедното производство, както и сумата от
623,28 лв. представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *****, ДА ЗАПЛАТИ НА П. Н. К., ЕГН
**********, сумата от 188,40 лева (сто осемдесет и осем лева и 40 ст.),
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11