Решение по адм. дело №373/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Р. М. Р., [населено място], чрез адв. И. М., АК – Перник против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0328-000025 от 15.07.2025г., издадена от И. М. А., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – Перник, РУ Р***, с която на Р. М. Р. на основание чл. 171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в нарушение на процесуални правила и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че липсват доказателства, че той е предоставил превозното средство за управление на неправоспособен водач. Поддържа нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Иска от съда да бъде отменена оспорената заповед.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмени бележки от пълномощника адв. М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като допълнително навежда доводи, че адресат на ПАМ следва да е юридическото лице – собственик на автомобила, а не законният представител на дружеството. Моли за присъждане на сторените по делото разноски съгласно списък.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата И. М. А., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – П****, РУ Р****, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В.. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт (ЗППАМ) е започнало със съставянето на АУАН серия GA № 391938/15.07.2025г. против П. К. Л.. От фактическа страна се основава на това, че на 15.07.2025г. около 14:07ч. в [населено място], община З**** по път 3-623 П. К. Л. управлява товарен автомобил "М***С***“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Р. 1“ ООД, като СУМПС на водача е било временно отнето с АУАН серия GA № 3633957 от 20.06.2025г. и е лишен от право да управлява МПС със ЗППАМ № GPAM-1582824 от 20.06.2025г.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0328-000025 от 15.07.2025г., издадена от И. М. А., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – П***, РУ Р***, на жалбоподателя Р. М. Р., в качеството му на законен представител на „Р. 1“ ООД, с [ЕИК] е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС", за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед, както и Справка за нарушител/ водач за лицето П. К. Л., Справка за собственост на МПС "М*С*“ с рег. № [рег. номер].

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР. Със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОДМВР П*** са определени компетентните длъжностни лица от Областната дирекция на МВР П*** да налагат принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, като в т. 1.7 са делегирани правомощия на полицейските инспектори в РУ при ОДМВР – П****.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Дали правилно физическото лице Р. М. Р. е определено като субект, спрямо който е налице основание за налагане на предвидената в закона ограничителна мярка - "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство", е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на обжалвания административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта съдът намира следното:

В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0328-000025 от 15.07.2025г е издадена на основание чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Приложената на Р. М. Р. с обжалвания административен акт ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН, за това, че на 15.07.2025г. около 14:07ч. в [населено място], община З*** по път 3-623 лицето П. К. Л. управлява товарен автомобил "М. С.“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Р. 1“ ООД, като СУМПС на водача е било временно отнето с АУАН серия GA № 3633957 от 20.06.2025г. и е лишен от право да управлява МПС със ЗППАМ № GPAM-1582824 от 20.06.2025г. Следователно наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, чието свидетелство за управление е временно отнето.

От представеното и прието като доказателство по делото Справка за собственост на процесния автомобил е видно, че товарен автомобил "М. С.“ с рег. № [рег. номер] - пътното превозно средство, което се сочи като управлявано от неправоспособен водач е собственост на „Р. 1“ ООД, с [ЕИК].

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Процесната ПАМ може да се причисли към категорията на преустановителните административни мерки, целта на които е пресичане на закононарушения - в случая прекратяване регистрацията на ППС чрез изземване на свидетелството за регистрация на МПС и на регистрационните му табели. Така с прилагането на тази принудителна административна мярка собственикът на автомобила се лишава от възможността той да се ползва по предназначението му. С нея по същество се разпорежда забрана за движение на ППС по пътищата, като ограничението рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на собственика на автомобила, поради което именно собственикът трябва да е адресат на акта, с който се прилага този вид ПАМ. Самата норма на чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП предвижда този вид ПАМ да се налага на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач. В случая не е спорно между страните по делото, а и по несъмнен начин се установява от представените доказателства, че към датата на констатиране на нарушението, соченият като управляван от водача П. Л. товарен автомобил "М. С.“ с рег. № [рег. номер] не е собственост на физическото лице Р. М. Р., а на юридическото лице "Р. 1" ООД, [ЕИК]. След като още при проверката е установено, че автомобилът, управляван от неправоспособното лице е собственост на "Р. 1" ООД, неправилно ПАМ не е приложена спрямо него, а спрямо законният му представител.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че не са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрация на ППС" по отношение на жалбоподателя Р. М. Р.. Административният орган неправилно е приел, че Р. М. Р. е субектът, спрямо който съществува законово регламентирано материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка в качеството му на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното моторно превозно средство, в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП. Ирелевантно е обстоятелството, че Р. М. Р. е управител на "Р. 1" ООД– дружеството, което е собственик на товарен автомобил "М. С.“ с рег. № [рег. номер], чиято регистрация е прекратена с приложената ПАМ. За разлика от разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, регламентираща, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, административното наказание се налага на неговия законен представител, такава възможност не е предвидена в закона при прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП т. е принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. "а" предл. последно от ЗДвП в хипотезата, когато собственик на управляваното МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, е юридическо лице, се налага именно на юридическото лице, а не на неговия законен представител. /в този смисъл Решение № 2073 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10194/2018 г., VIII о./

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0328-000025 от 15.07.2025г., издадена от И. М. А., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – П**** РУ Р***, с която на Р. М. Р. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена.

По разноските:

При този изход на делото, жалбоподателят има право на разноски. Претендирано е адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. заплатено в брой по Договор за правна защита и съдействие. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно. Съгласно Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 Г.), приета от Висшия адвокатски съвет минималният размер на адвокатското възнаграждение, с оглед предмета на делото е 1 000 лв. – чл. 8, ал. 3. В случая обаче съдът съобрази и приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е приел, че Наредба № 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС, поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

При съобразяване Решението на СЕС по дело С - 438/22, предвид и своевременно наведеното възражение за прекомерност, за определяне размера на претендираното адвокатско възнаграждение съдът взе предвид от една страна липсата на фактическа и правна сложност на спора /малко по обем доказателства и неусложнена фактическа обстановка/, а от друга – отсъствие на значими по обем процесуални действия и представителство от страна на пълномощника на жалбоподателя – изготвяне на жалба и писмено становище по спора, без явяване в съдебно заседание. Като справедлив размер на същото се приема сумата от 500 лв., поради което юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК във връзка с чл. 37, ал. 2 ЗМВР следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски общо в размер на 510 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Перник, III състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р. М. Р., [ЕГН] Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0328-000025 от 15.07.2025г., издадена от И. М. А., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – П****, РУ Р****, с която на Р. М. Р. на основание чл. 171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – П**** да заплати на Р. М. Р., [ЕГН], сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.