Определение по дело №1748/2019 на Районен съд - Дупница

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

			2020
					Дупница

 

Номер                                     Година                               Град

	IІ гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	21.07.		2020

 

на                                                                                  Година

 

закрито

Иван Димитров

В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

	гражданско		1748		2019

 

                     дело №                          по описа за                           г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от община Дупница, ЕИК *********, представлявана от инж. М.Ч. - кмет, адрес: ***, пл. "Свобода" № 1, срещу С.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.422 от ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 13.05.2019 г., издадени по ч. гр. д. № 1010/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница: главница в размер на 3 024 лв. - дължими наемни вноски по договор № ТД - 000515 от 01.05.2006 г. за периода от април 2018 г. до март 2019 г. включително, договорна лихва в размер на 286.15 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.05.2019 г. до изплащане на вземането.

В срока по чл.131 ГПК С.С.К. *** насрещен иск с правно основание чл.26 от ЗЗД. Искането е за прогласяване на нищожността на договор за наем № ТД-000515/01.05.2006 г., анекс с дата 31.10.2006 г., анекс от 20.02.2008 г., анекс от 17.05.2012 г. и анекс от 09.04.2014 г.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК община Дупница е депозирала отговор на насрещната искова молба, с изразено становище за недопустимост и неоснователност на иска.

В съответствие с чл.140, ал.3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл.140, ал.3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1.           Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Община Дупница твърди, че С.С.К. е купил търговски обект - павилион за търговска дейност, намиращ се в град Дупница, ул. „Бачо Киро”, разположен в УПИ I - за комплексно жилищно строителство, в кв. 200 по регулационния план на град Дупница, с договор за покупко-продажба от 10.02.1995 г., но не и терена под търговския обект.

Между Община Дупница /чрез съответното звено към общинската администрация - БД „Общински пазари"/ и С.С.К. е сключен Договор № ТД - 000515 от 01.05.2006 г. за отдаване под наем на общински терен за разполагане на описания търговски обект, с дължим месечен наем първоначално в размер на 126 лв. Впоследствие с анекс от 20.02.2008 г. наемната цена е увеличена на 252 лв., дължими в срок до 25-то число на текущия месец. До месец април 2018 г. наемателят заплащал наемната цена, но след това преустановил плащанията, като дължимите наемни вноски за периода от април 2018 г. до март 2019 г. включително  са в общ размер на 3 310, 15      лв., от които главница в размер на 3 024 лв. и договорна лихва в размер на 286, 15. На наемателя са изпращани уведомителни писма и покани за доброволно плащане, но не е заплатил посочената сума.

 Община Дупница е подала заявление по чл.417 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 1010/2019 г. по описа на ДнРС и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист; впоследствие длъжникът е подал възражение по чл.414, ал.2 ГПК.

С.С.К. не оспорва сключването на описания договор за наем и анексите към него, но сочи, че върху наетия терен през 1975 г. са построени жилищни сгради въз основа на отстъпено право на строеж от общината. Съгласно чл.15, ал.З от ЗС в редакцията му към 1974 г. правото на строеж включва ползването и на незастроената част от земята. Процесният търговски обект се намира в междублоковото пространство, което следва да се ползва по отстъпеното право на строеж от собствениците на жилища в построените блокове, между които е и С.С.К.. Поради това той не дължи сумите, посочени в исковата молба. С предявения насрещен иск претендира установяване на нищожността на договора за наем, поради противоречие със закона - чл.15, ал.З от ЗС в редакцията му към 1974 г.

В отговора по насрещния иск се оспорва неговата основателност предвид разпоредбата на чл.105 от Наредбата за държаните имоти /отм./.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

Община Дупница е предявила искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.232, ал.2 и чл.86 ЗЗД.

С.С.К. е предявил иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

3.           Права и обстоятелства, които се признават: не се оспорва сключването между страните на договор за наем № ТД-000515/01.05.2006 г., анекс с дата 31.10.2006 г., анекс от 20.02.2008 г., анекс от 17.05.2012 г. и анекс от 09.04.2014 г., както и предоставянето за ползване на наемателя на описания търговски обект за процесния период; че производството по гр. д. № 2061/2018 г. по описа на ДнРС е образувано по иск от С.С.К. *** с правно основание чл.55 ЗЗД за осъждане на ответната община да му заплати сума в размер на 15 357, 10 лв., представляваща получена без основание наемна цена по сключения между страните договор № ТД-000515/01.05.2006 г., за периода от месец април 2013г. до месец юли 2018 г. Не се оспорва размера на претендираните от община Дупница суми съгласно сключения договор за наем.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:  Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.

         5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Съгласно разпределението на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, по иска с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД ищецът следва да докаже сключването на описания договори за наем с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за наем - факта на предаването на вещта в състояние, отговарящо на ползването й.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е установяването на фактическите основания, водещи до твърдяното основание за нищожност на договора за наем.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

По доказателствата:

Съдът счита, че следва да се произнесе по направените доказателствени искания и да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца и ответника писмени доказателства. Следва да се изискат за прилагане ч. гр. д. № 1010/2019 г. по описа на ДнРС и гр. д. № 2061/2018 г. по описа на ДнРС.

С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА като доказателства по делото представените от страните документи.

ИЗИСКВА за прилагане ч. гр. д. № 1010/2019 г. по описа на ДнРС и гр. д. № 2061/2018 г. по описа на ДнРС.

НАСРОЧВА гр. д. № 1748/2019 г. по описа на ДнРС в открито съдебно заседание за 05.08.2020 г. от 10, 50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от отговора по насрещния иск да се връчи на ищеца.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: