МОТИВИ:Срещу подсъдимия Я.Л.Б.
*** повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по
чл.343б ал.1 от НК.
Представителят на
прокуратурата-районен прокурор Калина Кънчева подържа обвинението така, както е
повдигнато с обвинителния акт и пледира за наказание в минималния предвиден в
закона размер, изпълнението, на което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок и да бъде лишен подсъдимия от правото да управлява
МПС за срок от 10 месеца.
Подсъдимият Я.Б. се явява в съдебно
заседание лично и с адвокат С., дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като
твърди, че е отишъл да вземе свид.И.Г., че се е
движел с лек автомобил в посока гр.Ябланица, че е видял и изпреварил патрулен
автомобил, който тръгнал след него и го спрял на улица „Р.“. Твърди, че е
спрял, че си е предоставил документите за проверка, а след това контролните
органи поискали документите на свид.И.Г., който влязъл
в спор с полицейския служител. Твърди, че на место е пристигнал и друг патрулен
автомобил, че е бил проверен за алкохол с дрегер и
същият показал 2,17 промила и е поискал талон за кръвна проба. Твърди, че му е
бил съставен талон за кръвна проба, че е подписал същия и че талона бил
предоставен на друг полицейски служител. Твърди, че неговия автомобил е бил
транспортиран до дома му, където е заключил в касата си носеното от него
оръжие, след което се е качил в патрулния автомобил и е бил транспортиран до гр.Ловеч.
Твърди, че в болницата му е била взета кръв в две шишенца, след което се
върнали в Ябланица и той написал обяснения, след което бил освободен от
полицията. Твърди, че не се смята за виновен. Чрез своя адвокат-защитник моли да
бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като
била опорочена процедурата по Наредба №30 и кръвната проба не отговаряла на
изискванията на същата.
От събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели-А.Д.А.,
П.Б.П., М.Р.Д., И.Д.К.-К., М.Н.К., И.Р.Г., М.В.М., М.Б.А., приетите и приложени към делото писмени
доказателства и огласените чрез прочитане писмени доказателства от досъдебното
производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Я.Б. ***, същият има чисто съдебно минало, притежава
свидетелство за управление на МПС №*********, валидно до 27.01.2022 година и
има налагани административни наказания по ЗДП.
На дата 28.05.2017 година свидетелят П.П.-***
бил дежурен по график за времето от 20,30 часа на 27.05.2017 година до 08,30
часа на 28.05.2017 година и около 00,05 часа се движел със служебен автомобил
по улица „Р.“ в гр.Ябланица към кръстовището с улица „Латинка“. По същото време
го изпреварил лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК№ ОВ 88 44 АК, като
вниманието на свидетеля било привлечено от хаотичното движение на автомобила по
пътното платно и по тази причина подал звуков и светлинен сигнал с патрулния
автомобил и лекия автомобил спрял. На водача на лекия автомобил били изискани
документите-свидетелство за управление на МПС и документите на автомобила от свид.П. и същият установил, че водач на автомобила бил
подсъдимия Б.. Тъй като от автомобила се носела силна миризма на алкохол свид.П. уведомил подсъдимия, че ще му бъде извършена
проверка за алкохол с техническо средство и уведомил дежурния в сградата на
полицията, като поискал съдействие от друг екип на полицията, който да дойде на
место и да изпробва подсъдимия за алкохол. На место пристигнали свидетелите А.А. и М.Д.-служители на РУП на МВР гр.Ябланица, които също
били дежурни по график и свид.А. поканил подсъдимия
да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер
7410 с №ARSK 0286,
което отчело наличие на алкохол от 2,17 промила, като пробата била под №410 и
била извършена в 00,22 часа. За констатираното на подсъдимия Б. бил съставен
акт за нарушение, който той подписал без възражения и с акта му били иззети
свидетелството за управление на МПС, контролния талон, свидетелството за
регистрация на МПС, втора част и били свалени и иззети и регистрационните
номера на автомобила. На подсъдимия Б. свид.А.
съставил талон за медицинско изследване на кръвта, който бил подписан от Б. и
му бил връчен в 01,20 часа, като в талона е посочено да се яви в ЦСМП гр.Ловеч
до 2 часа от връчване на талона. По делото се установява от показанията на
свидетелите А., П. и Д., че във Филиалите на ЦСМП в гр.Ябланица, Тетевен и
Луковит нямало дежурен лекар и по тази причина подсъдимият следвало да се яви в
ЦСМП Ловеч за вземане на кръвна проба и това е и причината, поради която в
талона за медицинско изследване да е посочено да се яви в ЦСМП Ловеч.
Подсъдимият бил транспортиран с патрулен автомобил от двамата свидетели П. ***,50
часа му била взета кръвна проба за алкохол от свид.М.А.
в присъствието на лекаря- свид.И.К.-К., като последната съставила протокол за медицинско
изследване по образец, подписан от нея и от самия подсъдим, в който е посочено,
че подсъдимият е бил употребил алкохол в количество 1 бира и 100 грама ракия.
От протокола за химическа експертиза №59 от 29.05.2017 година, който
съдът изцяло възприема и кредитира се установява по несъмнен и безспорен начин,
че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била от 1,81 промила.
След направено искане от подсъдимия за повторно изследване на кръвната
проба, това било сторено и повторното изследване е било извършено на 26.06.2017
година, протокол за химическа експертиза №688/26.06.2017 година, извършена от свид.М., от който протокол безспорно се установява, че
концентрацията на алкохол в кръвна на подсъдимия Б. чрез газхроматографския
метод е 1,5 промила. В действителност в цитирания протокол е посочено, че
пробата не е отговаряла на изискванията на Наредба №30/2001 година, но от
показанията на свид.М. в съдебно заседание безспорно
се установява, че когато е получена от нея пробата не е била парафинирана, но съгласно Наредба №30 не се взема контролна
проба, а се взема само едно шишенце с кръв и след като веднъж същото е
изследвано, както е в настоящия случай няма как да бъде запечатано и парафинирано при извършването на повторен анализ. Твърди
също, че постъпилата проба за втори анализ, не е била парафинирана,
но при положение, че тази проба е работена веднъж, няма как при постъпването за
втория анализ да бъде запечатана и парафинирана и да
бъде в първоначалния си вид, в който смисъл са и показанията на свид.К., извършила първоначалната химическа експертиза, която
твърди в съдебно заседание, че след първоначалния анализ на кръвната проба няма
задължение съгласно Наредба №30 да я парафинира
отново.
С оглед изложеното, съдът приема за безспорно установено по делото, че
подсъдимият е автор на деянието по чл.343б ал.1 от НК и че е управлявал МПС на
дата 28.05.2017 година с концентрация на алкохол в кръвта от 1,5 промила,
установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №688/26.06.2017
година.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
показанията на разпитаните по делото свидетели-А.А., П.П.,
М.Д., И.Д.К.-К., М.Н.К., М.В.М. и М.Б.А., тъй като от
показанията на свид.П., безспорно се установява, че
именно подсъдимият е управлявал автомобила, когато е спрян от него за проверка,
а от показанията и на тримата свидетели-А., П. и Д.-очевидци на деянието на
подсъдимия безспорно се установява, че подсъдимият е бил изпробван за алкохол с
техническо средство дрегер, което е отчело наличие на
алкохол от 2,17 промила. Безспорно се установява също от показанията на
посочените свидетели, че на подсъдимия е бил съставен талон за медицинско
изследване на кръвта, който бил подписан от подсъдимия и му бил връчен в 01,20
часа, като в талона е посочено да се яви в ЦСМП гр.Ловеч до 2 часа от връчване
на талона, както и че във Филиалите на ЦСМП в гр.Ябланица, Тетевен и Луковит
нямало дежурен лекар и по тази причина подсъдимият следвало да се яви в ЦСМП
Ловеч за вземане на кръвна проба и това е и причината, поради която в талона за
медицинско изследване да е посочено да се яви в ЦСМП Ловеч. Безспорно се
установява, че подсъдимият бил транспортиран с патрулен автомобил от двамата
свидетели П. ***. Безспорно се установява, че в ЦСМП Ловеч в 02,50 часа на
подсъдимия е била взета кръвна проба за алкохол от свид.М.А.
в присъствието на лекаря- свид.И.К.-К., като последната съставила протокол за медицинско
изследване по образец, подписан от нея и от самия подсъдим, в който е посочено,
че подсъдимият е бил употребил алкохол в количество 1 бира и 100 грама ракия. От
протокола за химическа експертиза №59 от 29.05.2017 година се установява, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била от 1,81 промила.
Безспорно се установява, че по искане на подсъдимия е било извършено повторно
изследване на кръвната проба и от протокола за химическа експертиза
№688/26.06.2017 година, извършена от свид.М.
безспорно се установява, че концентрацията на алкохол в кръвна на подсъдимия Б.
чрез газхроматографския метод е 1,5 промила. В
действителност в цитирания протокол е посочено, че пробата не е отговаряла на
изискванията на Наредба №30/2001 година, но от показанията на свид.М. в съдебно заседание безспорно се установява, че
когато е получена от нея пробата не е била парафинирана,
но съгласно Наредба №30 не се взема контролна проба, а се взема само едно
шишенце с кръв и след като веднъж същото е изследвано, както е в настоящия
случай няма как да бъде запечатано и парафинирано при
извършването на повторен анализ. Установява се също, че постъпилата проба за
втори анализ, не е била парафинирана, но при
положение, че тази проба е работена веднъж, няма как при постъпването за втория
анализ да бъде запечатана и парафинирана и да бъде в
първоначалния си вид, в който смисъл са и показанията на свид.К.,
извършила първоначалната химическа експертиза, която твърди в съдебно
заседание, че след първоначалния анализ на кръвната проба няма задължение
съгласно Наредба №30 да я парафинира отново. Съдът
приема за обективни показанията на посочените свидетели, тъй като показанията
на същите са правдоподобни, взаимно допълващи се и се подкрепят изцяло от
приложените по делото писмени доказателства. Предвид изложеното съдът приема,
че от показанията на посочените свидетели, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност безспорно се установява, че подсъдимият Б. е бил водач на автомобила
и е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда,
а именно 1,5 промила, безспорно установено с протокола за химическа експертиза
№688/26.06.2017 година.
Предвид изложеното, съдът не приема направеното от защитата на
подсъдимия възражение, че била опорочена процедурата по Наредба №30 и кръвната
проба не отговаряла на изискванията на същата и че на подсъдимия са били взети
две шишенца с кръв, като в тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи,
че престъплението по чл.343б ал.1 от НК е на формално извършване и за съставомерността на деянието е необходимо и достатъчно
обективното наличие на алкохол в кръвта на водача над изискуемия от закона
минимум, установена по надлежния ред. Конкретните оплаквания са в насока, че не
е спазен реда на Наредбата и в тази връзка, съдът проследи подробно и в
хронологичен ред действията относно кръвната проба на подсъдимия, която е
изследвана за наличие на алкохол. Безспорно е че взимането, съхранението и
изследването на кръвната проба на подсъдимия е напълно в унисон с изискванията
на наредбата и на чл.7 и следващите от същата. В действителност кръвната проба
е изпратена за повторно изследване в УМБАЛ „Света Анна“ гр.София, а не в
гр.Плевен, както е посочено в чл.15 ал.2 т.4 от Наредбата, но съдът приема, че
това не е съществено нарушение и това изобщо не е повлияло на резултата от
изследването. Съдът не приема за обективно и второто възражение на подсъдимия,
че са му били взети две шишенца с кръв, а реално е било изследвано само едно от
тях, тъй като това негово възражение не е подкрепено с никакви доказателства от
една страна, а от друга противоречи на показанията на свидетелите И.К.-К., М.К., М.М. и М.А., които са категорични, че по силата на
наредба №30 се взема само едно шишенце кръв, което и съдът приема за безспорно
вярно, а и разпоредбата на чл.11 ал.2 от тази наредба предвижда единствено количеството кръв, което следва
да бъде взето от водача-при изследване за употреба на алкохол се вземат по 10
мл кръв /както е сторено в случая/, а не броя на шишенцата, в които тя се
съхранява.
При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда
фактическа обстановка е налице престъпление по чл.343б ал.1 от НК осъществено
от обективна и субективна страна от подсъдимия Б., като от обективна страна на
дата на 28.05.2017 година, около 00,05 часа в гр.Ябланица, Ловешка област, по
улица „Р.“ в посока към улица „Латинка“ е управлявал МПС-лек автомобил „Фолксваген
Пасат” с ДК№ ОВ 88 44 АК, негова собственост, с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 промила, а именно 1,5 /едно цяло и пет/ промила, установено по
надлежния ред с протокол за химическа експертиза №688/26.06.2017 година на
Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ гр.София, а от субективна страна е осъществил деянието умишлено, като е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е искал тяхното настъпване.
По този начин подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.343б с ал.1 от НК, поради което съдът го призна
за виновен по този текст и във връзка с чл.54 от НК му наложи наказание от 1
година лишаване от свобода и глоба от 200 лева в полза на държавата, като на
основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на така наложеното му
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години, а на основание
чл.343г от НК съдът лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от 1 година,
считано от 28.05.2017 година, когато свидетелството му за управление на МПС е
било иззето от органите на полицията, като оправда подсъдимия по повдигнатото
му обвинение за концентрация на алкохол в кръвта от 1,81 промила.
Съдът наложи наказанието на подсъдимия Б. като взе предвид отегчаващите
и смекчаващи отговорността обстоятелства-от една страна налаганите му наказания по ЗДП, а от друга чистото
му съдебно минало и изминалия период от време от извършване на деянието, до
налагане на наказание за същото, поради което и на основание чл.54 от НК
определи наказанията лишаване от свобода и глоба в минимален размер, предвиден
в закона, а именно от 1 година лишаване от свобода и глоба в минимален размер
от 200 лева, като прие, че целите на така наложеното му наказание от 1 година
лишаване от свобода могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на
същото, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на
така наложеното му наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години,
което наказание заедно с наложеното му наказание глоба в минимален размер от
200 лева и лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1
година, считано от 28.05.2017 година, когато свидетелството му за управление на
МПС е било иззето от органите на полицията, напълно съответства на извършеното,
за да му се въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно както на
осъдения, така и на останалите граждани.
С оглед изложените съображения съдът
постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: