Р Е Ш Е Н И Е
№ 571
гр.ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, 05.12.2019 г.
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публично заседание на
пети декември, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА
при секретаря Р. Андреева, като разгледа докладваното от
съдията Личева гр.д. № 1627 описа
за
Р Е Ш
И :
УВАЖАВА молбата
на М.С.Л., ЕГН **********, с адрес ***, против Б.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.4 ал. 1 вр. чл.8 т. 1 вр.
чл. 3 т. 2 от ЗЗДН за защита от домашно насилие, изразено в акт на психическо и
емоционално насилие спрямо М.С.Л. по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН, като ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Б.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 5 ал.1 т. 1 от Закона за
защита от домашно насилие, да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.С.Л.,
ЕГН **********, с адрес ***.
На
основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на
Б.А.Б., ЕГН
**********, с адрес *** размер на 200.00 лв. (двеста лева), платима по бюджета
на съдебната власт, в полза на ГОРС, ведно със сумата от 5.00 лв. (пет лева), в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ОСЪЖДА
Б.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРС СУМАТА от 25.00 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса
за образуване и разглеждане на делото, ведно със сумата от 5.00 лв. (пет лева),
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание
чл.15 ал.2 от Закона за защита от домашното насилие ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
На основание
чл.20 от ЗЗДН заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
Решението
подлежи на обжалване от страните в 7-дневен срок от връчването му, пред
Великотърновски окръжен съд.
Обжалването
на решението не спира изпълнението на издадената заповед за защита.
Препис
от решението и издадената заповед за защита ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Препис от
издадената заповед за защита ДА СЕ ВРЪЧИ
на РУ Горна Оряховица, с оглед осъществяване контрол по изпълнението на
заповедта, съгласно чл.21 ал.1 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ към
РЕШЕНИЕ по гр. д. № 1627/19 г. на ГОРС, пети състав
Настоящото дело е
образувано на основание чл. 4 ал. 1 вр. чл. 3 т. 2 вр. чл. 2 ЗЗДН, въз основа на депозирана
молба от М.С.Л. против Б.А.Б. по Закона за защита от домашно насилие, подадена
чрез РУ Горна Оряховица. В молбата се
излага, че Л. живяла с ответника на съпружески начала, от когото има родени
деца. От няколко месеца била подложена на психически тормоз, изразяваш се в
заплахи за саморазправа и убийство. От съвместно обитаваното жилище била
изгонена със заплаха, че ако не се махне ще бъде убита, насила ще бъде изгонена
и че ще я накарат да се откаже от децата си.
На 11.08.2019 г. бил извършен първият акт на домашно насилие в гр.
Лясковец, когато ответникът й позвънил по телефона и й отправил заплахи за
саморазправа и обидни думи.
На 12.08.2019 г. твърди извършен втори акт на домашно насилие.
Молителката се намирала пред дома на ответника, за да узнае къде са децата й,
тъй като не се осъществила договорена среща между тях. При появата си
ответникът започнал да я обижда и й направил знак с юмрук, който Л. възприела
като закана за саморазправа. Заявил й, че повече няма да види децата и че ще й
избие зъбите.
На 24.08.2019 г. ответникът позвънил на Л. в нетрезво състояние, който
крещейки й заявил, че е под наблюдение и ще я следи, заканвайки се, че ще й
избие зъбите и няма да я остави на мира, докато не се побърка.
ОТВЕТНИКЪТ Б.А.Б.
отрече твърденията на молителката като заяви, че е
обвинен в лъжи, тъй като заявеното от Л. представлявало клевети против него и
семейството му. Не отрече, че е провел телефонен разговор с молителката на
11.08.2019 г., но съдържанието му било единствено във връзка с ангажиментите им за децата, във връзка с
началото на учебната година.
Съдът, след като взе предвид изложеното в молбата, изслуша
становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на
чл.235 и сл. от ГПК, приема за установено следното:
Страните
живели 15 години на съпружески начала, като от съвместното си съжителство имат
родени две деца - А.Б. на 14 години и Л.Б.
– на 11 години. Последните пет години преди раздялата им живеели в гр.
Лясковец, в дома на родителите на ответника, заедно с двете им деца.
В края на 2018
година молителката разбрала, че ответникът има друга връзка, за която узнали
неговите родители, както и двете им деца. От този момент молителката започнала
да настоява ответникът да прекрати връзката си, като почти всеки разговор между
двамата прераствал в скандал. Скандалите
се случвали в присъствието на родителите на Б. и децата на страните, в които
случаи си разменяли и обидни думи. От м. февруари
Заради
нетърпимите отношения между страните, Л. напуснала жилището в края на м. май
От момента на
раздялата Л. преустановила отношенията си с Б., но се чувала с децата си, по
често с А., който я посещавал след предварителна уговорка между майка и син.
Тъй като се страхувала от Б., Л. сменила телефона си, номера на който съобщила на сина си.
На 11.08.2019
г. вечерта Л. била заедно със св. Й. в
дома си. Получила обаждане от Б., като съдържанието на разговора станало
достояние и на Й.. Б. започнал да крещи на Л.,***, ще й избие зъбите, да се
гласи за бой, наричал я ***. Л. затворила телефона и с това преустановила разговора.
На следващия
ден – 12.08.2019 г. Л. имала уговорка да се види с децата си, които трябвало да
я посетят в дома й. Тъй като това не се случило в уговорения час, тя тръгнала
да ги търси на обичайните места, където играели. Стигнала и до кварталния
магазин в кооперацията, където живеел Б. и попитала продавачката дали е виждала
децата й. В този момент пристигнала майката
на Б., която започнала да й крещи, че няма да види децата си, тъй като
са ги продали. Известно време след това пристигнал и Б., който сигнализирал на
тел. 112 за скандал. На място пристигнали св. Б. и Х., в присъствието на които
майката на Б. се провикнала към него да избие зъбите на Л.. Скандалът бил
преустановен, като на двамата били съставени предупредителни протоколи.
На 24.08.2019
г. децата на Л. отново не се появили, въпреки уговорката им. Вечерта обаче
детето А. било
транспортирано до дома й от ответника. Кратко време след това той й се обадил и
я заплашил, че я следи и че ще я изсели от гр. Лясковец, като отново я нарекъл
отново ***.
След
образуване на настоящото дело е издадена Заповед за незабавна защита в полза на М.Л., с приложение на мерките по
чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 ЗЗДН. На ответника е забранено да приближава
молителката непосредствено и на разстояние от пет метра, в което да може да
осъществи контакт с нея; да посещава жилището й, което обитава в гр. Лясковец,
местоработата й, както и местата й за социални контакти и отдих.
От тогава до
момента на приключване на устните
състезания страните не са имали контакт
помежду си, а Б. не е притеснявал по какъвто и да било начин Л..*** на 28.08.2019
г., когато подала молба с искане за
предоставяне на защита по ЗЗДН. Молителката не попълнила декларация по чл. 9
ал. 3 ЗЗДН.
Молбата, депозирана
от М.С.Л. е
допустима, тъй като е подадена в срока,
визиран в чл. 10 ал.1 ЗЗДН спрямо лице, с което същата е имала фактическо съпружеско съжителство. Т. е. тя
попада в хипотезата на чл.3 т. 2 от ЗЗДН.
По същество се явява
основателна поради следните съображения:
Съобразно чл. 2 ЗЗДН,
домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били
в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които
обитават едно жилище.
В настоящия случай видно
от депозираната молба и събраните по делото гласни
доказателства – обясненията на
молителката и на ответника, показанията на св. Й. и Л., на 11.08.2019 г. и на
24.08.2019г. са извършени
два
акта психическо и емоционално насилие
спрямо Л. от Б.. Психическото насилие се изразява в заплахи за саморазправа –
че ще й избие зъбите, ще я изсели от гр. Лясковец, да се гласи за бой, които
заплахи са й били отправени по телефона, с агресивен тон от страна на Б.,
крещейки на Л.. Безспорно е, че продължителното
съжителство между страните, по време на което Б. е игнорирал Л. като личност и
жена, отправял й заплахи за саморазправа и
я принудил да напусне съвместно обитаваното жилище, заявявайки й че
причината е друга жена, е оказало негативно въздействие на психиката на
пострадалата, следствие на което молителката е формирала страх от осъществяване
на заканите спрямо нея. Причиненото
психическо насилие на 11.08.2029 г. и на 24.08.2019 г. е съпроводено и с невъзможност
за молителката да живее заедно с децата си и да осъществява нормален контакт с
тях.
Причиненото емоционално
насилие се изразява в отправени обидни думи от Б. към Л., наричайки я курва и
шафрантия. В
случая ответникът демонстрира неприязън към молителката, чрез отправянето на обидни думи.
Не се доказа в
настоящото производство, че Б. е извършил акт на домашно насилие спрямо Л. на
12.08.2019 г., като в този случай психическо насилие е осъществено спрямо нея
от майката на Б.. Съдът обаче не е сезиран да се произнесе относно извършен акт
на домашно насилие на 12.08.2019 г. от Б. спрямо Л. и постановяване на защита по ЗЗДН в тази
връзка.
След издаване
на заповедта за незабавна защита в
настоящото производство не се ангажираха доказателства за други прояви на
извършено домашно насилие от Б. спрямо Л., в която връзка се прави извод, че
оказаната защита на Л. от съда е преустановила противоправното поведение на
насилника спрямо нея.
На основание изложеното, депозираната молба от М.С.Л. беше
уважена от
съда.
На ответника беше наложена глоба в размер от 200.00 лв., като Б.А.Б. беше осъден да заплати в полза на ГОРС и сумата от 25.00 лв. – държавна
такса за образуване на настоящото дело,
както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Размерът
на глобата по чл.5 ал.4 от ЗЗДН беше
съобразен с тежестта на извършеното домашно насилие от една страна и от друга с
поведението на ответника след образуване на настоящото дело. Не се установи в
хода на настоящото производство реализирано противоправно поведение от страна на Б. спрямо Л.. Такова не се
твърди и от молителката.
На основание чл. 5 ал.1 т.1 ЗЗДН по отношение на Б.А.Б. беше наложена мярката да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на М.С.Л., която трае
постоянно във времето.
Съдът счете, че наложената
мярка по чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗЗДН е достатъчна и ще окаже нужния ефект за в бъдеще
по отношение на ответника към Л..
С така наложената мярка настоящата инстанция
счете, че ще се преустановят проявите на насилие над пострадалата. От друга
страна тежестта й е адекватна на извършеното домашно насилие от страна на Б. и
ще му въздейства предупредително и възпиращо, под страх и от понасяне на
евентуална наказателна отговорност при нарушаване на заповедта за защита.
Водим от изложените съображения, съдът постанови акта си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: