Номер 248629.09.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасV въззивен граждански състав
На 29.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно
гражданско дело № 20202100502186 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, във вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК.
Образувано по частна жалба от “Вип Мениджмънт” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Сливница” № 2, вх. А, ет.2, чрез
пълномощник адв. Мариана Трифонова, против Определение № 5573 от 23.07.2020г. на РС
– Бургас, постановено по гр.д. № 5966 по описа на съда за 2019г., с което е оставена без
уважение молбата на дружеството-жалбоподател за изменение на постановеното по същото
дело Определение № 57452/13.12.2019г. в частта за разноските.
В частната жалба са наведени доводи, че постановеното определение е неправилно,
недопустимо и необосновано, тъй като съдът не сочи мотиви, въз основа на които е взел
решение за неуважаване на молбата. Съдът препраща към мотивите на определението, с
което е прекратено производство и с което първоначално е отхвърлена претенцията на
ищеца за присъждане на разноски, които според жалбоподателя са непълни, неуясни и
неубедителни. Застъпва становище, че необосновано съдът е отхвърлил искането за
присъждане на разноски, в частност адвокатски хонорар, като е приел, че договорът за
правна помощ не е съставен за целите на настоящото производство. Противно на изводите
на съда, излага съображения, че договорът за правна защита и съдействие всякога се
сключва с оглед на конкретното производство, което важи и за договора от 18.07.2019г. В
тази връзка посочва, че договорът за правна защита и съдействие и пълномощното са
представени с образуване на гражданското дело, а именно с входиране на исковата молба в
съда, към който момент не е известен номера на делото, за да бъде конкретизирано, че тези
документи са за целите на това производство. В заключение застъпва становище, че тъй
като оттеглянето на иска е вследствие плащане на дълга в хода на делото и ответникът е
станал причина за образуването му, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените разноски. В тази връзка прилага съдебна практика на РС – Бургас и Софийски
районен съд.
С тези доводи се иска постановяване на съдебен акт, с който атакуваното
определение да бъде отменено, а претенцията за присъждане на разноски уважена.
Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от ответника Д.
Н. Т. , с която последната се оспорва като неоснователна. Навеждат се подробни
съображения, че цитираната от жалбоподателя практика е неотносима към настоящия спор.
С тези доводи се претендира потвърждаване на атакуваното определение. При условията на
евентуалност се прави искане решаващата инстанция да съобрази направеното с отговора на
исковата молба възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
1
Застъпва становище, че претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в
настоящата инстанция е неоснователна,
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред БРС е образувано по искова молба на “Вип Мениджмънт” ЕООД,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл.59 ЗЗД срещу Д. Н. Т. за
заплащане на сума в размер на 112,80 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. По така постъпилата в
БРС искова молба на същата дата е образувано гр.д. № 5966/2019г. Ангажирани са
доказателства, представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между “Вип
Мениджмънт” ЕООД, в качеството му на възложител, представляван от Тошко Чанев
Трифонов и адв. Мариана Трифонова, в качеството й на изпълнител и предмет – оказване на
правна защита и съдействие.
На 18.10.2019г., в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, ищецът е
депозирал уточнителна молба, в която обективира искане за прекратяване на
производството на основание чл.232 ГПК – оттегляне на иска, поради извършено от
ответника плащане на главницата като претендира заплащане на направените по делото
разноски.
На 28.11.2019г. по делото е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът е
взел становище по основателността на предявения иск, като е изложил подробни
съображения в подкрепа на това, че не дължи исканата сума, като е изразил несъгласие с
оттеглянето на иска и присъждането на разноски.
С Определение от 29.11.2019г., постановено по гр. д. № 5966 по описа на БРС за 2019г.,
съдът е приел, че е сезиран с оттегляне на иска и след като е констатирал наличието на
предвидените в чл.232 ГПК предпоставки за това, е прекратил производството по делото.
Приел е, че претенцията на ищеца за разноски е основателна само до размера на изплатената
държавна такса в размер на 50,00 лв., тъй като претендираната главница е била изплатена от
ответника след подаването на иска. Намерил е същата за неоснователна досежно
претендирания адвокатски хонорар, тъй като от приложения от ищеца по делото договор за
правна защита и съдействие не се установявал да е съставен за целите на настоящото
производство, конкретно водено срещу ответника, предвид факта, че на съда било служебно
известно наличието и на други дела в БРС, водени срещу други ответници на същото
основание. По изложените мотиви, БРС присъдил на ищеца единствено внесената по делото
държавна такса в размер на 50,00 лв. и оставил без уважение молбата му за присъждане на
разноски за адвокатски хонорар в размер на 500,00 лв.
На 13.12.2019г. в деловодството на БРС е постъпила молба с вх. № 57452 от
процесуалния представител на ищеца, с която имаща характер на молба с правно основание
чл.248 от ГПК, с която е поискано изменение на постановеното по делото определение №
1031/29.11.2019г., в частта за разноските.
С обжалваното определение РС – Бургас оставил без уважение депозираната молба като
препратил към мотивите на определение № 1031/29.11.2019г., като констатирал, че не са
налице основания за промяна на така направените в цитираното определение изводи.
Определението е правилно.
2
Съгласно чл. 36, ал.1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.
Конкретният размер на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не по-
нисък от предвидения размер, посочен в Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Конкретния размер на възнаграждението се определя в
сключен в писмена форма договор между клиента и адвоката.
Според задължителните указания в ТР № 6 от 06.11.2013г. по ТД 6/2012г. на ОСГТК,
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната го е
заплатила и е доказала реалното му заплащане на процесуалните си представител, в
зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начина на плащане – в
брой или по банков път. Заплащането се доказва или чрез вписване на направеното плащане
в самия договор, който има характер на разписка или с представяне на доказателства за
извършен банков превод.
В случая с представения пред първоинстанционния съд, договор за правна защита и
съдействие ищцовото дружество е възложило на адв. Марияна Трифонова да го
представлява, като окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в “изготвяне на искова
молба и процесуално представителство по делото пред първа инстанция”. Уговореното
възнаграждение е в размер на 500,00 лв., като изрично е посочен и начин на извършеното
плащане – “изцяло в брой, в момента”.
Правилна е констатацията на БРС, че от представения договор за правна помощ и
съдействие (на л.5 от гр. д. № 5966/2019г.) по никакъв начин не може да се установи и
докаже, че между ищцовото дружество и упълномощения от него адвокат е имало надлежно
плащане в брой на посочената в договора сума, уговорена като адвокатско възнаграждение.
В коментирания документ като основание за плащане е посочено единствено “за изготвяне
на искова молба и за процесуално представителство по дело пред първа инстанция” като
липсата на конкретизация на съда и за кое дело се отнася плащането е пречка за съда да
установи, че плащането касае именно плащане на адвокатски хонорар по гр. д. №
5866/2019г. по описа на РС – Бургас. След като от приложения договор за правна помощ не
може да се направи еднозначен извод, че плащането е във връзка с конкретното дело,
същият не може да послужи като доказателство за извършеното плащане на процесното
възнаграждение.
Настоящия състав споделя доводите на жалбоподателя, че към момента на депозиране
на исковата молба не е могъл да посочи номера на делото, но следва да се има предвид, че
това не води до обективна невъзможност плащането да бъде доказателствено обезпечено.
Видно от материалите по гр. д. № 5966/2019г., процесният договор за правна помощ е бил
съставен още на 18.07.2019г., а исковата молба депозирана в деловодството на БРС на
23.07.2019г. Към датата на съставяне на договора за правна помощ, страните са имали
възможността да индивидуализират в пълна степен страните и конкретния предмет на спора
и включвайки тези обстоятелства в предмета на договора, да гарантират пред съда, че
уговореното адвокатско възнаграждение се изплаща именно за целите на
първоинстанционното производство.
Предвид липсата на приложен друг документ, който да удостоверява документалната
обоснованост на извършеното плащане, настоящия състав счита, че същият не отговаря на
критериите на т.1 от ТР № 6/2013г. по ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което не
може да послужи като доказателство за извършени разноски за адвокатско възнаграждение
по конкретното първоинстанционно дело.
С оглед всички изложени съображения, частната жалба срещу определението на
3
първата инстанция е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
определението – следва да бъде потвърдено.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде оставено без
уважение, тъй като производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото по повод
дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, то не
е самостоятелно производство и за него не се дължат разноски за страните. Договорът за
правна защита и съдействие за производството пред първата инстанция включва и защитата
по повод на размера на дължимите разноски, затова и в Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения няма предвидени възнаграждения за подаване и отговор на
молба по чл. 248 ГПК. /в този см. Определение № 230/13.07.2015г. по гр.д. № 4631/2014г. по
описа на ВКС, I г. о./
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, Бургаският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5573 от 23.07.2020г. на РС – Бургас, постановено
по гр. д. № 5966 по описа на съда за 2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4