№ 376
гр. Козлодуй, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20221440101617 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на В. В. Ф., ЕГН ********** с
адрес в с.Бутан, общ.Козлодуй, ....... чрез пълномощник адвокат М. М. от
Адвокатска колегия -Пловдив със съдебен адрес в гр.Пловдив, с която е
предявил против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. София бул. „Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център
България, представлявано от Сокол Радостинов Янков и против „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София бул.
„Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, представлявано от Ива М.а
Шаламанова, искове по чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД за
обявяване нищожност на Договор за потребителски кредит №2509193 от
24.01.2022г., сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, евентуално на клаузата на
чл.4.1 от същия договор и за обявяване нищожност на Договор за
поръчителство от 24.01.2022г. сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът по главния иск
„КРЕДИСИМО“ ЕАД е предявил и съда е приел насрещен иск срещу ищеца
В. В. Ф., ЕГН ********** с адрес в с.Бутан, общ.Козлодуй, ....... за заплащане
на сумата от 628.35 лева, представляваща падежирала главница към
15.02.2023г. по Договор за потребителски кредит №2509193 от 24.01.2022г.,
евентуално сумата от 1789.00 лева, представляваща чист остатък по договора
за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск
1
на 16.02.2023г. до окончателното изплащане.
Ответниците по главния иск не се представляват в съдебни заседания, а
депозират писмени становища, кат са подали писмени отговори всеки, с които
оспорват исковете.
Ответника по насрещния иск е подал писмен отговор, с който оспорва
иска за заплащане на падежирала главицата по договора за кредит и заявява
възражение за прихващане с платена от ищеца за погасяване кредита сума от
1221 лева. Иска и плащането да разсрочено съгласно чл.241 ГПК.
В съдебни заседания ищеца и ответник по насрещния иск не се явява,
нито се представлява.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд
направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на което
прие за установени следните обстоятелства:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото договор за
потребителски кредит №2509193 от 24.01.2022г. и Приложение № 1 към него
се установява, че на посочената дата е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който „Кредисимо” ЕАД се е задължил да предостави на
ищеца кредит в размер на 3000 лева срещу насрещно задължение на
кредитополучателя да върне заетата сума на 24 вноски до 20.01.2024г.
Страните са уговорили размер на погасителната вноска растяща – от 1551.21
лева до 168.91 лева (последната), лихвен процент по кредита 24.90%, ГПР
27.95% и общ размер на всички плащания 3861.36 лева.
Съгласно представените Общи условия към кредитния договор
кредитополучателят кандидатства за кредит като подава заявление до
Кредисимо по образец, лично или чрез партньор на сайта или по телефон,
след като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния
продукт, Стандартен европейски формуляр съдържа цялата необходима
преддоговорна информация за желания кредит, а актуалните ОУ и договора
за кредит се предоставят чрез платформата на сайта. Договорът за кредит се
счита сключен, ако кредитополучателят е съгласен да бъде обвързан от
договора за кредит и ОУ с въвеждането на команда „Декларирам, че съм
получил Стандартен европейски формуляр, на посочения от мен e-mail,
проверил съм въведените данни и приемам ОУ и договора за кредит“(чл. 9
2
разд ІІІ ОУ).
Съгласно чл. 12 от ОУ кредитополучателят може да предостави
обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението.
В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2509193 е
предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на
кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще
представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24,00
часа след предоставяне на обезпечението.
В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които
кредитоискателят следва да представи, в ал.2 на чл.4 санкция за потребителя
ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на
заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на действие на договора
между „Кредисимо“ и кредитополучателя.
В ал.3 на чл.4 е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14дни, а ако заявлението не
бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие.
В чл. 6 е посочено начин на погасяване на задължението съгласно
Приложение № 1- Условия на кредита, представляващо неразделна част от
договора.
Видно от договор за предоставяне на поръчителство между „Ай тръст“
ЕООД гр.София и ищеца В. В. Ф. от 24.01.2022г., поръчителят отговаря
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит в размер
на 2606.67 лева. За поемане на задълженията от поръчителя, потребителят
дължи възнаграждение - чл.1, ал.2. С договор за поръчителство от
24.01.2022г., „Ай тръст” ЕООД се е задължил да отговаря пред „” АД за
изпълнение на всички задължения на потребителя, произтичащи от договора
за потребителски кредит в размер на 2606.67 лева. (чл.2).
Видно от назначената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че по договор за потребителски кредит №2509193
от 24.01.2022г. е останал дължим остатък от договорна главница в размер на
961.09 лева, остатък по договорна възнаградителна 432.60 лева. Дължимите
суми по договора за поръчителство са 2293.56 лева. Ищеца е платила по
3
договора за кредит, вкл. по договора за поръчителство към него общо 3
вноски – сумата от 1221 лева.
При така установените фактически данни се налагат следните
правни изводи:
По главния иск за недействителност на договора за кредит при преценка
съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите,
уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи
служебно. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на
основания за недействителност на сключения договор, която проверка се
обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК,
договорът за потребителскикредит е недействителен.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се
касае за сключен договор за потребителски кредит. Ищцата има качество на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно - физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага
и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на
ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при
основателността на иска.
По отношение на действителността на договорите за потребителски
кредити, приложими са специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са
посочени основните параметри и условия по кредита, чрез изпращане по
електронен път на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити. В последствие договорът е сключен
отдалечено при условията на ЗПФУР, т.е. спазена е предвидената в закона
писмена форма.
Посочен е общия размер на кредита /т. 3 от Приложение № 1 към
договора/ и условията за усвояването му / р.VI от Общите
условия/, фиксиран лихвен процент / т. 7 от Приложение № 1/, условията за
прилагането му, годишният процент на разходите по кредита /т. 8 от
4
Приложение № 1/. В представеното Приложение № 1 е посочено също
размера, броя и падежа на задължението.
Ищцата е информирана за правото й да получи от заемодателя
информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите
дължимите суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото й да се
откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено /чл. 4 от
Общите условия по Договора за кредит/.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Относно наведеното от ищеца твърдение, че действителният ГПР е
различен от уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК, където нормативно е предвидено начина на формиране на годишният
процент на разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по
сключения от ищеца с ответника „Ай тръст“ ЕООД Договор за предоставяне
на поръчителство от 24.01.2022г. В чл. 4 от договора е посочено, че
усвояването на сумата, предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице,
вследствие на което между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. В
изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство е сключен договор
между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който първото
дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на ищеца. Това
мотивирало кредитора
(„Кредисимо“ ЕАД) да включи в изготвения погасителен план към
определената погасителна вноска и възнаграждението за предоставеното
5
поръчителство в размер на от 157.77 лева първоначално до 135.35 лева на
месец. При това положение месечното възнаграждение на поръчителя от
последващия погасителен план към договора за предоставяне на
поръчителство следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща
от легално дадената дефиниция в пap. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно
която "Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено
заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от
свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която
произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване
на кредита. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на
действителния. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от
Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по
кредита от 3861.36 лева,, без в нея да е включено възнаграждението, което
ищцата се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е
прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар
формално да се изпълнени изискваният на закона за съдържанието на
договора за потребителски кредит,
кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността,
като не е предоставил коректна информация относно общия размер на
кредита на получателя. По този начин потребителката е лишена от
възможността да разбере икономическите последици от сделката и да
вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия.
Посоченият от „Кредисимо“ ЕАД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е
финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по
чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ с право да извършва гаранционни сделки като
основна дейност.
6
Установява се от данните от ТР, че едноличен собственик на
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е кредиторът по договора за потребителски
кредит „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД е овластено да получава
плащане на възнаграждението по него – чл.8, ал.5 от договора за
предоставяне на поръчителство. Очевидно е формиран бизнес модел за
разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с
цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния
процент на разходите да се включат и тези разходи, към които те несъмнено
се отнасят. Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са
включени всички действителни разходи то съдът намира, че е налице
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
Договорът за потребителски кредит №895240 е недействителен на
осн. чл. 22 ЗПК.
При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е
ограничен от изискването на чл.4 на Договора за потребителски кредит в
правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да
бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице/по
списък/. Едностранно от кредитора като възможни поръчители са
елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и
възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран
от самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой
може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не
отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до
неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата
на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената
възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи
задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно
поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на
поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД с възнаграждение, което е значително в сравнение с
размера на отпускания кредит. Посоченият от „Кредисимо“ ЕАД поръчител
„Ай Тръст“ ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на
финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва
гаранционни сделки като основна дейност и като се посочи по-горе е
свързано с кредитора лице.
7
От анализа на доказателствата и клаузите на сключените между
страните договори се налага извода, че потребителят не е имал право на избор
на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има
в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител е
кредиторът на длъжника по договора за кредит, поради което юридическото
лице-поръчител /което е предварително одобрено от кредитора/ се явява и
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие на правата на
потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност,
като лишава длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално
договаряне. Нещо повече, правните последици от непредставяне на
обезпечение, при положение, че потребителят иска такова, води като
последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит
/чл.4 ал.2/. Въпреки „свободният избор“ на потребителя да поиска или не
поиска обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на
заявлението на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на
обезпечението- в рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред
значително по- дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде
представено. По такъв начин, без сключването на договора за предоставяне на
поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на договора
за кредит, потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем
в кратък срок, което прави клаузата неравноправна.
В допълнение, в чл. 5 от Общите условия, Раздел IV. “Оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на заявлението“, е
предвидено право на кредитора без да се мотивира да отхвърли заявлението,
което поставя в неравностойно положение потребителя и нарушава правото
му да кандидатства и да получи искания кредит дори и след представяне на
обезпечение.
По насрещния иск съдът намира, че е доказан по основание и размер,
тъй като няма спор между страните, че по силата на договор за кредит с №
2509193 от 24.01.2022г. ищеца е получил от ответника „Кредисимо” ЕАД в
заем сумата от 3000 лева. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, поради което ищеца в качеството на
ответник по насрещния иск следва да заплати на ищеца „Кредисимо”
8
ЕАД само чистата сума от главницата или 3000 – платените 1221 лева,
разликата от 1789 лева. Сумата дължи ведно със законната лихва от
датата на подаване на насрещния иск на 16.02.2023г. до окончателното
изплащане.
По разноските.
С оглед изхода от спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца по
главния иск следва да се присъждат съдебно деловодни разноски. Такива са
платена държавна такса в размер на 259.27 лева и адвокатско възнаграждение.
Cъгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие
сключен между ищеца и адв. М. М. от Адвокатска колегия -Пловдив със
съдебен адрес в гр.Пловдив, се установява, че е оказана безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗА. В тази хипотеза, съдът като
съобрази фактическата и правна сложност на делото намира, че ответника
„Кредисимо” ЕАД следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на
823.20 лева с вкл. ДДС, тъй като са налице доказателства, че адв.М. е
регистриран по ЗДДС, а ответника „Ай Тръс” ЕООД следва да му заплати
възнаграждение в размер на 673.60 лева с вкл. ДДС.
На ответниците по главните искове не се дължат разноски.
По насрещния иск на „Кредисимо” АД, с оглед уважаването му изцяло и
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника В. Ф. следва да заплати направените
разноски, представляващи платена държавна такса в размер на 121.56 лева,
платен депозит на вещото лице в размер на 300 лева и на основание чл.78, ал.8
ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
минимален размер на юристконсулско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. В.
Ф., ЕГН ********** с адрес в с.Бутан, общ.Козлодуй, ....... и „КРЕДИСИМО“
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София бул.
„Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, представлявано от Сокол
Радостинов Янков, че сключеният между тях договор за потребителски
кредит № 2509193 от 24.01.2022г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК,
9
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. В.
Ф., ЕГН ********** с адрес в с.Бутан, общ.Козлодуй, ....... и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София бул.
„Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, представлявано от Ива М.а
Шаламанова, че сключеният между тях договор за
предоставяне на поръчителство от 24.01.2022г. е нищожен, на основание чл.
26, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. В. Ф., ЕГН ********** с адрес в с.Бутан, общ.Козлодуй,
....... да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. София бул. „Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център
България, представлявано от Сокол Радостинов Янков, останала неизплатена
чиста стойност на главница по договор за потребителски кредит № 2509193
от 24.01.2022г. в размер на 1789 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещния иск на 16.02.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София бул.
„Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, представлявано от Сокол
Радостинов Янков и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. София бул. „Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център
България, представлявано от Ива М.а Шаламанова да заплатят на В. В. Ф.,
ЕГН ********** с адрес в с.Бутан, общ.Козлодуй, ....... съдебни разноски за
платена държавна такса в размер на 259.27 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1 т.2 ЗА
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр. София бул. „Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, представлявано
от Сокол Радостинов Янков да заплати на адвокат М. М. от Адвокатска
колегия - Пловдив със съдебен адрес в гр.Пловдив адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на В. В. Ф., ЕГН ********** с адрес в
с.Бутан в размер на 823.20 лева с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1 т.2 ЗА „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.
София бул. „Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, представлявано от
Ива М.а Шаламанова да заплати на адвокат М. М. от Адвокатска колегия -
10
Пловдив със съдебен адрес в гр.Пловдив адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на В. В. Ф., ЕГН ********** с адрес в
с.Бутан в размер на 673.60 лева с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. В. Ф., ЕГН ********** с
адрес в с.Бутан да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. София бул. „Витоша“ №146, ет.4, Бизнес
център България, представлявано от Сокол Радостинов Янков направените по
насрещния иск съдебни разноски - държавна такса 121.56 лева, депозит на
вещото лице 300 лева и на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юристконсулско
възнаграждение 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи със съобщения.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
11