Р Е Ш Е Н И Е
№ 353 / 24.6.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1.
Васко Нанев
2.
Георги Видев
при секретаря Т.С.и с участието на прокурора
С.Янев, разгледа докладваното от съдия Видев касационно административно дело № 242,
по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационна жалба на А.И.В. против
Решение № 28/13.01.2020 г. по административно дело № 667/2019 г. по
описа на Административен съд – Пазарджик.
Обжалваното решение
е постановено по предявен иск за неимуществени вреди на А.И.В. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 50 000 лв. за периода
01.01.2011 г. до 31.12.2018 г. С решението искът е уважен частично до размер
300 лв. за периода 12.12.2017 г. до 21.05.2018 г., в който ищецът е пребивавал
в Затвор – Пазарджик, във връзка с установеното от съда незаконосъобразно
бездействие на ответника да осигури на ищеца минимална жилищна площ от 4 кв.м.
В останалата му част, над уважения размер от 300 лв. до претендирания размер от
50 000 лв. искът е отхвърлен.
С касационната
жалба се претендира да бъде уважена изцяло претенцията на В.. Твърди се, че
размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с актуалната практика на ВАС
и с практиката на ЕСПЧ. Касаторът поддържа жалбата си и в писмена молба, подадена
от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – не изпраща представител в проведеното
съдебно заседание но оспорва жалбата в подаден писмен отговор.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. Предлага касационният съд да го остави в сила.
Решение №
28/13.01.2020 г. е
постановено при повторното разглеждане на делото от едночленен състав на Административен съд – Пазарджик, след отмяната от ВАС на
първоначално постановеното решение, с което искът е бил отхвърлен изцяло.
С обжалваното решение е прието за установено,
че в периода 12.12.2017 г. до 21.05.2018 г., ищецът е
разполагал с жилищна площ от 2,5 кв.м., т.е. значително под необходимите 4
кв.м. Приел е също, че в кратки периоди в килията му не е имало санитарен възел
и течаща вода, като му е бил осигуряван достъп до такива. Установил е, че са
били осигурявани съответни средства и са извършвани мерки по дезинфекция,
дератизация и дезинсекция, поради което са неоснователни оплакванията на ищеца
в тази насока. От събраните доказателства се е установила неоснователността на
оплакването за малко количество и ниско качество на затворническата храна.
Всички тези обстоятелства са установени със събраните от съда писмени и гласни
доказателства.
За периода от
22.05.2018 г. до 31.12.2018 г. съдът е приел, че исковата претенция е
недопустима, тъй като не би могло да се претендират вреди за бъдещ момент, т.е.
след датата на подаване на исковата молба – 21.05. 2018 г.
По отношение на останалите
периоди от исковата претенция, обхващащи времето от 01.01.2011 г.
до 11.12.2017 г., съдът е приел, че ищецът и процесуалният му
представител не са заявявали доказателствени искания и не са ангажирали
доказателства, поради което същата е останала недоказана. За част от този
период съдът е установил също, че ищецът е пребивавал в Затвор – Пловдив, за което пребиваване не е навел
оплаквания и твърдения в исковата молба.
Настоящият
тричленен касационен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка по делото и от нея е извел обосновани и
законосъобразни правни изводи. От представената по делото справка от началника
на затвора действително се установява, че в периода 12.12.2017 г. до 21.05.2018
г. ищецът е разполагал с жилищна площ,
която е значително под минималния стандарт. Изводите за липсата на други
твърдени неблагоприятни обстоятелства също е надлежно подкрепена с писмени
доказателства, а именно: Таблица за състава на дневната дажба и полагаемите се
хранителни продукти, заменителна таблица, протоколи за извършени ДДД обработки,
фактури и други. Съответно, основателно съдът не е кредитирал изцяло
показанията на свидетеля Кузманов, част от които са в противоречие с писмените
доказателства по делото. Основателни са и доводите за липса на доказаност на
твърденията на ищеца за по-раншните периоди от исковата му претенция предвид
неангажирането на никакви доказателства в тази насока.
Несъстоятелни са
възраженията на касатора за несправедлив размер на присъденото обезщетение.
Преди всичко следва да се посочи, че в съответствие със събраните по делото
доказателства, съдът е приел за установено, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди по отношение единствено на един не твърде дълъг период от
около 6 месеца. Освен това, в рамките на този период ищецът е бил подложен
единствено на неблагоприятното влияние на фактора недостатъчна жилищна площ.
При това положение присъденото обезщетение в размер на 300 лв., т.е. по около
50 лв. месечно е справедливо и представлява адекватна компенсация за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Не е налице
несъответствие на присъденото обезщетение с практиката на ВАС. Действително с
цитираното от ищеца решение № 12157 от 10.10.2018 г., постановено по адм.д. №
4760/2017 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 124 / 16.3.2017, по
адм.д. № 8 / 2017 г. на Административен съд – Пазарджик, с което са присъдени
по високи по размер обезщетения. Но случаят по цитираното дело не е идентичен с
настоящия случай, тъй като са налице различни констатации по отношение на
периодите и обстоятелствата, при които са били поставени лишените от свобода.
Освен това посоченото решение е изключение от преобладаващата практика на ВАС,
която е ориентирана към присъждане на по-ниски по размер обезщетения на
лишените от свобода по исковете им срещу ГД“ИН“ за неимуществени вреди. Тези
съображения са валидни и по отношение на цитираното в жалбата решение на ЕСПЧ
по делото Христосков срещу България. Не на последно място, следва да се
отбележи, че присъденото обезщетение по настоящото дело е съобразено и с
реалната икономическа обстановка в страната.
С оглед гореизложеното Административен съд,
гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 28/13.01.2020 г. по административно дело № 667/2019 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик, едночленен състав, с което е уважен
частично до размер 300 лв., предявеният от А.И.В. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди, отнасящ се за периода 12.12.2017 г. до 21.05.2018 г. в
който ищецът е пребивавал в Затвор – Пазарджик, във връзка с установеното от
съда незаконосъобразно бездействие на ответника да осигури на ищеца минимална
жилищна площ от 4 кв.м., като в останалата му част, над уважения размер от 300
лв. до претендирания размер от 50 000 лв.
искът е отхвърлен.
Решението е окончателно.
Председател:
/П/
Членове: 1./П/
2./П/
Особено мнение на съдия
Георги Видев:
Не споделям съображенията на мнозинството от
съдебния състав, с които той е възприел доводите на първоинстанционния съд за
отхвърляне на исковата претенция за периода от 01.01.2011
г. до 11.12.2017 г. Непопълването на
делото с доказателства, по отношение на този период не би следвало да се
тълкува в смисъл, че ищецът не е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение, тъй като тежестта на доказване не се носи от него, а от ответника –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Това следва по аргумент от чл.
284, ал. 3, изр. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС и е посочено изрично в множество решения на
ЕСПЧ, включително – в пилотното решение Нешков и други срещу България. Освен
това практиката на ЕСПЧ е категорична, че в случаите, при които е установено по
отношение на ищец, че е бил поставен в неблагоприятни битови условия в затвора
в по-късен период, но не са събрани доказателства за по-ранни периоди, то
липсва основание да се приеме, че положението му в по-ранните периоди е било
по-добро.
Поради това
намирам, че първоинстанционното решение следваше да бъде отменено частично,
като бъде присъдено съответно обезщетение и за исковия период 01.01.2011
г. до 11.12.2017 г.
Съдия Георги Видев: