№ 528
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110200593 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
М. С. М. против Наказателно Постановление № 23- 0000350/17.05.2021г. на
Директора на Регионална Дирекция "Автомобилна администрация" гр.Варна,
с което на М. С. М. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 2000 лева на основание чл. 2 ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г.
на МТ.
В жалбата се оспорват фактическите констатации в акта. В съдебно
заседание редовно призован жалбоподателя не се явява лично, но се
представлява от процесуален представител който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят не притежавал карта за квалификация на водача, но
въпреки това на 13.01.2021г. управлявал товарен автомобил марка
„Мерцедес“, кат. N 3, с рег.№В9400КМ, собственост на „Експресстрой“
ЕООД. На посочената дата М. извършил превоз на пясък с товарния
автомобил от собствена кариера на дружеството в с.Приселци до обект в
1
гр.Варна. Около 12,15ч. на посочената дата, по автомагистрала „Хемус“, в
района на пътен възел „Летище-Варна“, пред входа на летището, движейки се
в посока гр.Варна, същият бил спрян за проверка от служители на РД „АА“-
Варна, в хода на която било установено, че автомобилът е обозначен с табела
„Превоз за собствена сметка“, като в този момент е без товар. Била извършена
справка в информационната система на ИА „АА“ и било констатирано, че
водачът не притежава карта за квалификация за категорията на управляваното
от него превозно средство. Във връзка с тези констатации на 13.01.2021г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че извършва превоз на товари за собствена сметка, без
да притежава карта за квалификация на водача за неговата категория,
издадена по реда на Наредба №41/19.08.2008г. на МТИТС. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с общи
възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 17.05.2021г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на М.М. била наложена
глоба в размер на 2000,00 лв., за извършено нарушение на чл.2, ал.1 от
Наредба №41/04.08.2008г. на МТ. Изложената фактическа обстановка, която
по начало не се оспорва от жалбоподателя, съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно- от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Сред тях с най-съществено
значение за изясняването на делото са разпечатка от информационна система
за преглед на DQC карти (от която се установява, че жалбоподателят няма
издадена карта за квалификация), копие от Заповед от 13.01.2021г. на
управителя на „Експресстрой“ ЕООД-гр.Варна, тахографски лист (от който е
видно, че превозът действително е бил извършен), както и от приложената
фотоснимка, ценена в качеството на веществено доказателство. Съдържащата
се в посочените документи информация кореспондира изцяло на
фактическите констатации на наказващия орган и позволява същите да бъдат
счетени за доказани по несъмнен начин. В цитираната Заповед от 13.01.2021г.
на управителя на „Експресстрой“ ЕООД-гр.Варна изрично е отразено, че
водачът следва да извърши превоз от собствена кариера на дружеството до
негов обект. При това положение и с оглед поставената на товарния
автомобил табела „Превоз за собствена сметка“, няма съмнение, че заповедта
е издадена във връзка с извършване на превоз на товари за собствена сметка,
2
като съдът не намира основания да се съмнява в това обстоятелство и приема,
че действително се касае за такъв вид превоз.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган е възприел
изцяло посочените в него фактически констатации. Описаните действия били
квалифицирани като нарушение на чл.чл.2 ал.1 от Наредба №41/08г. на МТ
пр.2, като на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗДП му е било наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2000лв.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св.Т., чиито показания съдът
кредитира като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, както и
със събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на РД”АА”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта, в шест
месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на
жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна
3
норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл. 2 ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТ за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Цитираната разпоредба задължава водачите на
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка,
да притежават карта за квалификация на водача. От приложените по делото
писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал
товарен автомобил категория N 3, за управлението на който се изисква
СУМПС от категория „С“. От приложените по делото писмени доказателства
е видно също, че на процесната дата М. е осъществил превоз на товари за
собствена сметка. При това положение жалбоподателят е бил натоварен със
задължението по чл.2, ал.1 от Наредбата, а именно- да притежава карта за
квалификация на водача за категорията на управляваното от него МПС.
Предвид приобщената по делото разпечатка от информационна система за
преглед на DQC карти съдът приема за безспорно установено, че М. не е
притежавал карта за квалификация на водача не само на датата на извършване
на превоза, но и изобщо, с което действително е осъществил състава на
нарушение по чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и
реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация. В жалбата се оспорва
квалифицирането на превоза като такъв за собствена сметка и се изтъква, че
превозното средство не е било натоварено. Не отговаря на истината
твърдението, че не е била издадена заповед на ръководителя на лицето, за
чиято сметка се извършва превозът. Напротив, по делото е приложена такава
заповед, с която се заповядва на М. С. М. да извърши процесния превоз. По
изложените по-горе съображения съдът приема, че осъществяваният от
жалбоподателя превоз правилно е квалифициран като такъв за собствена
сметка по смисъла на чл. 9 от Наредба № Н-8/08 г. и § 1, т. 4, б. "а" от ДР на
4
ЗАПр. Следва да се отбележи, че в § 1, т. 3 от ДР на ЗАПр понятието "превоз
на товари" е дефинирано като превоз на товари с моторно превозно средство,
осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни
превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и
празните курсове, направени във връзка с превоза. Поради това твърдението в
жалбата, че към момента на проверката превозното средство е било без товар,
не обосновава извод, че в случая не става въпрос за превоз на товар за
собствена сметка, респ. налице е изискване за наличие на карта за
квалификация на водача (изрично в този смисъл е Решение № 1455 от
6.07.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1615/2018 г.). В оригинала на
съставения АУАН е отразено само изявление, че жалбоподателят има
възражения. В приложеният втори екземпляр е вписано твърдение на М., че
по молба на собственика е тествал камиона за шумове по двигателя. Видно от
текста на жалбата, обяснения в тази насока са били направени след
съставянето на акта. Предвид събраните по делото доказателства обаче съдът
не намира основания да се съгласи с доводите, че в хода на АНП не са
събрани необходимите доказателства и наказващият орган се е произнесъл
при спорна фактическа обстановка. Твърденията на водача, че само е тествал
автомобила, не са подкрепени от никакви конкретни доказателства, а
напротив-опровергават се по категоричен начин от приложените по делото
Заповед на управителя на дружеството, тахографски лист и снимков
материал. Поради това възраженията за недоказаност на фактическите
твърдения в НП се явяват неоснователни, като съдът приема за безспорно
установено, че жалбоподателят в действителност е извършвал наредения му
превоз, а не е управлявал превозното средство само за да го изпробва.
Съдът намира обаче, че наказващият орган неправилно е определил
санкционната норма на чл. 93 ал.1 т. 1 от ЗАП.
Поради това, съобразно указанията на Административен съд-Варна,
дадени в Решение № 102/07.02.2022г., съобразявайки Тълкувателно решение
№ 8/16.09.2021г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, в което е посочено, че в
производството по реда на ЗАНН, районния съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
5
нарушението, и като взе предвид, че съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ
тълкувателните решения са задължителни за приложение за органите на
съдебната власт, съдът намира, че следва да измени основанието, на което на
жалбоподателя е наложена ГЛОБА от чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП в чл.105 ал.1 от
ЗАП. Нормата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП няма установени изисквания към
самите водачиизвършващи обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари, каквото изискване е установено в нормата на чл.
2 ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТ, по отношение на водачите да
притежават карта за квалификация. Според новата редакция на нормата на
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП от 07.07.2020г.- ДВ бр. 60 от 2020г. инкриминираното
поведение на водача е обусловено само от условието да извършва превоз без
издаден за МПС документ, изискуем от подзаконов нормативен акт по
прилагането на ЗАП. Картата за квалификация на водача несъмнено не се
явява такъв документ, тъй като не касае моторното превозно средство, а
самия водач. Според нормата на чл.105 ал.1 от ЗАП за нарушение на този
закон и на подзакановите актове издадени въз основа на него, за които не е
предвидено др. наказание се налага Глоба или Имуществена санкция в размер
на 200 лева. Съобразно всички обстоятелства, свързани с конкретното
нарушение и като взе предвид разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, съдът намира,
че на жалбоподателя следва да се наложи „ГЛОБА“ в минималния предвиден
в наредбата размер от 200лв., като това наказание в цялост ще изпълни
целите на ЗАНН
Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен
случай. Неспазването на законовите норми, свързани с ЗДП, независимо от
липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като
маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо
не се отличава от други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да
има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите,
условията и реда на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН
на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото. Въззиваемата страна не е направила подобно искане. Съгласно
6
разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски. Въпроса
за възлагането на разноските в административно наказателния процес
е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК, което
изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК. В АПК въпросът
за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв.
Съдът намира, че съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането. Свидетелство, че именно това е
законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за
общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването. При приложение на този принцип и двете
страни в настоящото производство биха имали право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.
Искания за разноски са направени единствено от страна на
жалбаподателя, като са представени списъци с разноски. Според съда с оглед
изхода на делото следва да се присъдят разноски на жалбоподателя направени
пред настоящия съдебен състав по съразмерност. Въззиваемата страна не е
изпратила упълномощен представител в съдебно заседание, не е представила
доказателства за разноски и преди края на съдебното заседание не е
направила искане за присъждане на разноски.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на 370
лева, което е към минимума определен в Наредбата за размера на
адвокатските възнаграждения. Тъй като санкцията наложена на
7
жалбоподателя се намалява от 2000 лева на 200 лева следва и частично да се
уважи искането на разноски за защитник. Затова съразмерно с размера на
изменената част на НП следва да се уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени
съд. разноски за адв. възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата 333 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 23- 0000350/ 17.05.2021г. на
Директора на Регионална Дирекция "Автомобилна администрация" гр.Варна,
с което на М. С. М. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 2000 лева за нарушение по чл. 2 ал.1 от Наредба №41 от
04.08.2008г. на МТ на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП, като налага на М. С.
М. административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 лева на основание
чл.105 ал.1 от ЗАП.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция "Автомобилна администрация"
гр.Варна да заплати на М. С. М. сумата от 333 лева, представляваща съдебни
разноски по НАХД №593/2022г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8