Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 405/26.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ти състав в съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№352/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.64, ал.4 от Закон за изпълнение на
наказанието и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл.145 и сл. от
Административно процесуален кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на К.Т.П.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ – Бойчиновци, срещу Заповед
№Л-1463/12.05.2023г. на Началника на затвора гр.Враца, с която на основание
чл.64, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС е наредено оспорващия да не бъде преместен
от ЗОЗТ-Бойчиновци в ЗООТ-Враца. В жалбата се поддържа, че оспорения отказ е
незаконосъобразна и се моли да бъде отменен. В съдебно заседание, оспорващият,
поддържа жалбата си, като развива доводи, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен и моли да бъде отменен.
Ответникът
по жалбата не изпраща представител по делото, като в постъпило по делото
писмено становище пълномощника му юрисконсулт Х*** оспорва жалбата и излага
доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията
за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №Л-1463/12.05.2023г. на Началника на затвора
гр.Враца, с която на основание чл.64, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС е наредено
оспорващия да не бъде преместен от ЗОЗТ-Бойчиновци в ЗООТ-Враца.
Административния орган е приел в мотивите на оспорения административен акт, че
оспорващия не отговаря на материалната предпоставка на чл.64, ал.1 от ЗИНЗС,
тъй като липсва проявено добро поведение по аргумента на наложено дисциплинарно
наказание на 29.06.2022г. В административният акт са изложени мотиви за
поведението на оспорващият, включително оценка на риска от рецидив и вреди,
както и на данните от плана за изпълнение на присъдата.
От фактическа страна, а и не се
спори между страните, се установява следното:
Изготвено е становище с правно
основание чл.64 от ЗИНЗС (л.13 по делото), което установява становище на
Началник „СДВР“ поведението на оспорващия и установява, че със Заповед
№1729/29.06.2022г. на Началника на ЗОЗТ-Бойчиновци е наказан. Изготвени са
Становища от Гл.инспектор ЗНРНОД (л.12 по делото), Становище от Началник сектор
„СДВР“ (л.13 по делото), Становище от Началник сектор ЗОЗТ-Бойчиновци (л.14 по
делото) и Доклад за оценката на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС от
ИСДВР (л.15-18 по делото) и Експертна оценка на актуалното психическо и
емоционално състояние на оспорващия, които установяват поведението на лишения
от свобода по време на изтърпяване на наказанието и получените от него награди
и наложените му наказания, както и релевантни въпроси свързани с плана за
изпълнение на присъдата.
С оспорената Заповед
№Л-1463/12.05.2023г. на Началника на затвора гр.Враца на основание чл.64, ал.2
във вр. с ал.1 от ЗИНЗС е наредено оспорващия да не бъде преместен от
ЗОЗТ-Бойчиновци в ЗООТ-Враца. Оспореният административен акт е съобщен на
оспорващия на 15.05.2023г., което е видно от разписка на л.11 по делото, тоест
жалбата с вх.№2769/18.05.2023г., с която е сезирана настоящата съдебна
инстанция, е подадена в законоустановения 14-дневен срок и е процесуално
допустимо.
От така описаната фактическа
обстановка, съдът въз основа на събраните по делото доказателства стига до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.64,
ал.2 ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед
след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност
и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност
и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4, тоест в случая е налице компетентност на
административния орган издал оспореният административен акт.
При издаване на оспорения
административен акт е спазено изискването за форма на административният акт,
тъй като административния орган е посочил фактически и правни основания, които
са мотивирали издаването му. Мотивите в административният акт не са бланкетни и
почиват на анализ на събрани доказателства във воденото административно
произодство.
Не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
опорочили съществено правото на защита на оспорващия и да са го лишили от
възможност да участва във воденото административно производство.
Административния акт е издаден при спазване на изискванията на чл.64, ал.2 от ЗИНЗС след вземане на становището на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието.
Административния акт е издаден в
съответствие с приложимия материален закон. Това е така, тъй като
законосъобразно в административния акт е прието, че след като на оспорващия е
наложено дисциплинарно наказание със Заповед №1729/29.06.2022г. на Началника на
ЗОЗТ-Бойчиновци с основание чл.101, т.2 от ЗИНЗС е налице ясна индиция, че
оспорващия не отговаря на първата материална предпоставка на чл.64, ал.1 от ЗИНЗС – добро поведение. Изискването на чл.64, ал.1 от ЗИНЗС за преместване от
ЗОЗТ в ЗООТ е лишения от свобода с добро поведение, който са изтърпял
най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в
затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, тоест налице са две
материалноправни предпоставки, които следва да са налице. В случая тези
материалноправни предпоставки не се установяват от събраните по делото
доказателства, тоест следва да се приеме, че законосъобразно е прието от
административния орган, че не са налице материалното правните предпоставки за
преместване на оспорващия от ЗОЗТ-Бойчиновци в ЗООТ-Враца предвид липсата на
добро поведения на лишения от свобода, което се установява от наложено наказание.
Пълнотата изисква да се отбележи,
че към момента на издаване на оспореният административен акт, наложеното
дисциплинарно наказание на оспорващият не е заличено, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.109, ал.1 от ЗИНЗС, ако в продължение на една година от изтърпяване на
дисциплинарното наказание лишеният от свобода не е извършил друго дисциплинарно
нарушение, той се смята за ненаказван, а съгласно разпоредбата на чл.109, ал.2 от ЗИНЗС, когато лишеният от свобода
е наказван за нарушение, извършено в срока по ал. 1, той се смята за
ненаказван, ако не извърши друго нарушение в двугодишен срок след изтърпяване
на последното наказание. Установеното по делото, че със Заповед №1729/29.06.2022г. на Началника на
ЗОЗТ-Бойчиновци е наложено последното административно наказание на оспорващият,
предполага при липсата на друго наказание в срока по на чл.109, ал.1 от ЗИНЗС,
който изтича на 29.06.2023г., че оспорващия ще отговаря на изискването на
чл.64, ал.1 от ЗИНЗС за добро поведение към посочената дата на заличаване на наказанието,
но към момента на издаване на оспорения административен акт това изискване на
материалния закон не е налице, респективно административния акт е съответен на
приложимия материален закон.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав счита, че оспорената Заповед
№Л-1463/12.05.2023г. на Началника на затвора гр.Враца, с която на основание
чл.64, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС е наредено оспорващия да не бъде преместен
от ЗОЗТ-Бойчиновци в ЗООТ-Враца е
законосъобразна и
следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид,
което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд
Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.П.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ – Бойчиновци, срещу Заповед
№Л-1463/12.05.2023г. на Началника на затвора гр.Враца, с която на основание
чл.64, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС е наредено оспорващия да не бъде преместен от
ЗОЗТ-Бойчиновци в ЗООТ-Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: