№ 281
гр. Враца, 23.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20231400200377 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. №3307/18.05.2023г. по описа на
Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения Б. Т. Б., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от
неизтърпения остатък от наложеното му наказание.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника на
Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС и
личното затворническо досие на осъдения и актуална справка за остатъка от
наложеното наказание "Лишаване от свобода".
След указания дадени на Затвора – Враца, с разпореждане №268/18.05.2023г. по
ЧНД №377/2023г. по описа на съда, по делото е постъпил план за изпълнение на
наказанието на осъдения Б., с вх.№3361/19.05.2023г.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Назначеният в производството сл.защитник – адв. К. Т. от АК Враца поддържа
молбата на л.св. Б. и моли съда да я уважи.
С. М., инспектор "Режимна дейност" при Затвора - Враца изразява становище за
неоснователност на молбата с доводи, че осъденият не е придобил право на УПО, тъй
като не е изтърпял минимума от наложеното му наказание. Счита, че не отговаря на
изискванията на чл.439а НПК и чл.70, ал.1, т.2 НК, както и не е дал доказателства за
своето поправяне, поради което молбата не следва да бъде уважена.
1
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Поддържа, че лицето не отговаря на изискванията за УПО, тъй като не е изтърпял 2/3
от наложеното му наказание
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата следното:
С определение от 16.03.2023г. постановено от Районен съд – Монтана по
НОХД №11/2023г., е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, като на л.св. Б., за извършено от него престъпление по чл.325, ал.5, вр. с
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б."а" и "б" НК е наложено наказание "лишаване от свобода"
за срок от 11 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим,
съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. "б" ЗИНЗС.
Осъденият е започнал да търпи така определеното му наказание от
23.03.2023г., и до момента фактически е изтърпял 2 месеца. Остатъкът към настоящия
момент е 9 месеца.
При тези данни е видно, че осъдения фактически не е изтърпял повече от 2/3 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2
НК. За да се произнесе по отправена молба от лишения от свобода за допускане на
условно предсрочно освобождаване, първоинстанционният съд следва да прецени
наличието или липсата на визираните в чл.70 от НК предпоставки. Тази преценка
следва да стъпва на доказателствен анализ на материалите по делото, налични в
затворническото досие, доказателства представени от страните в съдебното
производство и такива, събрани служебно от съда.
Обхватът на дължимото произнасяне се свежда до следното: 1. дали лишеният
от свобода е изтърпял 1/2, респективно 2/3 от размера на наложеното му наказание и от
друга страна- 2. дали през периода на изтърпяване е дал доказателства за своето
поправяне. В чл. 439а, ал.1 от НПК е отдадена дефиниция на "доказателства за
поправянето" – всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения
по време на изтърпяване на наказанието. Законодателят е допълнил цитираната норма
с неизчерпателно посочване на обстоятелствата, които подлежат на установяване от
съда и могат да послужат за изграждане на критерии за личностна оценка на лишения
от свобода: добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, участие в специализирани програми за
въздействие или общественополезни прояви. В съдебната практика трайно се налага
становището на съдилищата, че доколкото доброто поведение и спазването на
вътрешните правила в мястото за лишаване от свобода е изискуемо и дължимо от
всички осъдени, конкретното проявление на "добро поведение" от молителя следва да
има траен характер, да демонстрира устойчивост и да надхвърля минималните
2
изисквания. Също така, в ал.2 на чл. 439а е отразено че доказателствата за поправянето
на осъдения се установяват не само от поведението и проявите на лишения от свобода,
но и от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата и от "всички други източници на информация за поведението
на осъдения".
В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че предвид представените справки
към настоящия момент все още л.св. Б. не е изтърпял физически и фактически 2/3 от
определеното му наказание от 11 месеца "Лишаване от свобода". С оглед и
изложеното в социалния доклад, съдът приема, че лишения от свобода Б. не е осъзнал и
вината си и няма критично отношение към досегашният си криминален начин на
живот. Криминалното минало на л./св. Б., красноречиво показва, че претърпените
лишения и ограничения в контролирана среда не са изиграли своя поправителен ефект
върху личностното му развитие. Относително краткия престой в пенитенциарното
заведение е крайно недостатъчен и не позволява пълноценно проследяване на
цялостното му поведение и привеждане на безспорни и неопровержими доказателства
за неговото реално поправяне и превъзпитание. Цялостното поведение на осъденият,
фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя и непромененият
криминален профил на нуждите не сочат за постигнат значим поправителен ефект на
наложеното наказание "лишаване от свобода".
Настоящият съдебен състав приема, че не са настъпили трайни положителни
промени в съзнанието и поведението на осъдения, изключващи категорично
опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода и
че съществуват обстоятелства, указващи необходимост от продължаване на
поправителното въздействие спрямо него с цел формиране и затвърждаване на
устойчиви във времето законосъобразни модели на поведение.
Към настоящия момент не са изпълнени и двете законови изисквания осъденият да
бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от определеното му
наказание "лишаване от свобода", а се налага продължаване на работата с него в
условията на затвора за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Б. Т. Б., роден на *** в гр.
Монтана, с адрес с.***, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
3
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", наложено
по НОХД№11/2023г. по описа на РС Монтана, с остатък 9/девет/ месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4