Присъда по НЧХД №137/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта:	34
Дата:	8 октомври 2025 г.
Съдия:	Красимир Семов

Дело:	20241630200137
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	29 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 34
гр. Монтана, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседА.е
на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. П.А
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Наказателно дело частен
характер № 20241630200137 по описа за 2024 година
след тайно съвещА.е, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Х. Б. – роден на ХХ.ХХ.ХХХХг. в гр.М., с
посочен адрес в с.Ц., община М., област В., ул.ХХХ № 3, българин, български
граждА.н, неженен, с висше образовА.е, личен асистент, неосъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на ХХ.ХХ.ХХХХг. в РС - Мездра чрез
жалба № 2085/25.05.2023г. по АНД № ХХ/ХХг. по описа на РС - Мездра, казал
унизително за честта и достойнството на другиго – за съдия Е. Б. А. при РС –
Мездра, а именно: ,,алкохолик, написал налудно решение по алкохолно –
психотичен модел“, „че част от съдебното решение е изготвено от друго лице -
юрисконсултката на ОБДХ-Враца“, „появил се в съда в 10:45 часа на
09.03.2023г., видимо пиян, едва успял да се качи до кабинета си на третия
етаж, като допълнително го затруднявала и алкохолната полиневропатия,
персиситираща с класическа симптоматика и индикация за алкохолна
злоупотреба с голяма давност“, „престоял в кабинета си още 20 минути, при
което е кА.рал състоянието си на алкохолна абстиненция, което става с
допълнително количество алкохол в умерени дози и няколко поредни цигари“,
„появил се в съдебната зала един час по-късно от часа на съдебното заседА.е
със ситна, лепкава пот на лицето, с тремор на ръцете и главата, дистимен и
вербално агресивен“, „в това си състояние едва успял да разпита за няколко
минути свидетелите и прекратил делото, защото не могъл да поддържа поне
отчасти устойчИ. внимА.е и психично състояние в норма“, „трябва да си
вземе болничен и да потърси психиатрично лечение“, ,,деградацията на
1

интелекта и другите когнитивни процеси е класическа и с прогресиращ ход,
емоционален статус, съответен на алкохолната болест с голяма давност“,
,,точно това и корупционната зависимост, която е от всичко и от всички за
алкохолизма е във етиологията на налудното решение“, като обидата е
разпространена по друг начин – чрез вписване в цитираната жалба -
престъпление по чл.148, ал.1, т.2, пр.2-ро вр. с чл.146, ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Х. Б., със снета по-горе самоличност, за
НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА в частта на частното обвинение за
квалифицирана „обида“ по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 от НК - „обидата да е
нанесена публично“.
На основА.е чл.148, ал.1, т.2, пр.2-ро вр. с чл.146, ал.1 вр. с чл.78а, ал.1,
б.“а“ – б.“в“ от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия И. Х. Б., със снета по – горе
самоличност, от наказателна отговорност и му налага административно
наказА.е – ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева, вносима по сметка на МРС.
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Х. Б. – роден на ХХ.ХХ.ХХХХг. в гр.М., с
посочен адрес в с.Ц., община М., област В., ул.ХХХ № 3, българин, български
граждА.н, неженен, с висше образовА.е, личен асистент, неосъждан, ЕГН
********** за НЕВИНЕН в това, на ХХ.ХХ.ХХХХг. в РС - Мездра чрез жалба
№ 2085/25.05.2023г. по АНД № ХХ/ХХг. по описа на РС – Мездра да е
разгласил позорно обстоятелство за другиго - съдия Е. Б. А. при РС – Мездра,
а именно, че се е „появил в съда в 10:45 часа на 09.03.2023г., видимо пиян,
едва успял да се качи до кабинета си на третия етаж, като допълнително го
затруднявала и ,,алкохолната полиневропатия, персиситираща с класическа
симптоматика и индикация за алкохолна злоупотреба с голяма давност“, че е
„престоял в кабинета си още 20 минути, при което е кА.рал състоянието си на
алкохолна абстиненция, което става с допълнително количество алкохол в
умерени дози и няколко поредни цигари“, че се е „появил в съдебната зала
един час по-късно от часа на съдебното заседА.е със ситна, лепкава пот на
лицето, с тремор на ръцете и главата, дистимен и вербално агресивен“, че „в
това си състояние едва е успял да разпита за няколко минути свидетелите и е
прекратил делото, защото не могъл да поддържа поне отчасти устойчИ.
внимА.е и психично състояние в норма“, че „трябва да си вземе болничен и да
потърси психиатрично лечение“, че ,,деградацията на интелекта и другите
когнитивни процеси е класическа и с прогресиращ ход, емоционален статус,
съответен на алкохолната болест с голяма давност“, че ,,точно това и
корупционната зависимост , която е от всичко и от всички за алкохолизма е
във етиологията на налудното решение“, като „клеветата“ да е нанесена
публично, поради което и на основА.е чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението за престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, т.1 вр. с
чл.147, ал.1, пр.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Х. Б., със снета по – горе самоличност, да
заплати на частния тъжител Е. Б. А., ЕГН **********, с посочен съдебен
адрес в гр.В., ул.ХХХХ № ХХ, ет.2, офис 2, чрез адв.С. К. С. от АК - Враца,
2

сумата 5000 (пет, хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от деянието квалифицирана „обида“, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на увреждане - 25.05.2023г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск в
останалата му част над уважения размер до претендирА.я такъв от 10000
(десет, хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и да заплати
направените по водене на делото разноски от частния тъжител А. в размер на
1312 (хиляда, триста, дванадесет) лева, от тях (хиляда, двеста) лева адвокатско
възнаграждение за упълномощен повереник и 112 (сто, дванадесет) лева, от
които 12 (дванадесет) лева държавна такса за образуване на НЧХД и 100 (сто)
лева такса за призоваване на свидетели.
ОТХВЪРЛЯ предявения и приет граждански иск от частния тъжител Е.
Б. А., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес в гр.В., ул.ХХХХ № ХХ, ет.2,
офис 2, чрез адв.С. К. С. от АК - Враца, срещу подсъдимия И. Х. Б., със снета
по-горе самоличност, за сумата 10000 (десет, хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от деянието квалифицирана „клевета“,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
увреждане - 25.05.2023г. до окончателното й заплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА подсъдимият И. Х. Б., със снета по – горе самоличност, да
заплати по сметка на РС - Монтана сумата 200 (двеста) лева държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, сумата 1666.90 (хиляда,
шестстотин, шестдесет, шест лева, 0.90 ст.) за изготвяне и изслушване на вещи
лица по назначена тройна КСППЕ, сумата 1583.40 (хиляда, петстотин,
осемдесет, три лева, 0.40 ст.) за изготвяне и изслушване на вещи лица по
назначена КСППЕ и по 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнитни листове.
Присъдата може да се обжалва в 15 (петнадесет) дневен срок пред ОС -
Монтана.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НЧХД № 137/2024г. по описа на МРС
Обвинението е предявено с тъжба вх. № 4605/17.11.2023г. по описа на
РС – Мездра по НЧХД № 360/23г. по описана РС - Мездра, изпратено
съгласно чл.43, т.3 от НПК по подсъдност на МРС с Определение №
43/24.01.2024г. по НЧД № 36/24г. по описа на ВКС, ІІІ н.о., от Е.Б.А. за
престъпления по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. с чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2
вр. с ал.1, т.1 и т.3 вр. с чл.147, ал.1 от НК спрямо подсъдимия И.Х.Б..
Към момента на насрочване на делото с разпореждане № 154/01.02.2024г.
разпоредбата на чл.252, ал.4 от НПК е действала в редакцията си след изм. и
доп., бр.48 от 02.06.2023г., като първоинстанционият съд следваше да
квалифицира частното обвинение въз основа на изложените факти и
обстоятелства в процесната тъжба.
С влязло в сила на 26.07.2024г. определение от 10.07.2024г., съдът
частично прекрати наказателното производство по настоящето НЧХД №
137/24г. по описа на МРС, на основание чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.5, т.4 от
НПК, в частта на частното обвинение за престъпления по чл.148, ал.1, т.3
вр. с чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2, предл.1 вр. с ал.1, т.3 вр. с чл.147,
ал.1, предл.1 от НК, заради оттегляне на обвинението в тази част, поради
настъпилите законодателни изменения в НК с ДВ, бр.67 от 04.08.2023г.
Частният тъжител и граждански ищец Е.Б.А., лично и чрез повереник
адв.С.К.С. от АК – Враца, поддържа частно обвинение за деяния по чл.148,
ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т.1 вр. с чл.147,
ал.1 от НК, в хода съдебните прения, като моли съда да постанови осъдителна
присъда, в т.ч. да се уважи приетите граждански искове, ведно със законните
последици от това.
Подсъдимият И.Х.Б. не се признава за виновен, дава обяснения във
връзка с обвиненията, след дата 09.10.2024г., не се явява в насрочените
открити заседания по делото, редовно призован.
Назначеният служебен защитник на основание чл.94, ал.1, т.8 от НПК,
адв.Й.А. от МАК, пледира за оправдаване на подсъдимия.
Доказателствата са писмени и гласни, изслушани и приети са и
заключения по тройна КСППЕ и КСППЕ.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
От месец май 2006г. тъжителя Е.Б.А. работи като съдия в Районен съд -
гр.Мездра. На 02.02.2023г. му било разпределено за разглеждане АНД №
33/2023г. по описа на РС-Мездра с жалбоподател подс.И.Х.Б. от с.Ц., община
М., за извършено от него нарушение на ЗВМД, въз основа на което било
издадено НП от ОДБХ-Враца, което подс.Б. обжалвал. С Разпореждане от
10.02.2023г. първото съдебно заседание по делото било насрочено на
09.03.2023г. в 10.00 часа. Делото е разгледано от съдия Б. в две съдебни
1

заседания - 09.03.2023г. и на 06.04.2023г. Със съдебно решение №
51/05.05.2023г. обжалваното НП е потвърдено, като мотивите са изготвени на
същата дата - 05.05.2023г.
Съдебното заседание започнало точно в 10:00 часа и приключило в 11:10
часа, така и отразено в съдебния протокол. Тъжителят съдия Б. живее в гр.В. и
до РС - Мездра ежедневно пътува с личния си автомобил, поради и което
алкохол не употребява. Последната му служебна атестация е с максимална
оценка „много добра“. Няма налагани дисциплинарни наказания за нарушения
на трудова и служебна дисциплина. При множеството извършвани регулярни
проверки от ВСС и ОС - Враца, не са установени негови нарушения.
На 25.05.2023г. жалбоподателя по делото подс.И.Х.Б. подал в РС -
Мездра жалба № 2085/25.05.2023г., с която обжалвал съдебното решение по
същество на спора по АНД № 33/23г. по описа на РС - Мездра. Жалбата била
обемна, като в значителна част съдържала изключително обидни твърдения за
съдия Б. в лично качество и в качеството му на съдия. Съдиите следва да
притежават по-висок праг на търпимост към подобни твърдения, но в случая
този праг бил надхвърлен в прекалено значителна степен, с което пряко било
уронено професионално име, чест и достойнство на съдия Б. чрез изложените
обидни твърдения. Конкретно термините, използвани в тази насока от Б., ясно
били адресирани към тъжителя Б., като съдия изготвил обжалваното решение
по АНД № 33/2023г., като това се извеждало както от същността на
съдържанието на неговата жалба, така и чрез изрично посочване името на
съдия Б. като адресат на неговите обиди.
На първо място се сочило, че се касае за „налудно решение по алкохолно
психотичен модел, като решението по същество на делото според Б. е
написано от юристконсултката на ОДБХ-Враца, тъй като по презумпция
алкохолиците са хипоболични (мързеливи)“. По този начин Б. нарекъл Б.
,,алкохолик, написал налудно решение по алкохолно – психотичен модел“ и е
посочил, че част от съдебното решение е изготвено от друго лице -
юрисконсултката на ОБДХ -Враца. След тези твърдения подс.И.Х.Б. излагал в
жалбата си други такива, относими за проведеното съдебно заседание от
09.03.2023г., където бил изложил множество други обидни твърдения, а
именно, „че се е появил в съда в 10:45 часа, видимо пиян, едва успял да се
качи до кабинета си на третия етаж, като допълнително го затруднявала и
алкохолната полиневропатия, персиситираща с класическа симптоматика и
индикация за алкохолна злоупотреба с голяма давност“.
Б. продължавал изложението си с твърдения, че „е престоял в кабинета
си още 20 минути, при което канирал състоянието си на алкохолна
абстиненция, което става с допълнително количество алкохол в умерени дози
и няколко поредни цигари“. Изложено било и, „че се е появил в съдебната зала
един час по-късно от часа на съдебното заседание със ситна, лепкава пот на
лицето, с тремор на ръцете и главата, дистимен и вербално агресивен“.
Тези обиди се доразвивали в последващото му изложение, където Б. в
2

жалбата си посочва, „че в това си състояние съдията едва е успял да разпита за
няколко минути свидетелите и прекратил делото, защото не могъл да
поддържа поне отчасти устойчиво внимание и психично състояние в норма“.
Според Б. съдия Б. ,,трябва да си вземе болничен и да потърси психиатрично
лечение“.
Подс.И.Х.Б. продължавал в жалбата си, че ,,деградацията на интелекта и
другите когнитивни процеси е класическа и с прогресиращ ход, емоционален
статус, съответен на алкохолната болест с голяма давност“. Според Б. ,,точно
това и корупционната зависимост, която е от всичко и от всички за
алкохолизма е във етиологията на налудното решение“.
Залознавайки се с посочената жалба като съдия, издал съдебното
решение, което Б. обжалвал, тъжителя Б. получил трайни във времето
негативни психически и психопогични реакции, изразени във влошаване на
здравословното му състояние, високо кръвно налягане, безсъние, сърцебиене,
стягане в гърдите и учестен пулс. Това състояние влошило общия му
медицински статус и през м. август 2023г. претърпял сърдечна операция.
Същевременно изложените обидни твърдения станали достояние на
служителите и колегите му в РС – Мездра и в АС-Враца, тъй като жалбата е
адресирана чрез РС - Мездра до АС - Враца и е общодостъпна до тях и се
входира в съответни регистри, което допълнително довело до психологичен
дискомфорт, тъй като били налице коментари за твърдяното от Б. в жалбата
поведение на тъжителя. Всичко това повлияло емоционално на съдия Б., което
довело до ограничаване на социалните му контакти и затвореност в себе си.
В рамките на проведеното съдебно следствие по НЧХД № 137/24г. по
описа на МРС дадоха показания посочените по – долу свидетели, съгласно
чиито показания се извежда следната фактическа обстановка:
Св.Н.Д.К.Н. била секретар по АНД, номера не си спомня, датата
била 09.03.2023г. Жалбоподател бил подсъдимия. Съдия по делото бил Е.Б..
Делото било обявено за 10:00 часа, начало на съдебното заседание и започнало
в 10:00 часа, както отбелязала и в съдебния протокол. Съдия Б. дошъл и
започнал в 10:00 часа. Съдията бил в много адекватно състояние, тя не е
виждала съдията в неадекватно състояние. Не бил пиян в никакъв
случай, не миришел на алкохол и ако е мирисал на алкохол, Н. би могла
да го усети, тъй като в трета съдебна зала в РС - Мездра съдията, за да
застане на банката, трябва да мине покрай стола на съдебния секретар.
Категорично не е усетила нито мирис на алкохол, нито видими признаци на
алкохолно опиянение, нито заваляне на думи, нито зачервеност някаква
на лицето му. По принцип основно в наказателен състав, съдия Б. е с
друг съдебен секретар, основно Н. не работи с него. Тя работи с втори
наказателен състав, даже инцидентно разбрала, че трябва да влезе в това дело,
тъй като неговият съдебен секретар имал здравословен проблем. Н. не
усетила разлика в поведението, съдията винаги е внимателен, диктува
винаги протокола, с него се работи много лесно.
3

Впоследствие вече след тези заседания март, април, май дошла
съдебната ваканция, съдия Б. се разболял много тежко и бил в продължителен
болничен. Протоколът от заседанието Н. е изготвила и часовете за
начало и край на заседанието категорично са верни. Не знае съдия Б. кога се е
произнесъл с решението по АНД, но си спомня един ден Н. слизала от ІІІ-ти
етаж, а деловодство е на ІІ-ри етаж срещу стълбите. Тогава съдия Б. я
видял, Н. забелязала, че е зачервен, ядосан, афектиран, не бил добре и й
казал – „Н., ела да видиш каква жалба е написана срещу моето решение!“.
Жалбоподателят по АНД-то твърди, че съм бил пиян“, при което Н. била
много учудена, тъй като съдия Б. не го е виждала никога пиян, не го е
виждала и да употребява алкохол. Понеже съдия Б. бил в деловодството и
явно бил ядосан, много афектиран, Н. като прочела какво пише, на негово
място щяла да се почувства обидена при положение, че този човек е
известен в обществото, колегите й видели какво е написано в жалбата и
всички останали като ”ударени с мокър парцал”. Малко след това някъде в
началото на месец август съдията се разболял, това го знае, защото
имало отпуски и трябвало да замества неговия секретар и разбрала, че
съдията ще е в продължителен отпуск, защото е претърпял тежка
операция. Дошъл отново на работа в началото на 2024г. – януари или
февруари месец. По принцип, Н. когато е влизала в съдебно заседание със
съдия Б., винаги се е стремял да влиза навреме. Съдията пътува от гр.В. всеки
ден с лек автомобил и той лично го управлява. Дали съдия Б. си спазва
работното време, Н. не може да знае. Не е в нейните задължения да
следи съдиите и служителите в РС - Мездра кога идват на работа. Има
регистратура в Районен съд - Мездра. Въпросната жалба е подадена в
регистратурата и в ЕИСС е сканирана, и присъединена в електронната папка
на делото, съответно е достояние на всички, които имат достъп до ЕИСС. Със
сигурност съдебният деловодител, който регистрира жалбата я е видял, а след
това се докладва на съдия – докладчик Б.. Ако има нещо за подпис, съдиите в
РС - Муздра практикуват да подписват на място в деловодството, за да не
разнасят документите и явно при подписването съдия Б. я е прочел и Н.
тогава го видяла в състояние, в каквото не била го виждала. Поведението на
подсъдимия Б. е такова и в залата, както и пред Съдебната палата в Мездра,
стои всеки ден. Когато било насрочено първото заседание по настоящото
дело, преди съдия Б. да си подаде болничния, Н. била подготвила молба, че
няма да може да се явя в съдебно заседание, тъй като била заета с много
заседания на ІІ-ри наказателен състав в РС - Мездра. Тогава подсъдимия Б.
бил пред залата и тогава със същия висок тон й казал – „Г-жо, Вие няма
ли да ходите да лъжесвидетелствате в М. и този същият, който ме е дал
на съд, за следващото съдебно заседание няма да бъде жив!“. За съжаление
тези думи ги изрекъл само пред Н. и нямало случайни минувачи.
Св.А.Н.Ц. на 9 март 2023г. присъствала в съдебно заседание по
АНД № 33/2023г. в качеството на процесуален представител на ОДБХ –
гр.Враца като главен юрисконсулт. Съдия по делото бил тъжителя Е.Б.,
4

секретар била Н.Д.. Жалбоподател бил И.Б. – подсъдимия, тъй като колегите й
били съставили АУАН и му било издадено НП, което той обжалвал.
Точният час не може да си спомни, но часа ако е обявен 10:00, горе-долу в
10:00 ч. е започнало заседанието. Не е имало някакво забавяне, което да й
направи впечатление. Не й направило впечатление съдията да се държи
неадекватно. Секретарят бил отворил залата, те влезли, дошъл и съдията
и започнало делото. Държал се адекватно съдията, никакви признаци в
поведението като походка, говор, не е имало каквито и да е било индикации,
каквито и да било проблеми, свързани с алкохол. Имали са и други заседания
при същия съдия. Всеки път делата са започвали в часа, когато е обявен.
Заседанията са започвали навреме, съдията е бил адекватен, не е завалял
говора си, не се е клатушкал, не се е изпотявал и всички алкохолни признаци,
за които се сеща, не е забелязала при него. Винаги делата са започвали в
уречения час. Не знае какво прави съдия Б. в кабинета си, тъй като не го е
посещавала в кабинета, дори не знае къде се намира кабинета му. На
твърдението на подсъдимия, че е дала писмена защита, да, дала е писмена
защита. Има решения, които не са в полза на ОДБХ – гр.Враца.
Св.П.П.П. работи в ОД БАБХ – гр.Враца като главен инспектор.
Присъствал в съдебно заседание на 9 март 2023г. по АНД № 33/23г. по описа
на РС - Мездра в качеството на свидетел във връзка със съставен акт за
нарушение. Не е актосъставител, колегата му И.И. бил съставил акта.
Съдията бил тъжителя, а съдебен секретар била Н.Н., жалбоподателят бил
подсъдимия И.Б.. Не му направило впечатление да е закъсняло
заседанието по делото, примерно до пет минути може, но не му е
направило впечатление за някакво голямо закъснение. Съдията си бил седнал
на стола, видимо не изглеждал да има някакви отклонения. Нормално говорел
като водел заседанието, не му е направило впечатление нещо странно. Не
е бил по други дела при този съдия, може и да е бил, но не си
спомня. П. е виждал пиян човек. Абсолютно нямало никакъв признак съдията
да е пиян. Няма представа какъв е бил изхода на това дело.
Св.П.К.К. работи в ОД БАБХ – гр.Враца като главен инспектор.
Присъствал в съдебно заседание по АНД № 33/2023г. в РС - Мездра на
09.03.2023г. като свидетел. Докладчик бил тъжителят, секретар била Н.Н..
Не му е направило впечатление съдебното заседание да е започнало много по-
късно. Не му е направило впечатление съдията да е пиян. Разбира се, че е
виждал пиян човек. Съдията провел заседанието нормално, адекватно, задавал
си въпросите. Нищо особено не му е направило впечатление в неговото
поведение, такива работи като признаци на алкохолно опиянение изобщо не е
имало. На твърдението на подсъдимия, че заседанието е закъсняло с един час,
не му се вярва да е имало такова закъснение, в никой случай. По принцип
подсъдимия отглежда животни, няма регистрация, има процедура за това, но
той не е регистриран. Отглежда биволици, овце, кози, гъски, кокошки
има. Твърде е възможно да има жалби от съседи и затова започнали
цялата процедура. Отива се на проверка по жалбата, за да се види регистриран
5

ли е обекта.
Св.Ц.Л.М. работи в РУ – Мездра. Делото от 09.03.2023г. започнало в
часа, в колкото било насрочено. Преди това М. и подс.Б. чакали на стълбище в
съда. Съдията дошъл в часа, в колкото било насрочено делото. Дали съдията
влязъл в залата направо или преди това си отишъл в кабинета си, М. няма
спомен. Заседанието протекло нормално. Прекъсване на заседанието не е
имало, поне докато той бил изслушан, е нямало прекъсване. Ако е с един час
забавянето, щял да го запомни. Не си спомня да е имало такова забавяне в
случая. Състоянието на тъжителя (съдията) било абсолютно нормално. И друг
път е бил като свидетел по дела при тъжителя като съдия, закъснения от
негова страна не е имало. На посочената дата М. бил призован като свидетел
по това дело в качеството си на служител на РУ-Мездра. Делото било по повод
на това, че подс.Б. обжалвал акт на БАБХ. М. присъствал на съставянето на
акта и на целия случай, тъй като те били поискали съдействие от
служителите на РУ-Мездра при осъществяването на проверката на
домашното стопанство на Б.. Те искали да регистрират животните в
стопанството, но Б. не позволил. Искали да вземат проби от животните, за да
изследват дали са болни и ако не са болни, да ги регистрират. Това се
случвало в с.Ц., община М., където живее Б..
Св.М.Ц.А. е бивша съпруга на тъжителя съдия Б.. Работи в Районен съд
– Враца, деловодител в Бюро съдимост от 2001г. От 1989г. до 1999г.
работила в Районен съд - Мездра пак като служител Бюро съдимост. През
юни месец трябвало служебно да се обади на една колежка и тя й казала, че
срещу бившия й съпруг е подадена жалба с обиди, че бил „алкохолик“. А.
веднага му се обадила, че се притеснила, защото те си поддържат добри,
приятелски отношения. Имат две деца, внуче, гледат ги двамата заедно и
затова започнала да се притеснява. Покрай внучката им се виждат почти
всеки ден. Той вдигал кръвно, не се чувствал добре, сърцебиене имал,
притеснявал се. Наскоро било, дошъл един колега от охраната и я попитал
какъв е този дето заплашва съдията Б.. А. пак му се обадила тогава, защото се
притеснила. С него е ходила на С. по време на операцията му и е била
плътно до него. Направили му операция, смяна клапа на сърцето. Операцията
му била август месец миналата година. Той не употребява алкохол.
Употребява, когато се събират по поводи. Пие една, две чашки вино, но не
злоупотребява с алкохол и при положение, че пътува всеки ден то няма как да
употребява алкохол. Сега в Окръжен съд – Враца е командирован. 2023г.
станало това нещо. Като научил за тия неща бил притеснен, изнервен,
сърцебиене имал, вдигал често кръвно налягане, когато го накарала да
разходят внучката, той казвал, че не се чувства добре, че е вдигнал
кръвно и започнали да ходят по лекари и се установило, че едната клапа на
сърцето спешно трябва да се оперира и заминали за С.. Децата им, те са вече
големи и те се притесняват също за баща си. Колежките й коментирали,
понеже А. като е работила в РС - Мездра, познава ги и са приятелки, че бил
много притеснен, че се говори по негов адрес. М. е малък град и се носят
6

бързо слухове, клюки. След операцията в къщи бил на възстановителен
период. Чувствал се зле от тези думи, коментирал, че не можел да си пише
решенията, бил притеснен. Променил се като поведение. От 1995г. до 2017г.
били женени. Променил се и след операцията пак бил много притеснен, и
преди операцията също. Не ходел и по банкети, никъде не ходел. А. говорила
с много лекари, които познава свързани с работата й. Сърцето му било на
спирала, бил му разтворен целия гръден кош. М.А. е живяла с тъжителя 22
години, ако е бил алкохолик нямало да го търпи. Развели се по взаимно
съгласие.
Св.П.П.П. работи като съдия в Районен съд - гр.Мездра, колеги са с
тъжителя Б.. През 2023г. до края на месец март била командирована в
Окръжен съд гр.Враца и от началото на м. април отново е в Районен съд -
гр.Мездра. Оттогава до сега работи в Районен съд - гр.Мездра. Известно й е за
жалба подадена срещу решение на Е.Б.А. по дело. През месец май, след като
била постъпила жалбата, знае, че колегата й дошъл, явно ядосан, носел
жалбата. П. лично не я е чела, защото тя била писана на ръка, трудно аз я
разчитала и Б. й четял някои от абзаците и явно се възмущавал на това, което е
написано като твърдял, че това е неистина. Притеснявал се, че тази жалба
ще отиде пред административния съд и там какво ще си кажат колегите
за него. Жалбата била подадена от подсъдимия. Б. дошъл в нейния кабинет
специално, били двамата само първоначално. После го е споделял и пред
други колеги, своите притеснения относно това, какво е написано в жалбата и
че ще трябва да отиде в Административен съд - гр.Враца. Б. бил много
афектиран в първия момент, в който дошъл и носел жалбата, явно тогава
се бил запознал с нея и бил много афектиран, много ядосан и възмутен от
това, което е написано. Б. й прочел определени абзаци от жалбата, относно
действия в съдебната зала. П. за това събитие обаче не знае нищо, защото не е
била в съда и няма представа как е протекло самото съдебно заседание. Б. й
четял откъси от жалбата, че се е явил в нетрезво състояние и че
допълнително е прекъсвал заседанието, че бил явно неадекватен, в
жалбата така било писано и колегата й бил много възмутен от това и ядосан.
След този разговор с Б., няколко пъти се виждали с П. и винаги е
ставало въпрос за тази жалба, че му е притеснено по отношение на това,
което се пишело и той продължавал да се възмущава. П. била десет години
председател на РС - Мездра, няма наблюдения Б. той да се е явявал в нетрезво
състояние по дела. Последните четири – пет години е била командирована в
Окръжен съд - Враца и за последните години не може да каже нищо, но
докато е била председател не е имало случаи, в които да влиза в нетрезво
състояние. Други оплаквания срещу Б. не е имало през годините. Докато е
била председател, не е имало оплакване, а и лично нейните наблюдения
са, че заседанията на Б. започвали навреме. След като се завърнала на
работа в Районен съд - гр.Мездра, някъде в началото на м. април на
практика, П. не е виждала колегата й Б. да закъснява, но кабинетите им са
малко отдалечени един от друг наистина, но няма такива наблюдения,
7

доколкото знае заседанията му винаги започват навреме. След постъпването
на тази жалба, колкото пъти започвал да говори за това, толкова пъти започвал
да се възмущава и да се ядосва на това, което е написано и много се чудел
какво да прави по въпроса. Споделил на П., че иска да заведе дело. Месец юни
и юли споделил, защото той после бил в болнични. Когато се виждали с него
през юни и юли, винаги е ставало въпрос и за тази жалба. П. е била
председател на РС – Мездра до 2016г. и е нямало видеонаблюдение в съда.
По искане на подс.Б., се изиска писмена справка от РС – Мездра,
съдържаща се в писмо изх. № 920/30.05.2024г. на изп. функциите Председател
на РС - Мездра, респ. вх. № 6395/03.06.2024г. по описа на регистратурата на
РС – Монтана, съгласно което в Съдебната палата на Районен съд - Мездра
няма видеонаблюдение, поради което няма как да се изпрати видеозапис от
09.03.2024г. (допусната е техническа грешка, има се предвид 2023г.). Районен
съд - Мездра няма информация за подадена до ИВСС или до ВСС жалба от
И.Х.Б. против Е.Б. - съдия в РС - Мездра във връзка с възникналите
обстоятелства по АНД № 33/2023г. по описа на РС - Мездра.
Представеното от подс.Б. СМУ № 279/24г. (л.102 от делото) и
представената служебна бележка изх. № 199/29.01.2025г. на РС – Мездра
(л.151 от делото), според настоящия съд, нямат отношение към предмета на
настоящето дело, затова и съдът не ги обсъжда в детайли.
В рамките на съдебното следствие по осмотрение на съда по изрично
отразени доводи, се назначи и изпълни тройна КСППЕ, съгласно чието
заключение:
Подс.И.Х.Б. не страда от психично заболяване по смисъла на Закона за
здравето и не е страдал от психично разстройство в тесния или широкия
смисъл на думата към 09.03.2023г., съответно 25.05.2023г. и от 22.05.2024г. до
настоящия момент. Разбира свойстото и значението на действията си, както и
ръководи постъпките си съвсем целенасочено и обосновано. Поведението му
не може да бъде различено от това на здрав човек. Не се отчитат промени в
базовите психични сфери. Няма данни за употреба на ПАВ и развитие на
зависимост към такива. В състояние е правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за наказателното
производство и е бил в такова състояние, както към 09.03.2023г., съответно
25.05.2023г. и от 22.05.2024г. до настоящия момент.
От психологичното изследване се при осв.Б., леко превалиращата (Ра)
Параноя над останалите отличителни за личността му черти разкрива, че
осв.Б. функционира в рамките на психологическата норма. Анализирана
личност с такава акцентуация се характеризира с твърд, непреклонен
характер, с подозрителност към намеренията на другите, с високо чувство за
правота, непоклатимо мнение, често подкрепено от вътрешна убеденост, но не
непременно от обективност, енергичен, доминиращ стил, със склонност да
налага вижданията си и интровертен вътрешен свят, където изгражда
самостоятелни модели на обяснение. С висок риск от отчуждение в
8

междуличностните отношения, но и с висока мотивация за постижения и
устойчивост при трудности. При този тип личност са възможни следните
специфични рискове (уязвимости): при стрес: склонност към втвърдяване на
позицията, разрастване на недоверието, афективна ригидност; и в сложни
житейски ситуации: риск от идеи за преследване, междуличностна
враждебност, риск от саморазрущителна борба с авторитети или системи,
които възприема като несправедливи;
В рамките на съдебното следствие, по искане на подс.Б., се назначи и
изпълни КСППЕ, съгласно чието заключение:
Тъжителят Е.Б.А. не се води на ДН, няма регистрирани хоспитализации
в Психиатричните структури на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - гр. Плевен,
както и ЦПЗ-Враца.
Връзката между психика и тяло е известна от древни времена и няма как
вещите лица да отречат влиянието на стреса върху соматичното състояние на
тъжителя. Същевременно те не могат да посочат с категорична убеденост за
наличието на корелация при това статистически значима и достоверно
доказуема между стреса от жалбата и настъпилите невъзратими промени в
клапния апарат на сърцето, наложили трансплантация на клапа.
От друга страна злоупотреба с алкохол не може да бъде доказана и/или
потвърдена. Така че нито един от двата фактора не може да бъде доказан като
пряко влияещ и още повече значим етиологичен такъв в етиопатогенезата на
клапния порок, довел до трансплантация на клапа.
Няма обективни фактори и субективни данни, с изключение на тези на
подсъдимия Б., които да доказват наличие на злоупотреба с алкохол. Самият
Осв.Б. не отрича употребата на алкохол с ниска честота в ниски граници,
която ведно с липсата на лабораторна констелация отричат наличието на
злоупотреба с алкохол.
За да изложи горната фактическа обстановка съдът обсъди заедно и
поотделно и показанията на свидетелите Н.Д.К.Н. (посочена от тъжителя),
А.Н.Ц. (посочена от тъжителя), П.П.П. (посочен от тъжителя), П.К.К.
(посочен от тъжителя), Ц.Л.М. (посочен от подсъдимия), М.Ц.А. (посочена от
тъжителя) и П.П.П. (посочена от тъжителя).
Съдът обсъди и кратките показания на тъжителя Е.Б.А. и обясненията
на подсъдимия И.Х.Б..
Първоинстанционният съд кредитира показанията на свидетелите
Н.Д.К.Н., А.Н.Ц., П.П.П., П.К.К., Ц.Л.М., тъй като са обективни и в контекста
на другите доказателства по делото, в т.ч. в контекста на посоченото от
тъжителя. Показанията на тези свидетели, опровергават обидните твърдения
на подс.Б. изложени в жалба № 2085/25.05.2023г. по АНД № 33/23г. по описа
на РС – Мездра.
Показанията на св.М.Ц.А., макар и бивша съпруга на тъжителя, са
достоверни и правдиви, съответстващи на останалия доказателствен материал.
9

Св.П.П.П., колежка на тъжителя, дава показания за състоянието на
тъжителя Б., почувствал се обиден и оквелевен от подс.Б..
Съдът кредитира и заключенията на тройната КСППЕ и КСППЕ, като
обективни и компетентно изготвени.
Обясненията на подс.Б. не кореспондират с другите събрани по делото
писмени и гласни доказателства, в т.ч. със заключението на КСППЕ, с обект
на изследване тъжителя Б., поради което се явяват защитна позиция, която не
се подкрепя от доказателствата по делото, които съдът кредитира.
Установените факти сочат за извършено престъпление по смисъла на
чл.148, ал.1, т.2, пр.2-ро вр. с чл.146, ал.1 от НК. Действително, за да бъде
осъществен съставът на обидата е необходимо деецът да даде своята
негативна оценка за личността на пострадалия в негово присъствие, но
обидната информация би могла да бъде изнесена и по друг начин, като целта е
тя да достигне до адресата и да бъде узната от него. В процесната жалба
подсъдимият е изложил не само несъгласието си с въззивния съдебен акт, но е
целял да демонстрира и отрицателната си оценка за личността на тъжителя
съдия Б.. След като жалбата е била получена в съда, препис от нея е бил
изпратен на въззивната страна, като съдържанието й е станало известно, не
само на тъжителя Б., но и на неограничен кръг лица. Конституционното право
на жалби до държавни органи, уредено в чл.45 от Конституцията и в
процесуалните закони, има своето ограничение в чл.39, ал.2 от същата тази
Конституция, като то не следва да се използва за накърняване на правата и
доброто име на други граждани. В случая злоупотребата с това право от
страна на подсъдимия предопределя ангажирането на наказателната му
отговорност, тъй като са налице всички признаци от фактическия състав на
престъплението, по което е признат за виновен (В този смисъл е Решение №
266/17.06.2015г. по н.д. № 633/2015г. на ВКС, І н.о.).
Съгласно дело М. и други срещу България на ЕСПЧ, Пето отделение,
мерки, които имат ефект на задушаване на подаването на жалби срещу
длъжностни лица, които образуват производства, довели до тях, могат да се
разглеждат като необходими само при изключителни обстоятелства, когато се
докаже убедително, че въпросните лица съзнателно се стремят да навредят на
длъжностните лица, чието поведение те критикуват, въпреки че знаят, че
техните твърдения срещу тези длъжностни лица са неверни, и когато мерките
са пропорционални.
Съгласно дело „З.С. срещу България на ЕСПЧ, ІІ отделение, процесната
намеса може да се приеме като опит за защита на доброто име на съдията,
срещу което е било насочено твърдението на жалбоподателя, както и за
поддържане на авторитета на съдебната система, следователно и като
преследваща законови цели. Дейността на съдилищата, чиято роля е да
гарантират провосъдие и имат основна роля в една държава, управлявана от
върховенството на закона, изисква обществено доверерие и поради това
следва да бъдат защитени от неоснователни нападки. Макар че съдилищата
10

подлежат на критика и контрол, и макар страните в съдебните производства да
имат право да коментират правораздаването, защитавайки правата си,
критиките не трябва да надхвърлят определени граници. По-конкретно трябва
да се прави ясно разграничение между критика и обида.
Като се има предвид изложеното, настоящият съд приема за доказано
съгласно чл.303, ал.2 НПК, че на 25.05.2023г. в РС - Мездра чрез жалба №
2085/25.05.2023г. по АНД № 33/23г. по описа на РС - Мездра, подс.И.Х.Б.,
казал унизително за честта и достойнството на другиго – за съдия Е.Б.А. при
РС – Мездра, а именно: ,,алкохолик, написал налудно решение по алкохолно –
психотичен модел“, „че част от съдебното решение е изготвено от друго лице -
юрисконсултката на ОБДХ-Враца“, „появил се в съда в 10:45 часа на
09.03.2023г., видимо пиян, едва успял да се качи до кабинета си на третия
етаж, като допълнително го затруднявала и алкохолната полиневропатия,
персиситираща с класическа симптоматика и индикация за алкохолна
злоупотреба с голяма давност“, „престоял в кабинета си още 20 минути, при
което е канирал състоянието си на алкохолна абстиненция, което става с
допълнително количество алкохол в умерени дози и няколко поредни цигари“,
„появил се в съдебната зала един час по-късно от часа на съдебното заседание
със ситна, лепкава пот на лицето, с тремор на ръцете и главата, дистимен и
вербално агресивен“, „в това си състояние едва успял да разпита за няколко
минути свидетелите и прекратил делото, защото не могъл да поддържа поне
отчасти устойчиво внимание и психично състояние в норма“, „трябва да си
вземе болничен и да потърси психиатрично лечение“, ,,деградацията на
интелекта и другите когнитивни процеси е класическа и с прогресиращ ход,
емоционален статус, съответен на алкохолната болест с голяма давност“,
,,точно това и корупционната зависимост, която е от всичко и от всички за
алкохолизма е във етиологията на налудното решение“, като обидата е
разпространена по друг начин – чрез вписване в цитираната жалба, и по този
начин И.Х.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.148, ал.1, т.2, пр.2-ро вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Съдът ПРИЗНА подсъдимия И.Х.Б. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА в
частта на частното обвинение за квалифицирана „обида“ по смисъла на
чл.148, ал.1, т.1 от НК - „обидата да е нанесена публично“, тъй като жалбата
макар и да е станала достояние на неограничен кръг лица, според настоящия
съд е налице хипотезата на чл.148, ал.1, т.2, пр.2-ро от НК, а именно обидата е
разпространена по друг начин – чрез вписване в цитираната жалба.
Писмените и гласни доказателства (преки и косвени) по делото
навеждат извод по безпорен начин за извършване на посоченото по – горе
деяние, като първоинстанционният съд не споделя доводите на защитата.
Преките и косвени доказателства по делото водят до единствения логичен
извод, че автор на процесните обиди, разпространени по друг начин, чрез
вписване в процесната жалба, е единсвено и само подсъдимия И.Х.Б., който
видно от заключението на тройната КСППЕ, е годен субект на наказатена
отговорност.
11

Първоинстанционният съд анализира всички гласни доказателства, като
отчита степента достоверност на всяко едно от тях.
Горните правни изводи се извеждат на базата на логичния и обективен
анализ на непосредствено събраните гласни и писмени доказателства по
делото.
Първоинстанционният съд ПРИЗНА подсъдимия И.Х.Б. за НЕВИНЕН в
това, на 25.05.2023г. в РС - Мездра чрез жалба № 2085/25.05.2023г. по АНД №
33/23г. по описа на РС – Мездра да е разгласил позорно обстоятелство за
другиго - съдия Е.Б.А. при РС – Мездра, а именно, че се е „появил в съда в
10:45 часа на 09.03.2023г., видимо пиян, едва успял да се качи до кабинета си
на третия етаж, като допълнително го затруднявала и ,,алкохолната
полиневропатия, персиситираща с класическа симптоматика и индикация за
алкохолна злоупотреба с голяма давност“, че е „престоял в кабинета си още 20
минути, при което е канирал състоянието си на алкохолна абстиненция, което
става с допълнително количество алкохол в умерени дози и няколко поредни
цигари“, че се е „появил в съдебната зала един час по-късно от часа на
съдебното заседание със ситна, лепкава пот на лицето, с тремор на ръцете и
главата, дистимен и вербално агресивен“, че „в това си състояние едва е успял
да разпита за няколко минути свидетелите и е прекратил делото, защото не
могъл да поддържа поне отчасти устойчиво внимание и психично състояние в
норма“, че „трябва да си вземе болничен и да потърси психиатрично лечение“,
че ,,деградацията на интелекта и другите когнитивни процеси е класическа и с
прогресиращ ход, емоционален статус, съответен на алкохолната болест с
голяма давност“, че ,,точно това и корупционната зависимост , която е от
всичко и от всички за алкохолизма е във етиологията на налудното решение“,
като „клеветата“ да е нанесена публично, поради което и на основание чл.304
НПК го ОПРАВДА по обвинението за престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр.
с ал.1, т.1 вр. с чл.147, ал.1, пр.1 от НК.
Първоинстанционният съд счита, че в конкретният случай подс.Б. не е
осъществил състав на престъпление по чл.148, ал.2, пр.1-во вр. с ал.1, т.1 вр. с
чл.147, ал.1, пр.1-во от НК, т.е. квалифицирана „клевета“. Цитираните от
частния тъжител в тъжбата изявления на подсъдимия в подадена жалба чрез
РС - Мездра до АС - Враца, независимо от конкретното съдържание, от
обективна страна не могат да осъществят изпълнителното деяние на
престъплението клевета. Това е така, защото изразяват субективното мнение и
оценка спрямо действията на тъжителя във връзка с водено АНД № 33/23г. по
описа на РС - Мездра, но не и твърдения, чрез които се разгласяват позорни
обстоятелства за другиго или се приписва извършването на престъпления. В
случая се дава оценка за определени факти. Адресат на изявлението са
съответните органи на съда, които възприемайки това субективно мнение
имат възможност за преценка на неговата основателност. При това не се
излагат позорни факти, които неминуемо биха провокирали негативна оценка
за личността на тъжителят. Непосредствен обект на съставомерното
клеветническо деяние са обществените отношения свързани с осигуряване на
12

доброто име в обществото, на положителната обществена оценка.
Разгласяването на мнения за личността на другиго, не осъществява
изпълнителното деяние на престъплението клевета. Приема се от съдебната
практика, че позорни обстоятелства са онези конкретни факти, чието
разгласяване засяга доброто име на човека, като те могат да се отнасят до
минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива
от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я
характеризират негативно. Когато пък на лицето се приписва престъпление се
изисква то да е за деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин на
извършване, дори и без да е напълно конкретизирано. За съставомерността на
деянието е необходимо не само разгласените факти и обстоятелства да са
позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на
действителността, т.е. да са неистински, а по отношение на приписваното
престъпление, че не е извършено от тъжителя, което се съзнава от клеветящия
или най-малко се допуска. Не са клеветнически общи твърдения и мнения, без
те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице,
което да се счете за засегнато от тях. По отношение на клеветата, най-важният
критерий за преценка баланса между правото на свободно изразяване на
мнение и защита личното достойнство на личността, е доколко конкретното
изразяване на факти и мнение е обществено значимо и необходимо, дали то се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Изявленията на
подсъдимия са били направени в жалба. С оглед изложеното като окончателен
се налага изводът, че подс.Б. не е извършил престъплението клевета от
обективна страна. Предвид липсата на признаци на основания състав е
безпредметно да се обсъжда квалифициращ признак „нанесена публично“.
Освен изложеното, следва да се посочи, че изложението в жалба №
2085/25.05.2023г. по АНД № 33/23г. по описа на РС - Мездра, цитирано в
процесната тъжба, очертала рамките на настоящето частно обвинение, според
настоящия съд, осъществят състава на деянието квалифицирана обида по
смисъла на чл.148, ал.1, т.2, пр.2-ро вр. с чл.146, ал.1 от НК, а не на
квалифицира клевета. Така напрактика настоящия съд избегна и правно
недопустимото дублиране, т.е. едни и същи обстоятелства да осъществяват
състава на две отделни, в случая, частни обвинения за квалифицирани обида и
клевета.
При горния разбор на доказателствата съдът намери, че:
Подс.И.Х.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.148, ал.1, т.2, пр.2-ро вр. с чл.146, ал.1 от НК:
- на 25.05.2023г. в РС - Мездра чрез жалба № 2085/25.05.2023г. по АНД
№ 33/23г. по описа на РС - Мездра, казал унизително за честта и
достойнството на другиго – за съдия Е.Б.А. при РС – Мездра, а именно:
,,алкохолик, написал налудно решение по алкохолно – психотичен модел“, „че
част от съдебното решение е изготвено от друго лице - юрисконсултката на
ОБДХ-Враца“, „появил се в съда в 10:45 часа на 09.03.2023г., видимо пиян,
13

едва успял да се качи до кабинета си на третия етаж, като допълнително го
затруднявала и алкохолната полиневропатия, персиситираща с класическа
симптоматика и индикация за алкохолна злоупотреба с голяма давност“,
„престоял в кабинета си още 20 минути, при което е канирал състоянието си
на алкохолна абстиненция, което става с допълнително количество алкохол в
умерени дози и няколко поредни цигари“, „появил се в съдебната зала един
час по-късно от часа на съдебното заседание със ситна, лепкава пот на лицето,
с тремор на ръцете и главата, дистимен и вербално агресивен“, „в това си
състояние едва успял да разпита за няколко минути свидетелите и прекратил
делото, защото не могъл да поддържа поне отчасти устойчиво внимание и
психично състояние в норма“, „трябва да си вземе болничен и да потърси
психиатрично лечение“, ,,деградацията на интелекта и другите когнитивни
процеси е класическа и с прогресиращ ход, емоционален статус, съответен на
алкохолната болест с голяма давност“, ,,точно това и корупционната
зависимост, която е от всичко и от всички за алкохолизма е във етиологията на
налудното решение“, като обидата е разпространена по друг начин – чрез
вписване в цитираната жалба.
От субективна страна престъплението по чл.148, ал.1, т.2, пр.2-ро вр. с
чл.146, ал.1 от НК е извършено с пряк умисъл – подс.Б. е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Признавайки подс.Б. за виновен за престъплението по чл.148, ал.1, т.2,
пр.2-ро вр. с чл.146, ал.1 от НК, съдът приложи разпоредбата на чл.78а,
ал.1, б.”а” – б.”в” НК и освободи подс.Б. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда)
лева. Подс.Б. е неосъждан, съгласно служебно изисканите и приети по делото
справки за съдимост, за престъплението по чл.148, ал.1, т.2, пр.2-ро вр. с
чл.146, ал.1 от НК от НК се предвиждат наказания от три хиляди до десет
хиляди лева и обществено порицание (в редакция преди изм. ДВ,
бр.67/04.08.2023г.), не са причинени имуществени преди като пряка и
непосредствена последица от деянието, за което е признат за виновен подс.Б.,
и макар спрямо Б. да е бил прилаган чл.78а от НК по НАХД № 259/04г. на РС
– Мездра, видно от писмо изх. № С240006-178-0011659/30.05.2024г. на ТД на
НАП В.Т., офис В. (л.69 от делото), плащането на наложеното
административно наказание глоба в размер на 500 лева е било погасено по
давност, т.е. настъпила е реабилитация по право съгласно т.7 от Тълкувателно
решение № 2 от 28.02.2018г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК.
Размерът на административното наказание, глоба, се определи при
предвидения минимум, отчитайки, че липсват доказателства, които да
обосновават налагането на по–голям размер глоба. С определеният минимален
размер по чл.78а, ал.1 НК по мнение на първоинстанционния съд, са отчетени
степента обществена опасност на извършеното и степента обществена
опасност на посъдимия, като настоящия съд го намира за съответен и
справедлив. Подс.Б. е личен асистент на майка си, по негово твърдение,
14

отглежда и животни, но без данни по делото за имотното му състояние, респ.
за месечните му доходи и семейни задължения, като настоящия съд счита, че
определения минимален размер административно наказание – глоба по чл.78а,
ал.1 от НК е съответен.
Съдът постанови настоящата присъда въз основа на непосредствено
събраните по делото доказателства, спазвайки основните признаци на
наказателния процес, в т.ч. и визирания в чл.103, ал.1, изр.2-ро НПК относно
доказателствената тежест по дела образувани по тъжба на пострадалия.
Първоинстанционният съд е постановил присъдата си като е съобразил всички
факти и обстоятелства от значение за решаване на настоящето дело, подробно
мотивирайки се.

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

В настоящето наказателно съдебно производство са предявени и приети
граждански искове от тъжителя Е.Б.А. против подсъдимия И.Х.Б. за
заплащане на сумите от по 10000 (десет, хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законните последици от това и разноските по
делото.
Съдът намери гражданския иск за неимуществени вреди за частично
основателен, чието правно основание е частното обвинение по чл.148, ал.1,
т.2, пр2-ро вр. с чл.146, ал.1 от НК, и за изцяло неоснователен гражданския
иск за неимуществени вреди, чието правно основание е частното обвинение
по чл.148, ал.2, пр.1-во вр. с ал.1, т.1 вр. с чл.147, ал.1 от НК.
При предявен и приет за разглеждане в наказателния процес граждански
иск, съдът бе длъжен да се произнесе по същество с присъдата си и в тази
част. Деликвентът следва да понесе и гражданска отговорност за причинените
вреди от непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД. След като подс.Б. е признат за
виновен по обвинението за деяние по чл.148, ал.1, т.2, пр.2-ро вр. с чл.146,
ал.1 от НК, което е и основанието на този иск, съдът прие, че претенцията на
тъжителя Е.Б.А. за обезщетение за неимуществени вреди е частично
основателна.
На базата на установеното по делото, е видно че на 25.05.2023г. в РС -
Мездра чрез жалба № 2085/25.05.2023г. по АНД № 33/23г. по описа на РС -
Мездра, подс.И.Х.Б., казал унизително за честта и достойнството на другиго –
за съдия Е.Б.А. при РС – Мездра, а именно: ,,алкохолик, написал налудно
решение по алкохолно – психотичен модел“, „че част от съдебното решение е
изготвено от друго лице - юрисконсултката на ОБДХ-Враца“, „появил се в
съда в 10:45 часа на 09.03.2023г., видимо пиян, едва успял да се качи до
кабинета си на третия етаж, като допълнително го затруднявала и алкохолната
полиневропатия, персиситираща с класическа симптоматика и индикация за
алкохолна злоупотреба с голяма давност“, „престоял в кабинета си още 20
минути, при което е канирал състоянието си на алкохолна абстиненция, което
15

става с допълнително количество алкохол в умерени дози и няколко поредни
цигари“, „появил се в съдебната зала един час по-късно от часа на съдебното
заседание със ситна, лепкава пот на лицето, с тремор на ръцете и главата,
дистимен и вербално агресивен“, „в това си състояние едва успял да разпита
за няколко минути свидетелите и прекратил делото, защото не могъл да
поддържа поне отчасти устойчиво внимание и психично състояние в норма“,
„трябва да си вземе болничен и да потърси психиатрично лечение“,
,,деградацията на интелекта и другите когнитивни процеси е класическа и с
прогресиращ ход, емоционален статус, съответен на алкохолната болест с
голяма давност“, ,,точно това и корупционната зависимост, която е от всичко
и от всички за алкохолизма е във етиологията на налудното решение“, като
обидата е разпространена по друг начин – чрез вписване в цитираната жалба.
Вследствие на тези обиди, са засегнати честта, достойнството и
професионалното име на тъжителя Е.Б.А.. Не се доказа по делото, в т.ч. чрез
заключението на КСППЕ, процесното деяние обида да е била повод за
претърпяната сърдечна операция от тъжителя. Същевременно изложените
обидни твърдения станали достояние на служителите и съдиите в РС - Мездра
и в АС-Враца, тъй като жалбата е адресирана чрез РС- Мездра до АС-Враца и
е общодостъпна до тях и се входира в съответни регистри, допълнително е
довело до психологичен дискомфорт, тъй като били налице коментари за
твърдяното от Б. в жалбата поведение на тъжителя. Всичко това повлияло
емоционално на тъжителя Б., което довело до ограничаване на социалните му
контакти и затвореност в себе си.
На основание чл.45 от ЗЗД подс.Б. е длъжен да обезщети тъжителя
Е.Б.А. за причинените му неимуществени вреди. От деянието на подс.Б.,
тъжителя е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат
обезвезмездени чрез присъждане на обезщетение в полза на тъжителя на
основание чл.52 от ЗЗД по справедливост.
На основание горното съдът осъди подсъдимия И.Х.Б., да заплати на
частния тъжител Е.Б.А., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес в гр.В.,
ул.И.Б. № ХХ, ет.2, офис 2, чрез адв.С.К.С. от АК - Враца, сумата 5000 (пет,
хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието
квалифицирана „обида“, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на увреждане - 25.05.2023г. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск в останалата му част над
уважения размер до претендирания такъв от 10000 (десет, хиляди) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и да заплати направените по водене на делото
разноски от частния тъжител Е.Б.А. в размер на 1312 (хиляда, триста,
дванадесет) лева, от тях (хиляда, двеста) лева адвокатско възнаграждение за
упълномощен повереник и 112 (сто, дванадесет) лева, от които 12 (дванадесет)
лева държавна такса за образуване на НЧХД и 100 (сто) лева такса за
призоваване на свидетели.
Съдът намери гражданския иск, с правно основание частното обвинение
16

по чл.148, ал.2, пр.1-во вр. с ал.1, т.1 вр. с чл.147, ал.1 от НК, за
неоснователен, поради и което го отхвърли изцяло.
За да се присъди обезщетение и съответно да бъде уважен предявения и
приет граждански иск в настоящето наказателно производство следваше да се
докаже по несъмнен начин, че подс.Б. е извършил от обективна и субективна
страна престъпление по чл.148, ал.2, пр.1-во вр. с ал.1, т.1 вр. с чл.147, ал.1 от
НК. Последицата на признаването на подс.Б. за невинен и оправдаването му
по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.2, пр.1-во вр. с ал.1,
т.1 вр. с чл.147, ал.1 от НК, е отхвърлянето на приетия граждански иск, като
неоснователен.
В процесния случай неимуществените вреди се претендират на деликтно
основание – чл.45 и сл. ЗЗД. По делото обаче не се установи по несъмнен
начин подс.Б. да е извършил престъпление квалифицирана клевета. При
отсъствието на деликт в случая предявения граждански иск от тъжителя Б., се
явява изцяло неоснователен.
На основание горното, съдът ОТХВЪРЛИ предявения и приет
граждански иск от частния тъжител Е.Б.А., ЕГН **********, с посочен
съдебен адрес в гр.В., ул.И.Б. № ХХ, ет.2, офис 2, чрез адв.С.К.С. от АК -
Враца, срещу подсъдимия И.Х.Б., за сумата 10000 (десет, хиляди) лева
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието квалифицирана
„клевета“, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на увреждане - 25.05.2023г. до окончателното й заплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимият И.Х.Б., да заплати по сметка на РС - Монтана
сумата 200 (двеста) лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, сумата 1666.90 (хиляда, шестстотин, шестдесет, шест лева,
0.90 ст.) за изготвяне и изслушване на вещи лица по назначена тройна
КСППЕ, сумата 1583.40 (хиляда, петстотин, осемдесет, три лева, 0.40 ст.) за
изготвяне и изслушване на вещи лица по назначена КСППЕ и по 5 (пет) лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листове.
На основание горните мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

17

Съобщи за изтекли лични данни