Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо Гражданско
отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Чеуз ч.гр.д. № 9 676 по описа на съда за 2019 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр.
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗД „Е. Р.“ ЕАД
срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 839 – И.М.-К.на Камарата на
ЧСИ по изп.д. № 501/2019, изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване
на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лева и отказа да се редуцира
таксата по чл. 26 от ТТР на ЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че постановлението на
ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение било
завишено и не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото респ. не
били налице условията за кумулиране на адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнително производство с такова за процесуално представителство респ.
оспорва се основата, на която е изчислена пропорционалната такса по т. 26 от ТР
на ЗЧСИ.
Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят
моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило
писмено възражение от взискателя, с които жалбата е оспорена.
Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които
жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело № 501/2019 г. по описа на ЧСИ рег. № 839 – И.М.К.,
на Камарата на ЧСИ е образувано по молба наИ.Ц.Г., чрез адв. В.М., с приложено
към молбата пълномощно, въз основа на изпълнителен лист от 19.06.2019 г. на
СРС, 113 състав по гр.д. 17 694/2018 г., по който жалбоподателят е осъден
да заплати на взискателя сумата от 12 303, 46 лв. – главница по застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2014 г. и
сумата от 3 783, 14 лв. – разноски.
Взискателят е подал молба за събиране на горните суми. В молбата
се съдържа искане за събиране и на адвокатско възнаграждение за изпълнителното
производство.
На 25.06.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана
за доброволно изпълнение, получена от длъжника на същия ден , видно от
стореното отбелязване в изпълнителното дело /стр.9/.
На 03.07.2019 г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ сумата за
пълното погасяване на вземанията /стр.12-15/.
С постановление от 04.07.2019 г., по повод постъпило от длъжника
възражение, ЧСИ е редуцирал адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело
от 1 924 лв. на 802, 79 лв като в същото е посочил начина и основата, на
която е определена таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ..
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са
посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния
изпълнител. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко
съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК. Съдебният
изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 501/2019 г., по искане на длъжника
/настоящ жалбоподател/ се е произнесъл с постановление, с което е отказал да
редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя, което постановление подлежи
на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на
отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в
процеса.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността
да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
При проверка за законосъобразността на отказа
на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира
следното:
В хода на изпълнителното производство в
първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ рег. № 839 на Камарата на ЧСИ, процесуалният
представител на взискателя не е поискал извършване на конкретни изпълнителни
действия. Същото е сторено с последващата молба на взискателя. С изпратената и
получена покана за доброволно изпълнение на длъжника е поканен с двуседмичен
срок от получаването й да заплати посочените в поканата суми. Длъжникът е
изпълнил това свое задължение изцяло в срока за доброволно изпълнение.
Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на
изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита
и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
– ½ от размерите по чл. 7, ал. 2.
С оглед на обстоятелството, че длъжникът в изпълнителното
производство е заплатил дължимата сума липсва основание за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия респ.
процесуално представителство. Не може да бъде споделен доводът на взискателя,
че процесуалната му активност по делото се изразявала в посочване на способ за
изпълнение с последваща молба доколкото посочването на метод/способ за
изпълнение е част от необходимите реквизити на молбата, с която се инициира
изпълнителния процес по арг. на чл. 426 ал.2 от ГПК и същото не може да се
причисли като действие по повод водене на делото. Самото изпълнително
производство, от своя страна, не се отличава с обемност и не притежава фактическа
или правна сложност, които да обосноват основателност на претенция за заплащане
на адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие, вън от
дължимото за образуване на изпълнителното производство.
Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен отказът на
ЧСИ да редуцира адвокатското възнаграждение до размера на 200 лв., поради което
в тази част постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено.
Длъжникът
оспорва начинът на изчисление
на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В обжалваното постановление за разноски
ЧСИ е посочил, че пропорционалната такса е изчислена въз основа на материален
интерес от 22 519, 75 лв. и възлиза на сумата от 1 885, 20 лв. Въпрос
на проста аритметична операция е да се изчисли, че сумата е формирана като сбор
на сумите, посочени в изпълнителния лист, формиращи паричното вземане, за
събиране на което е инициирано изпълнителното производство и размерът на законната
лихва, дължим от определената начална дата в изпълнителния лист до датата на
изплащане на главницата респ. посочени в поканата за доброволно изпълнение /12
303, 46 + 6 433,15 + 3 783, 14/ . Субективната увереност на длъжника,
заявена в жалбата му, че в тази основа е включено и адвокатското възнаграждение
на взискателя за изпълнителното производство не намира обективна подкрепа в
материалите по делото. Съобразно б. „г“ на чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ при вземане
от 10 000 до 50 000 лв. таксата е в размер на 820 лв. + 6 на сто за
горницата над 10 000 лв., което на посочената по-горе основа възлиза на
сумата от 1 571, 16 лв. Върху сумата следва да бъде начислен и ДДС т.а.
размерът на таксата е 1 885, 42 лв. Поради което същата е правилно
изчислена и в тази част жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на ЗД „Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ******постановление
от 04.07.2019 г. на ЧСИ 839 – И.М.-К.по изп.дело 501/2019 г. в частта за
горницата над 200 лв. до присъдената с постановлението сума от 802, 79 лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.