РЕШЕНИЕ
№ 970
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20205300502040 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“, процесуален представител на Главна
дирекция „Национална полиция“ на МВР, ЕИК: *********, със седалище гр.
София, бул. „Александър Малинов“ № 1, чрез гл. юрк. Г.Р., против Решение
№ 2264/06.07.2020г., постановено по Районен съд –Пловдив, I гр.с., по гр.д.№
2550/2020г., с което е осъдена да заплати на И. М. Г., ЕГН **********
следните суми: сумата от 1416,65 лева брутна сума, представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд от 201 часа, получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода
01.01.2017 г.- 31.12.2019 г., както и сумата от 214,49 лева мораторна лихва за
периода 01.04.2017 г. – 14.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв.
възнаграждение в размер на 400 лева; както и да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд сумата от 106,67 лева, представляваща държавна такса върху
1
уважените искове, и сумата от 100 лева разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е
неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период.
Поддържа се приложението на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР по отношение на процесния
период, както и за неприложимост на общата уредба относно трудовите
правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли да се
отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждането на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на разноските на другата страна, включително и
на претендирания адвокатски хонорар.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба. За откритото съдебно заседание на 05.05.2022г. от пълномощника му
адв. П.В. е постъпила молба, с която претендира разноски в размер на 400 лв.
Прилага писмена защита.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
се явява процесуално допустима.
Районният съд, за да уважи исковете излага основни
съображения, че не се спори между страните относно обстоятелствата, че
ищецът е служител в МВР, че е полагал труд на 12 часови дежурства и че
отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на
работното време на тримесечен период. Приложимите в настоящия правен
спор нормативни актове са ЗМВР и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.,
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г.,
2
приети на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР, издадена от министъра на вътрешните
работи. Спорът се свежда до правния въпрос, а именно: следва ли положения
от служителите на МВР часове нощен труд да се преобразува в часове дневен
труд, с коефициент 1,143, като ищецът излага, че с предишна и действала
преди Наредба № 8121з-407 от 2014г. е било изрично предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 1,143, което обаче
правило в последващата подзаконова уредба, при непроменен откъм правила
работно време ЗМВР, дава основание на ищеца да счита, че е налице
празнота, която следва да бъде запълнена чрез субсидиарното прилагане на
КТ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с ПМС №
72 /1986г. Съгласно член 187, ал. 3 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.,
изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г.,
относно изречение второ, в сила от 1.02.2017 г.) Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Отчитането на работното време e уредено в член
142 от КТ, който предвижда това да това става по два начина – подневно,
изчислявано в работни дни и сумирано изчисляване на работното време –
изчислявано в часове – седмично, месечно или за друг календарен период,
който не може да бъде повече от 6 месеца. В конкретната хипотеза за ищеца
отчитането е сумирано за тримесечен период. Прилагането на сумираното
изчисляване на работното време е с цел създаване на по-гъвкава организация
на работа, като същевременно с това, обаче, не трябва да бъдат засягани
правата на работниците и служителите досежно максималната
продължителност на работната седмица и работната смяна. Доказано е, че
нощният труд да води до физиологични, здравни и социални проблеми, като
същият е признат рисков фактор за здравето на работещите и безопасността
на труда, като в член 188, ал. 2 от ЗМВР е предвидена специална закрила на
служителите, които полагат труд между 22.00 и 6.00 часа. В ЗМВР не се
говори за нормална продължителност на нощния труд, който съгласно
Кодекса на труда член 140 от КТ е стриктно регламентиран да е до 7 часа,
като в ал. 3 на член 187 законодателят е посочил, че е възможно при работа на
3
смени да се полага труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, но
така регламентирана тази правна норма не посочва ясно и недвусмислено, че
нормалната продължителност на нощния труд в ЗМВР е 8 часа. Принципът е,
че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на
служителя се изчислява след превръщането на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд. Превръщането се извършва с
коефициент съгласно НСОРЗ, определен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на нощното работно време. В графика следва да се заложат
толкова часове, които след превръщането на нощния труд в дневен да дават
работен ден от 8 часа, така че работодателят да не допуска работа над
определената за периода норма. Изключение е предвидено, когато за
съответното работно място е установено намалено работно време, както и
когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта – само в тези
хипотези не се извършва превръщане на нощните часове в дневни. Целта на
превръщането има за цел месечната норма да бъде определена така, че да не
води до полагане на извънреден труд. Съгласно т. 23 на ТР № 6/06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и
такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни
служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по отношение на останалите
държавни служители, както и на тези работещи по трудови правоотношения.
Действащият ЗМВР не препраща към общия ЗДСл, но доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение.
Съгласно член 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служител, размерите на
доп. възнаграждение по ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им се
определят с Наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство. В наредбите на министъра на вътрешните работи
липсва правило за превръщането на отработените нощни часове в дневни, но
понеже тези размери на доп. възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба
следва да бъдат прилагани правилата на Наредбата за структурата и
4
организацията на работната заплата. От приетото по делото заключение на
вещото лице З. М., което не е било оспорено от страните, изготвено е
компетентно и безпристрастно, се установява, че ищецът е положил 1408
часа нощен труд, като разликата от 201 часа се явява извънреден труд, който
не е бил заплатен от ответника и чиято стойност възлиза на 1416,65 лева, а
размера на мор. лихва за периода възлиза на 14,49 лева.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид
горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението по изложените във въззивната
жалба доводи.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд
(178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според действащата разпоредба на чл.187 от ЗМВР
през процесния период, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3
ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т.
2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
5
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която е отменена с § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766 на ВАС на РБ - ДВ,
бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен
акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение,
поради което отмяната поражда своите правни последици занапред и не
засяга отношенията, възникнали по време на действието на Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч.
за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31
от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които
го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени
часове, т. е. липсва специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР.
Основното възражение на жалбоподателя - ответник е, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
6
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът
на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по
трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората
група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите,
работещи по трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР
няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния
служител (подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от
ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо друго,
ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал.
3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по
нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на
министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно
изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от
Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на въззивника, че
приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане
на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да
7
изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е
положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на
отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно
време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете,
получени над определената норма часове (след превръщането на нощните
часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. Поради
това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
Изложените от съда съображения не се променят от възприетото в
Решение от 24.02.2022 г. по дело С- 262/ 2020 г. на Съда на Европейския
съюз. Съгласно цитираното решение член 8 и член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд.
В случая, в българското законодателство до изменението на ЗМВР
с ДВ бр.60/ 2020 г. не съществува норма, определяща нормалната
продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на
МВР, поради което отговорът на въпроса по т. 1 от решението на СЕС не
променя становището на настоящата инстанция, което е изложено по-горе в
мотивите.
8
Съображенията на въззивната инстанция не се променят и от
възприетото в т. 2 от цитираното решение на СЕС. Според последното чл. 20
и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел. В мотивите на решението се приема, че що се отнася до
обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се
припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен
критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г.,
Veselības ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна
практика). Приема се, че възприетото становище, че в член 187, алинеи 1 и 3
от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през
нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност
на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. Според
СЕ подобен аргумен не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разлика в третирането. Посочва се, че няма пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от
политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
В решението се сочи, че ако не е основана на обективен и разумен критерий,
всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в
областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории
работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с
правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и
целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да
9
достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение
от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната
съдебна практика). В аспекта на изложеното отново следва да се има предвид,
че до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд по ЗМВР. Същевременно, съдът намира, че
доводите на жалбоподателя касателно естеството на извършваната дейност, с
което се обосновава различното третиране, не могат да бъдат възприети като
обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за
неприлагане преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това
е така, защото посочените по-горе придобивки са свързани именно със
специфичния характер на длъжността, а не конкретно с полагането на нощен
труд. Показателно в тази връзка е, че до м. август 2016 г. наредбите на
министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в
дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с никаква
допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е налице,
както бе посочено по-горе в полза на служителите в МВР не са предвидени
мерки за защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен
труд.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ПОС
намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание и за размер.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване изцяло.
Разноски.
С оглед изхода на делото, основателно е искането на въззиваемата
страна за заплащане на разноските по делото. Представен е договор за правна
защита и съдействие за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв., което е съобразено с предвидения в Наредбата минимален размер,тъй
като жалбата касае два обективно кумулативно предявени иска. Ето защо
възражението на жалбоподателя за прекомерност на адв.възнаграждение е
неоснователно и на въззиваемата страна следва да се присъди посочената
сума. Водим от гореизложеното
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
10
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 2264/06.07.2020г., постановено по
Районен съд –Пловдив, I гр.с., по гр.д.№ 2550/2020г.
Осъжда Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, ЕИК:
*********, със седалище гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, с
процесуално представителство ГД „Жандармерия, специални операции и
борба с тероризма“, да заплати на И. М. Г., ЕГН **********, сумата от 400
лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11