№ 2600
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110204057 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н. Е. Н., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 24-4332-033059/20.01.2025 г., издадено от
Началник група в ОПП, СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.
174 ал. 1 т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на
1 000,00 /хиляда/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че в АУАН и НП не
са посочени в пълнота обстоятелствата на извършване на нарушението, както
и нарушената материалноправна разпоредба. Твърдят се нарушения при
връчване на акта за установяване на административно нарушение. Сочи се, че
е налице несъответствие между фактическата обстановка, описана в АУАН и
НП. Излагат се и доводи, че жалбоподателят не е извършил вмененото му
нарушение на ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. Н., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си процесуален представител адв. П. Б. от АК –
Благоевград. Адв. Б. пледира за отмяна на наказателното постановление.
Изтъква, че от събраните в съдебното следствие доказателства не се
1
установява жалбоподателят да е извършил нарушението, за което е
санкциониран по административен ред. Сочи, че от обясненията, дадени от
въззивника, се установява, че той не е употребявал алкохол в деня на
спирането му за извършване на полицейска проверка. Алтернативно, пледира
за изменение на наказателното постановление чрез намаляване размера на
наложеното административно наказание „глоба“ и срока на наложеното
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ поради наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Жалбоподателят Н. Н. се придържа към заявеното от процесуалния си
представител и моли за намаляване размера на наложените му
административни наказания.
Наказващият орган - Началник група в отдел "Пътна полиция" при
СДВР, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. С писмени
бележки, депозирани от гл. юрк. В. Пашунов, с пълномощно от наказващия
орган, се прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Изтъква се, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и че от събраните в
съдебното следствие доказателства е доказано извършването на нарушението.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за
прекомерност в случай на претендирано адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ
на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от легитимирано лице и при спазване
на срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН - видно от разписка на гърба на наказателното
постановление, същото е връчено лично на жалбоподателя на 23.01.2025 г., а
жалбата е подадена на 30.01.2025 г., поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н. Е. Н., ЕГН **********, е правоспособен водач на
МПС с придобити категории C, M, AM, B, ТкТ, като му било издадено
СУМПС № *********, издадено на 07.10.2021 от СДВР с период на
валидност 07.10.2026 г.
На 29.12.2024 г. около 10:56 часа жалбоподателят Н. Н. управлявал
собствения си лек автомобил марка "Фолсваген", модел "Пасат" с рег. №
********, на територията на град София по ул. "Славянска" с посока на
2
движение от ул. "6 – ти септември" към ул. "Цар Шишман". На ул.
"Славянска" пред № 17 жалбоподателят бил спрян за извършване на рутинна
проверка от свидетелите Н. Е. Г. и В. К. Й. - и двамата, служители при 01 РУ -
СДВР. При проверката свидетелите Г. и Й. усетили мирис на алкохол от
жалбоподателя Н.. Пред служителите на 01 РУ - СДВР жалбоподателят
споделил, че не е употребил алкохол. Предвид външните признаци на
употреба на алкохол от водача свидетелите Г. и Й. предприели извършване на
проверка на жалбоподателя с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510"
фабр. номер ARDM-0219 за употреба на алкохол. При тестването на
жалбоподателя с техническото средство с проба № 07580 била установена
концентрация на алкохол в кръвта 1, 30 ‰. Свидетелят Н. Г. съставил талон за
изследване № 0190514/29.12.2024 г., с който жалбоподателят следвало да се
яви в УМБАЛ "Света Анна" - София АД до 40 минути от връчване на талона
за вземане на биологични проби за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта чрез медицинско и химическо изследване. Талонът бил връчен на
жалбоподателя на 29.12.2024 г. в 12:15 часа.
Свидетелят Н. Г., на длъжност "старши полицай" в 01 РУ - СДВР,
съставил АУАН серия GA № 3268899/29.12.2024 г., с който повдигнал против
жалбоподателя Н. административнонаказателно обвинение затова, че на
29.12.2024 г. около 10:56 часа в гр. София, по ул. "Славянска" с посока на
движение от ул. "6-ти септември" към ул. "Цар Шишман" пред № 17,
управлява МПС - лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с рег. №
********, с концентрация на алкохол 1, 30 ‰, установена с техническо
средство - Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM - 0219, проба №
07580 - административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП. Актът бил
съставен в присъствието на свидетеля В. Й. и в присъствието на
жалбоподателя, на когото бил връчен и препис от акта. При съставяне на акта
за установяване на нарушението жалбоподателят не направил възражения.
Такива не постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Свидетелите Г. и Й. съпроводили жалбоподателя до УМБАЛ "Света
Анна" - София АД за извършване на медицинско и химическо изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. При съставяне на
протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
жалбоподателят съобщил пред медицинския специалист, че е употребил около
3
250 мл водка на 28.12.2024 г. около 20:00 часа. Жалбоподателят Н.
предоставил биологични проби - 3 епруветки венозна кръв за извършване на
медицинско и химическо изследване за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта. След това въззивникът бил транспортиран до 01 РУ - СДВР.
По реда на чл. 212 ал. 2 НПК било образувано досъдебно производство №
2513/2024 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. пр. № 60337/2024 г. по описа на
СРП, водено за престъпление по чл. 343б ал. 1 НК.
Съгласно протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 914/30.12.2024 г., изготвен от Х. С. -
химик в Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ "Света Анна" -
София АД, в изследваните проби кръв, взети от въззивника, била установена
концентрация на алкохол в кръвта 1, 19 ‰.
Въз основа на резултатите от химическото изследване прокурор от
СРП прекратил наказателното производство по ДП № 2513/2024 г. по описа на
01 РУ - СДВР, пр. пр. № 60337/2024 г. по описа на СРП, тъй като деянието не
съставлява престъпление, и изпратил препис от постановлението на ОПП -
СДВР за преценка за наличието на основания за ангажиране
административнонаказателната отговорност на въззивника за осъществен
състав на административно нарушение.
На 20.01.2025 г. Г.Б. - началник на 01 група
"Административнонаказателна дейност" в 03 сектор "Административно
обслужване" към ОПП, СДВР, издала атакуваното наказателно постановление
№ 24-4332-033059/20.01.2025 г., с което на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДвП
наложила на въззивника Н. административно наказание "глоба" в размер на 1
000,00 /хиляда/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП - затова, че на
29.12.2024 г. около 10:56 часа в гр. София, по ул. "Славянска" с посока на
движение от ул. "6-ти септември" към ул. "Цар Шишман" пред № 17,
управлява МПС - лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с рег. №
********, с концентрация на алкохол 1, 19 ‰.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни - показанията на свидетелите Н. Е. Г., В. К. Й., обясненията на
жалбоподателя Н. Н., както и писмените доказателства, приобщени на
основание чл. 283 НПК – АУАН серия GA № 3268899/29.12.2024 г., препис на
постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
4
производство № 2513/2024 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 60337/2024
г. по описа на СРП, препис на наказателно постановление № 24-4332-
033059/20.01.2025 г., талон за изследване № 0190514/29.12.2024 г., протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 29.12.2024 г.,
протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта № 914/30.12.2024 г., издаден от Специализирана химическа
лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ – София АД, резултат от проба №
7580 от 25.06.2023 г. от тестване с техническо средство "Алкотест Дрегер
7510" сериен номер ARDM0219, докладна записка от 29.12.2024 г. от мл.
инспектор В. Й., справка – картон на водача, заповед № 8121к-12547/12.09.024
г., издадена от министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност от 13.09.2024 г., амбулаторен лист от 05.12.2024 г., препис на
рецепта от същата дата.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Н. Г. и В. Й.,
които са еднопосочни, последователни и кореспондират на писмените
доказателства. От показанията на свидетелите Г. и Й. се установяват мястото
на извършване на проверката на жалбоподателя, причините за извършването
й, поведението на водача, извънпроцесуалните изявления на жалбоподателя
пред служителите на 01 РУ - СДВР, извършената на водача проверка с
техническо средство, както и обстоятелството, че установената концентрация
на алкохол е била над 1, 2 ‰. Показанията на свидетелите Г. и Й. разкриват
пълно съответствие с писмените доказателства. От приобщените писмени
доказателства се установяват резултата от извършената с техническо средство
проба – 1, 30 ‰, както и часа, в който на водача е връчен талона за медицинско
изследване. От протокола за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 914/30.12.2024 г., извършено от химик
в Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ – София
АД, се установява, че при извършеното химическо изследване за алкохол на
проба кръв, взета от въззивника, е установена концентрация на алкохол в
кръвта 1, 19 ‰.
Съдът възприе обясненията на жалбоподателя, че не е употребявал
алкохол в деня на проверката, а предната вечер, тъй като същите
кореспондират на отразеното в протокола за медицинско изследване и вземане
5
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 29.12.2024 г. Твърденията му обаче за прием на медикаменти,
които забавяли разграждането на алкохола в организма, съдът прецени като
неотносими по съображения, изложени по - долу.
Въз основа на писмените доказателства съдът формира и изводите си
за компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Администратвинонаказателното производство е образувано на
основание чл. 36 ал. 2 ЗАНН, след като образуваното наказателно
производство по ДП № 2513/2024 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. пр. №
60337/2024 г. по описа на СРП, е било прекратено с постановление на
прокурор на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК. Ето защо и
съдът намери, че в настоящото производство не се налага обсъждане на
спазване на процесуалните правила при съставяне на АУАН.
Дори и да не бъде споделен обаче горния извод, съдът не констатира
допуснати при съставяне на АУАН съществени нарушения на процесуалните
правила. АУАН е издаден от компетентен административен орган, видно от
писмените доказателства по делото. Видно от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, свидетелят
Н. Е. Г. разполага с материална и териториална компетентност да състави
АУАН за извършено нарушение на ЗДвП.
Не са основателни оплакванията на въззивника и за нарушения при
съставяне и връчване на АУАН. АУАН е съставен при спазване изискванията
на чл. 40 ЗАНН и на чл. 43 ЗАНН - в присъствието на свидетеля В. Й., който е
свидетел - очевидец и е присъствал и при установяване на нарушението, тъй
като от свидетелските показания се установи, че този свидетел заедно със
свидетеля Г. са възприели жалбоподателя да управлява автомобила и са
предприели спирането му. Същевременно свидетелят Й. е присъствал и при
установяване на нарушението, тъй като от показанията на разпитаните
свидетели се установява, че и двамата са били на мястото при тестването на
водача с техническо средство. Актът за установяване на нарушението е
съставен и в присъствието на жалбоподателя Н. Н.. АУАН е подписан от
съставителя, свидетеля и жалбоподателя, предявен е на последния за
6
запознаване и му е връчен препис, за което е оформена и разписка,
инкорпорирана в съдържанието на АУАН.
В АУАН са описани и всички съставомерни признаци от състава на
нарушението, обстоятелствата на извършването му, както и са посочени и
датата и мястото на извършването му - посочено е времето на движението на
автомобила, посоката му на движение, мястото, където е извършена проверка,
както и резултата от извършената проба с техническо средство за
установяване употребата на алкохол. Посочена е и нарушената
материалноправна разпоредба.
Отново от приетата като писмено доказателство заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, както и от
акт за встъпване от 13.09.2024 г., се установява, че издалата обжалваното
наказателно постановление Г.Б. заема длъжност началник на 01 група
"Административнонаказателна дейност" в 03 сектор "Административно
обслужване" към ОПП, СДВР, поради което и разполага с материална и
териториална компетентност да издаде атакуваното наказателно
постановление.
Наказателното постановление има съдържанието, предвидено в чл. 57
ал. 1 ЗАНН. Детайлно и подробно са посочени всички съставомерни признаци
от състава на нарушението, обстоятелствата по извършването му, с посочване
на време и място, както и е посочена нарушената материалноправна
разпоредба. Не се споделят възраженията на въззивника за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила поради несъответствие
между описанието на нарушението в АУАН и НП. Както беше посочено, в
настоящия случай административнонаказателното производство следва да се
счита образувано по реда на чл. 36 ал. 2 ЗАНН, а не със съставяне на АУАН.
Дори и да не бъде споделен горния извод обаче, то следва да се посочи, че
единствената разлика в описание на обстоятелствата на нарушението в АУАН
и НП се отнася до концентрацията на алкохол в кръвта на водача и начина на
установяването й - в АУАН е посочена концентрация от 1, 30 промила,
установена с техническо средство, а в НП - концентрация от 1, 19 на хиляда,
установена с протокол за химическо изследване. В случая новите
обстоятелства, въведени с НП, са по - благоприятни за въззивника, тъй като
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за управление
7
на МПС с по - ниска от първоначално установената концентрация.
Същевременно срещу тях въззивникът може да се защити в производството по
въззивно обжалване на наказателното постановление пред съда.
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При тези съображения съдът намери, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на въззивника и да налагат отмяна на НП на това основание.
Съдът намери за несъмнено доказано и извършването от страна на
жалбоподателя Н. Н. на нарушение на разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП,
която забранява водачите на ППС да управляват ППС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда.
От показанията на свидетелите Г. и Й. и от писмените доказателства се
установи, че на 29.12.2024 г. около 10:56 часа жалбоподателят Н. Н. е
управлявал собствения си лек автомобил марка "Фолсваген", модел "Пасат" с
рег. № ********, на територията на град София по ул. "Славянска" с посока на
движение от ул. "6 – ти септември" към ул. "Цар Шишман", когато на ул.
"Славянска" пред № 17 бил спрян за извършване на рутинна проверка от
свидетелите Н. Е. Г. и В. К. Й. - служители при 01 РУ - СДВР. При проверката
свидетелите Г. и Й. усетили мирис на алкохол от водача и предприели
извършване на проверка на жалбоподателя с техническо средство "Алкотест
Дрегер 7510" фабр. номер ARDM -0219 за употреба на алкохол. При
тестването на жалбоподателя с техническото средство с проба № 07580 била
установена концентрация на алкохол в кръвта 1, 30 ‰. След това
жалбоподателят бил транспортиран в УМБАЛ "Света Анна" - София АД,
където дал кръвни проби за извършване на химическо и медицинско
изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, като при
извършеното изследване била установена концентрация на алкохол в кръвта от
1, 19 ‰. Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух
8
и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
лицето не приема показанията на техническото средство или теста;
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. В случая по отношение на въззивника е
извършено медицинско и химическо лабораторно изследване, при което е
установена концентрация на алкохол в кръвта от 1, 19 промила.
Предвид гореизложеното съдът намери, че се установи с
категоричност, че жалбоподателят Н. Н. е осъществил от обективна страна
състава на административното нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП.
Съдът прецени като неотносими възраженията на въззивника, че
същият не е приемал алкохол в деня, когато е бил спрян за проверка, а
предната вечер, както и че приема лекарствени медикаменти, които по негова
преценка забавят разграждането на алкохола. За нарушението по чл. 5 ал. 3 т. 1
ЗДвП е достатъчно да се установи концентрация на алкохол в кръвта на водача
над 0, 5 на хиляда, като е ирелевантно кога водачът е приемал алкохол, както и
дали е бил повлиян от приетия алкохол. Достатъчно е да се установи факта на
управление на моторното превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта, надвишаваща 0, 5 на хиляда.
От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл
като форма на вината, тъй като жалбоподателят Н. е съзнавал
общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е и е целял
настъпването на общественоопасните му последици. Следва да се посочи, че
за съставомерността на деянието не е необходимо деецът да съзнава точната
концентрация на алкохол в кръвта си. Достатъчно е да съзнава количеството
изпит алкохол (в същия смисъл и Решение № 145 от 24.04.2023 г. по н.д. №
116/2023 г., І Н. О. на ВКС). В случая видно от протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 29.12.2024 г., въззивникът е
съобщил за прием на твърд алкохол вечерта преди проверката. Предвид
горното и съдът намери за неотносими възраженията на въззивника, че
9
същият се е съгласил да му бъдат взети биологични проби, тъй като е имал
съзнанието, че в деня на проверката не е употребявал алкохол.
Не са налице основанията за приложението на чл. 28 ЗАНН. Не може
да се приеме, че обществената опасност на нарушението е по-ниска, сравнена
с обществената опасност на други нарушения от същия вид. Не се
установяват, а и не се твърдят, никакви смекчаващи отговорността
обстоятелства и на следващо място - концентрацията на алкохол е в горните
граници на предвидената, за да съставлява деянието административно
нарушение, а не престъпление по чл. 343б ал. 1 НК. Касае се за управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1, 19 на хиляда в населено място,
осъществено в светлата част на деня, което е поставило в опасност живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението. При
преценката, че обществената опасност на конкретното нарушение не е по-
ниска, следва да се имат предвид и зачестилите случаи на пътнотранспортни
произшествия именно в резултат на употреба на алкохол от страна на водачите
на пътните превозни средства.
Наказващият орган правилно е приложил и санкционната разпоредба
на чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя кумулативно
предвидените административни наказания "глоба" и "лишаване от право да
управлява МПС" в абсолютно определените в санкционната разпоредба
размери - "глоба" в размер на 1000, 00 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 12 месеца. Предвид разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН не
може да бъде налагано наказание "глоба" и "лишаване от право" в размери,
по-ниски от предвидените в разпоредбата на чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДвП, поради
което от една страна не се налага излагането на съображения досежно тяхната
индивидуализация, а от друга - не може да бъде удовлетворено искането на
въззивника за намаляването им.
При тези мотиви съдът намери, че жалбата не е основателна и
наказателното постановление следва да се потвърди.
При този изход на производството на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН
право на присъждане на разноски има наказващият орган, каквато претенция е
заявена в съдебно заседание. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че процесуалното представителство на
наказващия орган се е изразило единствено в депозиране на писмени бележки,
10
съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна за процесуално представителство
следва да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
033059/20.01.2025 г., издадено от Началник група в ОПП, СДВР, с което на Н.
Е. Н., ЕГН **********, на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Н. Е. Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11