Решение по дело №237/2018 на Районен съд - Ловеч

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №                        

                                               гр. Ловеч, 26.10.2018 г.

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря.....Петя Маринова...............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 237 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

 

              Осъдителен иск по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, за връщане на суми по договор за банков кредит.

              Постъпила е искова молба от “БАНКА ДСК” ЕАД – гр. София, чрез пълномощник гл. юрисконсулт В.Т., срещу Н.К.Ц. и А.П.П.,***, по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, за осъждане на двамата ответници солидарно да заплатят на ищеца следните суми по договор за кредит от 09.09.2008 г., а именно: 2224.10 евро /левова равностойност 4349.96 лева/ - главница; 354.78 евро /левова равностойност 693.89 лева/ - договорна лихва за периода от 28.10.2016 г. до 04.01.2018 г.; 73.45 евро /левова равностойност 143.66 лева/ - лихва за забава за периода от 05.12.2016 г. до 04.01.2018 г. и 60.00 евро /левова равностойност 117.35 лева/  - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че по договор за кредит от 09.09.2008 г. между „Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и Н.К.Ц., като кредитополучател, Банката отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 7 500,00 евро, с краен срок за погасяване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Като обезпечение по кредита бил сключен и договор за поръчителство на 09.09.2008 г. с А.П.П..  Твърди се, че „Банка ДСК" ЕАД изпълнила изцяло задължението си и кредитът бил усвоен изцяло от Н.К.Ц. на 09.09.2008 г. Посочва се, че съгласно клаузите на договора, кредитът се усвоява и погасява чрез разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя Н.К.Ц., с месечни вноски, включващи дължимите месечни плащания за лихва и главница. Съгласно т. 7 от договора за кредит, кредитополучателят следвало да заплаща лихва в общ размер от 11,45 %, а падежна дата за издължаване на месечните вноски било 28-мо число на месеца. Посочва се още, че съгласно т. 13 от договора за кредит, кредитополучателят се съгласил да заплаща и такси, дължими съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката, дължими в деня на съответното плащане.

По-нататък се твърди, че след получаване на сумата кредитополучателят не е изпълнил задължението си да внася погасителните вноски на 30-то число на съответния месец, като последната погасителна вноска била от 27.10.2016 г. Просрочени били 13 броя вноски с падежни дати от 18.11.2016 г. до 28.11.2017 г. включително, всяка в размер на 113.40 евро, което било видно от представеното извлечение от счетоводни книги от 05.01.2018 г. Изтъква се, че съгласно т. 19.2 от Общите условия към договора за кредит поради допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. С оглед на това се твърди, че „Банка ДСК" ЕАД реализирала правото си да превърне така отпуснатия кредит в предсрочно изискуем, което било сведено до знанието на кредитополучателя с писмо-уведомление за предсрочната изискуемост на кредита, връчено на 15.12.2017 г., чрез ЧСИ В. Петров с район на действие Окръжен съд-Ловеч, чрез залепване на уведомление на 30.11.2017 г. по постоянния адрес на длъжника – *********, след посещения на адреса три пъти в различно време. Изтъква се, че така Банката упражнила правото си да превърне целият остатък от кредита в предсрочно изискуем, считано от 21.12.2017 г.

              Посочва се още, че на 05.01.2018 г. „Банка ДСК" ЕАД, като кредитор, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, подала до РС - Ловеч заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 110/2018 г. срещу солидарните длъжници Н.К.Ц. и А.П.П., за заплащане на дължимите суми към Банката, както следва: 2224.10 евро /левова равностойност 4349.96 лева/ - главница; 354.78 евро /левова равностойност 693.89 лева/ - договорна лихва за периода от 28.10.2016 г. до 04.01.2018 г.; 73.45 евро /левова равностойност 143.66 лева/ - лихва за забава за периода от 05.12.2016 г. до 04.01.2018 г. и 60.00 евро /левова равностойност 117.35 лева/ - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че по така образуваното ч.гр.дело на РС-Ловеч, заявлението им било отхвърлено изцяло с Разпореждане № 67/08.01.2018 г., като са им дадени указания по чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК за предявяване на иск срещу двамата длъжници в едномесечен срок от съобщението, за присъждане на вземанията.

              С оглед на изложеното, „Банка ДСК" ЕАД предявява настоящия осъдителен иск солидарно срещу двамата ответници за присъждане на горепосочените суми, дължими по договор за кредит от 09.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по заповедното производство: 106.10 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

              Ищецът претендира и разноските за настоящото исково производство.

В законоустановения едномесечен срок, никой от ответниците не е подал писмен отговор на исковата молба, не е изразил становище, не е направил възражения, не е сочил или представял доказателства.

В съдебно заседание ответниците се явяват лично. Заявиха, че признават иска и молят да бъде уважен.

Ищецът “БАНКА ДСК” ЕАД се представлява от гл. юрисконсулт В.Т., която поддържа исковата молба и моли да се постанови решение срещу ответниците при признание на иска, съгласно чл. 237 от ГПК. Моли за присъждане на направените разноски в двете производства.

              Съдът, като съобрази становищата на страните, намира, че са налице предпоставките за произнасяне на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ал. 1 от ГПК, тъй като в съдебно заседание ответниците заявиха, че признават иска, а ищецът, чрез процесуалния си представител, изрично поиска съдът да се произнесе с решение при признание на иска.  

              Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

              В съответствие с разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, е достатъчно съдът да укаже в мотивите на решението си, че то се основава на признание на иска, като по аргумент от тази разпоредба, не е необходимо да излага допълнителни мотиви по въпроса съществува ли спорното право по същество.

   С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен предявения осъдителен иск солидарно срещу двамата ответници, съобразно признанието му.

              При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените разноски в настоящото производство, а именно сума в размер на 106.10 лева – внесена държавна такса. Юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство не е претендирано, поради което не се присъжда.

              Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а именно: 106.10 лева – внесена държавна такса, и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, или общо разноски в заповедното производство: 156.10 лева.

Водим от горното, съдът

 

                                        Р    Е    Ш    И:

 

  ОСЪЖДА Н.К.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, и А.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432 от ТЗ във връзка с т.19.2 от Общите условия към договор за кредит за текущо потребление от 09.09.2008 г., да заплатят солидарно на “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, представлявана от Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, съдебен адрес:***, следните суми, дължими по горепосочения договор за кредит от 09.09.2008 г., а именно: 2224.10 евро /две хиляди двеста двадесет и четири евро и десет евроцента/ - главница; 354.78 евро /триста петдесет и четири евро и седемдесет и осем евроцента/ - договорна лихва за периода от 28.10.2016 г. до 04.01.2018 г.; 73.45 евро /седемдесет и три евро и четиридесет и пет евроцента/ - лихва за забава за периода от 05.12.2016 г. до 04.01.2018 г. и 60.00 евро /шестдесет евро/ - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Н.К.Ц., с горните данни, и А.П.П., с горните данни, да заплатят солидарно на “БАНКА ДСК” ЕАД, с горните данни, сумата 106.10 лв. /сто и шест лева и десет стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство, както и сумата 156.10 лв. /сто петдесет и шест лева и десет стотинки/ – разноски по заповедното производство.

              Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

              След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 110/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, за сведение.

                                 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: