Решение по адм. дело №319/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.172, ал.5   ЗДвП.

Образувано по жалба на Г.Х.Н. ***, депозирана чрез * Г.З., против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ №25-1795-000168/19.06.2025г. на Началник РУ- Враца към ОДМВР-Враца, с която е наложена ПАМ по чл.171,т.1, б.“б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Иска се отмяна на заповедта по изложени съображения в жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът - Началник  РУ-Враца към ОДМВР-Враца,  в писмото, с което е изпратена адм.преписка намира заповедта за изчерпателна, описани са основанията за нейното издаване. Прави се и възражение  по отношение на разноските на жалбоподателя.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено копие на административната преписка по оспорената заповед.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със  Заповед за прилагане на ПАМ №25-1795-000168/19.06.2025г. на  Началник РУ- Враца към ОДМВР-Враца на жалбоподателя Г.Н. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В оспорената заповед  от фактическа страна е прието, че на 19.06.2025г. около 00.47 часа в  *** като водач на МПС л.а. „Киа Рио“ с рег.№ ********, собственост на Н.  управлява същия след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с  номер ARDN-0012, който е отчел  положителен резултат -3,07 промила в издишания  от водача въздух и показан на лицето. Издаден е и талон за медицинско изследване №096278. Прието е, че жалбоподателят с това си действие виновно е нарушил  чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. На жалбоподателя е съставен и АУАН  №GA 687022/19.06.2025г., в който е описана  и отразена  същата фактическа обстановка.

Приложен е и талон за изследване №096278, с вписан резултат от извършената проба 3,07%, връчен на жалбоподателя срещу подпис. В същия талон е отбелязано, че водача желае да даде медицинско и химическо изследване. Оспорващият  се  е явил за даване и на кръвна проба, в изпълнение на даденото му предписание с талон за изследване №096278 с дата 19.06.2025 г.  

От протокол за химическо изследване за определяне концентрация на алкохол в кръвта №122/19.06.2025г. на ОДМВР-Враца се установява от заключението, че в предоставената от лицето кръвна проба за изследване  не се констатира наличие на етилов алкохол  и отразена крайна концентрация 0,00%.

Назначена е и повторна съдебно-химическа експертиза с Постановление за назначаване на експертиза от 25.06.2025г. на разследващ полицай при РУ-Враца.  Във вр. с назначената повторна експертиза е изготвен и Протокол за извършена повторна химична експертиза №25/ФЗХ-7172 от 04.07.2025г. от Н.Р., ***,  приложен по делото. В същия също е отразено, че при извършената експертиза в кръвната проба, иззета от лицето Г.Н. не е установено наличие на етилов алкохол.

Със заповед № 369з-3066/01.11.2023г. на Директора на ОДМВР-Враца са упълномощени началниците на РУ към ОДМВР-Враца да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП за нарушения извършени на територията на обслужваната от съответното РУ/т.1.5/. 

Приложена е по делото и справка за нарушител/водач за лицето Г. Х. Н., в която са отразени съставените му  актове, НП, фишове и заповеди за ПАМ по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5   АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване съгласно чл.147, ал.1 АПК, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК,  поради което е процесуално допустима.

Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, с установена по делото компетентност, съгласно заповед № 369з-3066/01.11.2023г.  на Директора на ОДМВР-Враца, с която са упълномощени началниците на РУ да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП за нарушения извършени на територията на обслужваната от съответното РУ/т.1.5/. Заповедта е  издадена и при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 АПК и при спазване на административно-производствените правила. С оглед на горното заповедта не е нищожна.

Съдът намира, че заповедта е издадена при неправилно прилагане на материалния закон и  е налице отменително основание по чл.146,т.4   АПК.

Съгласно чл.171, т.1, б."б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

Редът за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба №1/19.07.2017г., приета на основание законовата делегация на чл.174, ал.4 ЗДвП. В  чл. 6, ал.10 от наредбата е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В случая освен тестването на лицето с дрегер за алкохол, същото е дало и кръвна проба. По делото е безспорно установено, че  при извършената кръвна проба на лицето Г.Н. и резултата от същата не се констатира наличие на етилов алкохол и крайна концентрация 0,00%., видно  от Протокол за извършена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №122/19.06.2025г., изготвен от Г.Ц.Г.-***, който протокол и съдържанието му не са оспорени от страните. Същото се установява и от приложения  Протокол за извършена повторна химична експертиза №25/ФЗХ-7172 от 04.07.2025г. от Н.Р., *** и приложен по делото. В същия отново е отразено при извършената експертиза, че в кръвната проба, иззета от лицето Г.Н. не е установено наличие на етилов алкохол. Този протокол също не е оспорен от страните.

Действително, с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-0012 на 19.06.2025 г. около 00:47 часа в ***, уредът е отчел  положителен резултат 3,07 промила в издишания от водача въздух, видно от приложения  талон за изследване към момента на проверката № 096278. Съгласно текста на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал. 4 установените стойности са определящи и следователно в случая определящи следва да бъдат стойностите, отчетени в Протокол за извършена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №122/19.06.2025г., изготвен от Г.Ц.Г.-***, които  се потвърждават и от Протокол за извършена повторна химична експертиза №25/ФЗХ-7172 от 04.07.2025г. от Н.Р., *** и установяващи, че жалбоподателят не е употребил алкохол към датата на проверката. С оглед на така представените доказателства и не оспорени от страните следва да се приеме, че  спрямо Н. не следва да се приложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Приетата за установена в оспорената заповед фактическа обстановка, се обори по категоричен начин от представените по делото доказателства. При това положение независимо, че към датата на издаване на оспорваната заповед формално всички материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП са били налице (чл.142, ал.1 АПК), съдът, на основание чл. 142, ал. 2 АПК, следва да вземе предвид приобщените в хода на делото, до приключване на съдебното дирене, доказателства доказващи по безспорен начин, че в кръвната проба на  Г.Н., взета на 19.06.2025 г. не  е установено наличие на алкохол. 

Предвид установените факти по делото съдът намира, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е постановена при неправилно прилагане на материалния закон, поради което заповедта следва да се отмени.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК жалбоподателят има право на сторените по делото разноски, като искането е направено своевременно. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие договореното адвокатско възнаграждение  е  по чл.38 ЗА. Налице са предпоставките по чл.38, ал. 2 ЗАдв. и на адвоката, оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено възнаграждение определено от съда в размер от 500.00. В тази насока съдът съобрази, че делото не представлява фактическа и правна сложност, проведените с.з. по делото, възражението на ответника по отношение на разноските, както и задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22.

Следва да се присъдят и разноски на жалбоподателя за внесена държавна такса в размер на 10.00 лева. Разноските следва да се заплатят от ЮЛ в чиято структура е ответника, а именно от ОДМВР - Враца.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2   АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ №25-1795-000168/19.06.2025г. на Началник РУ- Враца към ОДМВР-Враца, с която  на Г.Х.Н. е наложена ПАМ по  чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР-Враца да заплати на  * Г.З.  разноски по делото в размер на 500.00/петстотин/ лева за адвокатско възнаграждение при условията на  чл.38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА ОДМВР-Враца да заплати на Г.Х.Н. *** разноски по делото в размер на 10.00/десет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр.2 ЗДвП. 

На основание чл.138, ал.1 АПК препис от решението да се изпрати на страните.