Р Е Ш Е Н И Е № 169
гр.Стара Загора, 21.04.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на
прокурора Гриша Мавров , като разгледа
докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 117 по описа за 2022 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с
правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба, подадена от М.Т.С. *** чрез адвокат Т.В., против Областна
дирекция на МВР гр.Стара Загора за присъждане на обезщетение в
размер на 300.00лв за причинени имуществени вреди от отменен по съдебен ред електронен фиш
серия К № 1556380, издаден от ОД на МВР Стара Загора. В исковата молба се
твърди, че по жалба срещу електронния фиш е образувано административно-наказателно
дело № 2450/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с решение
за отмяна фиша. Във връзка с обжалването на решението ищецът упълномощил
адвокат като му заплатил възнаграждение в размер на 300лв. Твърди, че е налице
имуществена вреда за него като последица от незаконосъобразен акт – електронен
фиш на ОД на МВР Стара Загора. Като счита, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на държавата, моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати обезщетение за претендираните имуществени
вреди в посочения размер от 300лв и да присъди направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът – ОД на
МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Митева в
представен писмен отговор оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди,
че не се установява реално заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение
за защита в производството пред районния съд. Алтернативно прави възражение за
неговата прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на спора по административно-наказателно
дело № 2450/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора. Моли искът да бъде
отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на търсеното от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е
основателен и доказан по съображения за наличие на всички предпоставки п очл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което предлага да бъде уважен в пълен размер.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Срещу М.Т.С. *** е издаден Електронен фиш серия К №
1556380 от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във връзка
с чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400лв. Като административно
нарушение са възприети обстоятелствата, че на 03.04.2017г в
15:55ч по път II-66 км.53+900 разклон с.Колена общ.Стара Загора е
установено управление с превишение на скоростта, въведена с пътен знак В26 от 60 км/ч, от лек автомобил „Нисан Х
Трейл” с рег.№ ***, собственост на М.Т.С..
По жалба на М.Т.С.
е образувано АНД № 2450/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило
с Решение № 770/ 14.12.2017г, с което Електронен фиш серия К № 1556380, издаден
от ОД на МВР Стара Загора, е отменен като незаконосъобразен. Решението е
оставено в сила с Решение № 57/ 13.03.2018г по КАНД № 40/ 2018г по описа на
Административен съд Стара Загора, следователно е влязло е в законна сила на 13.03.2018г.
Към материалите по настоящото дело е приложено
по КАНД № 40/ 2018г по описа на Административен съд Стара Загора. Видно от
съдържащите се делото договор за правна защита и съдействие № 0210642 от 22.02.2018г
и пълномощно от 22.02.2018г /л.13 от делото/, М.Т.С. е възложил и упълномощил
адвокат Т.В. *** за защита по КАНД № 40/
2018г на Административен съд Стара Загора, при договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв, заплатено в брой на 22.02.2018г.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически
акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени
задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по
т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на
ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите
предпоставки за това.
Разгледан
по същество, главният иск за присъждане на
обезщетение е основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника ОД на МВР Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава
на незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 1556380, издаден от ОД на МВР Стара
Загора, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане
на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2
от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме,
че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и
правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията
за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност,
израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност
се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз
основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от
административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП,
като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява
правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. А съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.11 от Закона за движение по пътищата, електронният фиш се приравнява на НП.
Следователно спрямо електронния фиш са приложими всички горепосочени доводи.
Към датата на даване ход по същество на
делото в районния съд и към датата на завеждане на настоящия иск законодателят
не предвиждал ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както
пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за
изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния
процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил
с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана административно-наказателна репресия, имуществена вреда, за която
държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Като съобрази гореизложеното съдът
приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД
на МВР Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ –
издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на МВР при изпълнение на
административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че
във връзка с обжалването на посочения електронен фиш ищецът е ангажирал
адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв
за касационната инстанция. Направените от М.Т.С. разноски, съставляващи
заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по
смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена
връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и
отменения електронен фиш, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и
единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на Електронен фиш
серия К № 1556380, издаден от ОД на МВР Стара Загора. Този извод следва от
отбелязването в договор за правна защита
и съдействие от 22.02.2018г г, който е приложен в оригинал към образуваното КАНД
№ 40/ 2018г на Административен съд Стара Загора и не оставя съмнение, че е
изготвен за конкретното съдебно производство. Обстоятелството, че ангажирането
на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително,
не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по КАНД
№ 40/ 2018г на Административен съд Стара Загора, не е пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издадения и впоследствие отменен електронен фиш.
Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на
електронния фиш, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се
погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско
съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването
на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5
от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността
на електронен фиш се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на
300лв се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения
Електронен фиш серия К № 1556380, издаден от ОД на МВР Стара Загора.
Приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка,
поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване
на съдебното производство /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/
06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
Ето защо съдът приема за доказано по
делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени от
него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото
съдебно производство по обжалване на Електронен фиш серия К № 1556380, издаден
от ОД на МВР Стара Загора, отменен като незаконосъобразен с влязъл в сила
съдебен акт. Като съобрази изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца като
обезщетение за причинени имуществени вреди сумата 300лв.
При прилагането на
правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото следва да бъде
уважено искането М.Т.С. за присъждане на направените по настоящото дело
разноски, като ОД на МВР Стара Загорабъде осъдена да му заплати сумата 310 лв.,
от които 10 лв. платена
държавна такса и 300лв за
адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие № 0243302 от 22.02.2022г /л.8/. възражението
за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът е минимално предвиденият в
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи, гр. Стара Загора,
със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.С. ЕГН ********** ***,
СУМАТА 300 /триста/лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от отменен като незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 1556380, издаден
от ОД на МВР Стара Загора, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение
по КАНД № 140/ 2018г. по описа на Административен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи, гр. Стара Загора,
със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ
на М.Т.С. ЕГН ********** ***, СУМАТА 310 /триста и десет/лв, представляваща
направени разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: