№ 19344
гр. С., 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110108672 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са пасивно субективно и обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 200 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани
спрямо ответниците, а именно: 4 418,47 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 741,53 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 03.06.2024 г., 37,56 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 8,78 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до
03.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
36990/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, както следва:
М. С. Г. - 1/2, а именно: 2 209,24 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 370,76 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 03.06.2024 г., 18,78 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 4,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до
03.06.2024 г.;
Е. С. Г. - 1/2, а именно: 2 209,23 лева, представляваща цена на на 06.08.2025 г. в
18:20:02 ч. доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 370,77 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 03.06.2024
г., 18,78 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 4,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2021 г. до 03.06.2024 г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния
имот с аб. № ... находящ се в гр. С., ж.к. „К.- кв. Б.“, бл. ... ввх.п било налице облигационно
отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
1
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура,
за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и сторените разноски в
производството.
В срока по чл. 131, ал. 2 ГПК са постъпили идентични по съдържание отговори на
исковата молба от ответниците М. С. Г. и Е. С. Г.. Ответниците оспорват да са собственици
или ползватели на процесния недвижим имот. Релевират възражение за изтекъл срок на
погасителна давност върху процесните суми. Ответниците молят за отхвърляне на
предявените искове и претендират разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № 36990/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответниците да заплатят на ищеца
следните суми:
М. С. Г. - 2 209,24 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 370,76 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 03.06.2024 г., 18,78 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 4,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021
г. до 03.06.2024 г.;
Е. С. Г. - 1/2, а именно: 2 209,23 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 370,77
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 03.06.2024 г., 18,78
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 4,39 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 16.07.2021 г. до 03.06.2024 г.
Срещу заповедта са подадени възражения по реда на чл. 414 ГПК, поради което в
изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 1 ГПК, ищецът е предявил настоящите
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
От приложения към исковата молба договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредба за държавни имоти от 10.11.1992 г. се установява, че ответниците
въз основа на Заповед № ДИ-...91 г. на Председателя на ИК на ТОА „К.“ са придобили право
на собственост вървх.партамент №21, находящ се в гр. С., ж. к. К., бл. ... ввх.. По делото не
са представени доказателства, от които да се установява извършването на последващи
разпореждания с правото на собственост или вещното право на ползване върху имота.
По делото е представено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от
16.11.2018г., от което се установява, че ответниците се намират в брачно правоотношение.
По делото е представено удостоверение изх. №..9/30.08.2012г. издадено от ГИС – С., в
което се посочва, че стар адрес ж. к. К. бл. .. А, е идентичен с настоящ адрес ж. к. К. – кв. Б.,
бл. .., ввх. и вх
2
Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С., ж. к.
К., ул. С. Т., кв. Б., бл. ... в който е обективирано взето решение за упълномощаване на
представител на ЕС, които да сключат договор с „Те. С.“ ЕООД за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“.
По делото е представен Договор №...08.07.2002г., сключен между „Те. С.“ ЕООД и
представител на ЕС, находяща се на адрес гр. С., ж. к. К., ул. С. Т., кв. Б., бл. ... с предмет
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата, включително издаване на
обща и индивидуални сметки.
По делото са приети общи условия на "Т. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
По делото са приети представени от третото лице-помагач „Д.“ ЕООД документи,
касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.
Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към
настоящия спор.
Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и
сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от
ищеца и от „Д.“ ЕООД. За процесния период ответниците не са осигурили достъп на ФДР за
отчитане на уредите в имота, поради което за периода е изчислен служебен разход на
максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 6.5 НТ и са попълнени
протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в имота има монтирано едно
отоплително тяло и един топлоразпределител, щранг за лира за отопление в банята, за която
се изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и
поради липса на водомер за топла вода разходът се изчислява съгласно чл. 69, ал. 2 НТ. За
процесния период количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е
изчислена по формула съгласно чл. 61, т. 6.1.1 НТ. Фирмата за дялово разпределение е
изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка
съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за отопление на имота, отдадена от
отоплителните тела и ТЕ за загряване на топла вода. От заключението на съдебно–
техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 4 509,20 лева. Вещото лице е
установило, че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е
преминал метрологична проверка.
От приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че стойността на дължимата главница за топлинна енергия и дялово
разпределение за исковия период е в размер на 4 456,03 лева, които са останали незаплатени.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 200 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните
вземания.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
3
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
От представените доказателства по делото се установява че ответниците са
придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, като по делото не
са представени доказателства за последващо разпореждане с придобитото право на
собственост или вещното право на ползване върху имота, откъдето следва, че направеното
възражение в този смисъл е неоснователно.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които
влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им
приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани
действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с
топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено
изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни
общи условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по
силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Въз
основа на представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че
през процесния период ответниците са притежавали собствеността върху процесния
топлоснабден имот. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като
ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответниците – да заплащат
цената .
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър. По делото са представени
доказателства, че етажната собственост по местонахождението на процесния имот е
сключила договор с „Те. С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия. Същевременно от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че през исковия период услугата дялово разпределение е била
реално осъществена от третото лице - помагач „Д.“ ЕООД в топлоснабдения имот. Изводът
за дължимост на цената на услугата дялово разпределение следва от съвкупната преценка на
писмените доказателства – представените документи от „Д.“ ООД, касаещи отчитането и
дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот, и заключението по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ да
отопление на имот, ТЕ за подгряване на топла вода и ТЕ за сградна инсталация, като
стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 4 509,20 лева. Към посочената
по-горе сума следва да се добавят дължимите такси за извършваната услуга за дялово
разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ се заплащат от
4
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Предвид това, съдът приема за доказани исковете за главница за топлинна енергия в
общ размер на сумата от 4 418,47 лева. Доказани се явяват и исковете за главница за дялово
разпределение в общ размер на 37,56 лева.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно и вземанията на „Т. С.”
ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на
„Т. С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „Т. С.” ЕАД от
11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.06.2024 г., към която
дата погасителната давност се счита прекъсната, процесните вземания за стойността на
доставената топлинна енергия не са погасени по давност, т. к. срокът за плащане на най-
старото месечно задължение за м. 05.2021г. е бил до 15.07.2021г. включително и то е станало
изискуемо на 16.07.2021г., от който момента е започнала да тече погасителната давност за
него. Следователно към датата на подаване на заявлението - 18.06.2024 г. не е изтекъл
тригодишния срок за погасителна давност върху процесните вземания, поради което същите
са дължими в претендирания размер.
Ответниците дължат цената за предоставените топлинни услуги за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г. при условията на разделност като изискуемото задължение за
главница възлиза на сумата в общ размер на 4 418,47 лева, както и за сумата от 37,59 лева,
представляваща дължима главница за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. до
м.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2024 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на задълженията по
договора за предоставяне на топлинни услуги.
Съдът достигна до извода, че ответниците дължат на ищеца цена за топлинна енергия
за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в общ размер на сумата от 4 418,47 лева, поради
което съдът приема, че претенцията за присъждане на дължимата законна лихва за периода
15.09.2021г. – 03.06.2024 г. е основателна и следва да бъде уважена в претендирания пълен
размер от 741,53 лева.
Ответниците не дължат лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане
на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за
изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за заплащане на
задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86 ЗЗД
за присъждане на сумата в общ размер от 8,78 лева – начислена мораторна лихва върху
дължимата цена за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 03.06.2024 г., следва да
бъде отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в двете производства съобразно размера
5
на уважените претенции. В случая направените от него разноски в заповедното
производство са в размер на 154,13 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 153,87
лв. – разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът претендира за направените от него разноски в
исковото производство в размер на 954,12 – платена държавна такса в исковото
производство, 400 лева – депозит за СТЕ, 350 лева – депозит за ССчЕ, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразно уважената част
от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 952,51 лева – разноски в исковото
производство.
Ответниците не са представили списък по чл. 80 ГПК и не са направили искане за
присъждане на сторените съдебни разноски, поради което такива не следва да им бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК: ... с адрес: гр.
С., ул. „Я. № . срещу М. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. Ф., община Н.с обл. Ви.
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. К. - кв. Б., бл.... ввх.п с
абон. № .. сумата от 2 209,24 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за период
от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 370,76 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 03.06.2024 г.; сумата от 18,78 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.05.2021г.
до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
36990/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата 4,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2021 г. до 03.06.2024 г. върху цена на извършена услуга дялово разпределение, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК: ... с адрес: гр.
С., ул. „Я. № . срещу Е. С. Г., ЕГН: **********, със съдебен адресат: адв. И. К. - САК, гр. С.,
бул. В./ап. обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. К. - кв. Б.,
бл... А, ввх.п с абон. № .. сумата от 2 209,23 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната
лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 370,77 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 03.06.2024 г.; сумата от 18,78
лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за период от
01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
36990/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата 4,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2021 г. до 03.06.2024 г. върху цена на извършена услуга дялово разпределение, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. С. Г., ЕГН: ********** и Е. С. Г., ЕГН: **********, да заплатят на „Т.
С.” ЕАД, ЕИК: ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 153,87 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, и сумата в размер на 952,51 лева,
представляваща разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д.“ ЕООД на
страната на „Т. С.“ ЕАД.
6
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7