ОПРЕДЕЛЕНИЕ
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в закрито
заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 868/2017 год. по описа на РРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
124, ал. 5 от ГПК от Д.И.Т. против П.Г., Р.Г., М. Ф., М.Г., Й.Ж.Г. и Л.Ш..
Ищецът твърди, че приживе майка й Анка Т. е била ответник по гр.д. № 3317/1999
год. по описа на РРС, в сила от 23.04.2002 год. Анка Т. е била осъдена да
заплати на ищците по делото, заедно с другия ответник, наемна цена за
ползването на втори жилищен етаж в сградата по ул. Гладстон № 11, обезщетение
за забава в размер на законната лихва, обезщетение за ползването след
прекратяване на договора, както и да предаде държането на недвижимия имот на
наемодателите, които са ответници по настоящия иск. За да вземе своето решение,
РРС се е позовал на сключения между страните договор за наем, който според Д.Т.
не е бил подписан от нейната майка. Твърди също, че по образуваната прокурорска
преписка № 3139/2016 год. експертна справка установила това обстоятелство, което
прави договора неистински частен документ. По преписката било установено, че са
налице данни, че ответниците са извършили престъпление по чл. 316, вр. чл. 309
от НК, наказателното преследване по което не може да бъде осъществено, тъй като
е изтекла предвидената в НК давност, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Това
породило правен интерес за нея да инициира настоящото производство, като
заявява значението на предявеното за установяване престъпно обстоятелство за
гражданския спор и възможността установяването му да послужи за отмяна на
влязлото в сила решение по спора в хипотеза на чл. 303 от ГПК.
Съдът намира предявения иск за
недопустим.
Интерес от предявяване на иск за
установяване от престъпно обстоятелство е налице тогава, когато това
обстоятелство е от значение за правоотношение, засягащо правната сфера на
ищеца, или когато това обстоятелство съставлява основание за отмяна на влязло в
сила решение, което обвързва ищеца със сила на пресъдено нещо (при спазване на
ограниченията, предвидени в ТР № 5/14.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС). В този
смисъл е Решение № 16 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 878/2012 г., IV г. о.,
ГК. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 5/2012 г., ОСГТК недопустим е иск за установяване на неистинност на
документ по чл. 124, ал.
4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността
да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал.
1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което
документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал.
1 ГПК.
В производството по гр.д. № 3317/1999
год. по описа на РРС ответникът Анка Т. не само е пропуснала срока да оспори
документа, а напротив- позовала се е на него. Поддържала е наличието на валиден
договор за наем от 24.11.1997 год., твърдейки, че същият не е прекратен, а тя
заплаща редовно наемната цена. Признаването и позоваването на неизгоден за
страната факт има материална доказателствена сила за съда.
По изложените съображения съдът намира
молбата за недопустима, поради което и на основание чл. 130 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА
искова молба, подадена
от Д.И.Т., ЕГН ********** против П.Г., Р.Г., М. Ф., М.Г., Й.Ж.Г. и Л.Ш..
ПРЕКРАТЯВА
производството по
гр.д. № 868/2017 по описа на РРС.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Русенски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: