РЕШЕНИЕ
№ 11056
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110156198 по описа за 2022 година
ЮЛ е предявило срещу Д. Г. Т. обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 146,
ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване на установено, че Д. Г. Т.
дължи на ищеца сумата от 900 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем № ******* от 27.12.2019 г., сключен между Д. Г. Т. и ЮЛ,
вземанията по който са прехвърлени на ЮЛ по силата на приложение № 1 от
03.08.2020 г. към рамков договор за покупко-продажба вземания /цесия/ от
02.03.2020 г., ведно със законна лихва от 08.06.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 60 лв., представляваща договорна лихва за периода от
06.01.2020 г. до 20.04.2020 г., мораторна лихва в размер на 72.97 лв. за
периода от 07.01.2020 г. до 27.04.2021 г., както и иск с правно основание чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 368 лв., представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство № ******* от
27.12.2019 г., сключен между Д. Г. Т. и ЮЛ, ведно със законна лихва от
08.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 32508/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между ЮЛ срещу Д. Г. Т. е сключен договор за
паричен заем № ******* от 27.12.2019 г., по силата на който на заемателя е
отпусната сума от 900 лв., чието връщане е разсрочено на 16 погасителни
седмични вноски за срок от 06.01.2020г.-20.04.2020г. в размер на 60 лв. всяка,
ведно с договорна лихва в общ размер от 60 лв. Сключен е и договор за
предоставяне на поръчителство между Д. Г. Т. и ЮЛ, възнаграждението по
който възлиза на 368 лв., платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа
на плащане на погасителните вноски. Поддържа, че ответникът не е изпълнил
своето задължение да върне заетата сума, предвид което на 03.08.2020г. било
отправено искане до ЮЛ за изпълнение на целия дълг и на същата дата
последният заплатил сумата от 996,60 лв., при което встъпил в правата на
1
удовлетворения кредитор - ЮЛ. Твърди, че за периода от 07.01.2020г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът дължи мораторна лихва в размер на 72,97 лв. Съгласно условията
на договора за поръчителство ЮЛ встъпва в правата на удовлетворения
кредитор, като дружеството е прехвърлило вземанията си на ЮЛ с рамков
договор за покупко-продажба на вземания от 02.03.2020 г. Твърди, че с
връчването на исковата молба и приложеното към нея уведомление за
прехвърляне на вземането ответникът следва да се счита надлежно уведомен
за цесията, като ЮЛ е упълномощен да извърши уведомяването. Моли съда
да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че не е
получил сумата по процесния договор за заем, както и че не е уведомен за
прехвърлянето на вземането. Оспорва исковете по размер. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Пред съда особеният представител на ответника поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е и делото договор за паричен заем № ******* от 27.12.2019
г., сключен между ЮЛ и Д. Г. Т., по силата на който на Д. Г. Т. е предоставен
заемна сума в размер на 900 лв. за срок за погасяване на кредита 16 седмици.
Съгласно договора е уговорено сумата да бъде върната на шестнадесет
вноски, като е посочен размерът на фиксирания лихвен процент по кредита в
размер на 40 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на
46.26 %. В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължавал в срок
до три дни, считано от датата на сключване на настоящият договор да
представи на земодателя едно от следните обезпечения: две физически лица,
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита или одобрено
от заемодателя дружество поръчител, което предоставяло гаранционни
сделки. Съгласно чл. 8 от договора при забава на плащане на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължал на заемодателя законната лихва
върху забавената сума за всеки ден на забава. По делото е представен и
погасителен план на седмични погасителни вноски.
Представен е договор за представяне на поръчителство № ******* от
27.12.2019 г., сключен между ЮЛ и Д. Г. Т., съгласно който дружеството се
задължавало да сключи договор за поръчителство с ЮЛ, по силата на който
да отговаря солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя
възникнали съгласно договор за паричен заем № ******* от 27.12.2019 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че за поемането на
задълженията се дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 368 лв.,
платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 23 лв. В чл. 3, ал. 3
от договора е предвидено, че ЮЛ е овластено да приеме вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението
по този договор съгласно чл. 3, ал. 1 и всички други вземания на гаранта по
този договор.
2
Представено е актуализирано искане за плащане от ЮЛ до ЮЛ от
03.08.2020 г., съгласно което е поискано изпълнение на солидарно поето
задължение с потребителя по договор ******* сключен с Д. Г. Т., като е
посочен общия размер на задължението от 996.60 лв.
Представено е платежно нареждане от 03.08.2020 г., от което е видно, че
ЮЛ е превел на ЮЛ сумата от 996.60 лв. с основание кредит с № *******.
По делото е представен рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 02.03.2020 г., сключен между ЮЛ, като продавач и ЮЛ
в качеството му на купувач, по силата на който продавачът прехвърля на
купувача всички свои ликвидни и изискуеми вземания, които са
индивидуализирани в приложение № 1 към договора.
Съгласно приложение № 1 от 03.08.2020 г. към рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г., сключен между
ЮЛ, като продавач и ЮЛ в качеството му на купувач, че под номер 1666 е
посочен договор ******* от 27.12.2019 г. с длъжник Д. Г. Т. и общо
задължение в размер на 1364.60 лв.
Приложено и потвърждение от ЮЛ на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
извършване на цесия на всички вземания, цедирани от ЮЛна ЮЛ, съгласно
рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020
г., които са индивидуализирани в приложение № 1 от 03.08.2020 г.,
представляващо неразделна част от договора.
Представено е уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания /цесия/ от ЮЛ, чрез ЮЛ, съгласно което ищецът, в качеството си на
пълномощник на ЮЛ, уведомява ответника, че на основание рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г. и приложение
№ 1 от 03.08.2020 г., сключен между ЮЛ и ЮЛ е прехвърлило на ЮЛ изцяло
вземанията произтичащи от договор за паричен заем № ******* от 27.12.2019
г. и договор за представяне на поръчителство № ******* от 27.12.2019 г.
Представеното е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписи,
от което се установява, че ЮЛ е упълномощен от ЮЛ да уведоми от името на
ЮЛ всички длъжници по всички вземания на дружеството, които ЮЛ е
цедирало, съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ 02.03.2020 г., сключен между ЮЛ като цедент и ЮЛ като цесионер,
включени в което и да е приложение № 1 подписано между страните, което са
станали неразделна част от договора. С пълномощното са предоставени права
за преупълномощаване на други лица с правата по същото.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
заемателят не бил извършил нито едно плащане по договора за предоставяне
на паричен № ******* от 27.12.2019 г., така и по договор за предоставяне на
поръчителство № ******* от 27.12.2019 г. Съгласно заключението дължими
се явявали сумите, както следва: за главница в размер на 900 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 60 лв., лихва за забава в размер на 72.97
лв. за периода от 07.01.2020 г. до 27.04.2021 г.
По делото не се спори, а и от представения договор № ******* от
27.12.2019 г., се установява, че между Д. Г. Т., като кредитополучател и ЮЛ,
като кредитодател е налице облигационна връзка по договор за кредит, по
силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 900 лв., за
срок за погасяване на кредита 16 седмици и фиксирания лихвен процент по
кредита в размер на 40 %. Не се спори, че между ЮЛ и Д. Г. Т. е сключен
договор за представяне на поръчителство № ******* от 27.12.2019 г.,
съгласно който дружеството отговаряло солидарно с потребителя за всички
задължения на потребителя възникнали съгласно договор за паричен заем №
3
******* от 27.12.2019 г., както и че срещу поемането на задълженията се
дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 368 лв. Като от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че по процесния договор за
кредит и по договора за предоставяне на поръчителство нямало никакви
извършени плащания от страна на ответника. По делото се установява, че
ищецът на основание актуализирано искане за плащане от ЮЛ от 03.08.2020
г. е извършил плащане по процесния договор за кредит в размер на сумата от
996.60 лв, за установяването на което е представено платежно нареждане от
03.08.2020 г.
От представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 02.03.2020 г., сключен между ЮЛ, като продавач и ЮЛ в
качеството му на купувач, от приложение № 1 от 03.08.2020 г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г., от
представеното потвърждение от ЮЛ за сключена цесия на основание чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, се установи и обстоятелството, че ЮЛ е прехвърлило на ЮЛ
вземането си срещу Д. Г. Т. по процесния договор за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от
деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор
за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по
цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за
прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо
длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При
това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва
да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира
правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и
настоящият случай. По делото е представено пълномощно, с които ищецът е
надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
извършеното прехвърляне на вземането. Касае се за упълномощаване за
извършване на самото уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично
непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие
да бъде възложено на представител, в това число и на последващия цесионер,
като при наличието на такова упълномощаване цесионерът действа спрямо
длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и
именно това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва
да е оповестено, т. е. длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на
представителя, трябва да бъде известен, че правното действие се извършва от
името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални изисквания
за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е
определен срок за това.
С оглед горните съображения съдът намира, че уведомяването,
извършено от ищеца, действал като пълномощник на цедента е породило
правните си последици и цесията от 03.08.2020 г. има действие по отношение
на ответника. По делото е представено пълномощно, съгласно което ищецът е
упълномощен от ЮЛ да уведоми от името на последното, всички длъжници
по всички вземания на дружеството, които ЮЛ е цедирало, съгласно рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ 02.03.2020 г.,
включени в което и да е приложение № 1 подписано между страните. По
делото не са представени доказателства ответникът да е бил уведомен за
извършената цесия преди завеждане на делото, но доколкото рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г., приложение
4
№ 1 от 03.08.2020 г. към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 02.03.2020 г., потвърждение от ЮЛ за сключена цесия
на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно, както и уведомление за цесията
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са приложени към исковата молба и са надлежно връчени
на ответника, когато същият е получил разпореждането по чл. 131 ГПК с
препис от исковата молба и приложенията към нея, поради което съдът
приема, че от този момент ответникът е получил уведомлението за
извършената цесия. В тази връзка е налице съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на ВКС, I т. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.
о., съгласно която, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането
поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК. С посочените
решения на ВКС е прието също така, че извършеното по този начин
уведомление за цесията, макар и връчено като приложение към исковата
молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на
процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при
решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В
съответствие с посочената съдебна практика обстоятелството, че ответникът е
получил с преписа на исковата молба и уведомление за извършената цесия на
вземането, то на основание чл. 235, ал. 3 ГПК така настъпилият в хода на
делото факт от значение за спорното право следва да бъде съобразен от
настоящия състав при постановяване на решението.
Настоящият състав намира, че договорът за паричен заем № ******* от
27.12.2019 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §
13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 –
147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на
които съдът следи служебно.
Настоящият състав намира, че за правилното разрешаване на спора
между страните са от значение установените въз основа на събраните по
делото доказателства обстоятелства, че двата договора – договорът за кредит
и този за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същ ден, че
отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в
полза на търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат
5
едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането,
представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за
кредит обезпечение да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да
получава и плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с
анюитетните вноски по договора за кредит. Ето защо и съдът приема, че се
касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се
разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни
средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за
това е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са
сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и
връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са
независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при
множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между
такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно
и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя,
при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на
закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на
неравноправни клаузи.
Именно такъв е настоящият случай, доколкото от извършена служебно
справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23,
ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на поръчителя ЮЛ, е
кредитодателят ЮЛ, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че
търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете
дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и
ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в
управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на
другото дружество. Това се потвърждава и от чл. 3, ал. 3 от договора за
предоставяне на поръчителство, ЮЛ е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Договорът за
потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който
длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността
между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение, без всякаква друга възможна алтернатива, чрез
сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от
кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за
гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит, с изричната
уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция с
основното задължение по кредита, както и че самостоятелен отказ от
договора за предоставяне на гаранция не е предвиден. Не може да се приеме,
че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на
потребителя за обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на
потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за
отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, при условия-
обективно неизпълними за посочения срок от всеки средно информиран
потребител на финансови услуги, които изрично зависят от преценката на
6
кредитодателя, с оглед необходимостта да одобри представеното
обезпечение. Възнаграждението на гаранта обезпечава не изпълнението на
длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната
преценка за кредитиране. Тъй като са свързани лица двете дружества и
сключването на договора за предоставяне на гаранция се явява единственото
изпълнимо условие по чл. 4 от договора за заем, следва да се приеме, че
разходите, които потребителя трябва да заплати по договора за предоставяне
на гаранция са пряко свързани с основната му престация по договора за заем
и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, поради което има характер на допълнително възнаграждение за
ползване на заемните средства и следва да бъде включена изначално при
формирането на ГПР, като разход пряко свързан с договора за потребителски
кредит и който потребителят трябва да заплати.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договорът за
паричен заем № ******* от 27.12.2019 г., сключен с ЮЛ е в размер на 900
лева, а възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на 368
лева. Видно от приетия по делото договор за заем, останалите суми,
формиращи ГПР по договор за паричен заем № ******* от 27.12.2019 г., са в
размер на 46.26 %. С оглед на гореизложеното при включване на таксата по
договора с дружеството поръчител към параметрите по договора за кредит то
тогава ГПР е в размер на 741.30 %. Така уговореното възнаграждение има
значението на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесните
договори за паричен заем № ******* от 27.12.2019 г. и за предоставяне на
поръчителство № ******* от 27.12.2019 г. се явяват нищожни на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие, че и двата
процесни договора с нищожни. По делото не се спори, а и от приетата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът не е извършвал
никакви плащани по същите. В случая сумата от 900 лв., явяваща се главница
по процесния договор за кредит е чистата стойност на същия, доколкото при
недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. А след като цедентът не е титуляр на
прехвърлените вземания за възнаградителна лихва, мораторна лихва и
възнаграждение за поръчителство, то договорът за цесия не е породил
транслативен ефект и тези вземания не са преминали в правната сфера на
цесионера – ищец, поради което и последният не се легитимира като техен
носител. С оглед на гореизложеното основателен се явява иска за сумата от
900 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № ******* от
27.12.2019 г., като останалите предявени искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на частичната основателност на исковите претенции следва да
7
бъде разгледано възражението за давност. В случая с оглед правилото на чл.
422, ал. 1 от ГПК искът се смята предявен на 08.06.2021 г., а процесния
договор за кредит е сключен на 27.12.2019 г., поради което няма погасени по
давност вземания.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 28.02 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 250 лв. депозит за
вещо лице, 300 лв. депозит за особен представител, 28.01 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 49.05 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство определено на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК. С оглед частичната основателност на исковите претенции на
ищецът следва да му бъде присъдена сумата в размер на 485.07 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
************* със седалище и адрес на управление /админист ративен адрес/
срещу Д. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: /админист ративен адрес/, по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правна квалификация чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД, че
Д. Г. Т. дължи на ЮЛ сумата в размер сумата от 900 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем № ******* от 27.12.2019 г., сключен
между Д. Г. Т. и ЮЛ, вземанията по който са прехвърлени на ЮЛ по силата
на приложение № 1 от 03.08.2020 г. към рамков договор за покупко-продажба
вземания /цесия/ от 02.03.2020 г., ведно със законна лихва от 08.06.2021 г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 32508/2021 г. по описа на СРС, 39 състав,
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление /админист ративен адрес/ срещу Д. Г. Т., ЕГН **********, с
адрес: /админист ративен адрес/, установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК, вр. чл. 240, и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че Д. Г. Т. дължи на ЮЛ, сумата от 60 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 06.01.2020 г. до 20.04.2020 г.,
мораторна лихва в размер на 72.97 лв. за периода от 07.01.2020 г. до
27.04.2021 г., както и иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД за сумата от 368 лв., представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство № ******* от 27.12.2019 г., сключен между
Д. Г. Т. и ЮЛ, ведно със законна лихва от 08.06.2021 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
32508/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Д. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: /админист ративен адрес/,
8
да заплати на ЮЛ, ЕИК *******със седалище и адрес на управление
/админист ративен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК сумата
в размер на 485.07 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9