Р Е Ш Е Н И Е
№ 260005 10.08.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и първи юли две
хиляди и двадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар
Прокурор…………………….
Като
разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско
дело № 1338 по описа за 2020 година.
Производството е образувано
по въззивна жалба от С.П.П., чрез адв.М.М. против Решение № 378 от 13.03.2020г.,
постановено по гр.д.№ 2341/2019г. по описа на РС – Стара Загора, с което е
отхвърлен като неоснователен предявения от С.П. против П.П. иск за заплащане на
ежемесечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 29.10.2018г. до настъпване
на основания за изменение или прекратяване, заедно със законната лихва.
Въззивникът
обжалва постановеното решение като неправилно. По делото било доказано, че
ищецът има нужда от издръжка. Спорният въпрос бил дали ответникът може да я
дава без особени затруднения. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и съдът да уважи предявения иск. Претендира за
разноски.
Въззиваемият
П.Г.П.,
чрез адв.С.Ж., – особен представител
оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на районния съд. Счита, че всяко
дете се нуждае от издръжка и че след като ответникът се е съгласил със
споразумение да заплаща издръжка, това следва да се има предвид.
Съдът, като
обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.144, във вр. чл.149 СК.
Ищецът С.П.П.
твърди, че продължава образованието си след навършване на пълнолетие, не работи
няма доходи и имущество от които да се издържа, поради което иска да се осъди
ответника П.Г. П. – негов баща да му
заплаща издръжка в размер на 250 лв., считано от 29.10.2019г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното прекратяване.
Ответникът П.Г.П., чрез особения си представител адв. С.Ж.
взема становище за основателност на искането за присъждане на издръжка, така
както е претендирано в исковата молба.
Първоинстационният
съд, за да отхвърли иска е приел, че предявеният иск е недоказан в основанието
си, тъй като ищецът не е установил, че ответникът има възможност да дава
издръжка без затруднения.
Безспорно
се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът С.П.П.
е син на ответника П.Г.П.. Установи се, че ищецът е навършил пълнолетие на
29.10.2018г., но продължава да учи редовно във висше учебно заведение – в
Аграрния факултет на Тракийския университет, специалност“екология“ . Ищецът
няма доходи и имущество, от които да се издържа, има нужда от средства за
ежемесечната си издръжка, тъй като обучението му във висше учебно заведение
изисква средства за заплащане на семестриална такса, помагала, учебници, и
други разходи. Освен това ищецът има нужда от ежемесечни средства за
задоволяване на битовите си и други потребности от храна, облекло, транспорт и
други.
От
представеното по делото гражданско дело № 1095/2018г. по описа на РС – Стара
Загора е видно, че по предявен иск за увеличаване на издръжка от С.П., като
непълнолетен, действащ със съгласието на майка си В.С.С.против П.Г.П. страните
са сключили съдебна спогодба, по силата на която П.Г.П. се е задължил да заплаща
на сина си С.П.П. ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от
01.03.2018г., ведно със законната лихва, до прекратяване, респективно до
навършването му на 25 години, ако той продължи да учи до тази възраст, която
издръжка ще се заплаща до 10 – то число всеки месец по банков път. Въз основа
на сключената съдебна спогодба на 12.06.2018г. е издаден изпълнителен лист
срещу ответника за дължимата издръжка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск на
основание чл.144 ГПК е недопустим. Това е така, защото по силата на сключена
съдебна спогодба по гр.д. № 1095/2018г. по описа на Старозагорския районен съд,
страните вече са решили помежду си въпроса за заплащане на издръжка на
навършилото пълнолетие лице С.П. до навършване на 25 годишна възраст, ако
продължи учението си. С цитираното споразумение бащата П.Г.П. е поел задължение
да заплаща издръжка в размер на 200 лв. на сина си до навършване на 25 годишна
възраст, в случай, че последният продължава обучението си във висше учебно
заведение.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира,
че предявеният
иск е недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му . Това е
така, защото е налице одобрена от съда съдебна спогодба, която вече е разрешила
поставения пред съда спор. Разрешаването на поставения пред съда спор със
одобрена и влязла в сила съдебна спогодба е процесуална пречка от категорията
на абсолютните за пререшаването му в настоящото производство. Ето защо,
въззивния съд намира, че постановеното
от първоинстанционният съд решение е процесуално
недопустимо и следва да се обезсили, а делото следва да се прекрати.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.270, ал.3 ГПК , съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 378 от 13.03.2020 г.,
постановено по гр.дело № 2341/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд
като недопустимо и
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: