Определение по ВЧНД №539/2025 на Окръжен съд - Враца

Мотиви към Определение № 384 /27.08.2025 г. по ЧНД №539/25 г.
по описа на ОС-Враца

Производството е по реда на чл.65 ал.8 и сл. от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв.И. Н. от АК-София в качеството
на защитник на обвиняемия П. С. С. против Определение № 306/22.08.2025 г.
на РС-Враца по НЧД № 806/25 г. , с което е оставено без уважение като
неоснователно искането на обвиняемия С. за изменение на взетата му мярка за
неотклонение “Задържане под стража” в по-лека по ДП №3956/25 г. на РП-
Враца /№123/25 г. на ОД-МВР-Враца/.
Релевират се оплаквания за разколебано обосновано подозрение към
извършеното престъпление и липса на реална опасност от извършване на
престъпление с оглед намален интензитет на същата.
Иска се обжалваното определение да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано, и въззивния съд да определи друга по-
лека мярка на процесуална принуда предвид доказателствата по делото.
В с.з. пред настоящата инстанция жалбоподателя участва в процеса
лично и със защитника си адв.Н. от АК-София.Защитата поддържа жалбата.
Мотивира разколебано обосновано подозрение към извършеното
престъпление от обвиняемото лице с липса на данни от техническата
експертиза установяваща отправени заплахи от подсъдимия, както и намален
интензитет към вероятност обвиняемият да извърши престъпление съобразно
изминалият срок на задържане повече от два месеца.
Обвиняемиято лице поддържа заявеното от защитника.
В правото си на последна дума, обвиняемият моли да му бъде
изменена мярката за неотклонение в по- лека такава.
Представителят на Окръжна Прокуратура Враца изразява становище
за неоснователност на жалбата и като такава счита, че следва да бъде оставена
без уважение.
Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция,
след като се запозна с постъпилата жалба, с доводите на страните изразени в
с.з., както и със събраните по делото писмени доказателства, приложени към
представеното ДП , приема за установено следното:
Жалбата е подадена в установения от закона срок, визиран в
разпоредбата на чл.65 ал.7 НПК, от надлежна страна и същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
съображения:
С постановление за привличане на обвиняем от 11.06.2025 г. по ДП
1

№ 3956/25 г. по описа на РП-Враца /№123/25 г. на ОДМВР-Враца/ е
ангажирана наказателната отговорност спрямо П. С. С. за това, че на
10.06.2025г. около 17:40 часа в ***, пред соларно студио „Luxe” е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - на публично място в близост до
преминаващи граждани и майка с малко дете псувал и викал на висок глас
заплахи „сега ще видиш какво ще стане“, „ще те пребием“, като държейки
метална палка в ръката си тръгнал заплашително към А. П. Ж. от гр.Враца и
му нанесъл удар в гърба и го подгонил по съседните улици, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК, а именно с протоколно
определение по НОХД №3546/2019г. по описа на СНС влязло в сила на
25.05.2020г. било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 г.
и 3 м. за престъпление по чл.321, ал.З, т.2 вр. ал.2 от НК, което бъде изтърпяно
при първоначален „строг“ режим и след като бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не било отложено по реда на чл. 66
НК, а именно: с протоколно определение по НОХД № 3546/2019г. по описа на
СНС влязло в сила на 25.05.2020 било определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 г. и 3 м. за престъпление по чл.321, ал.З, т.2 вр. ал.2 от
НК, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим и с протоколно
определение №170/15.09.2023г. по НОХД N9 4143/2023 г. по описа на СГС,
влязло в сила на 15.09.2023 г. било определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2,
т.4 вр. ал.1, изр.1, алт.1 вр. чл.29, ал.1 буква „а“ и буква „б“ от НК, което да
бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим - престъпление по чл.325,
ал.5 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1 буква „а“ и буква „б“ от НК.
С определение № 223/13.06.25 г. на РС-Враца по НЧД № 591/25 г.
спрямо обвиняемия П. С. е взета мярка за неотклонение " Задържане под
стража". Взетата от първостепенния съд най-тежка мярка за неотклонение
"Задържане под стража" е обоснована с наличието на достатъчно данни
обвиняемият да е съпричастен в престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, както и със съществуването на реална опасност от укриване и
извършване на престъпление.
Определението на РС-Враца след обжалване е потвърдено от ОС-
Враца с въззивно определение №286/23.06.2025 г. по ВЧНД №398/25 г.
На 08.05.2025г. е постъпила в РС-Враца молба от защитника
адв.Ив.Н. с искане по реда на чл.65 НПК за изменение на взетата МН в по-
лека.
Искането е оставено без уважение с определение №306/22.08.2025 г.
на РС-Враца по НЧД № 806/25 г. , поради което срещу него е подадена
процесната частна жалба.
2

В производството по чл. 65 от НПК следва да се оцени
законосъобразността на мярката за неотклонение "Задържане под стража" при
настъпили нови обстоятелства.
В това производство, което е по контрол на продължаващото
задържане, на преценка подлежи обстоятелството, налице ли са законовите
изисквания по чл.63 ал.1 НПК за продължаване на тази най-тежка
ограничителна мярка, а именно: от една страна продължава ли да съществува
обоснованото предположение, че обвиняемия е съпричастен към
престъплението, в което е обвинен, а от друга - налице ли е някоя от двете
реални опасности - от укриване или от извършване на друго престъпление. От
значение за това производство е и дали има изменение в обстоятелствата, при
които е определена първоначалната мярка за неотклонение и доколко тези
изменения налагат смекчаване на взетата мярка за процесуална принуда.
Преценявайки събраните в досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, както при първоначалното вземане на мярката за
неотклонение по реда на чл. 64 ал. 1 НПК, съдът намира подобно на
контролирания съд, че и към настоящият момент обоснованото
предположение, че обв. С. е съпричастен към престъплението, в което е
обвинен не е оборено и продължава да съществува. По досъдебното
производство са проведени разпити на свидетелите А. Ж., А. П., М. Т. и М. М.
сочещи съпричастност на обвиняемият към престъплението в което е
обвинен.Взето е предвид и заключението на СМЕ установило увреждания по
тялото на свид.Желязков.
Постъпили са и заключения на назначените видео-техническа
експертиза и техническа експертиза. От заключението на последната не се
установяват, както твърди и защитата, отправени от обвиняемия
инкриминирани изрази отразени в постановлението за привличане на
обвиняем, но следва да се отбележи, че от една страна изследваните записи
не обхващат целият период на деянието, а от друга е отразено в експертизата,
че продължението на съответни реплики и думи "не се чуват" и "не се
разбират". Това обстоятелство този съдебен състав не приема като
разколебаване на обоснованото подозрение към съпричастност на деянието за
което е привлечен обвиняемият С., първо защото обвинението касае
извършване на хулигански действия с няколко последователни изпълнителни
деяния, и на второ място спорната липса на отправените реплики като част от
инкриминираното поведение се съдържат в показанията на посочените по-
горе свидетели. При тези съображения възраженията на защитата за
противното се явяват несъстоятелни.
Относно заключението на видео-техническата експертиза обобщено
се установява участие на лица в действия сходни с тези предмет на
обвинението.
Събраният до момента доказателствен материал подкрепя
обвинителната теза дотолкова, доколкото законодателя на този етап от
3

разследването и в производство по чл.64 и 65 НПК не поставя изисквания за
пълнота, прецизност и категоричност, каквито предявява към присъдата по
същество на обвинението – арг. от чл.305 ал.3 НПК съчетано с необходимост
за несъмнена доказаност на деянието съгласно чл.303 ал.2 НПК.
Първостепенният съд е съпоставил събраните до момента писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства като е достигнал до единствения
правилен извод, а именно, че всички тези доказателства продължават да
обосновават в достатъчна степен подозрението, че обвиняемия е съпричастен
към осъществяване на деянието.
Обвиняемият С. е с изключително обременено съдебно минало,
притежава лоши характеристични данни, които обстоятелства допълнително
подсилват извода за налична реална опасност от извършване на престъпление,
а изложените в обратен смисъл аргументи на защитата се явяват
необосновани. Характерните особености на престъплението, за които му е
повдигнато обвинение, конкретната обстановка при която е извършено
деянието относно време, място и начин, отразяват неговата обществена
опасност като завишена, отчитайки и обвинителният характеризиращ
признак "опасен рецидив" и при двете хипотези на чл.29 ал.1 б"а" и б"б" НК.
Интензитетът на тази опасност не е намалял поради изтеклия период
на разследване, тъй като последният е в рамките на разумния срок, предвид
характера и сложността на повдигнатото обвинение. Правилно първата
инстанция е отбелязала, че срокът на задържане към момента се явява
разумен и не влиза в противоречие с чл.6 от ЕКЗПЧ и чл.63 ал.4 пр.1 НПК.
С оглед изложеното този състав на ОС-Враца намери , че атакуваното
определение следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно,
а жалбата срещу него оставена без уважение.
При изложените мотиви съдът постанови определението си .

Председател:

Членове:

4

Номер на акта:	384
Дата:	27 август 2025 г. (в сила от 27 август 2025 г.)
Съдия:	Евгени Божидаров Ангелов

Дело:	20251400600539
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	26 август 2025 г.

Определение по ВЧНД №539/2025 на Окръжен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите