Решение по адм. дело №1574/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца и е образувано по постъпили жалба подадена от Н. Х. О., чрез адв. Ж. И. против Заповед № ЗСПД / Д-А-П/2597/31.07.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място]. Жалбоподателката твърди, че детето й С. А. Л. е записано ученик в 8-ми клас за учебната 2025/2026г.и отговаря на изискванията на чл.7, ал.1 от ЗСПД и издадената заповед с която административния орган е отказал отпускане на еднократна/месечна помощ на детето С. А. Л. е незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл.3, т.5 от ЗСПД и молителя отговаря на изискванията на чл.7, ал.1 от ЗСПД. Сочи е разпоредбата на чл.2, ал.6 от ЗСП е предвидено, че от правата по ал.3 се ползват и чужденците с разрешение за постоянно пребиваване в Р България и тъй като разпоредбата на чл.5, т.5 от ЗСПД предвижда помощи за семейства на чужденци с постоянно пребиваване ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор по който Р България е страна, то такъв достъп до социални помощи е предвиден в общата норма на чл.2, ал.6 от ЗСП и ЗСП не изключва чужденците с постоянно пребиваване поради което издадената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и като такава е незаконосъобразна. Сочи практика /В този смисъл е Решение № 14217 от 27.11.2014 г. но адм. д, № 7680/2014 на Върховния административен съд/. Моли съдът да постанови решение с което да отмени Заповед № ЗСПД / Д-А-П/2597/31.07.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място]

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена. Н.Оханян твърди, че до преди две години не е имало никакъв проблем и са получавали всички социални помощи, но от две години тя получава отказ и трябва да обжалва решението на ДСП.

Ответника в представено писмено становище оспорва жалбата и сочи, че макар г.жа Оханян и децата и да имат статут на постоянно пребиваващи в страната, не са налице останалите условия на чл.3, ал.5 от ЗСПД и между Р България и Р Армения няма сключен договор зв областта на семейните помощи за деца. Моли жалбата да се остави без уважение.

Жалбата е процесуално допустима подадена в законоопределения срок, от легитимирано лице, срещу административен акт който подлежи на обжалване.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка.

Производството пред административния орган е започнало с подадено Заявление –декларация с вх. № ЗСПД/Д-А-П/ 2597 от 24.07.2025г. за отпускане на отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл.10б от Закона за семейните помощи за деца от Н. Х. О. гражданка на Армения с предоставен статут на постоянно пребиваващи в Р България, в качеството й на майка и законен представител на С. А. Л., [ЕГН]. В приложение към заявлението, на 28.07.2025г. длъжностно лице в отдел „Социално подпомагане“, отбелязало, че лицето няма право на еднократна помощ и вписало мотива за отказ за отпускане на еднократна помощ, а именно“ на основани чл.3 т.5 от ЗСПД членовете на семейството са граждани на друга държава и няма сключено спогодба за заплащане на сем.помощи за деца с Армения. Това становище било съгласувано с началник отдел „Закрила на детето“ на 31.07.2025г. На същата дата началник отдел „Закрила на детето“ извършил предварителен контрол за законосъобразност преди вземана на решение за предоставяна на социална подкрепа. Със Заповед ЗСПД / Д-А-П/2597/31.07.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] на основание чл. 10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД във вр. с чл. 10б, ал.5 и ал.6 от ЗСПД на Н. Х. О. е отказано отпускане на еднократна помощ за едно дете. В мотивите на заповедта е посочено, че на основание чл.3, т5 от ЗСПД членовете на семейството са граждани на Р Армения и няма сключена спогодба между Р България и Р Армения за заплащане на семейни помощ за деца. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 07.08.2025г. и е обжалвана в определения в закона срок. По делото е представена Служебна бележка издадена от директора на „ПГЧЕ В. Левски“ [населено място] от която се установява, че детето С. А. Л. е записано за първа година в VIII-ми клас, дневна форма на обучение през учебната 2025/2026г. По делото не се спори, че между Р България и Армения няма сключена спогодба в областта на семейното подпомагане. Не се спори, че жалподателката Н. Оханян и детето й имат статут на постоянно пребиваване на територията на Р България.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че жалбата е основателна.

Съобразно чл.10, ал.4 от ЗСПД във вр. с чл.10, ал.5 от ЗСПД, отпускането на семейно помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на Д „СП“ или упълномощено от него лице и в тази връзка обжалвани административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в предвидената от закона форма. Към заповедта са изложени ясни мотиви. В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушение които да доведат до нейната незаконосъобразност.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за незаконосъобразност по чл.146, т.4 и т.5 от АПК и административния орган неправилно е приел, че не е налице правно основание за предоставяне на семейни помощи в конкретния случай.

Разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПД предвижда, че на семействата чиито деца са записани в осми клас на училище се отпуска еднократна помощ за покриване на част от разходите за началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. Няма спор, че детето на жалбоподателката е записано като ученик в осми клас в училище в [населено място] и не е настанено за отглеждане извън семейството. Съгласно § 1т.1, б. „а“ от ДР на ЗСПД „семейството включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие ако продължават да учат да завършване на следното им образование но не по-късно от навършване на [възраст] възраст /родени, припознати, осиновени, доведени, заварени с изключение на сключилите брак/, като не се спори Н. Оханян и детето й имат статут на постоянно пребиваване на територията на Р България, поради което се налага извода, че са налице са кумулативните предпоставки на чл.10б, ал.1 от ЗСПД.

Действително разпоредбата на чл. 3, т.5 от ЗСПД на която се позовава административния орган предвижда, че право на семейни помощи за деца имат бременни жени – чужди граждани и семействата на чужди граждани които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на тези помощи е предвидено в друг закон или международен договор по който Р България е страна. В чл. 3, ал.1 от ЗЧРБ обаче е регламентирано, че чужденците които пребивават в Р България, имат всички права и задължения според конституцията, българските закони и ратифицираните международни договори с изключение на тези за които се изисква българско гражданство. Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЧРБ, чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин. Налага се извода, че е налице друг закон по смисъла на чл.3 т.5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците в Република България, включително и тези за социалните и семейни помощи. ЗСПД не предвижда предоставяне на семейни помощи само за лица които имат българско гражданство. Поради това, след като членовете на семейството на С. имат статут на постоянно пребиваване по смисъла на ЗЧРД, то по отношение на тях посоченото правило на чл.3, ал.1 от ЗЧРБ е приложимо, тъй като ЗЧРБ е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на група лица по определен, отделен признак – лица с чуждо гражданство и такива без гражданство.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето /ратифицирана през 1991г./ Според чл. 2 от Конвенцията, която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази конвенция на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията и политическите и други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождения или друг статут на детето или на неговите родители и законни настойници. Съгласно § 2 от Конвенцията държавите страни по конвенцията се задължават да осигурят на детето, такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица отговорни по закон за него и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. Едно от основните права, признати от Конвенцията е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, §1 от конвенцията е предвидено, че държавите страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в §3 че държавите – страни по Конвенцията в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. В този контекст следва да се тълкуват разпоредбите на Закона за семейните помощи за деца, тъй като те целят именно подпомагане на родителите при осигуряване на правото на жизнен стандарт на детето чрез предоставяне на материална помощ.

По изложените съображения, съдът намира че Заповед № ЗСПД / Д-А-П/2597/31.07.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] с с която е отказано отпускане на еднократна /месечна помощ на 1 дете по реда на чл. 10б, ал.1 от ЗСПД, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При положение, че произнасянето е от компетентността на административния орган, следва преписката да му бъде варната за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени с настоящото решение

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД / Д-А-П/2597/31.07.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] с която на Н. Х. О. , [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.4 е отказано отпускане на еднократна /месечна помощ за едно дете.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] за ново произнасяне по подаденото от Н. Х. О. , Заявление –декларация аз отпускане на еднократна помощ за ученици записани в осми клас по чл.10б от ЗСПД при спазване на дадените указания.

Решението е окончателно.