Решение по дело №1144/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 213
Дата: 1 март 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия: Мария Ненова
Дело: 20225220101144
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Пазарджик, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220101144 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД чрез юрисконсулт Б.
твърди, че ответникът Л. А. О. му дължи стойността на консумираната
електрическа енергия за периода от 02.01.2020 г. до 01.10.2021 г. в размер на
141.63 лв. за обект в гр. Пазарджик, ул. „ул. „******** с ИТН ***** и лихва
за забава за периода от 21.02.2020 г. до 17.02.2022 г. в размер на 5.48 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.02.2022 г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 532/2022 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявява искове за установяване на вземанията и
присъждане на разноските в исковото и заповедното производство. Ангажира
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Л. А. О. чрез назначения от
съда особен представител адвокат Г. оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че липсват доказателства ответникът да е потребител на
електроенергия, тъй като по делото не е представен договор за снабдяване с
електрическа енергия, а в представените писмени документи липсва подпис
на ответника, в т.ч. негово съгласие да му бъде открит клиентски номер.
Поради това оспорва за ответника да са приложими Общите условия на
1
дружеството, които освен това намира за нечетливи. Сочи, че липсват
доказателства ответникът да е спрял плащанията за дължимите суми за
електроенергия.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Съгласно представените по делото данъчни декларации по чл. 14 от
ЗМДТ от Община Пазарджик Л. А. О., ЕГН ********** (с предишно име Л.
А. О.) е собственик на ¾ идеални части от недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „**********, придобит по
силата на договор от 16.07.1991 г. за покупко-продажба на жилища, сключени
по реда на чл. 117 от ЗТСУ и наследствено правоприемство, възникнало със
смъртта на съпруга й Л. Н. О., починал на ***** г. Останалата ¼ идеална част
от имота е собственост на Н. Л. О., ЕГН ********** на основание
наследствено правоприемство.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, прието по
делото, за периода от 02.01.2020 г. до 01.10.2021 г. до обект с ИТН ***** с
монтиран електромер фабричен № ********* в гр. Пазарджик, ул. „******,
клиентски № ********** с титуляр Л. А. О. е доставена ел. енергия в размер
на 652 KWh, от които дневна – 415 KWh и нощна – 237 KWh. Електромер
фабричен № *********, монтиран в ИТН *****, клиентски № ********** за
периода от 01.01.2020 г. до 01.10.2021 г. е отчитан дистанционно ежедневно в
0:00 ч. от Дистанционната система на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр.
Пловдив. Отчетените и записани показания на електромера съвпадат със
записаните показания във фактурите, издадени от отдел „Билинг“ на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив на клиент Л. А. О. с адрес:
гр. Пазарджик, ул. „****** за периода от 02.01.2020 г. до 01.10.2021 г.
Монтираният електромер на обект с ИТН *****, фабричен № *********,
марка W4BD7986 Prime ADD еднофазен, статичен, двутарифен, 220 V,
5А/80А, година на производство – месец юли 2017 г., е бил годен, преминал е
изискуемите проверки съгласно Закона за измерванията и Заповед № А-
616/11.09.2018 г. и е имал необходимите стикери, пломби и знаци за това.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието
по делото, за периода от 02.01.2020 г. до 01.10.2021 г. „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е издал следните фактури за консумирана
ел.енергия от Л. А. О., клиентски № **********: фактура №
**********/09.02.2020 г. на стойност 0.23 лв. с ДДС за периода от 02.01.2020
г. до 01.02.2020 г.; фактура № **********/09.09.2021 г. на стойност 93.23 лв.
за периода от 02.08.2021 г. до 01.09.2021 г. и фактура №
**********/09.10.2021 г. на стойност 48.17 лв. за периода от 02.09.2021 г. до
01.10.2021 г. Общата стойност на дължимата сума по описаните фактури е
141.63 лв. с ДДС. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД има одобрен
сметкоплан в съответствие с изискванията на ЗЕ, ЗСч. и счетоводната
политика. Всички вземания за електрическа енергия се осчетоводяват по
2
счетоводните сметки 411ххх, като съответно се отчита приход по операцията,
както следва: с/ка Дт 411ххх „Вземания от клиенти“, с/ка Кт 701 ххх
„Приходи от продажба на продукция”, с/ка Кт 453002 „Начислен данък
/ДДС/ на продажбите“. Описаните фактури са осчетоводени по същите
счетоводни сметки. Финансовите отчети с общо предназначение на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД след 2007 г. се изготвят при спазване
изискванията на Международните стандарти за финансово отчитане, приети
за прилагане от Европейския Съюз. Размерът на дължимата сума за
предоставени услуги от „ЕВН България Електроснабдяване“ АД по
издадената фактура е определен съгласно Решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. на
КЕВР за определяне на цените на електрическата енергия за битовите
клиенти, както следва: дневна скала 0.13333 лв./KWh, нощна скала 0.05331
лв./KWh; цена за пренос и достъп до ел.преносната мрежа 0.01024 лв./KWh;
цена за пренос на ел.енергия през разпределителна мрежа на ниско
напрежение 0.03576 лв./KWh; цена за достъп до разпределителната мрежа
битови клиенти 0.00599 лв./KWh. Цената на дължимата ел.енергия по
описаните фактури е определена съгласно изискванията на Решение № Ц-19
от 01.07.2019 г. на КЕВР. Размерът на лихвата за забава върху неплатената
главница за периода от 21.02.2020 г. до 17.02.2022 г. е 5.54 лв. Л. А. О. не е
извършвала плащания по фактурите и начислените законни лихви.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за съществуване на вземане за стойността на доставена и потребена
от ответника електроенергия и лихва за забава.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
е предявен от лице, в полза на което е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Основателността на исковете предполага съществуване между страните
на валидно облигационно правоотношение по доставка на електроенергия,
изпълнение на задължението на ищеца да достави електроенергия до обекта
на ответника и изтичане на срока за плащане. Тези обстоятелства следва да се
установяват от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Общоизвестно е, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗЕ, който продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия
съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ. Според чл. 1, т. 4 от действащите през исковия
период Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕВН България Електроснабдяване“ АД, потребител на електрическа енергия
за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
3
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
Електроразпределение“ АД съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. Следователно
облигационното правоотношение по продажба на електрическа енергия
възниква по силата на чл. 1, т. 4 от Общите условия във връзка с чл. 98а, ал. 1
от ЗЕ между търговеца-краен снабдител и собственика или носителя на вещно
право на ползване на електроснабден недвижим имот. Съгласно чл. 11, т. 1
във връзка с чл. 18, ал. 1 от Общите условия клиентът се задължава да
заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната
мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена
за разпределение. Срокът за плащане на възникналото задължение съгласно
чл. 18, ал. 2 от Общите условия е 10-дневен за всички фактури, които се
издават ежемесечно – по аргумент от чл. 17, ал. 1 от Общите условия.
От събраните по делото писмени доказателства – декларации по чл. 14
от ЗМДТ, се установява, че през исковия период ответницата Л. А. О. е била
собственик на електроснабден недвижим имот, находящ се в гр. Пазарджик,
ул. „**********. В този смисъл същата е имала качеството на потребител на
електрическа енергия за битови нужди по смисъла на чл. 1, т. 4 от Общите
условия и като такава е била валидно обвързана от възникнало между
страните по силата на чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ облигационно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия, регламентиран от публично
известни общи условия. Правото на собственост на ответницата е ограничено
до ¾ идеални части от недвижимия имот, от които ½ идеална част е
придобила по силата на договор за покупко-продажба, а ¼ идеална част по
силата на наследствено правоприемство. Останалата ¼ идеална част от имота
се притежава от третото неучастващо в производството лице Н. Л. О..
Ищецът не твърди, нито по делото има данни ответницата да е декларирала,
че тя ще упражнява правата и задълженията на клиент към
електроснабдителното дружество. Поради това задължението на ответницата
за заплащане на консумираната електроенергия следва да бъде ограничено до
размера на притежаваните от същата вещни права върху от имота.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
се установява, че през исковия период „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД е
доставил до обекта на ответницата електрическа енергия в общ размер на 652
KWh, като монтираният в обекта електромер е бил изправен и е отчел
коректно консумираното количество електроенергия, а от заключението на
съдебносчетоводната експертиза се установява, че фактурираната от крайния
снабдител стойност на потребената електрическа енергия в общ размер на
141.63 лв. с ДДС е определена в съответствие с Решение № Ц-19 от
01.07.2019 г. на КЕВР за определяне на цените на електрическата енергия за
битовите клиенти при редовно водено счетоводство съгласно ЗЕ, ЗСч. и
Международните стандарти за финансово отчитане. Следователно за
ответницата в качеството й на потребител на електрическа енергия е
4
възникнало насрещното задължение да заплати консумираната електрическа
енергия съобразно притежаваните от нея права върху ¾ идеални части от
имота, а именно сумата от 106.22 лв. (¾ от 141.63 лв.). Съгласно
заключението на съдебносчетоводната експертиза ответникът не е правил
плащания по процесните фактури, поради което е изпаднал в забава след
настъпване на падежа по всяка от тях. Установеният от съдебносчетоводната
експертиза размер на лихвата за забава е 5.54 лв., от която сума ответницата
дължи 4.15 лв. (¾ от 5.54 лв.).
Ето защо в полза на ищеца против ответницата следва да бъде признато
съществуване на вземане за заплащане на стойността на доставената и
потребена електрическа енергия в припадащия се на ответницата размер от
106.22 лв. и лихва за забава за периода от 21.02.2020 г. до 17.02.2022 г. в
размер на 4.15 лв. За разликата над 106.22 лв. до претендирания размер на
главницата от 141.63 лв. и за разликата над 4.15 лв. до претендирания размер
на лихвата за забава в размер на 5.48 лв. исковете като неоснователни следва
да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК разноските по исковото и
заповедното производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, определено от съда по правилата на чл. 37 от ЗПрП
във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, следва да бъдат възложени в тежест
на ответника, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
В полза на ответника разноски не се присъждат, тъй като не е направено
искане за това и липсват доказателства за направени от ответника разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Л. А. О., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. „****** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 сумата от 106.22 лв., представляваща стойността на
консумираната от обект с ИТН *****, находящ се в гр. Пазарджик, ул.
„********, електрическа енергия за периода от 02.01.2020 г. до 01.10.2021 г.,
както и сумата от 4.15 лв., представляваща лихва за забава за периода от
21.02.2020 г. до 17.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 18.02.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 532/2022 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над 106.22 лв. до предявения размер от 141.63 лв. и иска за лихва за
5
забава за разликата над 4.15 лв. до предявения размер от 5.48 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК Л. А. О., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, ул. „****** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 разноски в исковото производство
за държавна такса в размер на 56.27 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер на 75.02 лв., възнаграждения за вещи лица в размер на 337.61 лв. и
депозит за особен представител в размер на 225.08 лв. и разноски в
заповедното производство за държавна такса в размер на 18.76 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 37.51 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6