Решение по дело №705/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство по делото е образувано по подадена въззивна жалба от А. Х. Х. от гр. К.чрез представител по пълномощие срещу решение № 173/12.01.2015г., постановено по гр. д. № 331/2014 г. по описа на М.районен съд. Решението се обжалва като незаконосъобразно - недопустимо като постановено по непредявен отрицателен установителен иск и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се следните съображения: съдът бил сезиран с положителен установителен иск за съществуване вземането на ищеца, който в мотивите на решението бил преценен като неоснователен, но с диспозитива не бил отхвърлен като такъв. Същевременно, с диспозитива на обжалваното решение било налице произнасяне по непредявен отрицателен установителен иск от страна на ответника за признаване за установено, че вземането на ищеца не съществува. С оспореното решение първоинстанционният съд неправилно преценил представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, като извел необоснован и неправилен извод за неоснователност на предявения по делото иск. В отговора на исковата молба ответникът признал, че е подписал представения по делото запис на заповед, като в процесния менителничен ефект имало и подпис на ответника. Освен това ответникът посочвал в отговора, че записът на заповед не му е бил предявен. Предявеният по делото иск по чл.422 от ГПК се основавал на съществуването на вземане в полза на ищеца, което произтичало от процесния запис на заповед, който бил от издаден от ответника, и който бил редовен от външна страна. Като приел противното, съдът постановил неправилно решение. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение, вместо което да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения положителен установителен иск като основателен и доказан, като му присъди направените по делото разноски. С представеното в открито съдебно заседание писмено становище от представителя по пълномощие на жалбодателя, въззивната жалба се поддържа по изложените в същата съображения.

Ответникът по въззивната жалба С. Р. М. чрез представителя си по пълномощие в съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.

К.окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид:

С решение № 173/12.01.2015 година, постановено по гр.д. № 331/2014 година по описа на М.районен съд е признато за установено по отношение на С. Р. М. от гр. М., че не съществува вземането на А. Х. Х. от гр. К., произхождащо от запис на заповед, издаден на 12.08.2013год. в размер на 9 500 евро; ведно със законната лихва от 08.08.2014 год. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски: 376.20 лв. - платена държавна такса и 624.00 лв. - адвокатско възнаграждение, за което е издадена заповед № 134/ 11.08.2014год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 278/2014год. по описа на МРС.

С определение № 432/15.05.2015 година, постановено по в.гр.д. № 62/2015 година по описа на К.йския окръжен съд, делото е върнато на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по реда на чл. 247 ГПК. Указано е, след произнасяне на решението по реда на чл. 247 ГПК делото да се изпрати на Окръжен съд – К., за произнасяне по въззивна жалба вх. № 287/06.02.2015 година.

В изпълнение определението на въззивния съд, с решение № 297/08.06.2015 година, постановено по гр.д. № 331/2015 година по описа на М.районен съд, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 173/ 12.01.2015год., постановено по гр. дело № 331/2014год., като вместо: „Признава за установено по отношение на С. Р. М. от гр. М., че не съществува вземането на А. Х. Х. от гр. К., произхождащо от запис на заповед, издаден на 12.08.2013год. в размер на 9 500 евро; ведно със законната лихва от 08.08.2014 год. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски: 376.20 лв. - платена държавна такса и 624.00 лв. - адвокатско възнаграждение, за което е издадена заповед № 134/ 11.08.2014год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 278/2014год. по описа на МРС” да се чете: „Отхвърля предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК от А. Х. Х. от гр. К.против С. Р. М. от гр. М. иск за съществуване на вземането на А. Х. Х. от гр. К., произхождащо от запис на заповед, издаден на 12.08.2013год. в размер на 9 500 евро; ведно със законната лихва от 08.08.2014 год. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски: 376.20 лв. - платена държавна такса и 624.00 лв. - адвокатско възнаграждение, за което е издадена заповед № 134/ 11.08.2014год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 278/ 2014 год. по описа на МРС.” Така постановеното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Предвид горното, по отношение на довода във въззивната жалба за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне по непредявен иск, въззивният съд се е произнесъл с посоченото по – горе определение № 432/15.05.2015 година, постановено по в.гр.д. № 62/2015 година по описа на К.йския окръжен съд, като е приел, че се касае за очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на първинстанционното решение и е върнал делото за отстраняването й по реда на чл. 247 ГПК.

Вторият довод, развит във въззивÝата жалба за необоснованост на обжалваното решение, е неоснователен. Документът – запис на заповед от 12.08.2013 година, в основата на разглеждания установителен иск по чл. 422 от ГПК за съществуване вземането на ищеца А. Х. Х. не съдържа подпис на издателя, т.е. същият не е редовен от външна страна, поради което не удостоверя подлежащо на изпълнение вземане. По отношение на този довод, въззивната инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Разноски за настоящото производство от въззивяемия не се претендират, поради което не следва да бъдат присъдени.

Водим от изложеното, К.окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 173/12.01.2015 година, постановено по гр.д. № 331/2014 година по описа на Районен съд – М..

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, т.1, предл. второ от ГПК.