Определение по дело №1582/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал.4, вр. ал.2 от АПК.

Подадена е жалба от Ю.В.С. ЕГН ********** против Заповед № 349/05.06.2023 г. издадена от кмет на Община Белослав и е отправено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, на основание чл.166 ал.2 и 4 от АПК.

Изложено е че обекта е построен 2011 г. и от тогава до момента се ползва за жилищни нужди от семейството на жалбоподателя – съпруга и две деца на 9 и 14 години. Обекта се обитава и от К. Г. К, който е със 100 % инвалидност. Обекта не представлява заплаха за здравето и живота на обитателите му и гражданите на гр. Белослав. Налице е сключен договор за доставка на ел. енергия и вода за обекта, полагат се грижи за него, в съседство има трафопост. Обекта е от дървена конструкция и за неговата безопасност е инсталирана пожароизвестителна система. Инсталирани са соларни лампи, с което се обслужва обществен интерес, защото няма улично осветление. В близост се намира горска местност, която се ползва за офроуд, което също създава предпоставки за пожар. Жалбоподателят сочи, че предварителното изпълнение на оспорената заповед би нанесло вреди за семейството му и Калудов, защото нямат други имоти на територията на страната, където да се настанят за живеене. Спиране на ел. енергия и вода в имота ще застраши живота на децата му и полагане на грижи за болен човек. Организирал е документално получаване на разрешение за ползване на обекта, като забавянето е по независещи от него причини. В молба от 18.07.2023 г. е посочено, че семейството има имот в с. Страшимирово, собственост на К.К., но същия е недостъпен за лице с инвалидност, без вътрешна тоалетна е. Г.К.е дъщеря на К.К.и полага грижи за него. К.има син – Д.К., който няма възможност да полага ежедневни грижи за баща си.

Ответникът – Кмет на Община Белослав при представяне на адм. преписка не е изразил становище по искането.

След преценка на материалите по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 349/05.06.2023 г. издадена от кмет на Община Белослав е забранено ползването и достъпа до невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж „Еднофамилна двуетажна сграда с неизползваемо подпокривно пространство в УПИ ХІІІ, кв.3 по плана на гр. Белослав, общ. Белослав“, находящ се в поземлен имот с *** по КККР на гр. Белослав /УПИ ХІІІ, кв.3 по плана на гр. Белослав/, общ. Белослав. Определен е срок до 15.07.2023 г. за доброволно изпълнение на заповедта. Наредено е на основание чл.223, ал.1, т.4 от ЗУТ в тридневен срок от изтичане на срока по т.1 и 2, ръководителят на „Електроразпределение север“ АД да прекъсне захранването и преустанови доставянето на електрическа енергия на строежа, а управителя на „ВиК Варна“ ЕООД да прекъсне захранването му с вода. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 12.07.2023 г.

Разрешение за строеж № 6/11.02.2011 г. издадено от гл. арх. на Община Белослав е относно разрешаване на строителство на еднофамилна двуетажна жилищна страда с неизползваемо подпокривно пространство със застроена площ 90,14 и разгъната застроена площ 178,64 кв. м, конструкцията на страда е дървена, местанахождение УПИ ХІІІ, кв.3 по плана на гр. Белослав.

Съгласно Договор за покупко – продажба на недвижим имот от 27.06.2003 г., вписан в СВ №106606/02.07.2003 г., със страни Община Белослав – продавач и Ю.В.С. – купувач, от последния е придобит УПИ ХІІІ, кв.3 по РП на гр. Белослав, общ. Белослав, обл. Варна, с площ 711 кв. м, отреден за жилищно строителство.

Договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа № В10-4245-В11-2014/12.04.2022 г. е сключен на 15.04.2011 г. между „Е.ОН България мрежи“ АД и Ю.В.С. за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ЕБГМ на обект „Еднофамилна двуетажна жилищна страда“ в гр. Белослав, УПИ ІІІ-13, кв.3 и предназначение – битова дейност.

Предварителен договор за присъединяване към водопроводната или канализационна система от 27.01.2022 г. е сключен между „В и К Варна“ ООД и Ю.В.С., за присъединяване на обект еднофамилна двуетажна жилищна сграда в УПИ ХІІІ кв. 3, гр. Белослав.

К.Ю.С. е роден на *** г., С. Ю. С.е родена на *** г., техни родители са Г. К. С. и Ю.В.С.. Цялото семейството е с настоящ адрес от 12.01.2018 г. ***. Г. К. С. е с постоянен адрес ***. Ю.В.С. е с постоянен адрес ***.

ЕР на ТЕЛК № 0026/06.01.2010 г. посочва, че К. Г. К роден на *** г. е с диагноза мозъчен инфаркт, 100% нетрудоспособност, дата на инвалидизация 26.09.1997 г. и срок на инвалидност 01.01.2013 г. Индивидуална оценка на потребностите на хора с уреждания по заявление – декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-В-Д/144/25.02.2021 г. издадена от социални работници в Дирекция „Социално подпомагане“ - Девня сочи, че К.К.е на *** години, пенсионер, съгласно ЕР на ТЕЛК № 0026/002/06.01.2010 г със срок „пожизнен“ е с определена 100% намалена работоспособност, без чужда помощ. К.К.е с настоящ адрес от 12.012018 г. ***, обр. Варна и постоянен адрес ***.

Удостоверение №219/20.06.2023 г. издадено от директор на ОУ „***“ – гр. Белослав посочва, че К.Ю.С. за учебната 2023/2024 г. е записан като ученик в ***клас.

Представена е справка от Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.01.1991 г. – 18.07.2023 г. за: Г. К. С., от която се установява, че е продала имоти през 2014 г., за Ю.В.С. от която се установява, че е закупил имот на 02.07.2003 г., УПИ ІІІ, кв. 3, гр. Белослав с площ 711 кв. м,

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е допустимо, поради това че жалбоподателя е оспорил заповедта, чиито изпълнение иска да бъде спряно.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ, подадена жалба против заповед за забрана на достъпа и ползването на строеж, каквато е процесната, не спира изпълнението й, като това може да стори съдът на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ. Законодателят е придал предварително изпълнение на този вид административни актове, за да се защити съответния обществен интерес, който е преценен за съществен, доколкото заповедите за забрана на достъпа и ползването на строежи, целят да защитят основно живота, здравето и сигурността на гражданите. За да се постанови спиране изпълнението на такъв акт, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК, обосноваването на които и тяхното доказване е в тежест на жалбоподателя.

От представените доказателства се установява, че жалбоподателят – Ю.В.С., съпругата му – Г. К. С., двете им деца им деца С. Ю. С.на 14 г. и К.Ю.С. на 9 г., както и К. Г. К /баща на Г. К. С./ са с настоящ адрес *** от 11.01.2018 г. Посочено е, че жалбоподателя и съпругата му, полагат грижи за К.К., който е със 100% трайно намалена работоспособност и преместване в жилището в с. Страшимирово ще затрудни полагане грижи за К.и влоши битовите им условия на живот. Съдът установява, че ЕР на ТЕЛК 0026/06.01.2010 г. за К.К.посочва, че той е със 100% намалена работоспособност без чужда помощ със срок на инвалидност до 01.01.2013 г. В Индивидуална оценка за потребностите за хора с увреждания издадена на 25.03.2021 г. от социални работници в ДСП – Девня е посочено, че К.К.е със 100% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, като социалните работници се позовават на същото ЕР на ТЕЛК - №0026/06.01.2010 г. и е посочено, че решението е със срок „пожизнен“, дадено е заключение от тях за подкрепящи мерки – предоставяне на целева помощ за ползване на балнеолечение и/или рехабилитация, както и предоставяне на финансова подкрепа в размер на 25% - чл.70, т.3 от ЗХУ. Инспекторите не са посочили на какви данни се основават при посочване, че нетрудоспособността според ЕР на ТЕЛК е със срок „пожизнен“, но предвид това, че документа е съставен от длъжностни лица, съдът приема че изложените факти отговарят на действителното положение. От посочените доказателства съдът приема, че към 25.03.2021 г. К.К.е лице със 100 % трайно намалена трудоспособност, без чужда помощ. След като за лицето не е предвидена чужда помощ същия има жизнените възможности самостоятелно да се грижи за себе си. К.е с настоящ адрес *** от 12.01.2018 г., което установява, че към 2018 г. той е имал жизнени възможности да обитава жилището там. Към момента не са представени доказателства, че здравословното му състояние е влошено и се изискват специални грижи за него. Жалбоподателят посочва, че жилището в с. Страшимирово е на К.К., не сочи че има пречка да се обитава, но изтъква, че битовите условия са по-лоши и няма вътрешна тоалетна. Вероятно условията за живеене в жилище в с. Страшимирово са по-лоши от тези в жилището им гр. Белослав, но след като К.К.към 12.01.2018 г. се е регистрирал с настоящ адрес в с. Страшимирово следва, че той е живял там, няма доказателства, че здравословното му състояние се е променило от тогава, поради което не е налице доказателство, че преместването на семейството в жилище в с. Страшимирово, заедно с К.К.ще нанесе значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя, семейството му и К.

От представените Удостоверения за настоящ адрес се установява, че жалбоподателя, съпругата му и двете им деца са с настоящ адрес *** от 12.01.2018 г. Разстоянието между с. Страшимирово и гр. Белослав е 4 км, поради което не съществува пречка К.Ю.С. да бъде воден на училище в гр. Белослав за учебната 2023/2024 г.

Възможно е битовите условия в жилището в с. Страшимирово да са по-лоши от тези, в които в момента живее жалбоподателя и семейството му, но не съществува пречка да бъде наето жилище, в което да се настанят. Същият не е обосновал, че няма средства и доходи, които да го възпрепятстват до стори това.

Жалбоподателя сочи, че на постоянния адрес, на който той е регистриран в *** има жилище, собственост на баща му, поради което се обитава от него. На постоянния адрес, на който е регистрирана съпругата му в ***, е налице жилище, което е собственост на родителите й и там живее нейния брат. Следва че близки родственици на жалбоподателя, съпругата му, както и самия К.притежават жилища където е възможно временно да се настанят.

Прекъсване на електрозахранване и водоснабдяване е до момента, в който има забрана за ползването и достъпа до строежа, поради което прекъсването им е за да се охрани предварителното изпълнение на заповедта. След като имота няма да се ползва, не се установява нужда от електрозахранване и водоснабдяване.

В тежест на жалбоподателя е да докаже конкретните вреди по вид и размер, което в случая не е сторено. Дори и да настъпят вреди те ще са в резултат на решението на жалбоподателя да обитава строеж, който към момента на издаване на административния акт няма данни, да е въведен в експлоатация, а не в резултат на административния акт.

Средствата вложени от жалбоподателя в строежа, съответно бъдещите финансови разходи по преместването противостоят на обществения интерес, да не се ползва строеж, за който не е гарантирано, че отговаря на нормативните изисквания. Отделно от това, при издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа – чл.177, ал.3 от ЗУТ ще е налице предпоставка за отпадане на въведената забрана за ползване и достъп до строежа. От това следва, че въведената забрана за ползване и достъп до строежа не е за неограничен период от време и за жалбоподателя съществува възможност да изпълни посочените дейности. Така той ще предотврати настъпване на евентуални загуби.

Предвид изложеното искането за спиране изпълнението на оспорената заповед следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 166, ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от Ю.В.С. ЕГН ********** за спиране изпълнението на Заповед № 349/05.06.2023 г. издадена от кмет на Община Белослав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7–дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: