Решение по дело №240/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба подадена от „Т.В.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Искър обл. Плевен, представляван от Т. В.- управител, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11740/07.02.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 10дни.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, че е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и не съответства на целта на закона. Излага съображения, че при издаване на заповедта, органът не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая, и не е изложил конкретни мотив, въз основа на които да се извърши преценка дали мярката е наложена законосъобразно включително определяне на срока, като съществен елемент. Твърди се, че в конкретния случай, административния орган е посочил само, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на оптимална организация за отчитане дейността на търговеца. Твърди се, че изложените в заповедта мотиви относно продължителността на срока са абстрактни и общо формулирани, без да засягат конкретиката на случая и без да са обсъдени релевираните възражения от жалбоподателя. Твърди, че адм. орган формално се е позовал на наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането на ПАМ.Твърди, че съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси е нарушена, тъй като установения размер на срока за налагането не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която тя се налага.

В заключение се моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски

От ответника не е депозиран отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.П., който поддържа жалбата на заявените в нея основания. В допълнение посочва, че съдебното решение следва да бъде съобразено с решението на СЕС, според което не е допустима националната правна уредба, с която се наказват данъчно задължените лица за едно нарушение по две самостоятелни производства и да се налагат отделни санкции за едно и също нарушение. Моли заповедта да бъде отменена и претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък. Представя писмени бележки с доводи, аналогични на изложените в жалбата и в пледоарията по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от юрисконсулт Ж., която счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки с доводи за законосъобразност на оспорената заповед.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на 19.02.2024г., видно от разписката на стр.29 от делото, жалбата до съда е подадена на 03.03.2024г. те. е допустима за разглеждане, като подадена от лице, което има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва търговски обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно, от представения по делото протокол за извършена проверка е, че на 06.01.2024г. в 10:39часа инспектори при отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново извършили проверка на търговски обект – снек бар, находящ се в гр. Искър, ул. „Г.Димитров“ ЕООД, стопанисван от Т. В. ЕООД, при която е установено че при извършена контролна покупка на 2 бр. кафе по 1 лв и 2 бр. енергийни напитки „Hell“ 2 бр, на обща стойност 6 лв, платена в брой от М. М., с една банкнота от 10 лв на Т. В.-представляващ, който е приел плащането, върнал е ресто от 4 лв, но не е издал фискален касов бон от наличното в обекта и работещо фискално устройство. Не е издадена бележка от кочан за ръчни касови бележки. Отразено е, че последното е потвърдено от разпечатания в 10,39 ч. Х отчет № 003852/06.01.2024г, от който е разчетена касова наличност 0,00 лв. Съставен е опис на паричните суми от Т. В., със сума от 60,00 лв. Установена е положителна разлика между разчетената и фактическата касова наличност в размер на + 60,00 лв, която не е отразена като служебно въведена.

За констатираното нарушение е издаден АУАН от 10.01.2024г, съставен против Т. В. ЕООД, за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление №754411- F750782/07.02.2024г., с което на дружеството на основание чл.185 ал.1 вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000лева, което е връчено на 19.02.2024г. Към момента на постановяване на съдебния акт по делото не са налични данни наказателното постановление да е обжалвано или да е заплатена наложената имуществена санкция.

Въз основа на фактите, установени при проверката и удостоверени в Протокол за извършена проверка, на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС е издадена Заповед №11740/07.02.2024г., с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – снек бар, находящ се в гр. Искър, ул.“Г.Димитров“ №37, стопанисван и експлоатиран от „Т.В.“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10дни, която е предмет на настоящето съдебно производство.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г./ стр. 44/,е, че Изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. Оспорената заповед е издадена от Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – В.Търново в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, поради което съдът приема че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение – неиздаване на фискален касов бон за извършената покупка на две кафета по 1 лв броя и 2 енергийни напитки всяка по 2 лв., всичко на обща стойност 6,00лв, от наличното в обекта и работещо фискално устройство, което представлява нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, което именно е мотивирало фактически прилагането на процесната ПАМ. Т.е. изложени са конкретни факти, обосновали налагането на процесната ПАМ. Направена е и препратка към съставения при проверката протокол и установените с него факти и обстоятелства. Изложени са и допълнителни мотиви относно степента на обществена опасност, произтичаща от възможността за отклонение от изискуемото поведение за издаване на фискална касова бележка при всяка извършена продажба. Изложеното прави акта мотивиран, като не е нарушено правото на защита на оспорващото дружество да разбере съображенията на административния орган за налагане на принудителната мярка.

В заповедта са изложени и мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е позовал на тежестта на извършеното нарушение, местоположението на търговския обект и клиентопотока, вида и стойността на предлаганите стоки, оборота от извършените продажби и др. Органът е посочил и целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на мярката, а именно-защита обществения интерес, засегнат от извършване на деянието, както и да се предотврати възможността от извършване на нови нарушения.

В производството пред административния орган не са допуснати и нарушения на процесуалните правила. Фактите, изпълващи хипотезата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ са описани в съставения при проверката в търговския обект протокол сер.АА№0104289/20.01.2023г., който е описан в оспорената заповед. При извършване на проверката са присъствали служител на дружеството и негов представител, които са го подписали, видно от отразеното в протокола, който не е оспорен и се ползва с материална доказателствена сила.

По отношение спазването на материално-правните разпоредби и съответствието с целта на закона, съдът съобрази следното:

В нормата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) за всяко плащане. Според чл.25 ал.6 от Наредбата, фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. С разпоредбата на чл. 186 ал.1 б."а" от ЗДДС във вр. с ал.3 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл.186 ал.1 б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Съгласно чл.187 ал.1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При прилагане на принудителна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б."а" ЗДДС административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

Между страните по делото не се спори, че при проверката на съответната дата и час, отразени в заповедта, от контролните органи е направена контролна покупка на две кафета по 1 лв броя и 2 енергийни напитки всяка по 2 лв., всичко на обща стойност 6,00лв, заплатени в брой с банкнота от 10лв., като служител на дружеството е приел плащането, върнал е ресто и не е издал фискален касов бон от наличното в обекта и работещо фискално устройство. Последното представлява нарушение на задължението регламентирано в чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС.

Независимо от установеното от към факти, настоящият състав счита, че въпреки, че нормата на чл.186 ал.1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл.22 от ЗАНН законови цели. В конкретния случай приложената мярка не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН, а именно предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Безспорно тези, свързани с преустановяване на административното нарушение и преустановяване на вредните последици в случай на вече довършено към момента на констатирането му административно нарушение няма как да бъдат осъществени. Доколкото запечатването на търговския обект за 10 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган да бъде извършено след влизане в сила на заповедта, което е след преустановяването на нарушението, то налагането им по своята същност има характер на наказание, но не и на ПАМ. За такова административно нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 от ЗАНН се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Ето защо, наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на нейното изпълнение, административното нарушение по чл. 186, ал.1, т. 1, б. "а" ЗДДС, е довършено и преустановено.

Следва да се отбележи, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на дружеството-жалбоподател, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок в обект, в който се продават малотрайни стоки, подлежащи на бърза развала.

Не на последно място съдът счита, че определеният срок на принудителната мярка не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, изложени по-горе, не е съобразен и с факта, че такова нарушение е констатирано за първи път, поради което следва да се приеме, че не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административният орган трябва да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Запечатването на обекта за срок от 10 дни засяга съществено правната сфера на адресата на мярката и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Независимо, че определянето на срока се извършва от органа при условията на оперативна самостоятелност, то дължимата преценка следва да е адекватна на тежестта на извършеното нарушение и на законоустановената цел. Ето защо, така наложената принудителна административна мярка е постановена в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Този принцип е ясно отражение на принципа за справедлив процес, посочен в чл. 6 от Европейската конвенция за основните права и свободи, ратифицирана от Република България. Съдебната практика е категорична, че неспазването на чл.6 от АПК обуславя материална незаконосъобразност на упражнените от административния орган правомощия, които той има задължение да осъществи по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

В подкрепа на горните съображения е Тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. по тълкувателно дело № 6/2010 г. на Върховния административен съд, в което по т. 12 е посочено, че при налагането на принудителна административна мярка трябва да се прави преценка на конкретните относими факти спрямо конкретното лице, тоест "личното поведение на лицето трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха", засягаща основен обществен интерес. По т. 9 от горепосоченото тълкувателно решение на ВАС е отбелязано, че налаганите ограничителни мерки (принудителни административни мерки) по съображения за защита на държавен или обществен интерес трябва да са съответни на степента на опасност, която конкретните обстоятелства от личното поведение на лицето разкриват. Т. е. засягането на субективното право трябва да е само в необходимата и достатъчна степен, за да преодолее осъществяваната реална, актуална и достатъчно сериозна заплаха за обществения интерес. Мерките трябва да бъдат такива, че защитавайки императивния обществен интерес, да засягат в най-малка степен правата на частното лице. Самият Съд на Европейския съюз неотклонно приема в практиката си, че националните власти могат да наложат принудителна административна мярка, но само ако безспорно установят факти, позволяващи категорично да се направи изводът, че поведението на лицето разкрива необходимата степен на заплаха за обществения интерес – действителна, настояща и достатъчно сериозна. Ето защо е неправилна и необоснована преценката на административния орган за наличието на достатъчно сериозна и актуална заплаха, която съответното дружество представлява за някой от фундаменталните интереси на обществото. Това прави заповедта несъответна на преследваната от закона цел.

Също така следва да се посочи, че прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност – решение от 26 февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU: C: 2013: 105), т. 27, и решение от 5 април 2017 г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU: C: 2017: 264), т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели – чл. 6, ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС с иницииране на административно-наказателно производство срещу търговеца за налагане на имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС /нерегистрирана продажба на стойност 4,00 лв. / не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна – е непропорционално. В конкретния случай запечатването на търговския обект, при това за 10 дни е мярка, която създава ограничения за дейността на търговеца, които се несъразмерни на поставената цел-обезпечаване събирането на ДДС. Мярката е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу търговеца административно-наказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба (решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, издадена в рамките на административно производство, което е отделно от вече започналото административно наказателно производство, е недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на търговеца административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл.118, ал. 1 от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с иницииране на административно-наказателно производство, в рамките на което законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, по аргумент от чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, регламентиращ административно-наказателния състав за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС, и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението.

Предвид изложеното, жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на оспорващото дружество да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1000лева, договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат и 50лева заплатена държавна такса.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11740/07.02.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – Снек Бар, находящ се в гр. Искър, стопанисван от „Т.В.“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от Т. В. В. и забрана за достъп до него за срок от 10дни.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в полза на „Т.В.“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от Т. В. В., направените по делото разноски в общ размер на 1050.00лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.